Определение по дело №124/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 276
Дата: 13 март 2019 г. (в сила от 13 март 2019 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20191800500124
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 13.03.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                                         РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дончева ч.гр.д. № 124 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Л.Ц.В. ***, чрез адв. Ч. против определение № 6760 от 11.12.2018 г. по гр. д. № 1785 по описа за 2018 г. на РС – гр. Ботевград,  с което е оставено без уважение възражението по чл. 119, ал. 3 от ГПК на Л.Ц.В. за неподсъдност на делото на РС-Ботевград.

В частната жалба се излагат съображения, че предявеният иск е за отмяна на влязло в сила Решение № III-81-27 от 04.03.2013 г. по гр.д. № 17508/2012 г., 81 състав на СРС, с което родителските права върху детето К. Е. Н. са присъдени на майката Л.Ц.В. и с искане за промяна на така определените и присъдени родителски права от майката Л.В. в полза на бащата Е.Н.. Твърди се, че съдът неправилно е определил правната квалификация на иска по чл. 127, ал. 2 от СК, тъй като до момента има определен режим на лични отношения, поради което следва да се приложи чл. 105 от ГПК при определяне на местната подсъдност по делото. Посочва, че следва да се съобрази нормата на чл. 95, ал. 3 от ЗГР, а именно че постоянния и настоящ адрес на детето се заявяват от законния му представител. В този случай извършените действия от бащата Е.П.Н. за промяна адреса на детето се явяват незаконосъобразни, тъй като е нарушена процедурата по чл. 95, ал. 3, вр. чл. 90 и чл. 92 от ЗГР. Твърди се, че неправилно е приложена нормата на пар. 1, т. 15 от ДР на ЗЗД. Детето е било отнето от майката противоправно и без нейно съгласие, започва да ходи на училище едва на 01.11.2018 г., като считано от 31.10.2018 г. е отново при майка си Л.В. и е с настоящ и постоянен адрес ***. По същество моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде определена местната подсъдност на делото, предвид писмените доказателства.

 

 

 

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна Е.П.Н. изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, намира следното:

Пред РС – гр. Ботевград е образувано гр.д. № 1785 по описа за 2018 г. по искова молба, предявена от Е.П.Н. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. Ц.С. срещу Л.Ц.В. ***, с която се иска изменение на родителски права по отношение на детето Катерина Е. Николова, иск по чл. 127, ал. 2 от СК във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата Л.Ц.В. е подала писмен отговор, чрез адв. Ч., в който е направила възражение за местна подсъдност, с аргумент, че постоянния й адрес е в гр. Банкя, където е и местоживеенето на детето, определено с Решение № III-81-27 от 04.03.2013 г. по гр.д. № 17508/2012 г. на СРС.

С обжалваното определение първоинстанционния съд е отхвърлил възражението на ответницата за неподсъдност на спора на РС-Ботевград, приемайки, че настоящият адрес на детето е този, на който детето трайно пребивава съгласно пар.1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на детето, а от данни по делото било видно, че детето пребивава при своя баща в с. Р.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Разпоредбата на чл.127, ал.2 СК, регламентираща производства по съдебна администрация при разногласие между родителите, предвиждат специална местна подсъдност, дерогираща общите правила за местната подсъдност, уредени в ГПК. Компетентен да се произнесе по молбата е съдът по настоящия адрес на детето. Според съдебната практика, настоящ адрес на детето е този, на който то пребивава фактически към момента на предявяване на иска, независимо от това дали е изпълнена или не административната процедура по регистрацията му. В този смисъл са определение №185 от 23.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№2198/2013г., II г.о., ГК и определение №324 от 29.06.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№2536/2017г., IV г.о., ГК. Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключва общата такава по чл.105 от ГПК, поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване, към момента на сезиране на съда. В настоящия случай в исковата молба се сочи, че от 14.08.2018 год. детето К.Е. Н. живее на адреса на бащата в с. Р. В депозираният отговор от ответницата, фактът, че детето живее при баща си от 14.08.2018 г. се признава, като се твърди, че бащата не разрешава на детето контакт с майката.

Уредбата на местната подсъдност в чл.127 СК е императивна, поради което за спазването на тази подсъдност съдът следва да следи служебно. И от твърденията по исковата молба и от отговора се установява, че настоящия адрес на детето, към датата на завеждане на иска е в с. Р. Последваща промяна в адреса на детето е ирелевантно обстоятелството и не рефлектира върху меродавния критерий, а и сама по себе си е без значение за подсъдността, по смисъла на чл.120 от ГПК.

При съвпадане с изводите на първоинстанционният съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6760 от 11.12.2018 г. по гр. д. № 1785 по описа за 2018 г. на РС – гр. Ботевград, с което е оставено без уважение възражението по чл. 119, ал. 3 от ГПК на Л.Ц.В. за неподсъдност на делото на РС-Ботевград.

 

        Определението е окончателно ( т. 9в от ТРОСГТК 1 /2013).

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                  2.