Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива Нешева
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №11403 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №83733 от 03.04.2019год., СРС, 127-ми
състав, постановено по гр.дело №67392/2016год. са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, срещу М.И.Д., ЕГН ********** и А.А.Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, искове
с правно основание чл. 422 ТПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че М.И.Д. и А.А.Д. дължат
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1690,07 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г. в имот с абонатен номер 062868, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, ведно със законна лихва
за периода от 23.08.2016 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК)
до изплащане на вземането, сумата от 89,20лв., обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2015 г. до 09.08.2016
г.; сумата от 33 лв., такса за дялово разпределение през периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва за периода от 23.08.2016г. до
изплащане на вземането; сумата от 3,65 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., претендирани от ответниците
поравно, от всеки по 1/2 част, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение от 26.08.2016 г. по ч.гр.д. № 47737/2016 г. по описа на СРС, 127-ми
състав.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от въззивника ищец „Т.С.“ЕАД, като неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна и вместо
него да се постанови друго, с което предявените искове се уважат. Посочва, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците не са титуляри на вещни права върху имота и
което смята, че се установява от
представените доказателства по делото. Посочва, че по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, сега чл.153 ЗЕ и след като законът
изрично дефинира понятието клиент на ТЕ това е физическото лице-собственик или титуляр
на вещно право на ползване. Сочи, че в случая ответниците
не представят изрично нот. акт, от който да е видно,
че е учредено право на ползване по смисъла на ЗС, като без значение е това дали
лицето обитава процесния имот, респективно дали
същото е консумирало ТЕ в имота лично. В писмена защита по делото представителят
на въззивника посочва, че посочения в исковата молба
абонатен номер отговаря на процесния имот и е
допусната техническа грешка при посочване на етажа, на който се намира
апартамента и сочи, че ответниците са извършвали
плащания по посочения аб. номер. Претендира за
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна А.А.Д. и М.И.Д., чрез адв.Д. са депозирали писмен отговор на въззивната
жалба и в който оспорва същата и молят да се потвърди постановеното решение
като правилно.
Третото лице помагач „Б.“ЕООД не е заявило становище по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни
искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание с чл.79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
„Т.С.” ЕАД е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3055671/23.08.2016г. срещу А.А.Д. и М.И.Д., по
което е образувано гр.д. №47737/2016г. по описа на СРС, 127-ми състав. Посочено
е, че претендираното вземане е за стойността на
доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014год. до 30.04.2015г. в
размер на 1690,07лв. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ул.“*******и 33лв. –главница
за услугата дялово разпределение, сумата от 89,20лв.-законна лихва за забава за
периода от 15.09.2015год. до 09.08.2016год., 3,65лв.-лихва за забава върху
главницата за услугата дялово разпределение както и законната лихва върху
главницата от 23.08.2016год. до окончателното й изплащане. След като срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения
срок са постъпили възражения от длъжниците в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД, е
предявила положителен установителен иск спрямо длъжниците по издадената заповед за изпълнение и е
образувано гр.д. №62891/2015г. СРС, 73-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД излага в исковата си
молба, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия е доставил на ответниците, в
качеството им на собственици на посочения имот апартамент на 4 ет. на ул.*******,
София, топлинна енергия за процесния период от
м.05.2014год. до м.04.2015год., като ответниците не са
заплатили цената в уговорените размери и срокове.
В срока за отговор на исковата молба ответниците
А.А.Д. и М.И.Д. са депозирали писмени отговори, в които оспорват
наличието на договорни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия, както
и соченото количеството ТЕ и сумите
които се претендират и смята, че с приложените частни документи, изходящи от
ищеца не се доказва иска по основание и размер.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените
искове, като е приел, че с оглед на
приложения нот. акт от който се установява, че ответниците са придобили правото на собственост върху
апартамент на 6 ет. в сграда с посочен адрес, но който е различен от посочения
в заявлението по чл.410 ГПК, както и от този посочен в
исковата молба, а именно апартамент на 4 ет. и за който не са ангажирани
доказателства ответниците да са собственици и поради
което е приел, че между страните не са налице договорни отношения за продажба
на ТЕ за посочения обект и да дължат суми за доставена и незаплатена ТЕ.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо и поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния
спор в рамките на заявените с въззивните жалби
доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.200 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважат предявените искове, че ответниците
дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност
на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответниците са
потребители/клиенти/ на топлинна енергия именно за посочения имот, че в
сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран
е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена реално топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
В случая от
приложения нот. акт№129/12.12.2003год.
се установява, че ответниците са придобили право на
собственост чрез покупко-продажба върху апартамент, в жилищна сграда на ул.“*******ет.
Вещите лица по СТЕ, така и по ССЕ с оглед на посочения в исковата молба
имот-апартамент на 4 ет. с адрес, ул.“*******, София са проверявали документите
за отчет и счетоводната партида при ищеца и са дали заключение именно за топлоснабдяването
на посочения апартамент, посочен и в заявлението за издаване на заповед по
чл.410 ГПК. Също така по делото има приложени документи за отчет на уредите за апрартамент №15 в
същата сграда, без посочен етаж и не се установява от доказателствата по делото
топлоснабдения имот, както е посочен по исковата
молба и в отчета да са идентични, още повече и да са идентични и с имота, за
който е приложения нот. акт, независимо, че е посочен абонатен номер за името на
ответницата.
Съгласно чл. 153, ал.1 и пар.1,
т.42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ/ изм. ДВ бр.54/2012год., в сила от 17.07.2012год./ и
приложим за процесния период всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл.36, ал.3 и по смисъла на пар.2а от ДР на ЗЕ битов клиент е клиент който купува
топлинна енергия за собствени нужди. В
смисъла на горните легални определения, за да имат качеството на потребители на
топлинна енергия за имота/ или клиент на топлинна енергия/, посочен в исковата
молба, следва да е установено, че ответниците са
собственици или вещни ползватели на същия или е постигнато съгласие с ищеца
след като ползват имота на облигационно
отношение да са поели задължение те да
заплащат доставената ТЕ, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел, че ответниците не са материалноправно
легитимирана да отговаря по предявения иск за заплащане на ТЕ, доставяна именно
в посочения в исковата молба имот след като не се установява по делото те да са
негови собственици, вещни ползватели или да е постигнато съгласие между
страните да са потребители на ТЕ след като ползват имота на облигационно
основание. Едва във въззивното производство представителят
на ищеца, навежда доводи, че е възможна техническа грешка при посочване на
имота в исковата молба, който не е на 4 ет., а на 6 ет., но в случая и да се
приеме, че е налице техническа грешка при индивидуализиране на процесния имот, за който именно се претендира незаплатена
ТЕ, с оглед и на приетата СТЕ по която вещото лице е проверявало данните за реалното
количество ТЕ именно за апартамент на 4 етаж, а от друга страна приложения отчет на уредите за процесния период е за имот, представляващ апартамент №15/
без посочен етаж/, не може да се направи извод и да се установи и реалното
количество ТЕ, доставяна до имота на ответниците, за
който е приложен нот. акт.- апартамент на 6 ет., без
посочен номер. В случая ищецът, чиято е доказателствената тежест и която правилно е разпределена от
първоинстанционния съд в доклада по делото по чл.146 ГПК, е следвало да проведе пълно и главно доказване относно установяване, че ответниците
са клиенти на ТЕ именно за посочения в исковата молба и заявлението за издаване
на заповед имот, но и при техническа грешка при неговото му посочване, също
така следва да установи и реално доставеното количество ТЕ в същия имот и неговата цена след като е налице
и изрично оспорване от ответниците и каквото доказване не е проведено в първоинстанционното производство.
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение в следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивника, както и на въззиваемата страна, която не е направила и искане за
присъждане на разноски за въззивна инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №83733 от
03.04.2019год., на СРС, 127-ми състав, постановено по гр.дело №67392/2016год.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач „Б. Б.“ООД на страната на
ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.