Р Е Ш Е Н И Е
№
1122
гр. Пловдив, 03 юни 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, I отд., XIV състав, в публично
съдебно заседание на пети март
през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря
НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева адм. дело № 3199 по опис на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във
връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Постъпила е жалба от И.Г.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Е.И., против заповед № ДЗ-215/ 25.11.2020 г. на кмета
на Община Раковски, обл. Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж
„преграда, изградена от стоманобетонова конструкция с надзид на съществуваща
стара паянтова ограда - шеста категория", находящ се в УПИ-ХХХ1-1866, кв.
Генерал Николаево, гр. Раковски, ул. Васил Петлешков № 7, извършен от
жалбоподателя без необходимите строителни книжа.
Твърди се в жалбата, че издадената заповед
е незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно-производствените правила и противоречие с
материалния закон. Твърди, че неспазването на формата се изразява в липсата на
квалификация на строежа. Същият не представлява строеж, а линеен обект и не
подлежи на премахване по реда на чл.225а ЗУТ. Счита, че липсата на посочване
вида на строежа ограничава правото на защита на жалбоподателя и не разбира защо
и в коя хипотеза се квалифицира като строеж. Поради това счита, че този порок е
съществен, а издадената заповед – незаконосъобразна. На следващо място счита за
неправилно посочването, че строежът е шеста категория, като никъде не е
посочено в коя хипотеза на чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ попада строежът и защо, като
посоченото е отново съществено нарушение. Счита, че описанието на строежа е
неправилно – не е строил стоманобетонна конструкция с надзид, тъй като на място
съществувала неразрушена стопанска постройка, която премахнал, но на това място
никога не е имало ограда. Липсвали в акта и мотиви защо органът счита, че е нов
строеж и защо смята, че го е изградил жалбоподателят. Твърди, че е оставил тази
неразрушена стена да стои между него и чичо му С.З., тъй като имали постоянни спорове помежду си,
дела и сигнали за извършено от него престъпление. Претендира отмяна на
заповедта и присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени
бележки.
Ответникът по жалбата – кмет на Община Раковски,
чрез процесуалния представител адв.М.л., изразява становище за неоснователност
на жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна С.И.З. – не взема
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Пловдив не встъпва в
процеса.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на
оспорената заповед, посочен като извършител на процесния незаконен строеж, и в
преклузивния четиринадесетдневен
срок от съобщаването, видно от отбелязването върху приложеното на лист по делото, известие за доставяне на 30.11.2020
г./л.59 по делото/, а жалбата е подадена на 10.12.2020 г. в деловодството на
съда. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима.
От фактическа страна се установява, че
на 06.03.2020 г. в Община Раковски е входирана жалба с вх.№ 94С-1247-2 /л.26/ от
С.И.З. *** относно издигната ограда от 3 м. от съседа му И.Г.З. през 2018 г.,
като по този начин пречи да влиза светлина в имота му. Твърди, че не е давал
съгласие за височината на оградата.
Извършена е
проверка на строеж - преграда, изградена от стоманобетонова конструкция с
надзид на съществуваща стара паянтова ограда - шеста категория с
административен адрес: гр. Раковски, ул. Васил Петлешков № 7, за което е
съставен констативен акт № 1/25.06.2020 г.
Със
съставения констативен акт е сложено начало на административно производство по
чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Същият е бил съобщен на
заинтересованите лица, видно от уведомително писмо с изх. № 94И-827-1 от
25.06.2020 г., получено от И.Г.З. на 30.06.2020 г. и респективно връчен му срещу
подпис на 03.07.2020 г.
Установено
е, че строежът е разположен в УПИ-ХХХI-1866, планоснимачен № 1866, кв. Генерал Николаево, гр.
Раковски, ул. Васил Петлешков № 7, собственост на И.Г.З., съгласно н.а. № 38, том I, рег. № 361, дело №
20 от 20.02.2017 г. и н.а. № 103, том III, рег. № 2801, дело № 423 от 10.11.201
7 г. Посочено е , че извършител на строежа е И.Г.З., който се явява и в
качеството на строител по смисъла на съставения констативен акт.
Установено е
също така, че за строежа няма съгласуван и одобрен от главния архитект на
Община Раковски технически (работен) инвестиционен проект и няма издадено
разрешение за строеж, а видно от становището на главния архитект, строежът не
може да се квалифицира и като търпим.
При проверка
на място е констатирано, че строежът представлява преграда, изградена от стоманобетонова
конструкция с надзид на съществуваща стара паянтова ограда: дължина около 12
м., ширина около 30 см. и височина около 3 м. Срещу съставения констативен акт
е постъпило възражение от И.З. с вх. № 94И-1769-3 от 09.07.2020 г., което не е
уважено.
С издадената
заповед, органът е направил извод, съгласно установеното с констативния акт и от
събраните по преписката доказателства при изпълнение на строителството, че е
налице нарушение на императивната норма чл. 148 от ЗУТ. Посочено е, че в случая
липсва разрешение за строеж, както и одобрени инвестиционни проекти. Според
органа установените нарушения са съществени по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ, не могат да бъдат отстранени и квалифицират строежа, като незаконен по
смисъла на ЗУТ.
В настоящото производство е допусната и
приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. Я.Р., която
след извършен оглед на процесния имот на място, след преглед на приложените по
делото писмени доказателства и след посещение на техническата служба на Община Раковски,
е дала следните отговори:
По първи въпрос вещото лице е констатирала,
че за процесния имот действащ ПУП е одобреният с Решение № 88 от 06.07.2004г.
на Общински съвет Раковски - Кадастрален и регулационен план. Отреждането за
имота по него е за УПИ ХХХI-1866, кв.34 по плана
на кв.Тенерал Николаево", гр.Раковски. За кадастрална основа
на плана е използван одобрения кадастрален план със Заповед
№300-4-91/27.12.2002Г. на АК - София.
Експертът е установил, че процесният строеж
не е отразен в кадастралната основа на плана. На мястото, на което той се
намира в момента, няма показана постройка или друг обект на кадастъра. Със заповед
№94/01.04.1983г. е одобрен Кадастрален и регулационен план на кв.“Тенерал
Николаево", гр.Раковски. Отреждането за имота по него е за УПИ I
-589,590,
кв.34 по плана на кв.Тенерал Николаево", гр.Раковски. Вещото лице
отбелязва, че процесната преграда не е отразена в кадастралната основа на
плана. По-късата част от преградата с дължина 3,85м. съвпада приблизително с
показана плътна ограда. Дългата част от преградата 10,50м. не съвпада с ограда
или друг обект на кадастъра.
В изготвените приложения към експертизата е посочено
извлечение от действащия регулационен план, като е показано местоположението на
процесния строеж с размерите му от заснемане на място, както и извлечение от
предходния обезсилен КРП, като е показано местоположението на процесния строеж
с размерите му от заснемане на място.
При извършен оглед на място е констатирано,
че процесната преграда е изпълнена от тухлена зидария. Състои се от две части,
разположени под ъгъл една спрямо друга - дълъг участък 10,50м. и къс участък
3,85м. От южната граница на имота започва дългия участък с обща дължина
10,50м., който продължава в посока на североизток вътре в имота. До терена
преградата има бетонов цокъл с височина 42см. и ширина 25см., над който е
изпълнена тухлена зидария от два вида тухли. Непосредствено над цокъла
зидарията е от единични плътни тухли и достига до височина 2,00м. от терена, а
нагоре върху нея зидът продължава от кухи керамични тухли тип
"четворка" до височина 2,72м. от терена. Така преградата представлява
отдолу нагоре: 42см. - бетонов цокъл, 1,57м. -плътни единични тухли, 73см. -
тухли тип "четворка". Общата височина възлиза на 2,72м. Участъкът е
разделен с 3 шлица, оставени в зидарията от горния ръб на цокъла до върха за
евентуално изпълнение на стоманобетонови колони за укрепване на зидарията.
Размерите на шлицовете в план са 25/25см. и очевидно с тези размери се
предвижда да бъдат колоните. Външната страна на шлицовете /към частта от имота,
оставаща от югоизток след преграждането/ е изпълнена като кофраж за бъдеща
стоманобетонова колона/. Светлите разстояния между шлицовете са: 2,90м., 3,28м.
и 3,2бм. След края на 10,50м. навътре в имота, преградата има чупка под тъп
ъгъл и продължава в посока на североизток към регулационната граница с УПИ
П-1865. В началото й е оставен отново шлиц 25/25см. за бъдеща колона от
стоманобетон. Дължината на късия участък след шлица е 3,60м., с край до
границата. Общата дължина на късия участък е 3,85м. Начинът на изпълнение е
също както на дългия участък. Разлика има в дозиждането в най-горната част -
тук тухлите не са само тип "четворка", а има използвани и стари
плътни тухли.
Посочено е
че процесната преграда разделя УПИ ХХХI-1866 на две части,
започвайки и завършвайки в регулационни граници. Между двете части няма връзка
вътре в имота. Влизането и в двете части може да стане само от улицата.
Технически данни за процесната преграда:
- Обща
дължина - 14,35м.
- Участъци
с дължини - 10,50м. и 3,85м.
- Височина
- 2,72м.
Вещото
лице посочва също, че процесният обект - преграда, предмет на обжалваната
заповед представлява тухлена стена с бетонов цокъл с обща височина 2,72м. и дебелина
25см. Разположен е вътре в имота, има начало при южната имотна граница,
представляваща улична регулационна линия и край при североизточната имотна
граница, представляваща странична регулационна граница - дъно на имота.
Преградата разделя имота на две части без възможност за вътрешна връзка между
тях. И в двете части се влиза само от улицата.
Експертизата не може да посочи кога точно е
изграден обекта. Обстоятелството, че част от тухлите са стари, а други нови не
означава непременно, че едната част е изградена много преди другата. За
изпълнението на преградата може да са използвани стари тухли, демонтирани от
друга сграда или от друго място. Бетоновият цокъл не показва значително
физическо изхабяване, от което да се предположи, че преградата като цяло е
стара, а в скоро време само е увеличена нейната височина. Началото на
изпълнение е бетоновия цокъл и неговата възраст е показателна за времето на
изпълнение на целия обект.
За времето на изпълнение свидетелстват
писмените доказателства, налични в архива на Община Раковски. За процесната
преграда няма издавани строителни книжа. Всички обекти на кадастъра в имота са
отразени в действащия ПУП - КРП, одобрен с Решение № 88 /06.07.2004г. на
Общински съвет Раковски. В него, както и в кадастралния план, одобрен със заповед
№300-4-91/27.12.2002г. на АК, процесната преграда не е отразена, т.е. имот
№1866 не е разделен. В предходния план, одобрен със заповед № 94/01.04.1983г.
преградата също не е отразена. Видно е само, че късият й участък от североизток
почти съвпада с част от плътна ограда, но дългият участък попада в незастроена
част от дворното място.
Предвид данните, вещото лице е направила
извод, че процесната преграда вътре в имота е строена след 2004г.
Няма данни на мястото на дългия участък
10,50м., започващ от уличната регулация от юг на имота и продължаващ на
североизток, да е съществувала стара паянтова ограда. В плана от 1983г. е
отразена ограда вътре в имот № 589 и късият участък на процесната преграда
съвпада приблизително като местоположение с нея, но тя е показана със сигнатура
на плътна ограда, а не паянтова. От своя страна дългият участък не съвпада с
показана в плана ограда. В действащия план от 2004г. на мястото на процесната
преграда няма ограда вътре в имота.
Нито в действащия КРП от 2004г., нито в
предходния от 1983г., на мястото на процесната постройка има показана стопанска
постройка или граница на застрояване на такава постройка /евентуална стена/. В
действащия план е отразена постройка със сигнатура "мс" изцяло от
запад на преградата и на разстояние от нея. Самата преграда пресича навес,
отразен в южния край на имота. Местоположението на процесния обект не съвпада
със стена на сграда, обект на кадастъра. Към момента на огледа на експертизата
на 18.02.2021г. сградата "мс" от плана, както и навеса, показан в
него, не съществуват на място. В плана от 1983г. също няма показана постройка,
на която преградата би могло да представлява ограждаща стена. В този план
преградата попада в незастроена част от имота.
Съдът кредитира експертизата като компетентна,
обективна и безпристрастна, неоспорена от страните.
По делото е разпитан свидетелят P. И. ***
като главен специалист строителство и контрол. Посочва, че С.И.З. и И.Г.З. са
съсобственици в един имот. При направената проверка на място установили, че има
преградна стена в южната част на имота, за която нямало данни в плановете на
общината. Установили я като незаконна, защото нямало данни за строеж и за
инвестиционни намерения в общината. Издали констативен акт, който връчили на лицето
лично., а той пуснал възражение по констатираните от тях обстоятелства. Твърдял,
че самата преградна стена е линеен обект и не представлява строеж по см. на ЗУТ.
Свидетелят посочва, че имало наличие на стоманобетонен цокъл около 40-50 см., а
щом имало наличие на бетон, по правилата трябвало да има и арматура. Изградена
била преградата с тухли, някои от които си личало, че са стари, износени, взет
от друг обект. Не може да се каже кога е изграден строежът. Имало наличие на
нова преградна стена, която не е посочена в плановете. Посочва размерите на
преградата - около 12 метра дължина, 3 метра височина и 25-30 см дебелината. Лично
свидетелят ги е мерил. Не си спомня, когато е измервал обекта дали жалбоподателят
му е казал да го е изградил или не, но при възражението И.З. му казал, че е
направил стената, преградата, за да не стане срутване на друг обект до него, да
не се събори отсрещната стена.
Съдът кредитира показанията на разпитания по
делото свидетел, като последователни и безпротиворечиви на останалите събрани
по делото доказателства..
По делото са приложени още: заповед за
незабавна защита и уведомление от Районна прокуратура – гр.Пловдив
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла
на чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 225а ал.1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2, или на части от тях.
Оспорвания акт е в писмена форма и обективира
волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено права на настоящия
жалбоподател. Т. е. в случая е налице индивидуален административен акт и като
такъв, той трябва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Това се отнася в пълна степен и за актовете издавани по ЗУТ. В случая формата е
спазена и не се налага отмяна на акта на това основание.
Относно съответствието й с
административнопроизводствените правила настоящия съдебен състав намира, че не
са налице съществени нарушения на същите, които да са достатъчно
основание за отмяната й. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е
огледно доказателствено средство, затова неговото несъставяне или порочно
съставяне не е съществено процесуално нарушение. В тази връзка и с оглед
възражението на жалбоподателя, че не е налице неправилно описание на строежа,
както и липсата на посочване вида на строежа, който бил линеен обект, не
отговарят на фактическата обстановка и на събраните по делото доказателства.
С оглед на изложеното при осъществената
проверка не се установя съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, довели до нарушаване правото на защита на адресата на акта.
Напълно неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че процесната постройка не представлява строеж по смисъла на
§ 5, т.З8 от ПРЗ на ЗУТ, а е линеен обект. За преценката относно
законосъобразността на акта релевантна е и правната квалификация на изграденото
на място, което според съда безспорно съставлява строеж по смисъла на § 5, т.
38 от ЗР на ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба 38. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003
г., доп., бр. 61 от 2007 г., изм., бр. 54 от 2011 г., доп., бр. 82 от 2012 г.,
в сила от 26.11.2012 г.) "Строежи" са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни
по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на
недвижими културни ценности, огради,
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
В този смисъл и съдът приема за установено,
че разпоредената за премахване " преграда, изградена от стоманобетонова
конструкция с надзид на съществуваща стара паянтова ограда - шеста
категория", находящ се в УПИ-ХХХ1-1866, кв. Генерал Николаево, гр.
Раковски, по начина, по който същата е индивидуализирана в съставения КА,
самата заповед, и в приетото заключение на вещото лице, което от своя страна
потвърждава напълно характеристиките дадени от административните органи, представлява
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ; Същата е в резултат от
извършени строителни и монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 от ДР на
ЗУТ, извършени от самия жалбоподател, за което той признава както в подаденото
възражение, така и в подадената пред съда жалба.
Действително се установява и от събраните по
делото доказателства, че не е налице паянтова ограда, защото няма как върху
стара паянтова ограда да се полага бетон и да се гради ограда с посочената
височина от 2,75м. от бетон и тухли, а оградата, както е посочена с дължина,
ширина и височина е била изградена по-късно от жалбоподателя – по данни на в.л.
– след 2004 г., а по данни на заинтересованата страна – през 2018 г. Налице е
новоизграден обект на мястото „на съществуваща стара паянтова ограда“. Поради
това съдът приема, че обектът, разпореден за премахване в заповедта, е нов и е
описан точно и ясно по местоположение - дължина, височина и широчина, както и
вида на неговата конструкция.
За този обект не са установени строителни
книжа, нито е отразен в действащия или стария регулационни планове. Освен това
правилно е била определена
категорията на строежа, а именно шеста категория съгласно чл. 137,ал.1,
т.6 от ЗУТ - строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147.
Според чл.147, ал. 1, т.7 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж за: 7. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015
г., доп., бр. 13 от 2017 г.) плътни огради на урегулирани поземлени имоти с
височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл.
48, ал. 9. В случая обаче процесната ограда е висока над 2,20 по цялата си
дължина, което предпоставя, освен издаване на разрешение за строеж, също така и
инвестиционен проект, а понеже обектът е изграден в съсобствен имот –
разрешение от съсобствениците за изграждането й.
Съгласно
чл.225а ал.1 от ЗУТ на премахване подлежат строежи
от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2,
или на части от тях, а според чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план; без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения
от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; със
строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1,
или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи,
ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на
строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на
този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.
142, ал. 5, т. 8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с
особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена
защита по чл. 10, ал. 2 и 3. Т.е. за да бъде един строеж незаконен по
смисъла на закона, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от
посочените хипотези от компетентен за целта орган. Следва да се съобрази и чл.
137, ал. 3 от ЗУТ, че строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията
на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда
на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.
148, ал. 1 от ЗУТ).
Разбира
се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно
изброени в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж /измежду които каза
се не е процесният такъв/, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение
на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал. 1 от закона /какъвто не е
разглежданият строеж/.
Съдът споделя направените изводи на административния
орган относно липсата на търпимост на строежа. От събраните доказателства става
ясно, че строежът е изграден след 2004 г., а и експертизата посочва, че нито в
стария регулационен план, нито в действащия, такъв строеж е бил отразен. Съдебна практика приема, че „§16,
ал.1 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012г. регламентират условията за издаване
на удостоверение за търпимост за "строежи, за които няма строителни
книжа". По смисъла на ЗУТ това са незаконни строежи, които биха могли да
бъдат разрешени - защото са допустими по действащите ПУП и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, когато са
изградени до 31.03.2001г., т.е. до влизане в сила на ЗУТ. Понастоящем са налице
няколко успоредно действащи норми, които регламентират режима на търпимост, с
конкретни изисквания и според периода на изграждането на незаконния строеж, а
именно: ал. 1 на § 16 от ПР на ЗУТ - „Строежи, изградени до 07.04.1987 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими…“ ; на ал. 2 на § 16 от ПР на
ЗУТ - „Незаконни строежи, започнати в периода 08.04.1987 г. - 30 юни 1998 г.,
но неузаконени до влизането в сила на този закон,…“; на ал. 3 на § 16 от ПР на
ЗУТ - „Незаконни строежи, започнати след 30.06.1998 г., но неузаконени до
обнародването на този закон,….“; и на ал. 1 на § 127от ПЗР на ЗИДЗУТ -
„Строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими".
Поради това в случая не може да намери
приложени нито една от разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ, нито § 127, ал.
1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ в сила от 26.11.2012 г.
Водим от всичко изложено съдът намира, че обжалваната
заповед като законосъобразна следва да бъде оставена в сила.
При този изход на спора, стореното
своевременно искане за присъждане на разноски по делото, както и доказателствата
за уговорен и изплатен адвокатски хонорар /лист 63/, на ответната страна се
дължат сторените разноски в размер на 600 лева, които жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на Община Раковски.
Мотивиран от горното, Административен съд
– Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, против заповед № ДЗ-215/ 25.11.2020 г. на кмета на Община
Раковски, обл. Пловдив.
ОСЪЖДА И.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община Раковски сумата
от 600 /шестотин/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: