№ 60
гр. Пещера, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20235240200087 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Адисан 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Батак, ул. „Партизанска“ № 9,
представлявано от управителя Ади Цанкова Медова против Наказателно
постановление № 13-2300101/09.05.2023 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ
във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр.
чл. 1, ал. 2 от КТ.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП).
Твърди се, че същото е издадено при съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила. При описание на нарушението в НП била
нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Поддържа се, че
изложената фактическа обстановка в НП е неясна. Жалбоподателят не можел
да разбере къде точно е извършено нарушението и в кой дървообработващ
цех. Сочи се, че не са събрани доказателства, че лицето Й. А. Б. на 24.01.2023
1
г. е престирало труд в цех, стопанисван от „Адисан 2000“ ЕООД.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател „Адисан 2000“ ЕООД,
чрез процесуалния си представител адв. Р. И., поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Пазарджик, чрез юрк. Н. С., в съдебно заседание оспорва жалбата и моли
съда да потвърди атакуваното НП. Депозира писмени бележки, в които излага
доводи за правилност и законосъобразност на НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната
страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2023 г. свид. С. Г. Г. – главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик и Л. И. Т. – инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик съвместно със служители на РУ – Пещера
при ОДМВР – Пазарджик и Регионална дирекция по горите - Пазарджик,
извършили проверка за спазване на изискванията на трудовото
законодателство и Закона за здравословни и безопасни условия на труд в
обект на контрол: „Дървообработващ цех“, стопанисван от „Адисан 2000“
ЕООД, находящ се в гр. Батак, бившото РПК. В дървообработващия цех
проверяващите установили трима работници, които по същото време
полагали труд. Двама от заварените да работят в цеха били свид. Й. А. Б. и
свид. И. С. Д., които бичили трупи на дървообработваща машина.
Проверяващите предоставили на заварените да работят в обекта на контрол
лица декларации по чл. 402 от КТ и ги помолили да ги попълнят.
Декларацията на свид. Й. Б. била попълнена под негова диктовка от брат му –
свид. И. Д.. В същата било посочено, че свид. Й. Б. работи в обекта,
стопанисван от „Адисан 2000“ ЕООД от 24.01.2023 г. като общ работник, с
работно време от 08:00 часа до 17:00 часа и трудово възнаграждение - „40,00
лв. надник за ден“, както и че същият не е получил копие на хартиен носител
от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен
2
писмен трудов договор. След като свид. И. Д. попълнил под диктовката на
свид. Й. Б. предоставената на последния декларация по чл. 402 от КТ, свид. Й.
Б. прочел декларацията, собственоръчно я подписал и я предал на
проверяващите.
С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК било изискано от дружеството-
жалбоподател да представи на 01.02.2023 г., в 10:00 часа, в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик трудовите досиета на
заварените да полагат труд лица. Проверката продължила по документи, като
на 08.02.2023 г. при преглед на фирмената документация на „Адисан 2000“
ЕООД в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, изискана с призовката
по чл. 45, ал. 1 от АПК, било установено, че жалбоподателят не е представил
писмен трудов договор между свид. Й. А. Б. и „Адисан 2000“ ЕООД,
подписан от двете страни.
След справка в информационната система на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ било установено, че с единия от работещите, а
именно свид. Й. Б., дружеството не е сключило трудов договор.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка № ПР2303249/21.02.2023 г., препис от който бил връчен срещу
подпис на управителя на „Адисан 2000“ ЕООД.
Въз основа на установеното в хода на проверката контролните органи
при Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик приели, че дружеството-
жалбоподател е извършило нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ, тъй като в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ към 24.01.2023 г. не е уредило отношенията по предоставяне на работна
сила като трудови правоотношения, като не е сключило трудов договор в
писмена форма с лицето Й. А. Б., ЕГН **********.
За констатираното нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ
свид. С. Г. съставила Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 13-2300101/21.02.2023 г. срещу „Адисан 2000“ ЕООД в
присъствието на свид. Л. Т. и управителя на дружеството – жалбоподател Ади
Цанкова Медова. Последната подписала АУАН с изявлението „ще бъде
внесено възражение в срок“. На същата дата – 21.02.2023 г. бил връчен
препис от АУАН на управителя на дружеството – жалбоподател. Писмено
възражение срещу така съставения акт не било депозирано в срока по чл. 44,
3
ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в
което нарушението е описано по идентичен начин. С НП на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500,00 лв., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. чл.
414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ.
Наказателното постановление било връчено на 16.05.2023 г. на „Адисан
2000“ ЕООД, чрез лицето Стефан Табаков, за което няма данни да се намира в
трудово правоотношение с дружеството – жалбоподател или да е изрично
упълномощено да получава книжа от името на „Адисан 2000“ ЕООД. Не се
твърди, а и липсват доказателства НП отново да е изпращано за връчване на
жалбоподателя. Жалбата срещу атакуваното НП е подадена на 30.05.2023 г. от
управителя Ади Цанкова Медова с товарителница №
5300482121145/30.05.2023 г. чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ЕООД,
видно от писмо с изх. № 5115/14.06.2023 г. по описа на „Еконт Експрес“
ЕООД. Изложеното дава основание на съда да приеме, че жалбата срещу
обжалваното НП е подадена в законоустановения срок.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства.
От приетата като писмено доказателсто по делото справка Регистър на
уведомления за трудови договори в информационната система на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ се установява, че за
лицето Й. А. Б., с ЕГН **********, няма сключен трудов договор.
Разпитана като свидетел актосъставителят С. Г. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. От изложеното от
свид. С. Г. се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Същата твърди, че при
посещението си в дървообработващия цех е заварила свид. Й. Б. да работи на
банциг. Изложеното от актосъставителя се подкрепя от показанията на свид.
4
Л. Т., участвала при извършване на проверката на дружеството-жалбоподател,
в хода на която е установено нарушението.
Твърденията на актосъставителя не се опровергават от показанията на
свид. Й. Б., който при проведения му разпит в съдебно заседание, заявява, че
при проверката е бичил дървени трупи на машина в цех за дървообработка,
намиращ се в гр. Батак, стопанисван от „Адисан 2000“ ЕООД и когато
проверяващите му дали да попълни декларация по чл. 402 от КТ той помолил
брат си да я попълни вместо него. Свидетелят Й. Б. изрично сочи „Аз му
казвах какво да пише в декларацията и той записваше вместо мен и после аз
подписах декларацията“, като уточнява, че уговорката е била да работи като
общ работник с работно време „от 08:00 часа до 16:00 - 17:00 часа“ и да му се
плаща по 35,00 лв. на кубик избичени дървета. Въпреки декларираното в
декларацията по чл. 402 от КТ при проведения му разпит свид. Й. Б. сочи, че
не познава „собственичката на фирмата“ и че свид. И. Д. му казал „какво ще
работи и колко ще му плащат“. Уточнява, че не му е заплатено
възнаграждение за положения труд в деня на проверката. От своя страна,
свид. И. Д. заявява, че лично той е попълнил на място декларацията на свид.
Й. Б., но след това последният я прочел и подписал лично. Същият твърди, че
той взел свид. Й. Бакташев да му помогне на работа, за което му платил един
надник, че свид. Й. Б. не познава и не е разговарял с управителя на „Адисан
2000“ ЕООД, както и че към момента на проверката свид. Й. Б. пренареждал
дъски.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Г. и Л. Т., както и
приетите писмени доказателства по делото, тъй като намира същите за
достоверни, логични, последователни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви помежду си. В показанията си контролните органи
възпроизведоха пред съда факти от обективната действителност, които са
възприели лично и непосредствено при извършената проверка в обекта,
стопанисван от дружеството.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Й. Б. и И. Д. в частта, в
която излагат данни, че свид. И. Д. е попълнил декларацията по чл. 402 от КТ
на свид. Й. Б. под диктовката на последния, както и че свид. Й. Б.
собственоръчно е подписал декларацията, тъй като в тази им част същите са
еднопосочни и кореспондират с показанията на свидетелите С. Г. и Л. Т..
5
В останалата част от изложеното от свидетелите Й. Б. и И. Д. се
забелязва известно противоречие. Свидетелят Й. Б. заявява „Тези дърва ги
бичихме на една машина......Не съм получил пари за този ден“, а свид. И. Д.
сочи, че към момента на проверката свид. Й. Б. е пренареждал „едни дъски“,
както и че му е платено възнаграждение.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Й. Б. в частта, в която твърди,
че към момента на проверката е работил на машина, на която бичил дървени
трупи, тъй като в тази им част кореспондират с показанията на свид. С. Г.,
имаща лични възприятия относно робатата, която е извършвал свид. Й. Б. при
проверката. Съдът не възприема показанията на свид. И. Д. в частта, в която
твърди, че при проверката свид. Й. Б. е пренареждал дъски, тъй като в тази им
част са изолирани и неподкрепени от останалите доказателствени източници
по делото.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Й. Б. и И. Д. в частта, в
която сочат, че свид. Й. Б. не познава управителя на „Адисан 2000“ ЕООД и
не е разговарял с него, както и че уговорката за вида работа и заплащането й е
била между двамата братя, тъй като в тази им част противоречат на
декларираното в декларацията по чл. 402 от КТ на свид. Й. Б., в която
последният е декларирал, че работи за „Адисан 2000“ ЕООД. В случая свид.
Й. Б. признава пред съда подписването на декларацията по чл. 402 от КТ,
както и че изложеното в нея съответства на волята му. Предвид това и
констатираното по-горе разминаване в показанията на двамата свидетели,
съдът не възприема за верни твърденията им в съдебно заседание, че
уговорката за вида работа и заплащането й е била между тях двамата и счита,
че същите не могат да опровергаят съдържанието на подписания от свид. Й.
Б. документ по чл. 402 от КТ.
Следва да се отбележи, че обстоятелството, че декларацията по чл. 402
от КТ е попълнена от свид. И. Д. под диктовката на свид. Й. Б. не влияе на
формалната доказателствена сила на този документ. Истинността на
декларацията не е оспорена и по делото липсват убедителни доказателства, от
които да се установява, че материализираното в нея изявление не отразява
волята на лицето, което я е подписало.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
6
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Димитър Симеонов
Търпов – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице – свид. С. Г., заемащ длъжността
„главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик,
съгласно представеното по делото заверено копие на Заповед № 3-
0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
опорочаване на административнонаказателното производство, в хода на което
е санкциониран жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, субекта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
процесното административно нарушение, позволяващо на въззивника да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при издаване на
НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не ставало
ясно къде точно е извършено нарушението и в кой дървообработващ цех. В
случая мястото на извършване на нарушението е достатъчно
индивидуализирано. Видно от съдържанието на АУАН и НП в същите е
посочено ясно, че нарушението е извършено в дървообработващ цех,
намиращ се в гр. Батак, бившото РПК, стопанисван от „Адисан 2000“ ЕООД.
7
Ето защо, съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Отразеното в АУАН и НП относно това
къде е извършено нарушението се установява по безспорен начин и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството-нарушител и
на свид. Л. Т., които е присъствала при установяване на нарушението. Актът е
подписан от съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е
предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от
управителя му.
Съгласно действащото законодателство страните по трудово
правоотношение са длъжни да сключат трудов договор, когато предмет на
престацията е предоставяне на работна сила.
Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.
В процесния случай от събраните по делото доказателства категорично
се установява, че по време на проверката свид. Й. Б. се е намирал в обекта на
контрол и е работил на дървообработваща машина. В този смисъл са
показанията на самия Й. Б. и разпитаният актосъставител. Изложеното от
двамата не е изолирано, а се подкрепя от декларираното от свид. Й. Б. пред
контролните органи. В декларацията по чл. 402 от КТ същият изрично е
декларирал, че работи като общ работник в „Адисан 2000“ ЕООД в гр. Батак,
бившото РПК, със съответното работно време и заплащане. Всичко това е
напълно достатъчно, за да обоснове извод, че осъществяваната от свид. Й. Б.
дейност на обекта на дружеството е в изпълнение на трудови функции и
безспорно представлява предоставяне на работна сила, както и че свид. Й. Б.
реално е престирал труд на определено работно място, стопанисвано от
дружеството - жалбоподател, при конкретно работно време и трудово
възнаграждение.
От доказателствените източници категорично се установява, че писмен
трудов договор със свид. Й. Б. към дата 24.01.2023 г. не е бил сключен, а той в
действителност е престирал работна сила за дружеството - жалбоподател,
което именно поради това се явява негов работодател, съгласно § 1, т. 1 от ДР
8
на КТ.
При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по
чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, доколкото не е спазил
императивните изисквания за оформяне на правоотношения по предоставяне
на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов
договор в писмена форма с работника Й. Б. преди да го допусне до работа.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което и субективната съставомерност на деянието не подлежи на изследване.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В процесния случай фактическите констатации, отразени в
АУАН, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
Ето защо, съдът намира, че административнонаказващият орган
правилно е санкционирал дружеството – жалбоподател в качеството му на
работодател за нарушение на нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2
от КТ, като не е уредил като трудови правоотношенията си с работника Й. Б.
чрез подписване на писмен трудов договор.
На следващо място, съдът намира, че правилно е определена
приложимата санкционна разпоредба – чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно която
работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение. В случая наложеното на въззивника наказание е в размер на
2500,00 лв., т.е. над минималния предвиден в закона.
Съдът, като отчете, че нарушението е първо за дружеството -
жалбоподател с оглед липсата на доказателства за наличие на предходни
влезли в сила наказателни постановления за нарушения на трудовото
законодателство, намира, че така наложеното наказание е прекомерно
завишено. Съдът счита, че в случая административно наказание, наложено в
минимален размер от 1500,00 лв. ще постигне целите, както на специалната,
така и на генералната превенция, предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН,
поради което прецени, че следва да измени НП като намали размера на
9
наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 2500,00
лв. на 1500,00 лв.
Съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. Следователно, предвид
изричната забрана на чл. 415в, ал. 2 от КТ, процесното административно
нарушение е изключено от обхвата на привилегированата разпоредба на чл.
415в, ал. 1 от КТ. Съдът намира, че процесното административно нарушение
не представлява маловажен случай и по чл. 28 от ЗАНН. Степента на
обществена опасност на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение е типичната за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.
62, ал. 1 от КТ, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Освен това следва да се отбележи, че ЗАНН и глава XIX, раздел
II от КТ са в съотношение на общ към специален закон. В подкрепа на това
становище е ТР № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, съгласно
което специалният състав по глава XIX, раздел II от КТ на „маловажно“
административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Следователно правилно
административнонаказващият орган не е квалифицирал извършеното
нарушение като маловажно.
По гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде изменено в частта относно размера на наложеното
административно наказание, като същото бъде намалено до предвидения в
закона минимум.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. По аргумент от чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Въззиваемата страна своевременно е поискала
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
съдебно производство. Съдът не е обвързан от претендирания от страната
размер на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80,00 лв. до 120,00
10
лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството е
разгледано в три съдебни заседания, разпитани са четирима свидетели. Ето
защо съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено и присъдено в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ гр. София в минималния размер от 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2300101/09.05.2023 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с
което на дружеството-жалбоподател „Адисан 2000“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Батак, ул. „Партизанска“ № 9,
представлявано от управителя Ади Цанкова Медова, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв.
(две хиляди и петстотин лева), на основание на основание чл. 416, ал. 5 от КТ
във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ във
вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на „Адисан
2000“ ЕООД, ЕИК *********, административно наказание „имуществена
санкция“ от 2000,00 лв. на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА „Адисан 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Батак, ул. „Партизанска“ № 9 да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София сумата в размер на 80,00 лв.
(осемдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11