Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 16.06.2016 г.
Софийски
градски съд, ГО, ІV А ВС в публичното заседание на шести юни две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Председател: СТЕЛА
КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 2390 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.К.А. чрез
назначения му по реда на чл. 47 ГПК представител адв. Р.Р. против решението от
14.01.2016г. по гр. дело № 29581/2014г. на Софийския районен съд, 40 състав, с
което е осъден на основание чл. 213 КЗ / отм./ да плати на ЗД „Е.“ АД сумата 4781, 40 лева, представляваща изплатено
от „И.Б.“ ЗЕАД застрахователно обезщетение по договор № 20320/09/500/10548 по
щета № 22044 за претърпени имуществени вреди от ПТП на 29.09.2009г. в гр.В.Т.,
а на основание чл. 78, ал.1 ГПК – 1620, 66 лева разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано, като
се повтарят вече изложените в отговора по чл. 131 ГПК възражения срещу
материалноправната легитимация на ищеца. Сочи се, че нему не е цедирано
процесното вземане, тъй като то не е сред посочените в приложението към
договора за цесия, а изводът на първоинстанционния съд за идентичност на щета №
13791 и щета № 22044 е изцяло необоснован и в противоречие със събраните по
делото доказателства. С тези доводи и възражение за размера, до който е налице
суброгация, се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът
бъде отхвърлен.
Въззиваемият ЗД „Е.“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, в
изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно,
допустимо и неправилно. В отговор на оплакванията по жалбата, излага следното:
Безспорно е по делото, че
на 29.09.2009г. в гр.В.Т. е осъществено ПТП с участието на застрахования имуществено
при „И.Б.“ ЗЕАД лек автомобил Фолксваген, модел Туран, рег. № ******** , от
което на последния са нанесени щети по вина на водача на другия участващ в
произшествието автомобил М.К.А.. Към датата на ПТП гражданската отговорност на последния не е била
предмет на валидна застраховка „гражданска отговорност“.
При „И.Б.“ ЗЕАД е
образувана щета № 13791/2009г., ликвидирана чрез ремонт в доверен сервиз.
Представени са фактурите,
издадени от сервиза за ремонтните дейности по лекия автомобил с рег. № ********.
Те са на стойност 1137, 60 лева (фактура №
232/15.10.2009г.) и на стойност 3628 80 лева (фактура № 233/15.10.2009г.) В
доклада по щета № 13791 застрахователят е предложил ликвидиране на преписката
по щетата чрез изплащане на обезщетение в размер на 3628, 80 лева, което е
платено по банков път. В преводното нареждане за тази сума, което е от
29.10.2009г., е наредено плащането й на сервиза, като за основание за превода
изрично се сочи щета № 13791 -500-20320.
Представено е още едно преводно
нареждане, за сумата по фактура № 232/15.10.2009г, с което на 12.11.2009г. е
наредено плащане на сумата 1137, 60 лева по сметка на сервиза, като за
основание на превода се сочи щета № 22044-500-20310.
Вещото лице И. е дало
заключение, че двете суми са постъпили по сметка на сервиза съответно на
02.11.2009г. и на 13.11.2009г. Същевременно вещото лице И. е заявило напълно произволно,
че имало техническа грешка в записванията на основанието за преводите, като в
платежното от 29.10.2009г. номерът на щетата следвало да се счита
22 044. Това свое твърдение вещото
лице е заявило и в съдебно заседание,
без да го обосновава. Въпрос за идентичност на двете щети с различни номера не
е бил задача към съдебно-счетоводната
експертиза.
Въззивният съд не кредитира цитираното изявление
на вещото лице, тъй като то не почива на никакви фактически обстоятелства, нито
на извършени проверки и е в пряко противоречие с доказателствата по делото.
След датата на плащането по щета № 22044, „И.Б.“ ЗЕАД е
получило обратно от ДЗИ „Общо застраховане“ преписката по щетата, която
изрично се сочи да е с негов № 13791/2009г. /лист 23 от делото на СРС/. По
логиката на вещото лице И. това трябва да означава, че след като веднъж номерът
е бил променен от 13791 на 22044 при плащането пред ноември 2009г., няколко
месеца по – късно – през април 2010г. номерът отново е променен от 22044 на
13791. Явно е, че подобно заключение противоречи на разума, а при липсата на
каквито и да било данни /включително твърдения от ищеца/ за основание за
подобна трансформация, е лишено от доказателствена стойност. Освен това, в
доклада по щетата на застрахователя „И.Б.“ ЗЕАД / лист 21 от делото на СРС/
изрично е посочено, че сумата 3628, 80 следва да се преведе на сервиза за ликвидиране
на щета № 13791. За другата сума – тази от 1137, 60 лева няма изготвен доклад
по щета от „И.Б.“ ЗЕАД, което е логично ако тази сума, както се сочи в
платежното нареждане, е застрахователно обезщетение по друга щета, а именно №
22044. Следователно няма основание да се приеме по делото, че щета № 22044 и
щета № 13791/2009г. са два номера на една и съща щета, образувана все за
ликвидиране на вредите по автомобил рег. № ********, причинени от ПТП на
29.09.2009г. с участието на ответника. Следва да се има предвид, че ищецът не е
изразил и подобно твърдение, нито е взел каквото и да било становище в отговор
на нарочните възражения на ответника в този смисъл.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд приема за установено, че за ремонтиране на щетите по застрахования
при „И.Б.“ ЗЕАД автомобил рег. № ********,
причинени от ПТП на 29.09.2009г. с участието на ответника, е била образувана
щета № 13791/2009г. и тя е ликвидирана с изплащане на застрахователно
обезщетение на доверения сервиз, извършил ремонта, в размер на 3 628, 80
лева, на 02.11.2009г.
Регресното вземане по тази
щета не е сред цедираните от „И.Б.“ ЗЕАД на ищеца ЗД „Е.“ АД. В сключения на
13.02.2014г. договор за цесия, б. „Г“ от Преамбюла, изрично е договорено, че
регресните вземания на цедента към трети лица, които се прехвърлят с договора, са
изчерпателно посочени в списък – неразделна част от договора. В списъка на лист
32 от делото на СРС, за който няма спор, че е част от визирания в договора,
единствената щета с дата на събитие 29.09.2009г. е с номер 22 044. Други
индивидуализиращи белези за нея са дата на плащане на щета 20.07.2011г.,
застрахователна полица № 20320-09-500-0548, клиент по полицата „А.Е.****“ ЕООД,
длъжник по регреса Ц.Х., дата на приключване на щетата 23.07.2013г. и сума по
регреса 4 … / не се чете/. Така прехвърленото регресно вземане не е това по
щета № 13791/2009г. Освен номера на щетата не съвпадат още името на длъжника по
регреса, сумата на регреса, датата на плащане на щетата и датата на приключване
на щетата. В тази връзка напълно основателно е възражението на ответника, че
вземането срещу него не е било цедирано на ищеца, поради което последният не е
станал негов кредитор. Цедирано е друго регресно вземане, по щета №
22 044, за която няма данни да е образувана за ликвидиране на вреди,
причинени от ответника при ПТП на 29.09.2009г. и по която не се установява „И.Б.“
ЗЕАД да е платил застрахователно обезщетение в размер различен от сумата 1137,
60 лева, съгласно платежното нареждане от 12.11.2009г.
В заключение, оплакванията по жалбата са
основателни, ищецът не е доказал активната си материалноправна легитимация и
искът му следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението от 14.01.2016г. по гр. дело № 29581/2014г. на Софийския районен съд,
40 състав И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЗД „Е.“ АД, ***, А срещу
М.К.А. ЕГН **********, съдебен
адрес адв. Р.Р.,***, иск чл. 213 КЗ /
отм./ за сумата 4781, 40 лева,
представляваща изплатено от „И.Б.“ ЗЕАД застрахователно обезщетение по договор
№ 20320/09/500/10548 за претърпени имуществени вреди от ПТП на 29.09.2009г. в
гр.В.Т..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: