М О Т И В И:
Към НОХД № 6/2011г. по описа на
Окръжен съд гр. Стара Загора
С обвинителен
акт подсъдимият Б.Л.А., ЕГН **********, Е
ПРЕДАДЕН НА СЪД за това, че на ********г. в с. М. К., общ. С. по хулигански
подбуди направил опит умишлено да умъртви Г.К.Т., ЕГН **********, като
деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените от закона и
искани от дееца общественоопасни последици – престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
11 вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Б.Л.А.
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието, направено от
подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.Л.А.
е роден на ***г*** , живущ ***, с **** образование, неженен, работещ като ****
в ******* гр. С..
Подсъдимият А.
и пострадалия – свидетелят Г.Т. се познавали, тъй като и двамата упражнявали
професията “*****”. Подсъдимият А. ***, а свидетелят Т. *** М.К. По повод
работата си, подсъдимият и пострадалият Т. често се срещали на **** и понякога
обядвали заедно, като подсъдимият винаги носел със себе си нож със синя дръжка,
с който си режел хляба.
На *******г.
около 21.00ч. пострадалият Т. заедно със свой колега отишли до барче, находящо
се в с. М. К., където пострадалият изпил една мастика и около 22.30ч. решил да
се прибира вкъщи, но преди да си тръгне си купил още една мастика, вафли и
фъстъци. На около 50 м
от стопанския двор на земеделската кооперация го срещнал подсъдимия А., който
бил в явно нетрезво състояние и му поискал цигара. Свидетелят Т. отказал да му
даде цигара, но въпреки отказа, подсъдимият А. продължил да настоява за цигара,
като казал на пострадалия, че ще я плати и същевременно го хванал за дрехите.
Пострадалият Т. се дръпнал от подсъдимия, отблъснал го и продължил движението
си напред. Подсъдимият не приел отказа и решил без повод и причина да убие
пострадалия. Настигнал го и го дръпнал рязко за дясната ръка, при което
пострадалият Т. се обърнал с лице към подсъдимия и в този момент подсъдимият го
пробол в гърдите в областта на сърцето с ножа, който носел в себе си.
Пострадалият Т. усетил силна болка в гърдите и се опитал с ръка да спре кръвта,
която потекла по дрехите му. Подсъдимият, като видял кръвта и мястото, от което
течала, предположил, че е намушкал пострадалия Т. в сърцето. Хвърлил ножа
настрани, направил опит да вземе мобилния телефон на пострадалия, за да не може
последният да търси помощ,
но не успял да го открие, след което оставил пострадалия и тръгнал към приятеля си - свидетеля А.А..
Пострадалият Т. с големи усилия успял да извади мобилния си телефон от дрехите
и се обадил на свидетеля А.С., като му обяснил, че е наръган с нож и го помолил
да дойде да му помогне. Свидетелят С. веднага отишъл на мястото на инцидента и
откарал пострадалия Т. *** вС., където му била оказана спешна медицинска помощ.
Същевременно
подсъдимият Т. отишъл в дома на свидетеля А.А. и му казал, че е намушкал с нож
пострадалия Г.Т.. След като разбрал това, свидетелят А. изгонил подсъдимия.
След като напуснал дома на свидетеля А., в следствие на изпития алкохол,
подсъдимият паднал по пътя за дома си в близост до дома на свидетеля А., където
бил намерен да спи от органите на МВР.
Събраните в
хода на досъдебното производство доказателства – взаимно допълващи се и
непротиворечиви – подкрепят направеното от подсъдимия Б.Л.А. признание на
инкриминираните в обвинителния акт факти и обстоятелства и налагат за
установено по несъмнен и категоричен начин гореизложеното изложение на
фактически случилото се.
Обстоятелствата,
относно поведението на подсъдимия Б.Л.А. вечерта на ********г., се установяват
от гласните доказателства, събрани на досъдебното производство, показанията на
свидетелите А.С. /лист 22-23 /, Д.П. /лист 24/, А.А. /лист 25/, Г.Г. /лист 26/,
Н.Х. /лист 27/, Г.Т. /лист 28/, направените самопризнания от подсъдимия, както
и от писмените доказателства протокол за оглед на местопроизшествие /лист 3-4/,
ведно с иззетите с този протокол веществени доказателства, фотоалбум /лист 5-6/
и не на последно място от заключенията на съдебните експертизи.
От заключението
на съдебномедицинска експертиза на живо лице № *****/2010г., изпълнено от
експерта Р.М., което е пълно, ясно и обосновано, се установява, че при прегледа
на пострадалия Г.К.Т. и на медицинската документация, е установено
прободно-порезна рана, проникваща в лявата гръдна половина със засягане в
канала на раната на левия бял дроб и околосърцевата торбичка с излив на кръв от
гръдната кухина. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на
предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто представлява и ножа. Те отговарят да
са получени по време и начин, описани от пострадалия, като на последния е
причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тези травматични
увреждания, без оказана високоспециализирана медицинска помощ, са могли да
доведат до смъртен изход на пострадалия.
От заключението
на допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № ***/2010г. се
установява, че травматичното увреждане на пострадалия – прободно-порезно
нараняване на лявата половина на гръдната кухина, е причинено от действието на
предмет с остър връх и режещ ръб. При условно поставяне на пострадалия и
извършителя с лице един към друг в изправено положение и държане на ножа с
дясната ръка на извършителя, движението е извършено отгоре-надолу и
отпред-назад спрямо пострадалия. Посоката на раневия канал /респективно на
движението на острието/, е отгоре-надолу и отпред-назад.
От заключението
на съдебно-психиатрична експертиза № ****/17.09.20101г. се установява, че
подсъдимият Б.Л.А. страда от *******. Същият по време на извършване на деянието
е могъл да разбира свойството и значението на действията си, както и да си
ръководи постъпките. В състояние е правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Психичното му
състояние позволява да участва във фазите на наказателното производство.
Въз основа на
всички горепосочени доказателства, съпоставени поотделно и в съвкупността си
със самопризнанието, направено от подсъдимия, съдът прие, че спорни въпроси
относно авторството на подсъдимия в осъществяването на описаното в обстоятелствената
част на обвинителния акт деяние и всички обстоятелства, относно начина му на
извършване, тъй както са изложени в обвинителния акт и приети от съда, няма.
Въз основа на установените по несъмнен и
категоричен начин фактически обстоятелства, съдът прие следното от правна
страна:
От фактите по делото е видно, че подсъдимият Б.Л.А.
на *********г. е направил опит умишлено да умъртви Г.Т., като деянието, макар и
да е довършено, не са настъпили предвидените от закона и искани от подсъдимия
общественоопасни последици.
Психичното
отношение на дееца към деянието се установява от действията, в които е
обективирано. Дали е налице умисъл за убийство, който при опита може да бъде
само пряк, или деецът цели причиняване на някакво телесно увреждане, се решава
от обективните обстоятелства, при което е извършено деянието и причините,
поради което не са настъпили предвидените от закона и исканите от дееца
общественоопасни последици. В конкретния случай подсъдимият е извършил необходимото,
за да лиши от живот пострадалия. Действал е с оръжие – нож, годно да причини
телесно увреждане с летален изход, ако не бъде оказана навременна и
квалифицирана медицинска помощ, при това с размери – обща дължина на ножа 18 см, показателни за целта,
с която е употребен. С това оръжие подсъдимият е замахнал към лявата гръдна
половина на пострадалия, като ударът е попаднал в лявата гръдна половина със
засягане в канала на раната на левия бял дроб и околосърцевата торбичка, с
излив на кръв в гръдната кухина. Тоест, ударът е бил насочен към жизненоважен
орган от човешкото тяло, като същевременно за осъществяването му е била вложена
значителна сила. Подсъдимият не е бил лишен от годност да съзнава, че
замахвайки с цялата си сила с този нож, който държи, към жизненоважен орган от
човешкото тяло, при причиняването на прободни увреждания с него, може да стигне
до смъртен резултат. Оръжието, с което подсъдимият е действал, силата и
посоката на удара, свидетелстват за умисъл на подсъдимия да лиши от живот
пострадалия. Както вече бе посочено, единствено оказването на своевременна и
висококвалифицирана медицинска помощ, е предотвратило смъртта на пострадалия Т..
Подсъдимият без личен мотив, до този момент същият е бил в добри отношения с
пострадалия, без повод и причина, без да
е бил предизвикан или нападнат от пострадалия, е целял умъртвяването му, като
по този начин грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към
обществото, което характеризира деянието като такова, извършено по хулигански
подбуди.
От всичко
гореизложено следва единственият правен извод, че на *********г. в с. М. К.,
общ. С. подсъдимият Б.А. по хулигански подбуди направил опит умишлено да
умъртви Г.К.Т., ЕГН **********, като деянието, макар и да е довършено, не са
настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици,
действайки при форма на вина – пряк умисъл от обективна и субективна страна,
подсъдимият е осъществил състава на чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл. 115, вр. чл.
18, ал. 1 от НК, в извършване на което престъпление, съдът го призна за виновен.
При определяне
на наказанието за извършеното от подсъдимия Б.Л.А. престъпление по чл. 116, ал.
1, т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, съдът взе предвид следните
обстоятелства:
- средна степен
на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от чистото му
съдебно минало към датата на извършване на деянието. По отношение на
предходното осъждане на подсъдимия е настъпила абсолютна реабилитация по
смисъла на чл. 88а от НК;
- направените пълни самопризнания и изразеното
критично отношение към извършеното – обстоятелството, че до датата на деянието
подсъдимият е упражнявал общественополезен труд, като отегчаващо вината
обстоятелство, съдът отчете, че деянието е извършено след употреба на алкохол.
За извършеното
от подсъдимия Б.Л.А. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл. 115 вр. чл.
18, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил алтернативните наказания “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” от петнадесет до двадесет години, “ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР” или “ДОЖИВОТЕН
ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА”.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда
от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл.
371, т. 2 от НПК – каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието
се определя при условията на чл. 58а от НК.
Действаща към
време на извършване на престъплението и към настоящия момент разпоредба на чл.
58а, ал. 1 от НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с 1/3.
В случая, съдът
намира, че най-подходящото по вид наказание, което следва да се наложи на
подсъдимия е “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Преценявайки поотделно и в съвкупността им
горепосочените обстоятелства по отношение на наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
и след като отчете, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът намира, че най-подходящото по вид и размер наказание,
което следва да се наложи на подсъдимия Б.А. е “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, поради което и в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК, намали така
определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия А. на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, която същият да изтърпи при първоначален “строг” режим в
затворническо заведение от “закрит” тип на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т.
2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
На основание
чл. 59, ал. 1 от НК при изпълнение спрямо подсъдимия Б.Л.А. на наложеното му
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде приспаднато времето на предварителното
му задържане по ЗМВР и взетата мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” за
периода от *******г. до влизане в сила на настоящата присъда.
На основание
чл. 189 от НПК, съдът осъди подсъдимия Б.Л.А. да заплати в полза на съдебната
власт по бюджетната сметка на Окръжен съд гр. С. сумата от **** /**********/
лева, представляваща направени по делото разноски.
Относно
веществените доказателства, съдът се разпореди, както следва, постановявайки:
веществените доказателства – един брой нож със синя пластмасова дръжка с
дължина на острието 9 см и дръжка 9 см; два броя монети от 5 ст. и обтривка с
тампон и частици от пръст, след влизане в сила на присъдата, да бъдат унищожени
като вещи с малозначителна стойност.
Воден от
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Кр. Георгиев/
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
/Ж. Иванова/