Решение по дело №765/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 177
Дата: 6 ноември 2022 г. (в сила от 6 ноември 2022 г.)
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20211890100765
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Сливница, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100765 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., с която против И. М. Л. са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите по договор за
потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Ищецът – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., твърди, че на
24.07.2015 г. е сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит
№ CARU-11371203, по силата на който му е предал сумата от 11 000 лева, а
ответникът се е задължил да я върне за срок от 60 месеца до 05.08.2020 г.
Договорено е сумата да се върне на 60 равни месечни вноски всяка от 280,41
лева, като общата стойност на плащанията е в размер на 16 824,60 лева.
Посочва, че ГЛП е 10,85 %, а ГПР – 12,38 %. Посочва, че при усвояване на
кредита кредитополучателят заплаща и такса в размер на 220 лева, която се
удържа от общия размер на кредита. Посочва, че ответникът е преустановил
плащането на вноските по кредита на 28.07.2017 г., към която дата са били
погасени 23 месечни вноски. Ищецът счита, че от 05.08.2020 г. целият кредит
е изискуем поради настъпването на крайния падеж. Ето защо ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати процесните суми:
7491,85 лева – падежирала непогасена главница за периода 05.08.2017
г. до 05.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончетелното изплащане на вземането;
1357,07 лева – падежирала непогасена възнаградителна лихва за
периода 05.08.2017 г. – 05.08.2020 г.;
1
832,49 лева – мораторна лихва по чл. 5 от договора, начислена върху
главницата в размер на 7491,85 лева за периода от 05.08.2020 г. до 08.09.2021
г.
Ответникът се е възползвал от възможността да подаде отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че договорът за кредит съдържа
неравноправни клаузи, но не конкретизира кои са те.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД:
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1
от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Заемателят дължи
лихва само ако това е уговорено писмено /чл. 240, ал. 2 от ЗЗД/. Съгласно чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
Следователно за уважаване на предявените искове следва да бъдат
установени следните предпоставки: 1/ между ищеца в качеството му на
заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит,
по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на
процесната сума и възнаградителна лихва върху нея, а именно – предаване от
ищеца на ответника на паричната сума, предмет на договора за кредит и
размера на писмено уговорената лихва; 2/ настъпила е изискуемостта за
връщане на получената в заем сума – изтичане на срока за заплащане
задължението; 3/ ответникът не е върнал заетите пари;
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен
кредит № CARU-11371203 от 24.07.2015 г., сключен между ищеца „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /заемодател/ и ответника И. М. Л.
/заемополучател/, се установява, че ищецът се е задължил да предостави на
ответника кредит под формата на заем в размер на 11 000 лева, а ответникът
се е задължил да върне предоставената му в заем сума в срок до 05.08.2020 г.,
ведно с договорена между страните възнаградителна лихва на 60 вноски,
всяка в размер на 280,41 лева. Съгласно параметрите и условия на кредита,
заемът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 10,85 %,
като общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 16824,60 лева,
която включва и застрахователна премия в размер на 2475 лева и такса
ангажимент в размер на 220 лева. Годишният процент на разходите е
определен на 12,38 %.
2
Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е
обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от
реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора.
Заемодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на заемателя
на сумата от 11000 лева, предмет на паричния заем, който факт следва от
удостоверителното волеизявление на ответника за получаването на заема,
обективирано в клаузата удостоверявания от договора за заем, в която част
същият има характер на разписка. Доколкото това обстоятелство се установи
по делото, то налице е първата предпоставка за уважаване на предявения иск.
Налице е и втората предпоставка, а именно да е настъпила
изискуемостта на вземането. Както стана ясно в договора е било уговорено
заетата сума да бъде върната до 05.06.2020 г. Уговорена е писмено и
възнаградителна лихва в размер 10,85 % годишен лихвен процент.
Ответникът не твърди, а и не представя доказателства да е върнал заетата
сума, заедно с уговорената лихва в пълен размер. От заключението на вещото
лице по ССчЕ се установява, че към депозиране на исковата молба
ответникът е заплатил 23 вноски в размер на 6449,43 лева. Неплатена е
главница в размер на 7491,85 лева. В тази част съдът кредитира заключението
на вещото лице.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта относно
размера на възнаградителната лихва за периода от датата на последната
вноска 05.08.2017 г. до 05.08.2020 г., която според вещото лице е в размер на
1218,67 лева. При извършена самостоятелна преценка по реда на чл. 162 от
ГПК и съобразявайки чл. 202 от ГПК, съдът констатира, че вещото лице е
допуснало аритметична грешка при изчисляване размера на
възнаградителната лихва. При извършените самостоятелни изчисления и като
взе предвид, че съгласно представения погасителен план всяка анюитетна
месечна вноска от 280,41 лева съдържа главница, лихва и застрахователна
премия /която не се претендира от ищеца/, съдът установи, че за периода
05.08.2017 г. - 05.08.2020 г. размерът на непогасената възнаградителна лихва е
именно 1357,07 лева, непогасената застрахователна премия е 1526,25 лева, а
главницата е 7491,85 лева /280,41 лева х 37 вноски = 10 375,17 лева; 10 375,17
лева - 7491,85 лева /непогасена главница/ - 1526,25 лева /непогасена
застрахователна премия/ = 1357,07 лева/.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД, следва да се уважат изцяло.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи. В случая съдът не
установи клаузи в договора, които да са в противоречие с разпоредбата на чл.
143, ал. 2, т. 1-19 от ЗЗП и да покрива някоя от изброените в нормата
хипотези. Освен това договорът е сключен в предвидената от закона форма и
включва изискуемото от закона съдържание /чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от
ЗПК/. ГПР е под предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
3
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът
може да иска обезщетение съобразно общите правила.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличето на
главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Доколкото се установи дължимостта на главното задължение и
изпадането на длъжника в забава, то основателен се явява искът за мораторна
лихва върху главницата за периода от 05.08.2020 г. до 08.09.2021 г., която
съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза е в размер
на 832,49 лева /изчисленият от вещото лице размер от 840,75 лева е до
12.09.2021 г./.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
разноски има ищецът съобразно уважената част от исковете. Той е заплатил
381,25 лева държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице и е бил
представляван от юрисконсулт, на когото съдът определя възнаграждение в
размер на 50 лева. Ето защо с оглед уважената част от исковете му се дължат
разноски в пълен размер.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., да заплати в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“”С.А, клон България с адрес гр.
............. Бизнес парк. сгр. 14 на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от
ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следните суми:
7491,85 лева – падежирала непогасена главница по договор за
потребителски паричен кредит № CARU-11371203 от 24.07.2015 г за периода
05.08.2017 г. до 05.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба -13.09.2021 г., до окончетелното изплащане на вземането;
1357,07 лева – падежирала непогасена възнаградителна лихва върху
главницата за периода 05.08.2017 г. – 05.08.2020 г.;
832,49 лева – мораторна лихва по чл. 5 от договора, начислена върху
главницата в размер на 7491,85 лева за периода от 05.08.2020 г. до 08.09.2021
г.

ОСЪЖДА И. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., да заплати в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“”С.А, клон България с адрес гр.
............. Бизнес парк. сгр. 14, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 731,25 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
4
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5