Решение по дело №615/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

№ 876/25.11.2021г.

гр. Пазарджик

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа  година в състав:

Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА

 

при секретаря Димитрина Георгиева и в присъствието на прокурор Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.дело № 615 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗИНЗС и е образувано по искова молба  от А.Г.К.,***,чрез адв.Гълабин М. против ГД“Изпълнение на наказанията „- София. Твърди нанесени неимуществени щети от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик, за периода 01.02.2014г. до 16.11.2016г. и от 30.01.2018г. до 31.05.2021г. поради пренаселени килии, наличие на мръсни килии, липса на достатъчно кислород в тях, наличие на баня която не отговаря на изискванията – открита, къпят се по 30-40 човека, наличие само на гореща или ледена вода; липса на врата  на тоалетната, както и неработещо казанче; наличие само на един прозорец, което водело на липса на достатъчно осветление, наличие на мухъл и плесен в килиите;лоши температурни условие – студено през зимата и горещо през лятото в килиите, като не му се предоставяли допълнителни одеяла през зимата;спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което е създало условия за развъждане на насекоми- дървеници и бълхи, не се раздавали препарати за почистване; спрямо ищеца не се провеждала никаква индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица, не му се давала възможност за участия в програми за въздействие, което довело до неговата поведенческа и личностна криза;твърди, че липсвали достатъчно шкафове, като за това били принудени да ползват общи шкафове за бельо и посуда, а малкото налични мебели били изпочупени и изтърбушени;твърди че неоснователно и без правно основание са иззети от отговорните органи негови вещи – часовник и зарядно за батерии. Искът е в размер на 20 000 лв. – общ размер , по 10 000лв. за всеки от двата периода.

 Ищецът К. в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат М.  моли да се приеме, че предявената молба е основателна. Счита, че ответникът не е изпълнил задълженията по чл.84 от ЗИНЗС и са нарушили чл.3 от ЕСПЧ. Моли да се уважи иска в цялост и за двата периода.

Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, представляван от юриск. Р.  в писмено становище,  счита жалбата за неоснователни и недоказана.  Оспорва се предявения иск по основание и размер. Счита се, че не е налице незаконосъобразна административна дейност и не се доказват претърпени вреди и причинна връзка. Счита се, че липсват доказателства, относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че за лошите условия в затвора носи вина самият ищец. Претендират се и разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че искът е недоказан по основание и размер , моли същият да бъде оставен без уважение като неоснователен.

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:

 Ищецът К. е бил настанен в Затвора – Пазарджик в периодите от 20.03.2015 г. до 05.08.2015 г., от 02.02.2016 г. до 21.12.2016 г. и от 02.08.2019 г. до настоящия момент. За периодите 20.03.2015 г. до 05.08.2015 г. и от 02.02.2016 г. до 21.12.2016 г. е бил настанен както следва: на 20.03.2015 г. е бил настанен в Четвърто отделение до 05.08.2015 г., на 02.02.2016 г. е настанен във Второ отделение, а от 09.02.2016 г. е настанен в Четвърто отделение до 21.12.2016 г. За тези периоди липсват данни и не се представиха доказателства от ответника, в кои точно килии е бил лишеният от свобода, с колко човека е бил настанен, както и дали има светлина, колко са били отваряемите прозорци, имало ли е друга вентилация, имало ли е тоалетна, течаща вода. Няма представени доказателства от страна на ответника как е функционирала банята, по колко човека са я ползвали, какви са били климатичните условия вътре в килията, в която е пребивавал ищецът, нито пък кой е предоставил спалното бельо, каква е била възможността за почистването, участвал ли е в програми за въздействие, за индивидуална и групова работа.

Както се посочи по-горе, на 02.08.2019 г. ищецът отново е постъпил в Затвора – Пазарджик за доизтърпяване на наказание от четири години лишаване от свобода по НОХД № 4379/2018 г. на Софийски градски съд. Същият е преминал на разпределителна комисия и от 09.08.2019 г. е изведен от Приемно отделение и е настанен в Шесто отделение в условията на неработещ. Видно от справката от Затвора – Пазарджик с вх. № 5947/24.06.2021 г. всички спални помещения в това отделение, вкл. и на ищеца, са били отремонтирани. Всички спални помещения са имали достъп до санитарен възел и течаща студена вода. Всяко едно отделение е разполагало и с голям санитарен възел с течаща студена и топла вода на бойлер, който се е ползвал от всички лишени от свобода през светлата част на деня. Къпането се е осъществявало два пъти седмично по утвърден график, а пералнята се е ползвала веднъж седмично. Обзавеждането на спалните помещения е съгласно изискванията за минимум обзавеждане – двойни вишки с размери 70 х 190 см, шкафчета с размери 45 х 40 см, една маса с размери 100 х 50 см и два стола с размери 0,4 х 0,4 м. Изрично е посочено, че спалните помещения имат прозорци, осигуряващи достъп до естествена дневна светлина и начин за проветряване. Килията е била с четири отваряеми прозореца. Килиите също така са разполагали с изкуствено осветление в тъмната част на денонощието. Имало е локално парно на газ.

На 14.04.2020 г. е настанен в Четвърто отделение, като и към настоящия момент пребивава в спално помещение № 403 с размери 7,86 х 3,55 м, т.е. 24,90 кв. м. Килията е оборудвана с тоалетна с размери 1,59 х 1,18 м – 2 кв. м. Оборудвана е също така с три броя двойни легла, тип вишка, шест броя метални шкафове, два броя метални маси с по три табуретки с размери 40 х 40 см, четири броя прозорци с размери 130 х 50 см. Капацитетът на килията е шест лишени от свобода, т.е. ищецът пребивава с още петима лишени от свобода.

Представени са писмени доказателства, че Четвърто отделение е напълно отремонтирано. Подменени са старите дограми с ПВЦ такива както в спалните помещения, така и в санитарните възли. Налице е достъп до естествена светлина и възможност за редовно проветряване. Подменени са и осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на денонощието. Подовата настилка е заменена от дървена с теракота. Във всяко спално помещение има санитарен възел с тоалетна и душ, където лишените от свобода, вкл. и ищецът, могат да се къпят с течаща топла и студена вода. Изрично е посочено, че се поддържа нужната за живеене температура в спалните помещения, тъй като са монтирани нови алуминиеви радиатори.

Относно хигиената – хигиенизирането, почистването и проветряването на спалните помещения, коридори и тоалетни са задължение на лишените от свобода. С оглед извършения ремонт и възможността за отваряне на прозорците във всички помещения, няма наличие на мухъл и плесен след ремонта.

Ищецът К. е подал една молба за включване в трудов процес, от която молба копие е прието по делото. Ищецът е бил разпределен и устроен на работа, но същият е отказал да започне предложената му работа. Не е подавал молби за включване в групова корекционна работа. Относно ищеца е било извършено препланиране на присъдата на 26.08.2020 г. Приети са доказателства, че през 2018 г. на всички лишени от свобода са предоставени нови дюшеци, бельо по два комплекта, като подмяната и изпирането им е отговорност на самите лишени от свобода. Видно от справка, изготвена от Затвора – Пазарджик до 08.11.2016 г. ДДД-услугите на територията на затвора са осъществявани от лицензирана фирма „ДиЕмСи Гарант“ ЕООД гр. Пещера. За периода от 08.11.2016 г. до 12.11.2018 г. услугите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация са осъществявани съгласно Договор № 10812/08.11.2016 г., сключен по реда на ЗОП между ГДИН – София и фирма „ДДД-1“ ООД гр. София. За периода 13.11.2018 г. до 19.01.2021 г. ДДД-дейностите са извършвани на основание Договор № 11 179/ 2018 г. за извършване на „Дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби“, сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД гр. София. От 20.01.2021 г. е сключен договор за ДДД-услуги с рег. № 650/20.01.2021 г. между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит миниджмънт“, който е в процес на изпълнение и към настоящия момент. Ищецът не е подавал жалби относно условията в Затвора – Пазарджик, не е подавал жалби за смяна на спално бельо или съответно за недостатъчно корекционна работа спрямо него.

Затворът – Пазарджик е газифициран от 2003 г. и отоплението е осигурено с природен газ, като е осигурена топла вода за битови нужди на лишените от свобода.

По делото е разпитан свидетелят М., който твърди, че заедно с ищеца са в Затвора – Пазарджик от 2019 г. Не са в една килия, но от 2019 г. са в едно отделение. Твърди, че в килиите имало хлебарки, както и било пренаселено. Килията била около 50 квадрата, като вътре имало вишки и шкафове, като не можело вътре да си правят каре и да се разкарват. Той също твърди, че килията е с четири прозореца, тъй като е дълга и че като си отварят прозорците, се пречиства въздуха, но иначе нямало по какъв друг начин. Твърди, че ищецът се бил оплаквал от дървениците и хлебарките, макар че такива доказателства не се събраха, тъй като администрацията на затвора не давала достатъчно препарати. Давали белина и кислол единствено за коридора, а килиите трябвало сами да си ги почистват. Давали по един прах и два сапуна. Свидетелят също заявява, че ищецът е в отремонтираното крило още откакто го били отворили. Твърди, че и след ремонта имало дървеници и хлебарки.

 

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на св.М.. Съдът не кредитира в цялост показанията на св.М., тъй като той е друга килия.

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица и администрацията на затвора в гр. Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)  (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

(2) За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче , съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.43,ал.3 ЗИНЗС , минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно параграф 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019г. . Въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочения текст в сила не може да се приеме, че той не е част от действащото законодателство към периода преди 2019г. По силата на общите принципи залегнали в чл.3 ЕКПЧОС администрацията на Затвора Пазарджик е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода.ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, има пряко действие  и съставлява част от националното право.

За периода 20.03.2015г. – 05.08.2015г., както и от 02.02.2016г. до 21.12.2016г. ответникът не може да представи доказателства в кои килии е пребивавал ищеца, т.е. съдът приема твърдението на ищеца , че е пребивавал в килии които са били пренаселени.

Относно останалите твърдения, съдът не може да ги възприеме безкритично, тъй като не са конкретни. Не се представиха от ищеца доказателства за липса на осветление, липса на работа, корекционна работа, непредоставяне на спално бельо. Не се предоставиха молби , на които да е положена резолюция , да несе предоставя работа или спално бельо на ищеца.От друга страна недостатъчната корекционна работа, не е от категорията бездействия , които да са довели до нарушаване на чл.3 от ЕКЗПЧ.

Не се установи да има липса на отваряеми прозорци или същите да са били малко на брой. Напротив установи се, че там където килиите са по-дълги, са налице 4 отваряеми прозореца. Вентилацията и проветряването се извършва именно чрез отваряне на прозорец.Не се представиха каквито и да са доказателства за влошено здравословно състояние, което а е резултат от липса на вентилация в килиите.

Останалите твърдения за следващият период 30.01.2018г. до 31.05.2021г.Установи се по един безспорен и категоричен начин, което не се спори и от ищеца , че той е пребивавал в Затвора Пазарджик от 02.08.2019г.до момента.За периода от 30.01.2018г. до 02.08.2019г. ищецът не е пребивавал в Затвора Пазарджик и искът се явява неоснователен, поради липса на доказани незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация на Затвора Пазарджик. Неоснователен поради недоказаност /ищецът не е пребивавал в Затвора Пазарджик/ се установи и периода 01.02.2014г. – 20.03.2015г.;05.08.2015г.- 02.02.2016г.

Относно твърдени вреди от затворническата администрация за периода от 02.08.2019г. до 31.05.2021г. / датата на подаване на исковата молба / настоящият съдебен състав счита, че същият е неоснователен.

От приетите по делото доказателства, включително и от показанията на разпитаният свидетел ,които съдът частично кредитира се установи, че не е налице свръх пренаселеност. От 2019г. всички килии са отремонтирани в четвърто отделение. Имат отопление – от 2003г. е налице локално парно на газ в Затвора Пазарджик, а от 2018г. са подменени радиаторите. Всяка килия разполага с тоалетна, топла и студена течаща вода. Килията на ищецът е с четири отваряеми прозореца, от които влиза достатъчно светлина.На ищеца се предоставя матрак и два чифта спално бельо, затворниците имат достъп до пералня веднъж седмично, както и два пъти седмично до баня.Няма изискване тоалетната да е шумоизолирана.Налице е изкуствено осветление за тъмната част на денонощието. Липсват молби от ищеца за включване в допълнителни групови занимания.Молбата му за работа е била удовлетворена но той е отказал да приема предоставената му работа.

Налице са достатъчно мебели съгласно изискванията, като същите са нови. Тяхното пазене е отговорност на лишените от свобода.Относно изземването на часовник и зарядно за батерии – не се предоставиха никакви доказателства, че същите са били иззети и че тези актове са били обжалвани и отменени от съда.

Относно ДДД обработка се представиха доказателства, че такава се осъществява от външна фирма , като следва да се отбележи, че подовата настилка е била сменена с теракота за да не се „завъждат“ дървеници и хлебарки.На лишените от свобода се предоставят препарати за почистване на килиите и коридорите.

 

От гореизложеното може да се направи извод, че за периода 20.03.2015г. – 05.08.2015г. и от 02.02.2016г. до 21.12.2016г. ищецът е пребивал в пренаселена килии – тъй като ответника не предостави доказателства за обратното.Поставянето в такава пренаселена килия дори и тази килия да се е отваряла през деня, определено представляват действия и бездействия на затворническата администрация в нарушение на изискванията на чл.3 ЕКЗПЧОС, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца.

Съдът счита, че искът за претърпени неимуществени вреди в резултат на пренаселеност Пазарджишки  затвор е доказан по основание за периода от 20.03.2015г. – 05.08.2015г. и от 02.02.2016г. до 16.11.2016г., и е частично основателен от гледна точка на неговия размер.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.

В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника – ГД“ИН“ и на увреждането, от естеството и степента на претърпените морални страдания, с оглед престоя  на ищеца в пазарджишкия затвор както и размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 година на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 година на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 година на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.), и след като се отчете обстоятелството, че с посочените решения е определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 1500лв.,тъй като ищецът е бил за посочения период в пренаселени килии, но останалите твърдения не се доказаха.

Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане от подаване на исковата молба.

В проведеното исково производство не бяха установени други незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора Пазарджик, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца, освен липсата на достатъчно жилищна площ за посочения период.

 Хигиената в килията е следвало да се поддържа от самият лишен от свобода, с оглед на което не може да се твърди, че за лошата хигиена носи отговорност администрацията на затвора Пазарджик.При положение, че в килията не се внася храна и се поддържа добра хигиена от лишените от свобода, то няма да има хлебарки и дървеници, както и гризачи – относно този проблем администрацията на затвора е предприела адекватни мерки, като на няколко месеца се извършва и ДДД обработка – видно от писмените доказателства . Килията е била с отваряеми прозорци, поради което е имало възможност за свеж въздух.Няма данни да е подавана жалба от ищеца , че дограмата се разпада или че няма стъкла на прозорците. Естествената светлина е била подсилена и допълнително изкуствено осветление. В килиите е имало тоалетна и течаща вода.  

Доколкото в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника,извън пренаселените килии,за които съдът се обоснова по-горе, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.

При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.

По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен в частта за претендирани неимуществени вреди за периода от 01.02.2014г. до 20.03.2015г.  и от 05.08.2015г. до 20.02.2016г. и от 30.01.2018г. до 31.05.2021г.като недоказан по отношение на всички претенции, и за периода  от 20.03.2015г. до 05.08.2015г. и от 02.02.2016г до 16.11.2016г. се установи , че искът е доказан единствено относно пренаселеност на килиите в които е пребивавал ищеца, поради което , ГД“Изпълнени на наказанията“, ще следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпени неимуществени щети на ищеца в редуциран размер от 1 500 лв., като до размера от 20 000 лв. искът ще следва да бъде отхвърлен. Върху сумата от 1500 лв. ще следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата .

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик, І-ви състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София,  ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.К. с ЕГН ********** *** СУМАТА от 1 500 / хиляда и петстотин / лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик – пренаселеност на килиите, в които е пребивавал ищеца,  за периода от 20.03.2015г. до 05.08.2015г. и от 02.02.2016г. до 16.11.2016г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.05.2021г., до нейното окончателно изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А.Г.К. с ЕГН ********** *** против  Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София в останалата му част над 1500 лв. до размер 20 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик.

 

 

 

                         СЪДИЯ :/п/

 Решение № 258/11.04.2022г. на Административен съд Пазарджик –XI-административен състав по КАД №161/2022г.,в открино съдебно заседание на девети март 2022г. по адм.дело 615/2021 постанови:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 876/25.11.2021 г., постановено по адм. дело № 615/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.