Мотиви към решението № 53/21.02.2018г. по
АНД № 228/ 2018г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило
е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 02.02.2018г. за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемия
О.Л.М. за престъпление по чл.313 ал.1 пр.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез
представителя си поддържа постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемия
М. за виновен, да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание към минимума предвиден в закона.
Обвиняемият О.Л.М. се признава за виновен за
извършеното деяние на досъдебното производство. Редовно призован за участие в
съдебно заседание не се явява. Упълномощеният му защитник моли съда да
постанови решение, с което след като признае обвиняемия за виновен, да го
освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
към минимума предвиден в закона, като развива конкретни доводи за това.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на упълномощения защитник на обвиняемия, както и
становището на прокурора, намира за установено следното:
Досъдебното
производство е образувано на 15.09.2016г. с Постановление на РП-Монтана срещу О.Л.М.
за това, че на 20.11.2015г. в град Монтана, потвърдил неистината, че
свидетелството за регистрация на лек автомобил марка „Пежо”, модел 307, с рама
№ VF33CRHYB82020686, негова собственост не е отнето от контролен орган, а е
изгубено /откраднато/, в писмена декларация, която по силата на чл.141, ал.2 от
Закон за движението по пътищата, се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на това обстоятелство - престъпление по чл.313,
ал.1, предл.1 от НК.
Обвиняемият
О.Л.М. xxx. Обвиняемият е бил осъждан за извършени престъпления от общ
характер, но към 04.07.2016г. са настъпили условията на реабилитация.
На
06.10.2015г. обвиняемият М. представил за регистрация в Сектор „Пътна полиция”
на ОД на МВР Монтана лек автомобил марка „Пежо”, модел 307, с рама №
VF33CRHYB82020686, като декларирал, че го е закупил в Република Австрия.
Автомобилът бил регистриран и издадено свидетелство за регистрация № *********
и регистрационни табели с № М 93 87 ВК.
Обвиняемият
М. посетил на 07.10.2015 год. Заложна къща „ЛИД Груп” ЕООД гр.Монтана, находяща
се на ул.Стефан Караджа №2 в гр.Монтана. Собственик и управител на дружеството
е свидетелката Лора Ваньова Иванова от гр.Монтана, а св.Николай Георгиев
Ставров работил като комисионер. Обвиняемият сключил договор за заем със
Заложна къща „Лид Груп” ЕООД за сумата от 1500 лв., със залог - автомобила „Пежо”,
с рег.№ М 93 87 ВК. За сделката бил издаден Заложен билет № 8396, като обвиняемият
М. предоставил на св.Ставров свидетелството за регистрация на автомобила,
изготвено пълномощно на св.Ставров да се разпорежда с автомобила и самия
автомобил бил оставен на съхранение на паркинг в гр.Монтана.
На
10.10.2015г. обвиняемият М. посетил Заложна къща Н.М.ФИНАНС ЕООД в гр.Лом със
собственик и управител Магдалена Митова Цветкова, в която работили свидетелите Николай
Валентинов Мандански от град Враца и свидетеля Милен Бориславов Аврамов от село
Сталийска махала. Двамата свидетели познавали обвиняемия, тъй като и преди
вземал заеми от тази заложна къща. Там обвиняемият М. провел разговор със свидетеля
Мандински, като поискал да получи паричен заем със залог - лекия автомобил
марка „Пежо” с рег.№ М 93 87 ВК. Свидетеля Мандински се съгласил, като поискал
обвиняемия да му издаде пълномощно за разпореждане с автомобила, каквато била
практиката и в тази заложна къща.
На
18.10.2015г. /неделя/ обвиняемият М. потърсил свидетелката Лора Иванова и й
върнал заетата сума, като му били върнати автомобила, пълномощното и
свидетелството за регистрация.
На същата
дата той посетил свидетеля Мандински и сключили договор за заем на сумата от
1800 лв. със залог - лекия автомобил марка ПЕЖО с рег.№М 9387 ВК. Обвиняемият
предоставил на св.Мандински пълномощното, което било изготвено в полза на св.Ставров
и свидетелството за регистрация на лекия автомобил №*********, но не и самия
автомобил. Въпреки договорката със св.Мандински да закарат автомобила на
паркинг в гр.Монтана до връщането на заетата сума, обв.М. заминал на
неустановено място с автомобила, като казал на първия, че трябва да вземе свой
познат от село Сталийска махала, обл.Монтана.
Свидетелят
Мандински пристигал в град Монтана, откъдето провел телефонен разговор с
обвиняемия да докара лекия автомобил „Пежо”, но той му казал, че спешно следва
да пътува до Сърбия, след което щял да докара автомобила.
На
20.11.2015г. обвиняемият М. xxx с лекия автомобил марка „Пежо” с рег.№ М 93 87
ВК и го закарал в Сектор „Пътна полиция” на ОД на МВР Монтана. Там посетил
гишето, където работила св.Веселка Красимирова Цекова от гр.Монтана и я
уведомил, че е загубил свидетелството за регистрация на лекия автомобил и
поискал издаване на дубликат. За удостоверяване на обстоятелствата, че е
собственик на този автомобил, той и предоставил личната си карта и
свидетелството за регистрация на автомобила /малък талон/. Свидетелката Цекова
разпечатала Заявление под №150996016767 от 20.11.2015 год. за повторно издаване
на свидетелство за регистрация на МПС и бланкова декларация №150996000727,
която се издава на основание чл.141, ал.1 от Закона за движението по пътищата,
като попълнила личните данни на обвиняемия М. и данните на автомобила, като му
разяснила на отговорността при деклариране на неверни данни.
Обвиняемият
М. подписал декларацията и заявлението и ги представил на свидетелката Албена
Славчова Цветкова - системен оператор в Сектор Пътна полиция в ОД на МВР
Монтана. Св.Цветкова проверила документите, подадени от обвиняемия и му било
издадено ново свидетелство за регистрация на автомобила под №*********.
До
приключване на разследването обвиняемия М. не върнал заетата сума от Заложна
къща „Н.М.ФИНАНС” ЕООД, нито предоставил владението върху лекия автомобил. В свидетеля
Мандински останало на съхранение свидетелството за регистрация № *********.
На
неустановена дата в началото на месец ноември 2015 год. обвиняемия предоставил
владението върху автомобила на Гроздан Тониев Кирилов от град Лом, неразпитан в
производството, тъй като починал на 12.10.2016 г. Гроздан Кирилов управлявал
автомобила до автомивка, собственост на свидетеля Данаил Найденов Георгиев от
град Лом, който харесал автомобила и го купил от обвиняемия М. чрез
посредничеството на Кирилов.
На 20.11.2015г. лекият автомобила
„Пежо” с рег.№ М 93 87 ВК бил продаден от обвиняемия М. на св.Данаил Георгиев,
като нотариус Детелина Младенова заверила подписите на двамата в договора за
покупко-продажба. При изповядването на сделката обв.М. предоставил на св.Георгиев
свидетелството за регистрация № *********.
На досъдебното производство е
назначена и изпълнена съдебно – почеркова експертиза изпълнена от вещо лице
Лозан Викторов Станимиров, от заключението на която се установява, че подписа
за „декларатор” в представения за изследване оригинал на декларация от името на
О.М. от 20.11.2015г. на основание чл.141 ал.2 от ЗДвП е изпълнена от същия.
Подписите за „подпис на заявителя” и „подпис на получателя” в предоставения за
иследване оригинал на заявление № 150996016767 от 20.11.2015г. от името на О.М.
е изпълнена от същия.
Съдът изцяло възприема
експертното заключение като обективно и компетентно дадено, а още повече и не
оспорено от страните по делото.
Гореописаната фактическа
обстановка се извежда от събраните в хода на разследване доказателства и
доказателствени средства: показанията на свидетелите Албена Цветкова, Веселка
Цекова, Николай Мандински, Милчо Филчев, Лора Иванова, Николай Ставров, Данаил
Георгиев, Милен Аврамов, както и от експертното заключение по назначената на
досъдебнвото производство съдебно –почеркова експертиза изпълнена от вещо лице
Лозан Викторов Станимиров, приложените документи и справки, както и признанието
на вината на обвиняемия О.М..
Безспорно е, че престъплението по чл.313 ал.1 от НК е формално и за неговата съставомерност е достатъчно деецът да потвърди
неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, които по силата
на закон, указ или постановление на МС се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Декларираните от обвиняемия обстоятелства са неверни, поради което се
ангажира и неговата наказателна отговорност. Обвиняемият О.М. е имал представа за всички обективни елементи на
състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си -
действал е с пряк умисъл.
От
обективна страна е безспорно установено, че обвиняемият О.Л.М. xxx,
обл.Монтана, пред Албена Славчова Цветкова - длъжностно лице от Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Монтана, потвърдил неистина в писмена декларация от
20.11.2015 год., която по силата на закон - чл.141, ал.2 от Закон за движението
по пътищата, се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на
някои обстоятелства, а именно неистината, че свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство - лек автомобил марка ПЕЖО, модел 307 с рег.№М 93
87 ВК е изгубено /откраднато/, като в действителност същото било даден в залог
на заложна къща „Н.М.ФИНАНС” ЕООД в гр.Лом по силата на сключен договор за
паричен заем от 18.10.2015 год., заложен билет №292.
От
субективна страна обвиняемият М. е извършил деянието виновно с форма на вината
- пряк умисъл, тъй като съзнавал, че му е известно обстоятелството къде се
намира свидетелството за регистрация на автомобила, но декларирал, че било
изгубено, като е искал настъпването на обществено опасните последици - издаване
на дубликат, чрез който продал автомобила.
От
изложените фактически обстоятелства се налага правния извод, че обвиняемия О.Л.М.
е осъществил от обективна състава престъплението по чл.313 ал.1 от НК.
В случая са налице предпоставките
предвидени в чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За извършеното от обвиняемия О.Л.М. умишлено деяние
се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба от 100.00 до 300.00 лв.
Видно от свидетелството за съдимост – арг.л.165-166 от ДП
обвиняемия е реабилитиран по право към 02.02.2015г, тоест към датата на деянието
20.11.2015г. е неосъждан за
престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл.78а, ал.1 НК. От деянието не са причинени
имуществени вреди. С оглед на изложеното съдът прие, че на обвиняемия следва да се наложи минималната глоба
предвидена в закона, а именно 1 000.00 лв., която следва да се заплати в полза на Държавата.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемия
О.Л.М. се признава за виновен, че е извършил престъпно деяние за първи път
/същият е реабилитиран/, а видно от данните по делото се касае за лице с
неустановени месечни доходи, поради което съдът наложи размер на глоба при
минимума съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи
по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното
деяние от обвиняемия О.Л.М. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН,
освен това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по –
голям размер глоба.
Съдът отнема в полза на Държавата
веществено доказателство - Свидетелство за регистрация, част 1, приложено по ДП
на л.157, което след влизане в сила на настоящето решение да се изпрати на
Сектор”ПП”-Монтана при ОД на МВР-Монтана, за унищожение.
Предвид изхода на делото съдът
осъди обвиняемия О.Л.М. да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на
ОД на МВР-Монтана сумата от 123.73 лева разноски от досъдебното производство, а
по сметка на РС-Монтана по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно
издаден изпълнителен лист.
По горните
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: