Р
Е Ш Е Н И Е
№ 262305/19.07.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на първи юли две хиляди двадесет и
първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана Найденова,
като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 13434 по описа за 2020г. на Районен съд -
Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от А.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу „А.И.7.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, с искане да
бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2696,00 лв., представляваща неплатено
задължение по сключен Договор за аренда, вписан под номер *, том *, вх. регистър номер *от *г., дължимо
за стопанската 2018г. – 2019г., за ползването на земеделска земя в с. * с площ
от 58,700 дка., ведно със законната лихва върху главница от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излага следното:
Съгласно Договор за аренда, вписан под номер *, том 1, вх. регистър номер *от *г.
ответникът арендовал нива с площ от 58,700 дка. в землището на с. *. Договорът
бил сключен на *г. и от подписването му до момента на подаване на исковата
молба не е изплатено изцяло дължимото възнаграждение за стопанската 2018г. –
2019г. За тази стопанската 2018г.-2019г. година ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 4696,00 лв., съответно по 80,00 лв. за декар земеделска земя. В
края на месец декември 2019г. арендаторът заплатил частично рента в размер на
2000,00 лв. Остатъкът от 2696,00 лв. не е заплатен. Според чл. 3.1. от Договора
плащането следвало да се извърши в края на съответната стопанска година и след
реализация на продукцията, но не по – късно от 31 декември.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба. В отговора се излага следното: Оспорва се предявеният иск по основание и
размер. Не се спори, че между страните е сключен Договор за аренда, вписан под
номер *, том 1, вх. регистър номер *от *г., за ползването на земеделска земя в
с. * с площ от 58,700 дка. Съгласно договора дължимото арендно възнаграждение
на стопанска година е 4109,00 лв, т.е. по 70,00 лв. на месец. Към момента на
подаване на отговора ответникът заплатил общо сумата от 2300,00 лв. Претендира се, че дължимата сума на декар е 70,00 лв.,
а не 80,00 лв. Твърди се, че неизплатената сума е в размер на 1809,00 лв.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е между страните, а и от
представения по делото Договор за аренда на земеделска земя с номер *, том *, рег. номер * от *г. се установява, че на *г. в гр. *, страните „А.И.7.“ ЕООД и А.Ж.Д. се
договорили за следното: А.Д., като арендодател се задължава да предостави на
арендатора за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя в
землището на с. *, представляваща ПИ с площ от 58,700 дка., с номер *.
Уговореният срок на договора бил 5 години. Арендаторът се задължил да заплаща
на арендодателя арендна вноска в размер на не по – малко от 70,00 лв. за декар
годишно.
По делото е представен РКО от
16.04.2020г., видно от който на ищеца му е заплатена сума в размер на 300,00
лв. от „А.И.7.“ ЕООД. РКО е подписан от ищеца.
В открито съдебно заседание е
разпитана св. Д. С. Д., съпруга на ищеца, която заяви следното: „Последната
среща на съпруга ми с Г. Г.беше през 2019г., когато му даде доплащане към
рентата за 2018г. Това беше последната им среща. През 2020г. не ми е известно
моят съпруг да се е срещал с ответника. През 2019г. видях на А. да му се дават
пари, но за 2020г. съм сигурна, че не са се виждали.“
Предвид така установената
фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че съобразно
разпоредбата на чл. 4б от ЗСПЗЗ договорите за наем на
земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за
тяхното изменение или прекратяване се
сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните,
извършени едновременно. Именно такъв е настоящият казус, поради което
изискуемата от закона форма е спазена. В т.3.1. от Договора страните са договорили
арендна вноска в размер на не по – малко от 70,00 лв. годишно. Т.е. има
уговорен минимум, но нямам уговорен максимум. С оглед на това минималният
дължим годишен размер за отдаването под аренда на процесната земя е в размер на
4109,00 лв. По делото не се събраха
доказателства страните да са договорили по – висок размер или да е изплащан по
– висок размер от договорно определения. Самият ищец признава в исковата молба,
че в края на месец декември 2019г. арендаторът заплатил частично рента в
размер на 2000,00 лв. Следователно дължимият размер за аренда за стопанската
2018 – 2019г. е в размер на 2109,00 лв. Ответникът признава задължението си за
сумата от 1809,00 лв. Спорният момент в казуса е дали сумата от 300,00 лв.,
заплатена на 16.04.2020г. представлява доплащане на рента за стопанската 2018 –
2019г. или за предходната 2017 – 2018г.
От една страна по делото се
прие РКО, подписан от страните по делото, в което писмено доказателство е
посочена разплащателна дата - 16.04.2020г. От друга страна в производството се
събраха гласни доказателства на св. Д. С. Д., съпруга на ищеца, която заяви, че
последната среща на съпруга й с Г. Г.била през 2019г., когато било изплатено
доплащане към рентата за 2018г. През 2020г. ищецът не се е срещал с ответника.“
Съдът намира, че гласните
доказателства не следва да се кредитират напълно, поради уреденото в чл. 172 ГПК, който член гласи, че показанията лица, които са заинтересовани в полза или
във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други
данни по делото, като се вземе предвид тяхната възможна заинтересованост.
Свидетелят Д.е съпруга на ищеца. Т.е. тя се явява лице, което има възможна
заинтересованост от изхода на делото.
Други доказателства, които да
оборят съдържанието на подписания от самия ищец писмен документ, не се събраха.
Следователно следва да се приеме, че с извършеното плащане на сумата от 300,00
лв., ответното дружество е доплатило по задължението си за стопанската 2018г. –
2019г. В крайна сметка житейски
неоправдано и неразбираемо е кредитор да подписва акт, с който се установява
изпълнение, без да се убеди, че този акт съдържа всички необходими и редовни
реквизити. Ищецът е имал възможност да се противопостави на плащане, при
посочена дата 16.04.2020г., или пък да откаже да подпише РКО при липса на
каквато и да било поставена дата.
Предвид изложеното искът се явява основателен до сумата от 1809,00 лв. В
останалата си част е налице неоснователност.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сторените от последния разноски в
предходното заповедно производство по ч.гр.д. с номер 7177/2020г. и настоящото
исково производство в общ размер на 679,28
лв., съобразно уважената част на исковата претенция.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „А.И.7.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, дължи на А.Ж.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1809,00 лв., представляваща
незаплатено задължение по сключен между страните Договор за аренда, вписан под
номер *, том 1, вх. регистър номер *от *г., дължимо за стопанската 2018г. –
2019г., за ползването на земеделска земя в с. * с площ от 58,700 дка., с номер *,
ведно със законната лихва върху главница от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението, за която сума има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 7177/2020г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата от 1809,00 лв. до пълния претендиран размер от 2696,00 лв., поради
неоснователност.
ОСЪЖДА „А.И.7.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на А.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сторените разноски в предходното
заповедно производство по ч.гр.д. с номер 7177/2020г. и настоящото исково
производство в общ размер на 679,28 лв.,
съобразно уважената част на исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за
страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................