№ 360
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502746 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1912 от 15.07.2022 год., постановено по гр.д.№ 6665/2021 год. по описа на
СГС, ГО, 30-ти състав, ЗК „Лев Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
да заплати на Б. К. Д. сумата от 22 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
06.10.2020 год., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2021 год. до окончателното
изплащане, като с решението са разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ищеца Б. К. Д., чрез процесуален представител, в
отхвърлителната част, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, тъй
като определеният размер е занижен с оглед получените тежки увреди и търпените болки и
страдания. Оспорва изводите на съда с които е приел наличие на съпричинавяне от страна
на пострадалия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с
което искът за причинените вреди бъде уважен изцяло до размер на сумата от 60 000 лева.
Претендира разноски.
Решението е обжалвано от ответника ЗК „Лев Инс” АД, чрез процесуален представител, в
частта за сумата от над 15 000 лева до пълния размер от 22 500 лева за присъдените
неимуществени вреди, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД,
тъй като определеният размер е силно завишен и несъответства на действително
претърпените от ищеца болки и страдания. Излагат доводи, че обезщетението не е
1
съобразено с икономическата обстановка в страната, с лимитите на отговорност, както и със
съдебната практика по сходни случай. Правят се оплаквания още, че съдът неправилно е
приел нисък процент на съпричиняване на вредоносния от страна на пострадалата, която
неправомерно не е седяла в автобуса, въпреки, че е имало свободни места за това.. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което иска за
неимуществените вреди да бъде отхвърлен над сумата от 15 000 лева. Претендира се
разноските по делото.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 22 500 лева за причинените неимуществени вреди/ следва да се приеме, че със
сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ
- наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното
дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие,
причиняване на неимуществени вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното
деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от
първоинстанционният съд механизъм на произшествието.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Изслушана е пред първоинстанционният съд комплексна съдебно-медицинска експертиза,
която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се
установява, че ищцата, вслествие на произшествието е получила контузия в областта на
главата; открита рана на лявата челна окосмената област на главата с дължина 1,8 см;
кръвонасядане и оток на лявата длан в основата на палеца; кръвонасядане и охлузване на
лявата ушна мида и съществуващ отит, който след претърпяната травма се е усложнил и се е
превърнал в гноен отит; кръвонасядане на външната част на лявото коляно с площ-4,7см.;
кръвонасядане на вътрешната повърхност на дясното коляно - 6,7 см; охлузване на дясното
коляно с площ от 8 кв.см. с последвал посттравматичен възпалителен процес на ставата.
Всяка една от получените мекотъканни увреждания са довели до разстройство на здравето,
неопасно за живота. Наличието на посттравматичен хроничен отит след травмата на лявото
ухо е причинил на ищцата също разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява
се, че мекотъканните увреждания при ищцата са зараснали за срок до 2-3 седмици;
2
контузията на дясната колянна става и последвалия оток и синовит е отзвучала за срок до 30
дни, а гнойният отит първоначално е продължил около 1 месец, после отзвучал, но и към
момента този процес е станал хроничен, което е довело до частична загуба на слуха. Общо
лечебният и възстановителен период на всички травматични увреждания, в т.ч. и
хронифицираната инфекция на лявото ухо е приключил за общ срок около 2 месеца.
Установяват също така, че през този период ищцата е търпяла болки и страдания, като най -
интензивни те са били през първите 2 седмици - непосредствено след злополуката и около 2-
3 седмици по време на рехабилитацията на дясната колянна става. Извън посочените
периоди, пострадалата е търпяла само периодично явяващи се болки при преумора на
дясното коляно и при рязка промяна на времето /при студено и влажно време/, когато тя е
била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. От деня на процесната
злополука вече са изминали почти 2 години и ищцата не би трябвало да търпи болки в
дясното коляно. Наред с претърпените болки през първите 2-3 седмици ищцата се е
предвижвала затруднено и това е затруднявало самообслужването и в ежедневието.
Полученото гнойно усложнения на лявото ухо е причинявало периодични болки в периодите
на екзацербация, т.е. когато процесът се усложни с гноетечение от ухото и е възможно и
занапред ищцата да търпи единични болки при възобновяване на възпалителния процес.
На ищцата е извършен личен преглед, при който е установено следното: В лявата окосмена
част на челото има остатъчен белег с размер 2 см. от получената рана при ПТП. От
претърпените охлузвания и кръвонасядания не са останали трайни следи. Ищцата се
придвижва самостоятелно, без помощни средства, с нормална походка. При прегледа лявата
колянна и глезенна стави са леко оточни и палпаторно болезнени. Движенията на дясната
колянна става са в норма и без усложнения. При изследване се установява затруднение на
ищцата да кляка и да изкачва стълби. От претърпените телесни увреждания няма остатъчни
негативни последици или усложнения, които да влошават походката и трудоспособността.
При УНГ прегледа на ищцата са констатирани заличени анатомични подробности на лява
тъпанчева мембрана с ценрална перфорация с влажни ръбове и оскъден слузесто-гноен
ексудат; данни за нормален слух на дясно ухо и звукопроводен тип намаление на слуха за
лявото ухо - със загуба от 38 децибела.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
3
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди, но е достигнал до погрешни изводи относно неговия размер.
Установи се по делото от събраните доказателства, че пострадалата е получила сравнително
леки телесни увреди, като общо лечебният и възстановителен период на всички травматични
увреждания е приключил за общ срок около 2 месеца. През този период пострадалата е
търпяла болки и страдания, като най - интензивни те са били през първите 2 седмици -
непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици по време на рехабилитацията на
дясната колянна става. Следва да бъде съобразено, че от деня на процесната злополука вече
са изминали почти 2 години и ищцата не би трябвало да търпи болки в дясното коляно. От
получените травми няма останали усложнения и ищцата определено може да се счита за
възстановена, без да търпи негативни последици или услажнения. Също така следва да бъде
отчетено, че наред с претърпените болки през първите 2-3 седмици ищцата се е предвижвала
затруднено и това е затруднявало самообслужването и в ежедневието.
Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на
периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалата, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - октомври 2020 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 22 500
лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбите относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото
основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото не се установи с поведението си пострадалата да е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Обстоятелството, че същата е пътувала
в автобуса изправена, не обосновава извод за това, доколкото се изясни, че пострадалата е
загубила равновесие и паднала на пода, вследствие рязко настъпилото внезапно ускорение
от инерционната сила при рязкото спиране на автобуса, вследствие удара му с автомобила.
Отделно от това липсва нормативно установено задължение на пътниците, без оглед
4
възрастта им и физическото им състояние, да пътуват в автобус на градския транспорт
седнали. А това обективно няма как да се случи, при приближаване на спирка, на която
пътника желае да слезе. Не се установи по делото ищцата да не се е държала за някакъв
предмет /било седалка, надлъжна или вертикална релса или дръжка/, намиращ се в автобуса.
Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалия ищец не е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат и възражението за съпричиняване на това основание
следва да бъде оставено без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, макар и на различно основание,
решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящия съд, страните не си дължат разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1912 от 15.07.2022 год., постановено по гр.д.№ 6665/2021
год. по описа на СГС, ГО, 30-ти състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5