Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито
съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 961 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата
молба се твърди, че между Т.Б.„Т.Т.“ – София /преименувана в ТБ“Б.“АД/ - в
качеството на кредитодател и „Е.-ЗЕД“АД –гр. Пловдив – в качеството на
кредитополучател, бил сключен Договор № 35 от 30.05.1988 г. за валутен кредит в
несоциалистическа валута. Впоследствие било открито производство по
приватизация на дружеството кредитополучател, като било преименувано в „З.з.а.е.“АД.
Сочи се, че с тристранен договор, сключен между Министерството на финансите,
Министерството на промишлеността и „Е.-ЗЕД“АД – гр. Пловдив, валутният дълг на
дружеството към ТБ“Б.“АД бил преоформен по реда на Закона за уреждане на
необслужваните кредити /ЗУНК/, договорени до 31.12.1990г., като неизплатеният
остатък възлизал на 23 912 лв. и 1 259 438 щатски долара, а
изплащането му съобразно приет за договора погасителен план, обхващащ периода
от 2000 г. до 2014 г., и съобразно който полагащите се годишни вноски били
платими на две равни 6-месечни вноски /до 15-ти юни и до 15-ти декември на
съответната година/. Върху остатъка непогасена главница била дължима и лихва,
начислявана съобразно чл. 2 от Договора и вносима по сметка на Републиканския
бюджет, като за главницата в лева – 10 на сто върху неизплатената част и 10 на
сто върху неизплатената част от главниците във валута, считано до 31.05.1998
г., а след тази дата – 7 на сто, но не по-малко от либора за щатския долар за
съответния лихвен период. Дължими били и наказателни лихви за всеки просрочен
ден на забавяне на вноските по главниците в лева и във валута, начислявани по
реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
спрямо годишните размери по чл. 2, ал. 2 от Договора.
Ищецът сочи,
че с Акт за установяване на частно държавно вземане № 107/21.12.2000 г.,
издаден от Изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания било
установено, че към 27.11.2000 г. е налице изискуемо вземане на Държавата срещу
ищеца в размер 642 272.03 щ.д., от които 5000 щ.д. – главница;
636 888.83 щ.д. – редовна лихва; 383.20 щ.д. – наказателна лихва, както и
33 267.60 лв., от които 8 912 – главница; 23 848.26 лв. –
редовна лихва и 507.34 лв. – наказателна лихва.
По така установените дължими вземания били извършени следните плащания:
в размер на сумата от 158 800 лв. – с приемо-предавателен протокол от 28.07.2004 г. за предаване на депозитарна
разписка № 15749146С от 27.07.2004 г. за погасяване на лихви по ЗУНК; в размер
на сумата от 93 751 лв. – с приемо-предавателен протокол от 02.09.2004 г. за предаване на депозитарна
разписка № 15801335 от 13.08.2004г. за погасяване на лихви по реда на ЗУНК; в
размер на сумата от 72 710 лв. – с приемо-предавателен протокол от
19.10.2004г. за предаване на депозитарна разписка № 116114101С от 14.10.2004 г.
за погасяване на лихви по реда на ЗУНК;
в размер на сумата от 289 447 лв. – с приемо-предавателен протокол от
27.10.2004г. за предаване на депозитарна разписка № 16147513 С от 25.10.2004 г.
и за предаване на депозитарна разписка № 1614703 от 25.10.2004г. с номинална
стойност 159 453 лв. за погасяване на лихви по реда на ЗУНК; в размер на сумата от 65 000 лв. – с
приемо-предавателен протокол от 02.11.2004г. за предаване на депозитарна
разписка № 16167179 С от 01.11.2004 г. и депозитарна разписка № 16168002 С от
01.11.2004г. с номинална стойност от 147 800 лв. за погасяване на лихви по
реда на ЗУНК; - за сумата от 13 000 щ.д. – с приемо-предавателен протокол
от 22.11.2004г. за предаване на сертификат АБ-96 № 0133327 за собственост на
държавни ценни книжа от емисия № 97/94 г., издаден на 18.11.2004г. от „Б.П.Б.“АД
– гр. Пловдив; - за сумите въз основа на приемо-предавателен протокол от
22.11.2004 г. за предаване на депозитарна разписка № 16214927 С от 17.11.2004г.
с номинална стойност от 9 950 лв. и депозитарна разписка № 16235209 С от
22.11.2004г. с номинална стойност от 147 900 лв., за погасяване на лихви
по реда на ЗУНК.
В исковата
молба се излагат твърдения, че с Акт за установяване на частно държавно вземане
№ 35/18.11.2004г., издаден от Изпълнителния директор на Агенция за държавни
вземания, бил установен размерът на дължимите вземания по Договора за периода
от 27.11.2000г. /към която дата били установени вземанията с Акт №
107/21.12.2000 г./ до 16.11.2004г., като с оглед оспорването му по предявен
отрицателен иск, бил установен действителният им размер въз основа на влязло в
сила решение от 22.05.2006г., постановено по гр.д.№ 2131/2005г. по описа на
САС, 3-ти състав, както следва: по валутен кредит: 361 933.25 лв. –
главница; 226 726.16 щ.д. – редовна лихва и 66 397.62 лв. – наказателна лихва; наказателна лихва върху главницата по Акт № 107/21.12.2000 г.
над 32.57 щ.д.; по левов кредит: 15 000 лв. – главница; 23.40 лв. –
редовна лихва и 5 782.35 лв.
Излагат се
твърдения, че с Акт за установяване на частно държавно вземане № 20/14.11.2007
г., издаден от Изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания е
установено изискуемо вземане на държавата срещу „З.з.а.е.“АД извън установеното
с Акт № 35/18.11.2004 г. в размер на 560 570.54 лв. и 199 876.66
щ.д., представляващи : по валутен кредит – 297 187.25 лв. – главница;
199 876.66 щ.д. – редовна главница за периода 16.11.2004г. – 30.10.2007г.;
79 979.57 лв. – наказателна лихва, начислена върху главницата по този акт за
периода 16.11.2004г. – 30.10.2007 г.; 5676.38 лв. – наказателна лихва за
периода 16.11.2004г. – 30.10.2007 г. върху главницата по левовия кредит,
установена с Акт за установяване на държавно вземане № 35/2004 г., както и
начислената върху главницата по валутния кредит установена с този акт
наказателна лихва, начислена за същия период и в размер на 181 727.34 лв.;
по левовия кредит - сумата от
5 676.38 лв. – наказателна лихва върху главницата, установена с Акт №
35/2004г. за периода 16.11.2004 г. – 30.10.2007 г.
При проведен
съдебен контрол по образувано съдебно производство и със сила на присъдено нещо
е направена корекция относно механизма на изчисляване на дължимите лихви в
левова равностойност, като е постановено да се работи във валута, а плащанията
в лева да се превалутират по курса на деня в деня на плащането. Ищецът излага
доводи, че с оглед на това за изчисленията и изплащане на задълженията
основополагащо е установеното в Решение № 44 от 24.01.2013 г. на ПАС, ТО, 3-ти
състав. В противоречие с така установеното в съдебния акт НАП е продължила да
работи в частта наказателни лихви в левова равностойност, поради което се е
стигнало до надвнасяне на дължимото по договора от 04.10.1999 г. и което датира
от 2010 г. Твърди, че на 14.10.2010 г. с платежен инструмент депозитарна
разписка ********* от 02.09.2010 г. е извършено плащане в щ.д. на стойност
396 104.60, като надплатеното спрямо дължимото към тази дата е в размер на
216 948.35 щ.д. На 25.11.2010 г. с платежен инструмент ДР ********* от
05.10.2010 г. е извършено плащане в щ.д. на стойност 76 789.74, като
надплатеното спрямо задължението към тази дата е в размер на 292 948.35
щ.д. На 29.12.2010 г. с платежен инструмент ДР ********* от 30.11.2010 г. е
извършено плащане в щ.д. на стойност 8617.71, като надплатеното спрямо дължимото
към тази дата е в размер на 266 693.90 щ.д. На 08.07.2013г. с платежен инструмент ДР от
11.01.2012г. е извършено плащане в щ.д. на стойност от 46 719.88, като
надплатеното спрямо дължимото към тази дата е в размер на 165 883.88 щ.д.
На 08.07.2013г. с платежен инструмент ДР от 20.12.2010г. е извършено плащане в
щ.д. на стойност 39 663.61, като надплатеното спрямо задълженото към тази
дата е в размер на 205 547.49 щ.д. На 16.12.2013 г. с платежен инструмент
ДР от 01.07.2013г. е извършено плащане в щ.д. на стойност 10 954.12, като
надплатеното е в размер на 207 817.41 щ.д. На 08.01.2014г. с платежен
инструмент ДР от 19.12.2013г. е извършено плащане в щ.д. на стойност 3646.22,
като надплатеното е в размер на 209 633.05 щ.д. На 15.01.2014 г. с
платежен инструмент сертификат за собственост на държавни дългосрочни
облигации от 15.01.2014 г. с номинална
стойност 63 350 лв.
В този
смисъл ищецът излага твърдения, че с оглед извършените плащания, към
15.01.2014г. дългът му към държавата е погасен изцяло. Въпреки това, от страна
на ответника било отправена претенция за плащане на суми за съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
изложената фактология, ищецът излага доводи за неправилно начисляване на
дължимото от страна на АДВ по процесния договор, като отразеното в Акт за
установяване на частно държавно вземане № 107/21.12.2000 г. води до задължения
по главницата и лихвите на валутния кредит в щатски долари, което е потвърдено
като правилно с решение от 15.06.2004 г. по гр.д.№ 1231/2003г. на ВКС, ТК 2-ро
отд-е, като в противоречие с това с Актове за установяване на частно държавно
вземане № 35/18.11.2004г. и № 20/14.11.2007г.
е изчислен падежът на главницата в щатски долари, а се води след падеж в
левове, от което се получава разлика, като е начислена главница в повече. Сочи
се, че грешката на АДВ относно сторените пресмятания е установена със сила на
пресъдено нещо, но механизмът на изчисляване на лихвите е останал непроменен.
Неправилен е
и начинът на начисляване на наказателната лихва за просрочие, като не е бил
съобразен с действаща редакция на приложимия съгласно чл.6, ал. 2 от договора
текст на чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания, и съгласно който неплатените задължения към държавата в
срока за това се събират със законната лихва върху тях.
С оглед
извършеното недължимо плащане в размер над дължимия, претендира Д.ЧРЕЗ М.НА Ф.
да бъде осъдена да заплати на ищеца полученото от него без основание и
равняващо се на сумата в размер на левовата равностойност на 377 962.40
щ.д. – надвнесени лихви по договор от 04.10.1999 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното й изплащане.
По делото е
постъпил писмен отговор на исковата
молба в установения срок за това, в който ответникът оспорва предявения
срещу него иск по основание и размер. В този смисъл излага доводи, че съгласно
приложимия текст на чл. 8, ал. 6 ЗОСОИ, с компенсаторни записи се заплащат само
дължими лихви по задълженията на юридическите лица към държавата по ЗУНК,
поради което внесените компенсаторни инструменти не могат да бъдат ползвани за
изплащане на дължима главница по ЗУНК. Сочи, че връщането на компенсаторни
записи е уредено по аналогия на § 2, ал. 2 от ДР на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол, според който заплащането на равностойността им в
лева и по средно претеглената им цена на регулирания пазар на ценни книжа за
тримесечен период преди деня на разваляне на договора или прогласяване
нищожността, а в случай, че търговия не се извършва – за последния тримесечен
период на извършвана такава. Стойността на надвнесените ценни книги е
определена съобразно така възприетата от ответника за приложима методика, като
към 15.12.2014г. възлиза на 95 858.67 лв. Сочи, че последната вноска за
главницата по погасителния план към Договора от 04.10.1999 г. възлиза на
95 441.21 лв., като същата е превалутирана в лева по курс на щатския долар
на БНБ към 15.12.2014г. – датата на падежа, на основание чл. 1, т. 1 от
Договора, като така определените две насрещни вземания са били прихванати до
погасяване на по-малкото от тях. Освен това, оспорва да е налице основание за
връщане на номиналната стойност на предадени компенсаторни инструменти, което
счита за недопустимо, с оглед спецификата им на непарично платежно средство,
което може да се използва за плащане само в определени от закона случаи. Излага
доводи, че част от претендираното вземане представлява начислено такова за
наказателни лихви по договора, чиято дължимост не е установена със сила на
пресъдено нещо, доколкото стоят извън предмета на спора по влязлото в сила
решение. Оспорва твърденията на ищеца
относно начина на начисляване на наказателната лихва, с оглед момента на
превалутиране спрямо падежа на вземането на главницата. Счита предявения иск за
недоказан, като фактите по неговата основателност не се подкрепят от
представените по делото доказателства. Прави възражение за погасяване на
претендираното от ищеца вземане по давност. Прави искане за прихващане на
установеното в полза на ответника вземане за съдебни разноски с влезлите в сила
решения по приключилите съдебни производства с вземането на ищеца, в случай, че
бъде признато, че се претендира основателно и до размера от 65 284.35 лв.
Претендира разноски.
С отговора
си на исковата молба ответникът е направил искане за конституиране на трето
лице помагач на Национална агенция за приходите. Правният си интерес обосновава
с оглед възложеното на агенцията правомощие за събиране на частните държавни
вземания по реда на ЗУНК, като освен това сочи и качеството й на правоприемник
на АДВ.
По делото е
постъпила допълнителна исковата молба
в установения срок за това, в която ищецът заявява, че поддържа изложеното в
исковата молба. Оспорва искането на ответника за привличане в производството на
трето лице помагач, както и за съдебно прихващане на двете насрещния вземания,
като твърди, че претендираното такова от ответника е погасено. Алтернативно
прави възражение за погасяването му давност, доколкото се претендира за първи
път с отговора на исковата молба. Оспорва доводите на ответника, като твърди,
че в случай, че не са били неправомерно отнети от него, същите би могло да
бъдат използвани за други облаги.
Депозиран е отговор на допълнителната искова молба
в срока за това, в който ответникът поддържа изложеното в първоначално
депозирания такъв.
Предявен е
от „З.з.а.е.“АД срещу Д.ЧРЕЗ М.НА Ф. осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от представения по делото Договор за кредит в
несоциалистическа валута № 35 от 30.05.1988 г., същият е бил сключен между Т.Б.„Т.Т.“
– София и от друга страна – Завод за асинхронни ел.двигатели“ – Пловдив – в
качеството му на кредитополучател, като по силата на договора банката се е
задължила да предостави валутен кредит за доставка на технологично оборудване,
което е индивидуализирано в т. 1 от договора, като е посочена и стойността на
целевото кредитиране. Съгласно т. 2 от договора, крайният срок за погасяване на
кредита е 30.03.1989 г. В т. 7.1 е установен падежа и размера на вноските
по погасяването на кредита.
Представен е и Договор за уреждане на задълженията
към държавата, произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки,
договорени до 31.12.1990 г., сключен на 04.10.1999 г. между Министерството на
финансите, Министерството на промишлеността и „Е.-ЗЕД“АД – гр. Пловдив, за
уреждане отношенията по погасяване задълженията към държавата по валутен
кредит, възлизащи в размер на 23 912 лв. в размер на 1 259 438 щатски долара, и
по силата на който „Е.-ЗЕД“АД се е задължило да внася дължимите главници и
лихви по приложен погасителен план. В чл. 6/1/ от договора е
предвидено, че търговското дружество дължи наказателни лихви при забава за
всеки просрочен ден за плащане на главниците.
Представен
е Акт за установяване на частно държавно вземане № 107/21.12.2000 г., издаден
от Изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания към Министерство на
финансите, на основание чл. 87, ал. 1 ЗСДВ и чл. 12б ЗУНК, във връзка със задълженията
на З.з.а.е. АД, с който е установено, че към 27.11.2000 г. непогасеното
задължение към държавата по договора от 04.10.1999 г. възлиза на 642 272.03
щатски долара, в която сума са включени 5 000 щ.д. – главница, 636 888.83 щ.д.
– редовна лихва и 383.20 щ.д. – наказателна лихва, както и на сумата от 33 267.60
деноминирани лева, от които 8 912 деноминирани лева главница, 23 848.26
деноминирани лева – редовна лихва и 507.34 деноминирани лева – наказателна
лихва
Представен е Акт за установяване на частно
държавно вземане № 35/18.11.2004 г., издаден
от Изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания към Министерство на
финансите, на основание чл. 87, ал. 1 ЗСДВ и чл. 12в ЗУНК, във връзка със
задълженията на З.з.а.е. АД, с който е установено, че за периода 27.11.2000 г. –
16.11.2004 г. непогасеното задължение към държавата по договора от 04.10.1999
г. възлиза по валутен кредит на 322 330.96 щ.д. /493
428.55 лв./, от които 363 041.15 лв. – главница и лихви, както следва – 322
330.96 щ.д. – редовна лихва, 129 864.16 лв. – наказателна лихва, начислената
върху така установената главница и 523.24 лв. – наказателна лихва, начислена
върху задължението за главница по акт №
107/21.12.2000 г.; по левов кредит – 27 701.10 лв., от които 15 000 лв. –
главница, 23.40 лв. – редовна лихва, 7916.65
лв. – наказателна лихва върху така установената главница и 4 761.05 лв. –
наказателна лихва, начислена върху задължението за главницата по акт № 107/2000
г.
Представен
е Акт за установяване на частно държавно вземане № 20/14.11.2007 г., издаден от
Изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания към Министерство на
финансите, на основание чл. 87, ал. 2 ЗСДВ, във връзка със задълженията на З.з.а.е.
АД, с който е установено, че към 30.10.2007 г. остатъкът на непогасеното
дължимо към държавата вземане по договора от 04.10.1999 г. възлиза в размер на
560 570.54 лв. и 199 876.66 щ.д., извън установеното с Акт
№ 35/18.11.2004 г., от която сума 297 187.25 лв. – главница, 199 876.66 щ.д. – редовна лихва за периода 16.11.2004г. – 30.10.2007г., 75 979.57 лв. –
наказателна лихва върху главницата за периода 16.11.2004г. – 30.10.2007г., 5
676.38 лв. – наказателна лихва върху главницата по левовия кредит, установена с
Акт № 35/18.11.2004 г., начислена за
периода 16.11.2004г. – 30.10.2007г., 181 727.34 лв. – наказателна лихва върху
главницата по валутния кредит, установена с Акт № 35/18.11.2004 г., начислена за периода 16.11.2004г. –
30.10.2007г.
По
делото са приложени като доказателства и Приемо-предавателни протоколи, съответно
от дати – 28.07.2004г., 02.09.2004г.,19.10.2004г., 27.10.2004г., 02.11.2004г., 22.11.2004 г., съставени на
основание чл. 8, ал. 6, т. 2 от Закона за обезщетяване на собственици на
одържавени имоти за предаване от „З.з.а.е.“АД-гр. *** в Министерството на
финансите на конкретно описани депозитарни разписки и номиналната им стойност,
издадени от Централен депозитар АД, като в тях е посочено изразходване на
сумите за погасяване на дължими лихви по задълженията на дружеството към
държавата по ЗУНК.
По
делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, като от заключението на
в.л. З. се установява, че съобразно Договора за уреждане на задълженията към
държавата, произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки от
04.10.1999 г., дължимата лихва върху неизплатената част от главницата във
валута е 10%, считано до 31.05.1998г., като от 01.06.1998г. начислената лихва е
от 7%, но не по-малко от либора за щатския долар за съответния лихвен период.
При определяне на лихвата в левовата й равностойност, същата се изчислява
според централния курс за щатския долар на БНБ в деня на изплащането – т. 2, б.
„б“ от договора. Съгласно т. 2, б. „в“ от договора, лихвите се начисляват
ежемесечно по метода „проста лихва“ върху остатъка от неизплатената главница.
Съгласно т. 2, б. „г“ от договора внасянето на лихвите се извършва на 5 април,
на 5 юли, на 5 октомври и на 25 декември на съответната година. Според
заключението на вещото лице размерът на надвнесените с компенсаторни
инструменти за погасяване на задължения на дружеството по Договора от
04.10.1999 г. към 15.01.2014г., които са съобразени с плащанията на сумите
отразени в приемо-предавателните протоколи, възлиза общо на 355 076.39 щ.д.,
като при извършване на плащането в чужда валута е било извършено превалутиране
на сумата към момента на плащането, в това число по главница в размер на 520
000 щ.д. и по редовна лихва в размер на 354 556.39 щ.д. Посочено е, че доколкото
справката при ищцовото дружество е изготвена в лева и щатски долари, не може да
се направи сравнение при извършените изчисления с отразяването в НАП на
плащанията за главница, лихва – редовна и наказателна. Според експертизата, при
изчисленията на наказателните лихви до 01.07.2012 г. е приложен тримесечният
либор, завишен с 10 пункта. Незаплатените
лихви към 14.10.2010 г. възлизат на 426 602.82 щ.д., а незаплатените такива за
периода 14.10.2010 г. – 15.01.2014г. възлизат на 194 292.71 щ.д. или общо – 620
895.53 щ.д., като изчисленията са съобразно условията по договора. Сумата на
изчислената наказателна лихва за периода 14.10.2010 г. – 15.01.2014г. възлиза
на 438 167.73 щ.д. Според експертизата
размерът на надвнесената сума по задължения за лихви за този период е 354 556.39
щ.д., а за наказателни лихви – в размер на 11 828.44 щ.д. С компенсаторни
записи предадени в периода 14.10.2010 г. – 15.01.2014г. са погасени лихви в
размер на 975 451.92 щ.д. и наказателни лихви в размер на 358 888.10 щ.д., като
погасяванията не са извършвани по погасителни вноски.
Прието
е заключение и по допълнително поставени задачи на вещото лице по ССЕ, като на
същото е възложено да даде отговор по тях след справка в НАП. Според изложеното
в заключението, при размер на законовата лихва 237
514.18 лв., изчислен съобразно ПМС № 72/08.04.1994г. – чл. 1, ал. 1, т. 1 за
задължения в лева, размерът на надвнесените компенсаторни записи за
погасяване на дълга на З.з.а.е.“АД по ЗУНК е 290 675.70 щ.д., а при размер на
законовата лихва 117 537.71 лв., изчислен съобразно ПМС № 72/08.04.1994г. – чл.
1, ал. 1, т. 2 за задължения във валута, размерът на надвнесените
компенсаторни записи за погасяване на дълга на „З.з.а.е.“АД по ЗУНК е 290
675.70 щ.д. и 51 930.47 лв. Към 15.12.2014г. от НАП е определено вземане на
дружеството от държавата в размер на 95 858.67 лв., като е приложен коефициент
спрямо цените, на които са търгувани компенсаторните записи по ЗОСОИ на
регулирания пазар на ценни книжа за период от 3 месеца, считано от 26.02.2014г.
– датата на постановяване на определението на ВКС, с което е приключил спора
относно Акт №20/2007г. След извършеното прихващане с надплатената сума и
дължимата по акта, остатъкът от надплатената сума е в размер на 417.46 лв.
Според експертизата, сумите по изчислените надвнесени компенсаторни записи в
размер на 290 675.70 лв. са използвани за намаляване на начислени
наказателни, редовни и законови лихви в общ размер на 116 716.54 щ.д., като
остатъкът е превалутиран, като левовава равностойност е преизчислена при
съотношение 1 лв. към 0.383 и с получената сума е погасена главницата по
кредита, като сумата след прихващането е 417.46 лв.
Изслушана е и повторна
съдебно-счетоводна експертиза по допълнителните задачи, от заключението по
която се установява, че съгласно представената справка от НАП, размерът на
надплатените от ищцовото дружество суми с компенсаторни записи възлиза на 290 675.70 щ.д., като превалутирането
на сумите е извършено ден преди падежа на съответната вноска, като касаят
плащания от 2010 г., 2013г. и 2014 г. Извършеното прихващане с
дължимите към НАП суми е определено на 113 161.64 щ.д. С прихванатите суми са
погасени лихви. Според вещото лице и доколкото съобразно чл. 2, ал. 2, б. „б“ от Договора от 31.12.1990 г. превалутирането
на дължимата лихва следва да се извърши по курс на щатския долар към деня на
плащането, необходимо е извършване на проверка и в счетоводството на ищцовото
дружество, според което надплатените суми към 25.12.2014г. възлизат на 377
962.40 щ.д. В заключението по експертизата са предложени два варианта за
определяне разликата за размера на надвнесените суми. Така, според вариант 1 изчислените
надвнесени суми в размер на 354 556.39 щ.д. са използвани частично за
намаляване на начислени наказателни и редовни лихви в общ размер на 113 161.64
щ.д., като остатъкът на надвнесените
суми е 241 394.75 щ.д., а според вариант 2 сумата за лихвите е прихваната
от надвнесените суми, изчислени от НАП в размер на 290 675.70 щ.д., като надплатеният остатък възлиза на 177
514.06 щ.д. В заключението се сочи, че от претендираните от ответника суми
за съдебни разноски по двете съдебни решения на Окръжен съд – Пловдив в общ
размер от 53 891.74 лв. е извършено плащане на 20 000 лв., като е останала
дължима сумата от 33 891.74 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Видно
от представения по делото Договор за кредит в несоциалистическа валута № 35 от
30.05.1988 г., същият е бил сключен между Т.Б.„Т.Т.“ – София и от друга страна
– „Завод за асинхронни ел.двигатели“ – Пловдив – в качеството му на
кредитополучател. В договора е предвидено задължението на банката да предостави
валутен кредит за придобиването на
определено технологично оборудване, което е индивидуализирано в т. 1 от
договора, като е посочена и стойността на целевото кредитиране и отпускането на
кредита е предвидено в чуждестранна валута, с оглед доставката на оборудване от
страни с друга валута. Съгласно т. 2 от договора, крайният срок за погасяване
на кредита е 30.03.1989 г. Предвидено е кредитът да се погасява с валутни
средства от износа на асинхронни електродвигатели, като е предвидено това да
стане с три вноски – на 30.05.1990 г., 30.11.1990 г. и 30.08.1991 г.
По
делото е безспорно, че кредитополучателят не е извършил плащане по вноските на
съответния падеж по договора, както и извършената приватизация на предприятието
на дружеството кредитополучател, като за уреждане отношенията между страните по
непогасения кредит е приложим Закона за уреждане на необслужваните кредити,
договорени до 31.12.1990 г. В чл. 1 от закона е предвидено, че неиздължените по
договора лихви към 30.06.1993г. се заменят с дългосрочни облигации.
На
основание § 36, ал. 1 ПЗР към ЗИДДОПК, в сила от 01.01.2010 г., правоприемник
на Агенция за държавни вземания е Национална агенция за приходите. Съгласно
разпоредбата на чл. 12в ЗУНК, събирането и установяването на вземания по този
закон се осъществява от Национална агенция за приходите /НАП/. Съгласно чл. 3,
ал. 7, т. 1 ЗНАП, Агенцията събира частните държавни вземания по ЗУНК. В този
смисъл НАП разполага с правомощието да събира държавните вземания, които вече
събрани, постъпват в имуществото на държавата. В този смисъл, с оглед придобиване
от държавата на събраните от НАП суми по погасяване на държавни вземания, при
надплащане спрямо дължимото, каквото се твърди да е налице, пасивно легитимиран
да отговаря се явява държавата, поради постъпилото в нейния патримониум
неоснователно придобито имуществено благо.
В
този смисъл е и представеният по делото тристранен Договор за уреждане на
задълженията към държавата, произтичащи от необслужвани кредити към търговски
банки, договорени до 31.12.1990 г., сключен на 04.10.1999 г., със страни по
договора - Министерството на финансите, Министерството на промишлеността и „Е.-ЗЕД“АД
– гр. Пловдив, в който се съдържат клаузи за уреждане отношенията по погасяване
задълженията към държавата по договора за валутен кредит от 30.05.1988г. С
подписване на договора страните са постигнали съгласие непогасеният остатък по
кредита да бъде изплащан на погасителни вноски, като е приложен план за това, като
съгласно чл. 1, т. 3 от договора – главниците в лева са платими до 15 юни и до 15
декември на съответната година, като главниците във валута са със същия падеж
на плащане. В б „б“ от клаузата е предвидено левовата равностойност по вноската
за плащане да бъде превалутирана в деня на плащане. С подписване на договора
страните по него са постигнали съгласие също, че непогасеният остатък по
кредита е в размер на 23 912 лв. и в размер на 1 259 438 щатски долара -
главници. В чл. 6, ал. 1 е предвидено начисляването на наказателни лихви за
всеки просрочен ден на забавяне на вноските по главниците в лева и във валута.
Съгласно установеното в договора – чл. 6, ал. 3, при неизпълнение в срок до 6 месеца от
настъпването на падежа, се предприемат действия по принудително събиране по
Закона за събиране на държавните вземания, а съгласно разпоредбите по същия
компетентния държавен орган за това е Агенция за събиране на вземания.
От
доказателствата по делото се установи категорично, че плащанията по договора за
валутен кредит са били извършени с платежни инструменти – компенсаторни записи,
като за съответните плащания за били издавани депозитарни разписки, и сумите по
тях са били отнасяни за погасяване на наказателни, редовни лихви по кредита,
както и на остатъка от главницата. Компенсаторните записи са емитирани от
държавата непарични платежни средства, които по силата на закон могат да бъдат
използвани като заместител на парите.
Страната,
която се е обогатила неоснователно следва да върне сума в размер на цената на
компесаторните инструменти, като за определянето й съобразно отразеното в
регистрите на НАП и счетоводството на ищцовото дружество по делото е допусната
ССЕ.
От
повторното заключение на ССЕ по допълнително поставените задачи се установи, че
отразените плащания в погасяване на начислените редовни и наказателни лихви по
процесния кредит от оправомощената да събира частните държавни вземания НАП, са
определени при ползването на софтуерен програмен продукт, с който
превалутирането по централния курс на щатския долар е извършвано в деня преди
плащането. Така направеното изчисление е в противоречие с чл. 2, ал. 2, б. „б“
от договора, в който е предвидено, че превалутирането на законната лихва следва
да бъде извършено по централния курс на щатския долар на БНБ в деня на
плащането, а не в деня на падежа. С оглед на това, настоящият съдебен състав
намира, че отразените в оспореното заключение по допълнителните задачи по ССЕ
суми като дължими след извършеното прихващане с внесените от кредитополучателя,
не следва да бъдат кредитирани, като отразените в този смисъл плащания не
кореспондират с клаузите в договора, които са задължителни при уреждане
отношенията между страните по него. Така, от основното заключение по
първоначално поставените задачи на ССЕ се установи, че е налице разлика на
отразените като надвнесени суми за
погасяване на задълженията по процесния кредит от НАП в размер на
290 675.70 щ.д., както и действителния размер, определен съобразно
клаузите по договора и приложимата нормативна уредба в размер на 354 556.39
щ.д. В този смисъл намира, че следва да кредитира втория посочен размер,
установен от експертизата като дължим за надвнесени плащания от 354 556.39
щ.д. В заключението е отразено, че размерът на надвнесената сума е за
погасяване на задължения за лихви за периода 14.10.2010 г. – 15.01.2014г. За установяване
размера на недължимо внесената сума след
извършеното прихващане съдът намира, че следва да даде вяра на отразеното в
повторното заключение по ССЕ във вариант 1, съгласно изчисленията в което
остатъкът надвнесени суми възлиза на 241 394.75 щ.д., като част от
надвнесената сума от 354 556.39 щ.д. е използвана за погасяване на
наказателни и редовни лихви в размер на 113 161.64 щ.д.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. В случая, от събраните по делото доказателства и възприетата
фактическа обстановка се установи, че след отнасяне на внесените от ищеца суми
за погасяване на дължимото от него по процесния договор, недължимо платена е
сумата от 241 394.75 щ.д., която в приложение на материално правната
разпоредба подлежи на връщане, поради настъпилото неоснователно разместване на
блага в имуществената сфера на страните.
В
отговора на исковата молба своевременно е заявено възражение за погасяване на
претендираното вземане по давност, по което съдът дължи произнасяне и счита
същото за неоснователно. В тази връзка, приема, че сезирането на съда с правния
спор по предявения иск, макар и срещу ненадлежна страна, следва да се счита към
момента на депозиране на първоначалната искова молба от 12.10.2015г. и в
приложение процесуалната норма на чл. 125 ГПК. Пасивната легитимация на
страната, срещу която е предявен иска, се определя въз основа на изложените в
исковата молба твърдения и петитум, като в случай, че е налице неяснота относно
субекта, срещу който е предявен искът, съдът дължи даване на указания за
привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност. Така с
уточнителна молба ищецът е заявил, макар и неясно, че предявява исковата си
претенция срещу министъра на финансите. С оглед въведеното в чл. 31 ГПК правило
за процесуално представително, независимо кой държавен орган се твърди да е
нарушил правото на ищеца, отговорността се възлага на Д.ЧРЕЗ М.НА Ф.. В случая
първоинстанционният състав, чието решение е обезсилено с влязло в сила решение
от 21.06.2018г. по т.д.№5001/2017г. по описа на САС, ТК, 9 състав, е възприел
за надлежен ответник по иска Министерството на финансите и което е послужило
като основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав
и образуване на производството по настоящото дело. В тази връзка, неизправната
страна не може да черпи благоприятни последици от незаконосъобразно проведеното
съдебно производство, като течението на погасителната давност по отношение на
процесното вземане следва да се счита за прекъснато с образуване на
производството пред другия първоинстанционен състав на СГС. Безспорно е, че към
12.10.2015г. по отношение на процесното вземане не е настъпила погасителна
давност и което се установява от периода на извършеното плащане при надвнасяне
на сумите.
В отговора на исковата молба е заявено и възражение за прихващане
на установеното в полза на ответника вземане за съдебни разноски с влезли в
сила решения по приключили съдебни производства между страните.
По делото не бяха ангажирани доказателства относно
размера на вземането, възникнало на посоченото от ответника основание, още
повече, че същото изрично е оспорено от ищцовата страна. Излагат се твърдения,
че претендираното вземане е за съдебни разноски по проведени съдебни спорове
между страните. Действително, от приложеното по делото писмо изх. №
15/27.01.2015г., адресирано от „З.з.а.е.“АД до НАП е направено волеизявление за
погасяване с надвнесените от ищеца суми на дължими вземания за съдебни
разноски, като същевременно се иска предоставянето на справка за действително
дължимия размер, съобразно претендираното от държавата, като изразеното в този
смисъл съдът приема като оспорване от страна на ищеца, че дължи сумите в
посочения размер. При това положение, съдът намира за неоснователни доводите на
ответника за наличието на извънсъдебно признание за дължимост на сумите, за
които е заявено възражението за прихващане. Не са ангажирани и доказателства за
установяването им. С оглед на това, като недоказано, възражението за прихващане
се явява неоснователно.
С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД се
явява частично основателен за размера от 241 394.75 щ.д., за който следва
да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер
от 377 962.40 щ.д.
Като законова последица, върху главницата се дължи и
законна лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Относно
разноските: при този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съобразно уважената част от иска, като от общия претендиран
размер от 51919.98 лв. /9500 лв. – адвокатско възнаграждение, 27 449.74
лв. – държавна такса по предявения иск; 13 725.24 лв. – държавна такса за
въззивно обжалване; 15 лв. – държавна такса частна жалба; 1200 лв. – депозити
за вещо лице/ следва да му бъдат присъдени 33228.79 лв. В тази връзка съдът
намира заявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно,
като претендираното адвокатско възнаграждение в общ размер от 31 000 лв.
намира, че следва да бъде редуцирано до 9500 лв., съобразно установения минимален
размер в Наредба №1/2004г. и броя на проведените открити съдебния заседания, за
които се дължи допълнително възнаграждение.
На ответника също се дължат разноски за производството на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част от иска, като от общия
претендиран размер от 1 290 лв., от които 540 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 750 лв. – депозити за вещи лица, следва да му бъдат присъдени 464.40
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.ЧРЕЗ М.НА Ф., с адрес - гр. София, ул. *********да заплати по
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, на „З.з.а.е.“АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 241 394.75 щ.д. – надвнесени
лихви по Договор за уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от
необслужвани кредити към търговски банки, договорени до 31.12.1990 г., сключен
на 04.10.1999 г. между Министерството на финансите, Министерството на
промишлеността и „Е.-ЗЕД“АД – гр. Пловдив, за уреждане отношенията по
погасяване задълженията към държавата по Договор № 35 от 30.05.1988 г. за валутен кредит в
несоциалистическа валута, сключен между Т.Б.„Т.Т.“ – София /преименувана в ТБ“Б.“АД/ и „Е.-ЗЕД“АД
–гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 377 962.40
щ.д.
ОСЪЖДА Д.ЧРЕЗ М.НА Ф., с адрес - гр. София, ул. **********,
да заплати на „З.з.а.е.“АД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 33228.79 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „З.з.а.е.“АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Д.ЧРЕЗ М.НА Ф., с адрес - гр. София, ул. ********102, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 464.40 лв. – съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
СЪДИЯ: