Мотиви на присъда N 31 / 08.09.2014г. по НОХД N 379 / 2014год. по
описа на
Окръжен съд - Русе.
Русенска окръжна прокуратура е обвинила М.В.М. в това, че
на 28.04.2013г., в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, в съучастие с
лице с неустановена самоличност, като извършител, отнел чужди движими вещи –
пари в брой на стойност 15 лева от владението на Х. К. Б. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен с причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето временно опасно за живота, от която е последвала смъртта на Х. К. Б.
– престъпление по чл.199, ал.2, т.1, пр.2, вр. ал.1,
т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението в съдебно заседание.
Подсъдимият М.В.М. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и
съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М. е роден на ***г***, със завършено
основно образование, неженен. Същият бил многократно осъждан, като след
изтърпяване на поредното ефективно наказание лишаване от свобода, бил освободен
от затвора – гр.Белене на 14.12.2013год. За извършено престъпление през месец
март 2013год., на 18.02.2014год. влязла в сила поредната осъдителна присъда
срещу него /по НОХД№ 2335/13г. по описа на Районен съд – Русе. Последвало
производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК (по ЧНД№
517/14. По описа на Районен съд – Русе), като с
Определение № 216/03.04.2014год. наказанието по последното дело било групирано
с друго предходно и на М. било наложено общо наказание ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – сгрог режим на изтърпяване.
Определението влязло в сила на 23.04.2013год. Подс.М.
все още не бил постъпил в затвора, и въпреки текущо прилаганата, законна
държавна репресия по отношение на извършваните от него престъпления, въобще не
бил превъзпитан към спазване на законите. Затова имал намерение при възможност
за това, за пореден път да извърши престъпление, чрез което да си набави
някаква материална облага. Към 28.04.2013г., бил безработен и не разполагал с
доходи. Живеел в жилището на майка си, намиращо се в гр.Р., ул.”Д. Г..” №*, вх..*,
ет.*, ап.**.
На същата дата, около обяд, отишъл в дома на сестра
си - св.Л. В. М.. Последната живеела
заедно със семейството си – съпруга й св.М. В.К..и трите им малолетни деца, в
гр.Р., ул.”К.” №*-*.. Семейството било в лошо финансово и социално – битово
положение. Поради това, св.М. молела непознати хора за помощ – парична или
предметна, като дори ги посещавала по домовете им. Така се запознала и с Х. К. Б.
и неговата съпруга, която приживе често
дарявала на св.М. парични средства, храна и дрехи. След смъртта на съпругата
му, Х.Б. продължавал да приема св.М. в дома си и при възможност й помагал с
каквото може.
Х.Б. бил 90
годишен и живеел в апартамент, намиращ се в гр. Р., ул.”И. Б.” №*, бл.”П.В.”,
вх.*, ет.*.
На 28.04.2013г. св.Л.М. решила да посети Х.Б., тъй
като от последното й гостуване в дома му изминало време, поради раждането на
последното й дете през м.март 2013г. Преди да тръгне към дома на Б., св.М.
срещнала брат си – подсъдимия М., който като разбрал за намеренията й, и
предложил да я придружи. Докато вървели пеша към адреса на Х.Б., подсъдимият
проявил любопитство за него, за познанството и взаимоотношенията му със св.М..
Св.М. му разказала за него, като споделила, че Х.Б. й помагал с пари, храна и
дрехи, когато били в затруднено положение.
Като узнал
това, подс.М. решил да се възползва от случая и да
извърши грабеж на възрастния мъж, като отнеме парите, които има. Намислил да
извърши престъплението заедно с друго лице, с което да се свърже докато сестра
му е в дома на Х.Б.. Подс.М. не казал за намеренията
си на св.М.. Когато стигнали до блок „П.В.”, подс.М.
и св.М. се качили на седмия етаж. Свидетелката М. позвънила на вратата на
жилището на Х.Б.. В същото време той бил в дома си. Намирал се в кухнята,
където обядвал. Входната врата на жилището била отключена и след като чул
еднократното позвъняване, Х.Б. останал на мястото си и казал на висок тон –
„влез”, тъй като предположил, че бил негов познат, който често му гостувал. Св.М.
влязла сама в жилището, а подс.М. останал отвън,
където изчакал идването на неустановеното лице, заедно с което възнамерявал да
извърши престъплението. Св.М. поговорила за кратко с Х.Б.. Докато била в
кухнята, св. М. пила вода, като използвала червена порцеланова чаша, която
взела от шкаф в кухнята, след което отново я поставила на мястото й.
Впоследствие св. М. отишла в санитарното помещение на жилището.
През това
време, подс.М. влязъл в дома на Х.Б. заедно с неустановеното
лице от мъжки пол. Подс.М. и неустановеното лице
нахлули в кухнята, където все още се намирал Х.Б.. Двамата искали да го ограбят
и по този начин да се сдобият с пари. При появата на непознатите мъже, Х.Б. се
изплашил. Попитал ги какво искат, а в отговор те му заявили – „Давай парите”. Х.Б.
им казал, че няма пари. Подс.М. и неустановеното лице
не му повярвали. Те били решени да вземат парите на Х.Б., и за да го принудят
да им ги даде, започнали да му нанасят побой. В това време св.М. излязла от
тоалетната. Тя не знаела за намеренията на брат си – подс.М.,
изплашила се от случващото се и излязла от жилището на Х.Б.. Подс.М. и неустановеното лице нанесли множество удари на Х.Б..
Първоначално те били насочени в лицето. Въпреки, че Х.Б. повторно им казал, че
няма пари, те продължавали да го удрят. След това го издърпали и съборили на
земята, където продължили да го ритат безразборно по различни части от тялото.
Докато нанасяли побой на възрастния мъж, подс.М. и неустановеното
лице повтаряли – „Давай парите”, „Къде са парите?”. Х.Б. се опитал да се
предпази от ударите, но предвид напредналата му възраст, двамата мъже го
превъзхождали значително по сила. Х.Б. им казал, че има не повече от 15 – 20
лева. Тогава единият от извършителите бръкнал в джоб на дреха, с която бил
облечен пострадалия, откъдето извадил портмонето му. От него взел наличната
сума от 15 лева, след което го оставил върху шкаф в кухнята. Подсъдимия М. и неустановеното
лице потърсили пари и в другите стаи на жилището, като претърсили шкафовете и
разхвърляли вещи. Впоследствие двамата мъже напуснали дома на Х.Б.. В резултат
на нанесения му побой, съС.ието
на Х.Б. било тежко и с усилие се изправил от пода. Тогава му прилошало и
повърнал. Успял да се обадил по телефона на св.А.С.А., с която били съседи и близки
приятели. Св.А. често гостувала в дома на Х.Б. и му помагала в домакинството,
като го посетила и на 28.04.2013г., преди обяд. Непосредствено след телефонния
разговор, св.А. отишла в дома на пострадалия. Намерила го седнал на диван в
кухнята. Лицето на Х.Б. било в синини и
отоци, устата му била разкървавена. Дрехите му били изцапани с кръв, като следи
от кръв имало и по масата и пода в стаята. Въпреки това Х.Б. бил контактен и в
съзнание, и разказал на св.А. какво му се
случило. След това тя позвънила на телефона на роднини на Х.Б.. На
обаждането отговорила съпругата на св.Л.Б.. Като узнали за случилото се, св.Л.Б.,
съпругата му и синът им - св. Х. Л.Б. /** на Х./ отишли в дома му. Х.Б. и на
тях разказал на кратко какво се е случило. Предвид съС.ието на пострадалия, роднините му подали сигнал на тел.112
и той бил откаран с линейка бил откаран в МБАЛ – Русе. Въпреки приложеното му
лечение, Х.Б. починал на 02.05.2013г. в 8,25 часа.
По време на образуваното по случая досъдебно
производство в жилището на Х.Б. били извършени огледи на местопроизшествие, при
които били иззети множество следи и веществени доказателства. До приключване на
досъдебното производство не била възстановена отнетата сума пари в размер на 15
лева.
Съгласно изводите на изготвената СМЕ №1168/2013г.
на отделение по съдебна медицина при МБАЛ – Русе, в резултат на нанесеният му
на 28.04.2013г. побой, пострадалият Б.. получил счупване на левия череп, хигроми двустранно, кръвонасядания
по главата и шията, счупване на две ребра в дясно. При тези данни било прието,
че на Б. било причинено разстройство на здравето временно опасно за живота.
Съгласно СМЕ на труп №47/2013г., изготвена от
отделение по съдебна медицина при МБАЛ – Русе, при огледа на трупа на Х.Б. били
установени следните увреждания:
Клепачите на очите са с моравозеленикави
кръвонасядания. В основата на носа ималосинкавозеленикаво кръвонасядане.
В дясната яблъчна област до външния ъгъл на дясното
око, на брадата в дясно, в централната част на брадата, над горната устна в
ляво и челото в ляво, по двете ушни миди и около двете ушни миди, в областта
под долната челюст в ляво и дясно, имало моравозеленикави
кръвонасядания до 10 см. С неправилна форма. Кръвонасядания по лигавиците на двете устни. Охлузвания в
дясната яблъчна област, на лявата буза и в областта
на висулката на лявото ухо и пред нея до 8 мм. с корички. Колекция от кръв като пелена
под лигавицата на дясното око в областта на склерата.
Кръвонасядания
с моравозеленикав цвят, на площ около 2 см. До около 15/4 см. на
лявата предмишница, дясно на гръдния кош, двете ръце,
двете предмишници. По предната повърхност на лявата подбедрица и в долната трета на лявото бедро били
установени ивицести охлузвания с корички до 4 см.
При вътрешен оглед на трупа били установени
следните увреждания: Кръвонасядания в слепоочните
области на меката черепна покривка. Петнисти кръвоизливи до около 2-3 см. по меките мозъчни
обвивки. Счупване на четвърто и седмо ребра в дясно с кръвонасядане
на меките тъкани. Кръвонасядане на меките тъкани в
ляво на гръдния кош по предномишнична линия.
Видно от заключението на СМЕ, бил установен оток на
мозъка с малкомозъчно вклиняване, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, кръвонасядания и охлузвания
по главата, тялото и крайниците, счупване на лицевия череп в дясно и на две
ребра в дясно.
С експретизата бил
достигнат изричен извод, че причината за настъпване на смъртта била черепномозъчната травма довела до оток на мозъка и малкомозъчно вклиняване. Описаните увреждания били резултат
на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети.
Настъпилата в МБАЛ – Русе смърт на Х.Б. се намирала в пряка причинно –
следствена връзка с установените травматични увреждания.
От заключението на ДНК експертиза №PG35/DNA/06062013
на веществени доказателства, при изследването на биологичен материал по червена
порцеланова чаша, иззета като веществено доказателство от дома на Х.Б., отразена като обект PG
– 35-2-2013, било установен смес на биологичен материал от две лица от женски и
мъжки пол в различно съотношение. Алелите с по –
висок интензитет формирали ДНК профил, който показал пълно съвпадение с ДНК
профила на свидетелката Л. В. М.. Алелите с по –
нисък интензитет произхождали от Х.Б..
От назначената и приета по делото КСППЕ, било
установено, че към 28.04.2013г. подс.М. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към
момента на извършване на престъпното деяние е бил с налични годности
да предвиди последствията от своите действия. Също така, както към момента на
извършване на престъплението, така и впоследствие бил в съС.ие правилно да възприема фактите, които имат значение по
делото и да дава достоверни обяснения за тях, в случай, че желае. С експретизата било прието и за медицински целесъобразно, при
евентуално постановяване ефективно изтърпяване на наказание от подс.М., същият за бъде обект на повишени медицински грижи
в смисъла на чл.40, ал.4 от НК.
Тази фактическа
обстановка се установява несъмнено
от значителната част от доказателствената съвкупност, съобразно чл.373, ал.3
от НПК. Направеното самопризнание
от подс.М. при хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства. Съдебното
минало и битието на подсъдимия по ясен начин се установяват
посредством приложените в досъдебното
производство, както и в съдебната
фаза справки за съдимост, вкл. в последната
подредените актове за същият и справката от ГД»ИН» при МП – София /л.50 и 51 от съд.
п/во/. Обстоятелствата, свързани
с родствената му връзка със св.М.
и съответна част от останалите
свидетели, предходното познанство
на първата с пострадалия, обичайния повод да го посещава, конкретното място, където същият
живеел в гр.Р. и конкретно едновременното й пристигане с подсъдимия там на процесната дата, достатъчно категорично се установяват
от документите, отразяващи родството, от показанията на св.М. и съответно показанията на свидетелите М. и Д.
М. /в частта за възприемане
на двете лица, влизащи
в съответния жилищен блок, съпоставката на които данни с останалата част от съвкупността несъмнено свидетелства, че били именно подс.М.
и св.М./, от показанията на
св. К., от показанията на св.З.
М. /в частта за родствените
отношения и факта на едновременното излизане на подсъдимия и св.М. от техния имот по време, предхождащо с малко извършването на процесното
деняние/, от показавията на
свидетелите Д . и К. /пресъздаващи в тях узнатото за съответната част от тези обстоятелства, при провежданите беседи с част от посочените свидетели, при издирвателните
мероприятия/. Източници за факта на влизане, време на престоя и извършените действия на
св.М. и подс.М. в
апартамента на пострадалия, с конкретиката
по фактологията освен индиректно /чрез показанията
на свидетелите
М. и Д. М./, пряко се доказва
от обясненията на подс.М. в
досъдебното производство /л.л.63, т.1/ и от показанията на св.М.. Освен това и от показанията на полицейските
служители, разпитани в качеството
на свидетели /П.П. Д.Т., Я. Д . и С. К./, които възпроизвеждат узнатото за значителен обем от обстоятелствата по фактологията, при извършване на полицейските
действия по разкриване на деянието,
вкл. част от тях – и с източник
заявеното от самия
пострадал след извършването му,
в периода, в който бил настанен
в МБАЛ – Русе, преди настъпване на смъртта му. Допълнително, факта на присъставие контратно на св.М. в имота на пострадалия /който сам по себе си потвърждава
и нейните показания в тази им
част, и съответно узнатото
от полиц. служители, възпроизвеждащи
в показанията си същото описвайки узнатото от пострадалия, преди да почине в болницата/, се установява и посредством
изводите на ДНК експретиза, подложила на проверка материал,
наличен върху иззета чаша от имота на пострадалия. Като се визира конкретно частта от фактологията, залегнала в обстоятелствената
част на обвинителния акт /също
възприета съобразно чл.373,
ал.3 от НПК за установена/ за пълният
обем от физическо въздействие на подс.М., насочено към пострадалия
Б., както и участието в
него и на друго, останало неустановено по делото лице, и по
въпроса отнемани ли са пари от пострадалия, се
наблюдават конкретни несъответствия при съпоставяне от
една страна показанията на св.М. и обясненията на подс.М. и от друга – всички останали доказателствени източници, съдържащи доказателствена информация по тези
въпроси. Тези несъответствия обаче
по достатъчно категоричен начин се преодоляват от доказателствените източници, извън обясненията на подсъдимия и показанията на св.М. в тази им част, разкривайки за реално настъпила именно фактологията по обвинителният
акт. В този смисъл,
и в аспекта на резонно приетото в т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009год. на ВКС, по тълк.дело № 1/2008год., НК, че изискването за подкрепа на направеното самопризнание в диференцираната процедура не следва
да се абсолютизира и да изиска
абсолютна еднопосочност на доказателствените
източници по фактите, в
случая съдът констатира достатъчност на обвинителните такива доказващи именно фактологията по обвинителният
акт, включително и в тази
й, същностна част.
Първо взема предвид, че макар и в кратките си обяснения, които подсъдимия в един етап от досъдебното производство
решил да изложи, да е отрекъл физическо
въздействие върху пострадалия каквото се описва в обвинителният акт, сочи,
че «….ударил един лек шамар на възрастния
човек….» /обясн. на л.63,
т.1 от досъд. п/во/. Според твърденията му, причина да направи това би следвало да е загриженост
за сестра си /тъй като твърди, че възприел някакви викове срещу нея от вътрешността
на апартамента/. Последният му
опит за някакво обяснение на
физическа агресия към пострадалия директно се установява с лъжливо съдържание, след като се отчетат показанията на св.М., която не сочи каквито и да е данни за нейн конфликт с пострадалия, още по-малко случващото се в апартамента, да е представлявало подвод за влизане
на подсъдимия в него, отиването
му при пострадалия и реализирането на физическото въздействие върху него. Едновременно с това, в показанията си св.М. сочи, че начевайки физическото въздействие върху
пострадалия /което свежда до удрянето на два шамара от подс.М.,
до момента в който твърди, че напуснала уплашена апартамента и не възприела следващите
действия на брат си/, подс.М. искал пари от пострадалия
/показания на л.82, стр.2 от досъд. п/во, т.1/. Този само общо наведен
от св.М. елемент от фактологията, свидетелстващ за
действителното субективно отношение на подс.М. към
извършваното, подкрепящ приетото в обстоятелствената част на обвинителният акт
за обусловеността на принудата върху пострадалия именно от желанието му за
противозаконно отнемане на налични пари от вледението
на същия, вече категорично и достатъчно обстоятелствено се установява от
останалата част от събраната гласна доказателствена
съвкупност. От нея, противно на очевидно спестената в обясненията на подс.М. и св.М. информация, се установява достатъчно
сигурно и факта, че принудата върху пострадалия съвсем не се ограничила само до
някакви шамари, а също така – че в нея реално участвало и друго лице, за установяване
самоличността на което и привличането му към отговорност, усилията на
разследващите ограни в случая не довели до
положителен резултат, въпреки немалкият им обем. Съдът за тези обстоятелства в
аспекта на изискваното подкрепяне на самопризнанието на подс.М.
по реда на чл.373, ал.4, вр. с чл.371,т.2 от НПК, на
първо място визира няколкото източника, съдържащи
косвена информация за случилото се при процесното
събитие и констатирайки съответствието помежду им, различното отношение на
даващите я лица към пострадалия и липсата на каквите
и да е данни, от вида да внесат съмнение в добросъвестността на съдържанието
им, изцяло ги кредитира. Такива са показанията на свидетелите А. А., Л.Б., Х. Б.
и П.П.. Всеки от тях поради роднинска, съответно
служебна ангажираност към случилото се, пресъздава узнатото за случая,
включително и въз основа на разказаното от пострадалаия,
в периода от деянието до смъртта му, с конкретика
категорично разкриваща именно приетото с обвинението – за влизане на две лица
от мъжки пол в апартамента, за искането им към пострадалия да дава пари против
волята му, за упражненото физическо насилие спрямо него именно с конкретиката в обстановката /нанасяне на множество удари по
тялото му и главата и от двете лица/, насочено именно за да постигнат целта си
по отнемане на такива от неговото владение. Първото лице, по стечение на
обстоятелствата, възприело както съС.ието на пострадалия в апартамента /поначало и само по себе
си изключващо версията на подсъдимия, че въздействието се ограничило само до
два шамара/, така и възприело разказа му, непосредствено след причинения му
побой – св.А. А., пресъздава последното по съдържание идентично на това, което
пресъздават в производството и последващо по време
възприелите съответна част от този разказ, последващи
лица – останалите посочени свидетели, дали показания по делото. Поради това в
тази им част, а и изцяло съдържанието на тези доказателствени
източници се оценява от съда като достоверно и достатъчно да разкрие фактологията. Макар и всяки от тях
да се явява косвен /ситуация, породена от настъпилата смърт на самия пострадал/
източник, като комплекс, съобразени включително и с обективираните
посредством СМЕ увреждания по пострадалия, констатирани на процесната
дата, категорично разкрива именно визираната по обвинителния акт деятелност на подс.М., както и участието на, и идентично извършваните действия
и на друго лице от мъжки пол, останало неустановено като самоличност по делото.
По тези съображения, съдът приема за установено, че направеното самопризнание от подс.М. по реда на чл.371, т.2 от НПК се подкрепя
по безусловен начин от визираната доказателствена
съвкупност, и следва да се даде сигурен, положителен отговор
на въпроса по чл.373, ал.3 от НПК. Несъмнени въз основа изводите на изготвените в
досъдебната фаза съдебномедицинска експертиза от 29.04.2013год. и
съдебномедицинска експертиза от 12.05.2013год. изясняват здравословното съС.ие на пострадалия от момента
на постъпването му в болничното заведение, установените увреждания до датата на
настъпилата смърт, съответно причината за смъртта и дават ясен положителен
отговор, неподлежащ на съмнение, за значимото от правна страна обстоятелство,
че тя е в резултат на тези установени травматични увреждания /установява се
изискуемата причинно-следствена връзка между нанасяните удари по пострадалия от
подс.М. и неустановеното лице, и настъпилата смърт на
пострадалия/. Физическото въздействие от тях върху него, довело до увреждания, медикобиологичните признаци на които определят пречиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето временно опасно за живота – поради причинената черепномозъчна травма настъпил отток на мозъка с мозъчно
вклиняване, което било пряката причина за настъпване на смъртта.
От събраните доказателства, установените факти чрез института на съкратено
съдебно следствие при хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, съдът е стигнал
до единствено възможния извод
за виновността на подсъдимия М.В.М. и
за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Предвид изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимия М.В.М. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в съС.ие на вменяемост.
От обективна и субективна страна М.В.М., осъществил
състава на престъплението по чл.199, ал.2, т.1, пр.2, вр.
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, като на 28.04.2013г., в гр.Р., в условията на опасен
рецидив, в съучастие с лице с неустановена самоличност, като извършител, отнел
чужди движими вещи – пари в брой на стойност 15 лева от владението на Х. К. Б. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето временно опасно за живота, от която е последвала
смъртта на Х. К. Б..
Подс.М., изпълнил
съставките на това сложно присвоително престъпление –
упражнил принуда при една от възможните й форми – приложил сила спрямо пострадалия,
нанасяйки му множество удари по тялото и главата, за да елиминира евентуалната,
възможна съпротива на постардалия и безпрепятствено да извърши целеното отнемане
на наличните пари от неговото владение /оказали се в случая 15 лева/. Гражебът завършил с факта на осъществяване на втората
присъща съставка – самото отнемане на 15-те лева от владението на пострадалия Б..
Поради осъществената принуда върху пострадалия - физическото въздействие върху
него от страна на подсъдимия и другото лице от мъжки пол, останало неустановено
като самоличност по делото, на пострадалия била причинена средна телесна повреда
- уврежданията обусловили медико-биологичният признак разстройство на здравето,
временно опасно за живота, в резултат на фактически най-тежкото увреждане – чепепномозъчната травма, въпреки опита да бъде проведено
спасяващо лечение, настъпил оток на мозъка с малкомозъчно
вклиняване, последното пряко и до смъртта на Б.., дни след побоя, на
02.05.2013год. установява се причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания върху пострадалия /причинени именно от подс.М.
и неустановеното лице от мъжки пол, на 28.04.2013г./ и настъпилата на
02.05.2013год. смърт на пострадалия. Комплекса от тези обстоятелства обуславя
квалифицирането на грабежа като придружен със средна телесна повреда, от която
е последвала смърт на пострадалия (съобразно
т.1,пр.2 от ал.2, вр. ал.1 на чл.199 от НК).
Деянието
М. извършил в съучастие с друго лице от мъжки пол, останало неустановено по
делото. Неуспешността на устатовяването му при
проведеното разследване, не компрометира доказаността
на самия факт, коментирана горе, че в нанасянето на ударите по пострадалия в
апартамента му на процесната дата, наред с подс.М. участвало и друго лице от мъжки пол /за
деятелността на което по съответния ред, на 19.06.2014г. са отделени материали
от делото и е постановено продължаване на издирвателните
мероприятия - Постановление на РРП на л.7 – 9, т.3 от досъд.
п/во/. Едновременното им наличие в имота на
пострадалия, отправяните и от двамата искания към пострадалия да даде наличните
си пари, нанасянето и от двамата на безразборни удари по него и факта на
отнемане от портмонето му на 15 – те лева в този времеви отрязък, достатъчно
ясно свидетелства за общността на умисъла им – както в обективно, така и в
субективно отношение – за идентичното,
престъпно съдържание на умисъла. Ето защо, съдът приема с присъдата за
съответно и това въведено с обвинението квалифициращо обстоятелство – за
съучастнически извършен грабеж – обуславящ квалифициране и по чл.20, ал.2 от НК.
Освен
това, от доказателствената информация за вида и
съответните данни от значение за осъжданията на подс.М.,
се установява, че настоящият квалифициран грабеж, представлява и опасен
рецидив, което обуславя отчитането и на квалифициращото обстоятелство,
предвидено в т.4, от ал.1 на чл.199 от НК. Налице е всяка от двете хипотези на
чл.29, ал.1 от НК, и самостоятелно достатъчна да обуслови тази квалификация. По
отношение предпоставката по чл.29, ал.1, б.“а“ от НК е достатъчно
самостоятелното наличие на наложено общо наказание с Определение от 09.09.2009год. по ЧНД№ 494/09г. по описа на Окръжен съд – Русе
– л.75 и 76, от съд. п/во/ - общо наказание в размер
на три години и шест месеца лишаване от свобода, като са взети предвид две
отделно наложени наказания с предходните по време два осъдителни акта срещу М.
– по НОХД№ 833/09г. и по НОХД№ 365/09г. – първото на Районен, а второто на
Окръжен съд – Русе. На обсъждане по отношение на рецидива подлежи общото
наказание, тъй като деянията по осъжданията, които са обусловили групирането се
намират в условията на чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1
от НК. Определението влязло в сила на 25.09.09г. и от датата на изтърпяването
на общото наказание – 16.10.2012год., до датата на процесното
престъпление, не бил изтекъл 5-годишния срок по чл.30, ал.1 от НК /справка за
изтърпяване на л.50 и 51 от съд. п/во – в частта по
т.3/. По отношение предпоставката по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК съдът съобразява
за достатъчно едновременното наличие на обсъжданото до момента общо наказание
и осъждането с присъдата по НОХД№
3544/06г. на Районен съд – Русе /бюлетин на л.69 от съд. п/во/.
Изтърпял го на 10.10.2008год., от която дата до
датата на процесното престъпление също не е изтекъл
срока по чл.30, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият М.В.М. е извършил престъплението при пряк умисъл – съзнавал противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, целял е настъпването именно на това,
което е било обективирано в поведението му –
отнемане на движими вещи от пострадалия, посредством
прилагане на принуда спрямо него, като по този начин именно реализирал
намерението си за противозаконно присвояване на тези вещи – в случая пари. Интелектуалният момент у него е включвал представи относно особеностите,
както на въздействието върху пострадалия от
принудата, която упражнил върху него, така и на вредоносния резултат. Множествеността и
насочеността на ударите към тялото и главата на този престарял човек,
категорично обективират представата на подсъдимия, че
нанасяйки ги заедно със своя съучастник, те ще причинят на Б.. значително
въздействащи върху здравословното му съС.ие увреждания. Реализирайки умишлено съставомерната
принуда, същият не е предвиждал настъпвенето на
смъртта на пострадалия, като резултат от причиняваните му увреждания /довели до
средна телесна повреда/ с нанасяните удари, но е бил длъжен и е могъл да
предвиди този краен резултат – поради самата многобройност на ударите, по важни
за физическото здраве на човека места, на престарял човек и предвид несъмнено
достатъчно развитият интелект на подсъдимия, за да има представа до какви
физически увреждания могат да доведат тези удари в конкретната обстановка,
спрямо конкретния пострадал.
Причини за извършването на
престъплението – незачитане на чуждата собственост, желание за
облагодетелстване по неправомерен начин, трайно изграден престъпен начин на
живот.
Индивидуализация
на наказанието.
С оглед приложението
института на съкратеното съдебно
следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, вр.
с чл.58а от НК,
съдът на първо място съобразява наличието в случая на хитопезата
по чл.57, ал.1 от НК – за извършеното от подс.М.
престъпление е предвидена възможност за налагане на едно измежду
три наказания (алтернативно предвидени),
а и факултативно – конфискация на цялото или на част от имуществото на
виновния. Възможните три наказания, измежду които следва да се наложи едно, са
лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор, или
доживотен затвор без замяна. Като най –подходящо по вид за ангажиране отговорността
на подс.М., съдът приема наказанието доживотен
затвор, отчитайки обществената опасност на престъплението като висока (насочеността
му срещу много възрастен човек, спрямо когото престъпната цел би могла да се
реализира чрез несравнимо по-ниска степен на въздействие от осъществената от М.
и съучастника му), както и по този начин обществената
опасност на извършителя (предвид множеството осъждания на М.,
извън тези обуславящи квалифициращият деянието рецидив, и неспирното извършване
на престъпления, започнало от непълнолетна възраст).
Тези обстоятелства определят настоящото престъпление като изключително тежко.
При това решение, приложимо е императивното правило по чл.58а, ал.2, пр.2 от НК, и като последица от проведеното съкратено съдебно следствие, наказанието
Доживотен затвор се заменя с наказание Лишаване от свобода за срок от двадесет до тридесет години.
Индивидуализирайки вече размера на последният вид наказание, съдът отчита като
отегчаващи вината обстоятелства наличието на предхождащи деянието осъждания
/извън тези, изрично обсъдени по-горе, обуславящи квалификацията „грабеж,
представляващ опасен рецидив“/ за извършвани престъпления от общ характер,
както факта на очевидното надвишаване на степента на принудата, от необходимата
за реализиране на процесната престъпна цел /което
разкрива признаци на жестокост/. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
отчита изразеното макар и едва в съдебната фаза на процеса
разкаяние за извършеното (самопризнанието по реда на чл.370, т.2
от НПК не би могло да се цени в този смисъл, предвид факта, че не надхвърля
като цел възползването от подс.М. от правата за този
институт, както и липсва такова, способствало в някаква значителна степен за
разкриване на престъплението - в какато насока е т.7
от обст. и заключителна част на Тълкувателно решение
№ 1 от 06.04.2009год. на ВКС по тълк.д.№
1/2008г., НК).
Отчитайки така обстоятелствата от
значение за индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, съдът намира,
че съответен размер за постигане
и на двата основни вида
превенция, и в най-голяма степен – за съответния период от време, подс.М. да бъде лишен от възможността да върши престъплениея, е определеният минимално под средата на предвиденото, а именно – ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Без съмнение в случая не е налице хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, на алтернативност свързана с наличие на предпоставките и на
чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи вината обтоятелства, нито едно изключително, а освен това, включително
и най-тежкото предвидено по приложимия ред наказание, не се явява несъразмерно
тежко на извършеното от подс.М.. Определеното
наказание ДВАДЕСЕТ
И ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът счита за адекватно по вид и размер за постигане
целите на наказанието и най
– вече от тях, за този
период от време на подс.М.
да се отнеме възможността
да върши престъпления и в достатъчен период от време да обмисли предстоящото си
поведение. Това наказание следва да се изтърпи ефективно от подс.М., както предвид размера му, така и предвид миналите му осъждания,
при първоначален строг режим, в
затворническо заведение от закрит тип, съгласно
правилата по чл.41, ал.6 от НК, вр. с чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1
от ЗИНЗС.
Съгласно изричните отговори от съответните
учреждения за имуществено съС.ие на подс.М. /изискани и
приложени в съдебната фаза, и липса на различни данни и в досъдебното
производство – декларация и автобиография на същия/, подсъдимия не притежава
имущество, поради което и съответно на чл.45, ал.1 от НК при липса на възможен
обект, не са налице условията за постановяване на факултативно предвиденото
наказание конфискация.
Съобразно данните по делото, на основание чл.59, ал.1 от НК, следва да се постанови
приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето, през
което подс.М.В.М.
е бил задържан – в периода 09.05.2013год. до 14.06.2013год. включително.
Предвид изричните изводи
с препоръчителен характер в заключителната част на Комплексната съдебно психиатрична
и съдебно психологична експертиза, съдът приема за правилно да се постанови полагане
на съответни медицински грижи по реда на чл.40, ал.4 от НК, по отношение на
подсъдимия М. по време на изтърпяване на наказанието.
Също съобразно проверката на относимите материали по делото за въпроса по чл.301, ал.1,
т.1 от НПК, при липса на условията на чл.53 от НК за която и да е вещ, следва
да се постанови:
Връщане на наследниците на Л.Б. и Б. Б. /наследници на Х.Б./ - 1 бр. кутия картонена с
надпис “RANGE 2000”,
35 мм,
CAMERA, 1 бр. сиво на цвят кожено портмоне с черно копче „тик-так”
в средата, 2 броя червени порцеланови чаши с надпис „Нескафе”, иззети в гр. Р.,
ул. „И. Б.” *, вх. *, ет.*, * бр. стъклена чаша, иззета от гр. Р., ул. „И. Б.” *,
вх. *, ет.*,
Връщане на З. В.М., ЕГН: ********** - 2 броя бели на цвят маратонки (лява и
дясна), 1 бр. зарядно устройство марка „ *****”, 1 бр. портативна машинка за
подстригване – черно-сива с марката „ *****”, 1 бр. метална брадвичка с дървена
дръжка; 1 бр. мобилен телефон „********” с ИМЕЙ 35980800036004-3, ведно с батерия и СИМ карта с № **********; 1 бр.
мобилен телефон марка „Сони Ериксон” с ИМЕЙ № ********** с батерия и без СИМ карта; 1 бр. мобилен телефон „**********” с ИМЕЙ № **********, с
батерия, с микро СД- карта МАРКА „**********” ****,
без СИМ карта; 1 бр. мобилен телефон” **********” с ИМЕЙ № ********** с батерия
и СИМ карта с № **********; 1 бр. мобилен телефон „СОНИ ЕРИКСОН” с ИМЕЙ № **********,
ведно с батерия и СИМ карта с № **********; 1 бр. пластична карта с празно
място за поставяне на СИМ –карта с гръцки надписи с изписани номера съответно
за **********; 1 чифт (лява и дясна)
маратонки, бели на цвят № 41, с надпис „AIERLU”.
Връщане
на Л. В. М., ЕГН: ********** - 1 бр.
долнище на анцуг, син на цвят и 1 бр. светлосива на цвят туника, 1 бр. дамски
потник с широка презрамка дебела, бледожълта на цвят, с двоен долен колан; 1 бр. дамски къси панталони с вертикално райе – черно-сиви на цвят с два
странични джоба с капачета и два имитиращи задни джоба с капачета и копчета; 1 бр.
дамски клин с два странични джоба със
сиво-черна шарка тип ‘’тигрова” с широк вшит колан; 1 бр. дамска блуза дълъг ръкав с хоризонтални
райета на ръкавите в сиво-черно и диагонално райе сиво-чернои
лицевата част с изображение и 1 страничен джоб; 1 бр. мъжки тъмносин анцуг шушлеков с бяла вътрешна подплата, бели странични кантове с
надпис под ляв джоб „REPLAY”, 1 бр. черни мъжки маратонки с три броя слепващи каишки с надпис на
подметките „ZARA” с № 43;
1 чифт зимни обувки № 40 кафяви на цвят, с връзки.
Връщане на М.В.М., ЕГН **********, 1 бр. черна тениска;
1 бр. червена тениска с надпис „НЮ ЙОРК 04”, 1 бр. тениска с дълъг ръкав –
оранжева със сини ръкави; 1 бр. потник червено-сиво, черно с надпис „НЮ ЙОРК
19” 1 бр. черно долнище на анцуг „КАПА”, 1 бр. суитчър
с качулка, синьо- черен на цвят; 1 чифт панталони, на черно-сиво каре; 1 бр. дънков панталон, сив на цвят; 1 бр. блуза с дълъг ръкав с
връзки на врата, сиво - черна на цвят; 1 бр. мъжка риза с дълъг ръкав с
бяло-черно-кафяво райе; 1 бр. шушлеково долнище –
тъмносиньо; 1 бр. долнище на анцунг „КАПА”; 1 бр.
черен суитчър с качулка с надпис „Минесота”, 1 бр.
сив суитчър с качулка и надпис отпред; 1 бр. черно
долнище на анцуг; 1 бр. черни кожени боти със слепки
отпред и ципове от страни с № 41,
Следва да се постанови унищожаване като вещи без
стойност на: 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ натривка и засъхнала люспица от червено - кафява засъхнала течност, 1 бр. бял
хартиен плик, съдържащ част от хартия, напоена с червена засъхнала течност със
залепена към нея влакнеста тъкан с червен цвят, 1 бр. прозрачен полиетилен плик, съдържащ платнена кърпа, зацапана с
червено-кафява течност, сравнителен материал – кръв от Х.Б., сравнителен
материал – устна кухина от Л. М..
Следва да се постанови осъждане
на подсъдимия М., да заплати в полза на ОД на МВР – Русе, направените разноски
в наказателното производство: 2 246,50 лева - разноски на досъдебното
производство и 18, 30 лева в полза на Окръжен съд - Русе - разноски на
съдебното производство.
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си.
Председател:
Окръжен съдия: