Р
Е Ш Е Н ИЕ
№ 1106
гр. Пловдив, 13.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ САКУТОВА
при участието
на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2695/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.П.К.
*** против Наказателно постановление
№20-1030-001676 от 26.02.2020 г., с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.190, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП. С жалбата
се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище във връзка с подадената
жалба от процесуалния представител на жалбоподателя адв. М. К. от АК-Пловдив, с
приложено към него пълномощно, в което се излагат допълнителни съображения
относно основателността на жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се явява, не изпраща представител.
Жалбата е допустима – подадена е от
лице, което има право на обжалване, в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното :
На 01.02.2020 г. св. Д.И.Б. на длъжност ст. полицай
към ОД на МВР –Пловдив и П.И.Г., служител в сектор СПС при извършена проверка
около 23:50 ч. в гр.Карлово, на ул. Генерал Карцов №1 установили, че водачът С.П.К.
управлява л.а. БМВ 316 И с рег. ... , след като не е заплатил глоба по НП №
19-1030-001039/18.02.2019 г., за което наказателно постановление след направена
справка в ОДЧ било установено, че е влязло в законна сила на 03.04.2019 г. и
водачът не е заплатил наложеното му с посоченото наказателно постановление
„глоба” в размер на 200,00 лв. Било установено също, че водачът управлява МПС
без да е заплатил Ел. фиш №К/1432250 , връчен
му на 01.08.2018 г.
Разпитан пред съда, свидетелят П.И.Г. не успя да си
спомни подробности по извършената проверка, потвърди обаче, че е участвал при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, като заяви, че подписът на
позиция свидетел е негов.
Съдът дава вяра на показанията на посочения
свидетел относно обстоятелствата, свързани с протеклата проверка и предпритетие
от полицейските служители действия.
По отношение на констатациите, направени в хода й,
съдът намира, че същите не намират съответствие със събраните по делото писмени
доказателства.
Установява се от приложените към жалбата писмени
доказателства, че НП №
19-1030-001039/18.02.2019 г. издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив е
било потвърдено с решение на РС Пловдив
по а.н.д.№ 2353/2019 г., което решение е било отменено с решение по к.н.а.х.д.№
2699/2019 г.от 18.11.2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, а с него и обжалваното пред районния съд наказателно постановление. Решението на
Административен съд Пловдив е влязло в сила на 22.07.2019 г., т.е. към датата
на извършване на справката от полицейските служители водачът не е управлявал с
неплатено административно наказание по
НП № 19-1030-001039/18.02.2019 г, тъй като НП е било отменено към датата
на проверката.
Същите са констатациите на съда и по отношение на посочения в обжалванато
наказателно постановление електронен фиш. Видно от справката за нарушител ел.
фиш № К/1432250 е отменен.
Предвид констатираните несъответствия между
описаното в АУАН, възпроизведено изцяло и в наказателното постановление, съдът
намира, че описаната в АУАН, а оттам приета по идентичен начин фактическа
обстановка и от административнонаказаващия орган, не е обективно и правилно
установена. При съставяне на АУАН и НП не са взети предвид настъпилите промени,
а именно отмяната на издадените
санкционни актове.
С оглед неправилно установената фактическа
обстановка съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е
приел, че незаплащането от водача на МПС в срока по чл. 190, ал.3
от ЗДвП
на наложена му с влязло в сила НП № 19-1030-001039/18.02.2019 г. глоба, представлява съставомерно от обективна
страна деяние - административно нарушение, като основание за налагане на
санкция по чл. 185
от ЗДвП.
В случая липсва акт, въз основа на който водачът е бил длъжен да заплати
наложената му глоба. Липсата на акт, за който следва да бъде заплатена глоба,
изключва и виновно поведение от страна на водача при управление на МПС.
С оглед изложеното съдът прие, че водачът не е
осъществил от обективна и субективна страна, състава на вмененото му нарушение,
което налага отмяната на наказателното постановление.
При проверка на
процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и НП съдът констатира, че
същите са съставени от компетентни лица, в предвидената форма, нарушението е
описано по ясен начин и според описаното
се изразява в това, че водачът управлява МПС с наложена глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и за
издаване на НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и при направено искане от
страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, следва в тежест на
въззиваемата страна такива да бъдат присъдени предвид разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност, по чл.63, ал.4
от Закона за
административните нарушения и наказания. При това положение
съдът следва да определи адвокатско
възнаграждание, което обаче не може да бъде в размер по-нисък от минимално определения
размер съобразно чл.36
от Закона за
адвокатурата (към който препраща чл.63, ал.4
от ЗАНН) и
приетата въз основа на него Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Според чл.18, ал.2 от нея за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2. В случая
с наказателното постаоновление е наложено административно наказание „глоба” в
размре на 20 лв. , поради което и съобразно чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата
размерът на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде определен е 100
лв. При преценка участието на
процесуалния представител, което се изразява в представено становище към
депозираната жалба, а също и че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност съдът приема, че договореният и внесен размер на адвокатското
възнаграждение не съответства на тази сложност, което обстоятелство налага
намаляване на дължимото адвокатското възнаграждение от 300 лв. на 100 лв.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1030-001676 от
26.02.2020 г., с което на С.П.К. *** , ЕГН ********** за нарушение на чл.190,
ал.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20,00 лв. на основание чл.185 от Закона за движение по
пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати
на С.П.К. *** , ЕГН ********** сумата от 100,00 лв. сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда
на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му на страните .
Районен съдия :……………………………………………
Вярно с оригинала! МК