Решение по дело №711/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е касационно по реда на чл.63 ал.1 изр. ІІ - ро от ЗАНН във връзка с чл.208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, чрез процесуалния му представител юриск. П. срещу Решение № 233 от 15.02.2024 г., постановено по АНД № 3590 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, XІ н.с.

Касаторът иска постановяване на съдебен акт, с който да се отмени решението на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 23-1030-000459 от 21.02.2023 г., издадено от началник на група в ОДМВР, сектор „ПП“, с което на Х. Т. Г. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Прави се възражение срещу адвокатското възнаграждение и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – чрез адв. П., в становище на л. 7 , счита КЖ за неоснователна и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Пловдив , чрез прокурор Илевски е на мнение за неоснователност на касационната жалба, поради което пледира проверяваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пловдив, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

РС е установил от фактическа страна , че на 24.11.2022 г. около 09:00 ч. в гр. Пловдив лек автомобил [Марка], модел „Фабия" с рег. № [рег. номер], собственост на Х. Т. Г., бил паркиран пред жилището му на [улица]. Свидетелят Х. Г., който бил във влошени отношения с жалбоподателя, отивайки към работното си място, счел, че автомобилът на Г. е бил неправилно спрян на кръстовище между [улица]и [улица], за което сигнализирал органите на ОД на МВР Пловдив, като изпратил и направените снимки на автомобила .

Бил съставен АУАН на 31.01.2023г., като Х. Г. е посочен за свидетел-очевидец, а впоследствие било издадено и оспореното НП, с което на Г. било наложено административно наказание –глоба в размер на 50 лв.

В хода на съдебното производство ПРС е обсъдил задълбочено и свид. Показания на Г. и Г., съобразно с останалите събрани по делото доказателства, както и събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.

РС е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но при издаването на атакуваното НП обаче са допуснати нарушения, които биват оценени като съществени и които водят до накърняване правото на защита на жалбоподателя по отношение на прилагането на процесуалния закон.

Посочено е, че от изложеното в НП не става ясно къде точно е бил паркиран управляваният от жалбоподателя лек автомобил - дали „в кръстовището" или „на разстояние по-малко от 5 метра от него", доколкото съществува непреодолима неяснота относно вмененото поведение за паркиране „в зоната на кръстовище".

Двете понятия от изпълнителното деяние на нарушената норма обаче са различни и едно лице би могло да паркира или „в самото кръстовище" или „на по-малко от 5 метра от кръстовище", като зоната на кръстовището може да обхващата както самата му площ, така и разстоянието от 5 метра от него.

Поради липсата на прецизност при описание на нарушението, не може да се установи дали е прието, че лицето е паркирало „в кръстовището" или „на по-малко от 5 метра от кръстовището" и ако се касае за втората хипотеза - на какво отстояние от кръстовището е бил паркиран автомобилът. Липсата на пълно, ясно и коректно описание на елементите от състава на нарушението и на обстоятелствата по извършването му представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на въззивника и възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Непосочването на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението би довело до предположения относно това какво наказващият орган е приел за нарушено, а в случая предположенията в репресивно производство по налагане на наказания, каквото е и настоящото, са недопустими.

Изложени са мотиви, че не са събрани доказателства в съдебното следствие, а и в преписката липсват такива относно авторството на твърдяното деяние, както и че нито един от свидетелите не споделя жалбоподателят да е паркирал процесния автомобил на въпросната дата и във конкретния момент.

Предвид гореизложеното ПРС е намерил обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и го е отменил изцяло.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

Касационният състав на Административен съд - Пловдив намира, че РС е приложил мат. Закон правилно и не е допуснал процесуални нарушения, поради което оспореното решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Изложените мотиви на ПРС , като законосъобразни се приемат от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

На Г. се дължат сторените разноски , съобразно приложените доказателства по делото / л. 9/.

Воден от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XIХ състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233 от 15.02.2024 г., постановено по АНД № 3590 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, XІ н.с.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на Х. Т. Г. с [ЕГН] сумата в размер на 400 лева, за съдебни разноски по настоящото съдебно производство .

Решението е окончателно .