№ 1034
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110202610 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на П. В. Т., ЕГН ********** от гр.Варна, против НП № 21-0819-001943
от 28.05.2021 год. на началника на група ОД МВР Варна, Сектор ПП, с което
на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на чл.137а, ал. 1 от
ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и
необосновано. Сочи, че същото било постановено при допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон. Оспорва изложената в НП фактическа
обстановка и сочи, че не е извършил нарушението за което е санкциониран.
Моли НП да бъде отменено като излага доводи за несъставомерност на
нарушението, а в условията на евентуалност за маловажност по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от упълномощен защитник – адв. Ст. Б., която
заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество пледира за отмяна на
НП като навежда доводи както за допуснати нарушения на процес. правила,
така и такива за нарушение на материалния закон визирайки недоказаност на
адм.наказателното обвинение, алтернативно че нарушението било маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли за присъждане на направените по делото
разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
1
бележки от ю.к. Лукова - Атанасова, в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена, и се иска присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на
такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.04.2021 год. късно вечерта около 22:33ч. въззивникът
управлявайки л.а. „Ауди А3“ с рег. № В6558РК се движел по бул. „Осми
Приморски Полк“ в посока кв.“Виница“. По същото време на булеварда до
КПП „Стадиона“ екип на Сектор ПП при ОД на МВР Варна, в състав
свидетелите Е.Г. и П.Г., изпълнявали служебните си задължения по контрол
на движението по пътищата като извършвали рутинни проверки на водачите
на МПС. Мястото на което се били позиционирали било осветено от
уличното осветление. Полицейските служители възприели движещия се
срещу тях въззивникът и решили да му извършат рутинна проверка. Св. П.Г.
подал на въззивника сигнал за спиране със стоп-палка, който сигнал
въззивникът изпълнил. В момента в който въззивникът намалил за да спре и
преминал покрай полицаите същите видели, че той няма поставен предпазен
колан. Св. П.Г. отишъл до автомобила на въззивника, представил му се и го
уведомил го какво нарушение.
На място за констатираното нарушение св. Е.Г. му съставил АУАН №
370547/16.04.2021 год., в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата
на чл. 137а, ал.1 от ЗДП, тъй като по до КПП Стадиона, по бул. „Осми
Приморски Полк“ в посока Виница управлява л.а. „Ауди А3“ с рег. №
В6558РК, без да е поставил обезопасителен колан, с който било оборудвано
МПС-то.
АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки в него, че има възражения, без да излага конкретни
такива.
В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмено възражение
срещу АУАН, в което изложил твърдения за липса на извършено нарушение.
Назначена била комисия, която да извърши проверка по подаденото
възражение, която след преценка на събраните писмени материали по
преписката, счела, че възражението е неоснователно.
На 28.05.2021 год., въз основа на АУАН, началника на група в ОД МВР
Варна, сектор „ПП“ издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в него, приел е, че въззивникът е нарушил
разпоредбите чл. 137а, ал.1 от ЗДП и му наложил съответното адм. наказание.
2
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали
актосъставителят Е. Г. и свидетеля вписан в АУАН – П.Г., които в
показанията си пред съда възпроизвеждат обстоятелствата изложени в АУАН
с нужната конкретика. И двамата сочат, че лично са възприели, че
въззивникът управлява горепосоченото МПС, без да е поставил
обезопасителния си колан, в момента когато е преминавал покрай тях за да
спре на подадения сигнал, както и че мястото на което са се били
позиционирали е било осветено.
Като свидетел в хода на съдебното следствие по искане на въззивника е
изслушана и свид. Перита Димитрова. Същата в показанията си сочи, че от
няколко години е в близки интимни и приятелски отношения с въззивника.
Сочи, е била автомобила на въззивника когато той е бил спрян за проверка, че
той е управлявал автомобила дс поставен предпазен колан, който свалил едва
когато полицаите дошли и му поискали документите.
Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, Заповед №
8121з-825/19.07.2019год. на министъра на вътрешните работи, Заповед №
5121з-515 от 14.05.2018год. на същия министър,справка за нарушител,
възражение срещу АУАН, докладни записки – два броя, както и справка
относно възражение по АУАН № 370547/16.04.2021год..
Показанията на свидетелите Е. Г. и Пл. Г. съдът кредитира изцяло като
последователни, логични и взаимнодопълващи се.
Като достоверни и непротиворечиви съдът кредитира и всички събрани
в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът не
кредитира единствено показанията на св. Перита Димитрова Б., тъй като
същите са в пълно противоречие с целия останал събран по делото
доказателствен материал – в това число показанията на Е. Г. и Пл. Г. -
очевидци на действията на въззивника, и представените писмени
доказателства. В тази връзка видно от показанията на св. Пл. Г. – лицето
което е подало сигнала за спиране на въззивника и отишло при него за да му
се представи, въззивникът е бил сам автомобила. И най-накрая посочената
свидетелка не е била посочена от въззивника като пътник към момента на
проверката в нито един момент от досъдебната фаза на адм.наказателното
производство - нито във възражението срещу в АУАН, нито във въззивната
жалба, а се сочи като такава от защитата едва в хода на съдебното
производство. Горното наред с факта, че посочената свидетелка е в близки
интимни отношения с въззивника, мотивира съда да не кредитира нейните
показание и да приеме, че същата е заинтересована да дава показания в угода
на приятеля си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени,
така и гласни (с изключение показанията на св. Перита Б.), които преценени
по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
3
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица, в
сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото във вина на въззивника нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна, посочени са дата и място на извършването му,
обстоятелствата при които е било извършено, както и нарушената законова
норма както е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с
описание на нарушенията и запознаване на въззивника с адм. наказателното
обвинение съдът не констатира.
Що се касае до наведените във фазата по същество възражения на
защитата за допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с
това, че АУАН бил съставен от некомпетентно лице, че в него не бил посочен
ЕГН на свидетеля, както това дали е присъствал при установяване на
нарушението или е свидетел на съставяне на АУАН, че не било посочено в
АУАН, че била извършвана проверка за алкохол, че не било посочена
категорията на МПС-то което въззивника бил управлявал те не се споделят от
съда.
На първо място съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДП актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон.
Съгласно нормата на чл. 165 от ЗДП определени от министъра на
вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение
от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на
товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства
В случая видно от приложените по делото два броя заповеди издадени
от министъра на вътрешните работи с тях той е делегирал правомощия по
осъществяване на контролна дейност по ЗДП на редица полицейски органи в
това число и на мл. автоконтрольори в секторите ПП в областните дирекции
на МВР, като конкретния АУАН е издаден от св. Евг. Г. – младши
автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Варна.
На следващо място действително в АУАН не е посочен ЕГН на
свидетеля, но това формално нарушение не е от категорията на съществените
такива, тъй като по никакъв начин не води до нарушаване правото на защита
на въззивника, не го лишава от възможността да разбере в извършването на
какво нарушение е обвинен. В АУАН обаче изрично е посочено, че свидетеля
4
е очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставянето
на акта, поради което възражението в тази насока е напълно необосновано.
Вярно че в АУАН и НП не отбелязано, че на водача е била извършвана
проверка за алкохол. Този факт обаче е абсолютно неотносим към състава на
вмененото на въззивника нарушение, поради което и посочването му в обст.
части не е необходимо.
Що се касае до възражението, че в АУАН и НП не била посочена
категорията на МПС-то, което според защитата водело до липса на
индивидуализация на извършеното нарушение то също не се споделя от съда.
Както в АУАН така и в НП е посочено, че въззивникът е управлявал лек
автомобил който е индивидуализиран с марка и модел, които факти са
достатъчни, покриват стандартите за описание на нарушението е ангажирана
отговорността, съответно е наложена санкция.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че
НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивника са били наложени наказания за нарушения на
нормите на чл. 137а, ал.1 от ЗДП.
Съгласно цитирана разпоредба водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани (чл. 137а, ал.1 от ЗДП).
В случая по делото няма спор, че към датата на проверката въззивникът
е управлявал лек автомобил (автомобил от категория М1), който е бил
оборудван с предпазни колани. От друга страна по категоричен начин от
показанията на Е. Г. и Пл. Г., се установява, че въззивникът не е бил поставил
предпазния си колан, докато е управлявал автомобила, поради което и
извършеното от въззивника нарушение е безспорно доказано. В тази връзка
съдът не споделя изложеното във фазата по същество становище на защитата
в противната насока, мотивирано с разпоредбата на чл. 62, ал.1, т.1 от
Инструкция № 8121з-746 от 20.10.2014год. за реда за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, която визирала проверяваното
ППС да бъде в обхвата на средствата за видеозаснемане с които да
оборудвани автомобилите за контрол и т.н. и липсата на записи от проверката
на въззивника. На първо място цитираната по-горе инструкция е издадена на
основание разпоредби на ЗМВР, а не на ЗДП, в който специален закон
впрочем е предвидено такова право, но не и задължение. Съгласно чл. 165,
ал.2, т.7 от ЗДП при изпълнение на функциите си по този закон определените
от министъра на вътрешните работи служби имат право да извършват контрол
по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили,
оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се
осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. На второ място,
самата инструкция е задължителна за служителите на МВР при извършването
на дейности по контрол на пътното движение, но нарушението й може да
5
доведе до съответната дисциплинарна отговорност на тези служители, но не
може да доведе порочност на проведената процедура по извършеният
контрол. В подкрепа на това е и самото наименование на нормативният акт –
Инструкция, която по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ЗНА, е нормативен акт, с
който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно
прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва
да осигури. Тази инструкция не може и не е предвижда процесуални правила,
които да са задължителни за полицейските органи при осъществяване на
контролна дейност, съответно осъществяване на адм.наказателна дейност по
реда на ЗДП. И най-накрая съдът намира за нужно да отбележи и това, че
камерите които визира защитата в пледоарията по същество („камери
разположени по целия маршрут, които щели да заснемат въззивника и да му
бъде издаден ЕФ ако е бил без поставен предпазен колан“) са в по-голямата
си част охранителни, както и такива за целите АПИ, със същите не се
осъществява контрол на движението по пътищата, поради което и записите от
тези камери са без всякаква доказателствена стойност. Същите не могат да
служат за установяване на нарушения по ЗДП, съответно не могат да
предизвикат издаване на ЕФ както счита защитата.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното
нарушение и е наложил на въззивника следващото му за него адм. наказание,
които определил във фиксирания в санкционната норма размер.
Доколкото нарушението извършено от въззивника е типично и не се
отличава по никакъв начин от всички останали подобни нарушения съдът
счете, че същото не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН.. Отделен е въпроса,
че в случая видно приложената към АНП справка за нарушител преди
процесното нарушение въззивникът е бил наказван и за други нарушения по
ЗДП.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират както от въззивника така и от въззиваемата
страна.
По искането на въззивника.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на потвърждаване) искането на
въззивника, макар и своевременно направено се явява неоснователно и като
такова се отхвърля от съда.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на делото (жалбата е изцяло отхвърлена - НП е
потвърдено) направеното от страна на процес. представител на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
6
намери за основателно. Счете, че въззивникът следва да бъде осъден да
заплати такова на въззиваемата страна на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. И като съобрази, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП
както и това, че за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до
150лв., а в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата
страна не е участвал лично в съдебното заседание като единствено е
представил писмени бележки, съдът счете че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника П. В.
Т. в полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП № 21-0819-
001943 от 28.05.2021 год. на началника на група в Сектор „ПП“ при ОД на
МВР Варна, с което на П. В. Т. ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за
нарушаване нормата на 137а, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА П. В. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Варна, ул.
„Светослав Обретенов“, № 3 да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер
на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7