Разпореждане по дело №1095/2014 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 4626
Дата: 16 май 2014 г.
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20145220101095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2014 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

                                                  гр.Пазарджик,16.05.2014г.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито  заседание на шестнадесети  май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№1095 описа на съда за 2014г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.312 от ГПК във вр.с чл.140 от ГПК.

В исковата си молба срещу „БК-България“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Куклен, община Куклен, област Пловдив, ул.“Любен Каравелов“№11, с ЕИК ********* представлявано от управителите С.Д.Ч. и А.Б.Ч./ заедно и поотделно/ ищцата И.К.Б. ***, ЕГН ********** чрез пълномощника си адв.П.Х. *** твърди, че на основание трудов договор от 27.09.2013г., сключен с ответника е работила на длъжност „управител на заведение за обществено хранене“, полагайки труд в стопанисваната от работодателя  и закусвалня“Бъргър Кинг“ на автомагистрала „Тракия“/87-ми километър, бензиностанция „Лукойл“/ на пълно работно време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 905 лв. като договорът е бил сключен за неопределено време. Със заповед №5 от 28.01.2014г. на управителя С.Ч., връчена на ищцата на 29.01.2014г. трудовия и договор е прекратен едностранно от работодателя без посочване на причини за прекратяването му. Бланкетни са и останалите графи в заповедта ,касаещи дължимите на работника обезщетения. Ищцата твърди, че едностранно предприетото прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно. Твърди, че в процесната заповед ответникът не е посочил причината за прекратяване на сключения за неопределено време трудов договор, което е самостоятелно основание уволнението да бъде прието за незаконно и заповедта да бъде отменена. Вписването на разпоредбата на Кодекса на труда в цифров вид е недостатъчно , за да се счете, че работодателят е изпълнил задължението си  да запознае работника/ служителя с конкретното основание , на което се предприема едностранното прекратяване на договора, още повече тогава, когато  тази разпоредба не съответства на вида на сключения трудов договор- за неопределено време. Твърди се, че между страните не е бил уговорен изрично и надлежно модалитет на трудовия договор, който да предполага едностранното му прекратяване без предизвестие, още по-малко пък без да се сочи причината за прекратяването. Твърди се, че вследствие на незаконното уволнение ищцата е останала без работа в периода от 29.01.2014г. до 12.02.2014г., а от 13.02.2014г. е сключила трудов договор с друг работодател, но с по-ниско месечно трудово възнаграждение/ 540 лв. брутно/. Тъй като последното получено месечно брутно трудово възнаграждение при ответника възлиза на сумата от 1 154.49 лв. ищцата счита, че работодателят дължи на основание чл.225, ал.1 от КТ да и заплати обезщетение в размер на 3 955 лв., в това число 880 лв. за първия месец и по 615 лв. за следващите пет месеца/ разликата между получаваното БТВ/ поради оставането и без работа вследствие на незаконното уволнение, които се изчисляват върху брутния размер на трудовото възнаграждение. Моли се съда да постанови решение, с което да се признае за незаконно уволнението, поставено със Заповед№5 от 28.01.2014г, и да бъде отменено, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа, респективно е работила на по-нископлатена работа поради уволнението в размер на 6 месечни брутни трудови възнаграждения, равняващи се на 3 955 лв./ в.т.ч. 880 лв. за първия месец и по 615 лв. за следващите пет месеца/ разликата между получаваните брутни трудови възнаграждения , ведно със законната лихва върху тези суми, от момента на предявяване на иска . Претендират се направените по делото разноски. В подкрепа на твърденията ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор срещу така предявените искове, с който същите се оспорват. Твърди се, че ищцата е била назначена на работа при ответника за шестмесечен изпитателен срок, считано от датата на постъпване на работа , съгласно  I, т.4 от сключения трудов договор №8/27.09.2013г. Твърди се, че договорения изпитателен срок е в полза на работодателя и с цел последния да изпита годността на служителката да изпълнява възложената и работа. Съгласно подписаната длъжността характеристика управителят е следвало да осъществява организационна дейност – организиране работата на сервитьорите, посрещане, настаняване и изпращане на клиенти, осъществяване на контрол при работа с касови апарати, издаване на фискални бонове. Управителят е следвало да отговаря за рекламациите , свързани с организацията на обслужването Съгласно т.IV от трудовия договор изискванията към лицето, заемащо длъжността „Управител“ са да познава добре правилата и технологията на обслужване, както и нормативните изисквания за отчетността в заведението, реда и изискванията за извършване на касови операции, издаването на първични счетоводни документи, да познава компютърните и други автоматизирани системи за извършване на дейността „обслужване на клиенти“., познаване на нормативните изисквания за хигиенните норми и противопожарна безопасност. От проведеното интервю с лицето преди назначаването на работа е невъзможно установяването на неговите качества за заемане на длъжността“ управител на заведение за обществено хранене“. Това е наложило ищцата да бъде назначена на работа с 6 месечен изпитателен срок , предвид отговорността на заеманата длъжност. Според ответника действително трудовия договор е прекратен със Заповед №5 от 28.01.2014г. на основание чл.71 ал.1 от КТ едностранно от работодателя, съгласно който до изтичането на срока за изпитване страната , в чиято полза е уговорен , може да прекрати договора без предизвестие. Ищцата е назначена на длъжността „управител“ на 29.09.2013г. и следователно това е началната дата , от която тя е в трудово правоотношение с ответника. Според ответника договорения модалител в трудовия договор шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя дава възможност в рамките на този срок, в случай на липса на достатъчно качества и възможности за справяне с възложените отговорности по подписаната длъжностна характеристика, работникът да бъде освободен едностранно от работодателя без предизвестие. Поддържа се също така, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не е бил изтекъл уговорения в трудовия договор изпитателен срок в полза на работодателя. Заповедта за уволнение е законосъобразна , тъй като трудовия договор е прекратен в срока за изпитване. По своята същност договорът със срок за изпитване може да се сключи в рамките на срочен или безсрочен трудов договор като уговорката следва да бъде включена в него. Ответникът твърди, че при внимателен анализ на договора може да се направи обоснован извод, че страните са уговорили трудов договор за неопределено време със срок за изпитване в полза на работодателя по смисъла на чл.70, ал.1 от КТ. Ответникът счита, че  в случай че освобождаването от работа е в изпитателния срок , то не е необходимо до служителя да бъде отправяне писмено предизвестие. Поддържа се, че разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ е императивна и според нея прекратяването на това основание става без предизвестие, а това е именно основанието на което е прекратено трудовото правоотношение. Поддържа се също така че за разлика от всички останали уволнителни основания това по чл.71 от КТ не изисква обосноваването и наличието на някакви конкретни фактически причини и мотиви. За да бъде прекратено законосъобразно трудовия договор е достатъчно писменото волеизявление на отправилата го страна за прекратяване да достигне до другата страна в рамките на уговорения срок за изпитване, като е без значение дали в него е посочено правното основание. В настоящия случай е налице писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответното дружество работодател, в чиято полза е уговорен 6 месечния изпитател срок. Съгласно чл.71, ал.1 от КТ е достатъчно в срока на изпитване писменото волеизявление на отправилата го страна да достигне до другата страна, без да е необходимо нито посочване на правното основание, нито излагане на някакви конкретни фактически причини и мотиви- достатъчно е страната да заяви , че прекратява договора. Такова изявление според ответника в случая е налице, тъй като в диспозитива на уволнителната заповед се съдържа изрично изявление „ прекратявам трудовия договор“, което е напълно достатъчно за законосъобразното упражняване на правото по чл.71, ал.1 от КТ. Поддържа се също така, че от съдържанието на трудовия договор по категоричен и недвусмислен начин става ясно, че е сключен с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно, той не е окончателно сключен, работникът не е окончателно приет, тъй като това зависи от волята на страната , в чиято полза е уговорен срока.  Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Ответникът ангажира доказателства.  

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ.

Съдът  следва да укаже на страните, че в производството по оспорване законността на уволнението с предявения иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ доказателствената тежест се носи от работодателя-ответника по делото,  който следва да установи законосъобразността на уволнението на соченото в уволнителната заповед основание, а в тежест на ищеца е да докаже в производството по обективно съединения иск по чл.344, ал.1,т. 3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ  основанието и размера на претендираното обезщетение. Следва да докаже оставането си без работа поради това уволнение, неговата продължителност  и произтеклата от това имуществена вреда, която в случая съставлява пропусната полза, като следва и да докаже, че е постъпил на работа при друг работодател при по-ниско месечно трудово възнаграждение.

Съдът счита, че представените  с исковата молба писмени доказателства  са допустими, относими и необходими с оглед характера на правния спор и следва да бъдат приети. Ищцата е направил в т.4 от доказателствената част на исковата молба искане да бъде задължен на основание чл190 от ГПК ответника да представи надлежно заверени копия от намиращите се в личното и трудово досие трудов договор, надлежна справка за размера на получените от нея месечни БТВ за периода от сключване на трудовия договор до неговото прекратяване, като така посочените писмени доказателства са представени от ответника с писмения отговор, поради което не следва ответника да се задължава по реда на чл.190 от ГПК. С исковата молба е направено относимо искане за изслушване на съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените т.5 от доказателствената част на исковата молба въпроси, което също следва да бъде уважено.

Следва да бъдат приети представените с отговора писмени доказателства.

Ето защо и на основание чл.312, ал.1 от ГПК

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства

ПРИЕМА приложените към отговора писмени доказателства

ДОПУСКА  изслушване на съдебно-икономическа  експертиза, която да отговори на следния въпрос: какъв е размера на обезщетението по чл.225, ал.2 и 2 от КТ поради оставане на ищцата без работа , респективно поради по-нископлатена работа вследствие на незаконното уволнение. Определя за вещо лице Милена Лавчиева при депозит в размер на 80 лв. платими от бюджета на съда.

УКАЗВА  на страните , че в производството по оспорване законността на уволнението с предявения иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ доказателствената тежест се носи от работодателя-ответника по делото,  който следва да установи законосъобразността на уволнението на соченото в уволнителната заповед основание, в тежест на ищеца е да докаже в производството по обективно съединения иск по чл.344, ал.1,т. 3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ  основанието и размера на претендираното обезщетение. Следва да докаже оставането си без работа поради това уволнение, неговата продължителност  и произтеклата от това имуществена вреда, която в случая съставлява пропусната полза.

          Внася делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го насрочва за 05.06.2014г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.  На вещото лице да се съобщи задачата и да се призове за съдебно заседание.

На страните да се връчи препис от настоящото разпореждане.

Препис от писмения отговор и приложенията да се връчат на ищцата

УКАЗВА на страните,че могат да вземат становище по дадените указания  и настоящия доклад в едноседмичен срок от съобщението както и че в този срок следва да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА, че ако не сторят това в посочения едноседмичен срок губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особено непредвидени обстоятелства.

Съдът указва на страните, че могат да уредят правния спор доброволно чрез сключване на спогодба. При евентуално сключване на спогодба дължимата държавна такса е  с ½  по-ниска.

          Разпореждането е по движение на делото и е необжалваемо.

         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: