Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
260266
Година 03.11.2020 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи октомври Година 2020
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2459 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ищецът Т.П.Т. твърди в исковата си и уточняващата я молба,
че на 21.04.2010 г. бил назначен по трудово правоотношение
на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, на пълен работен ден, в качеството му на
служител, на длъжността: „-“, с шифър по НКП: - от ответното дружество - Н.,
чрез трудов договор № 17. Впоследствие към този му договор било сключено и
допълнително трудово споразумение с рег. № 52 от 06.12.2019 г., въз основа на
което, брутно му трудово възнаграждение било изменено от 626.50 лева на 1200
лева. В периода, в който заемал длъжността при дружеството - ответник, винаги
се старал да изпълнява съвестно поетите от него служебни задължения, съгласно
дадените му указания и поставяните му задачи от ръководството. В тази връзка
никога нямал каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина, и не му били
налагани наказания. Поради това бил изключително изненадан, когато на
30.06.2020 г., при явяването си на работа, получил заповед за дисциплинарно
уволнение с рег. № 38, с която му било заявено, че трудовото му правоотношение
било едностранно прекратено, тъй като бил извършил нарушения на трудовата
дисциплина. Мотивите във въпросната заповед били, че в качеството му на
надзорник, не бил изпълнил възложената му работа, не бил спазил техническите и
технологични правила при осъществяването и воденето на управление на дейността
на водоподаването, и в резултат на това настъпили финансови вреди за
работодателя му, както и за неговия клон. Това се явявало нарушение на
разпоредбите на чл. 187, т. 3 и 9 КТ. Прекратяването на трудовото му
правоотношение от работодателя му, било изцяло незаконосъобразно, поради
неспазването на правилата, касаещи налагането на диспицплинарно наказание
„уволнение“, изрично уредени в разпоредбата на чл. 190 и сл. КТ. Това било
така, тъй като към датата на прекратяването на трудовото му правоотношение, бил
избран и назначен на длъжността „Председател на браншовия синдикат на
работещите в Н.“, а като такъв бил натоварен със задължението да представлява
общите интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред
ответното дружество на работещите в него лица, съгласно чл. 7, ал. 2 КТ. С
оглед изложеното работодателят му следвало наред с прилагането на процедурите
за налагане на диспицплинарно наказание „уволнение“, изрично уредени в
разпоредбата на чл. 190 и сл. КТ, да спази и тези, предвидени в чл. 333 КТ,
съгласно която, работник или служител, който бил избран за представител на
работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, за времето,
докато имал такова качество, можело да се уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда. В тази връзка тук безспорно при издаването
на обжалваната заповед с рег. № 38 такова съгласие от този компетентен държавен
орган липсвало. Ответникът изцяло неглижирал императивните правила, уредени в
чл. 333 КТ и си позволил тяхното неспазване. Горното се явявало самостоятелно
основание съдът да отмени заповедта, с която трудовото му правоотношение било
едностранно прекратено, и на основание чл. 344, ал. 3 КТ моли да не разглеждал
по същество повдигнатия спор, поради неспазването на императивните правила,
уредени в чл. 333 КТ, които изрично вменявали задължението на всеки работодател
при дисциплинарно уволнение на служител, който бил избран за представител на
работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, да поиска нарочно
за това разрешение от инспекцията по труда. А ако въпреки изложеното съдът
счетял, че били налице законовите предпоставки да разглежда случая по същество,
то посочените в заповедта с рег. № 38 за дисциплинарно уволнение обстоятелства,
били изцяло недоказани, голословни и не отговаряли на обективната истина. Това
било така защото, никъде не се споменавало кога точно било осъществено
твърдяното за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина. Липсата на
датиране било съществен порок, който правел издадената заповед
незаконосъобразна, поради неспазването на предвидените правила в КТ и по точно
тези в нормата на чл. 195, ал. 1 КТ. Наред с това се твърдяло, че не бил спазил
техническите и технологични правила при осъществяването и воденето на
управление на дейността на водоподаването. Никъде в атакуваната заповед не
ставало ясно кои били точно тези конкретни и ясни задължения, които в
качеството си на служител в ответното дружество бил поел и респективно не бил
изпълнил. Лаконичното изписване на посочените за виновно осъществени от него
нарушения, не отговаряло на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, съгласно която заповедта
за дисциплинарно уволнение следвало да бъде мотивирана и в нея изрично трябвало
да е посочено конкретно извършеното нарушение. От получения документ за ищеца
оставало непонятно, какво неизпълнение на поетите от него задължения бил
осъществил. Писменото възпроизвеждане единствено на законовото основание за
постановяването на дисциплинарното уволнение не било само по себе си достатъчно
основание да се наложи въпросното наказание. След датата на прекратяването на
трудовото му правоотношение с ответника бил безработен. С оглед на това
безспорно бил налице фактическият състав на чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ и в случай, че дисциплинарното му уволнение бъдело признато за
незаконно, следвало да му се присъди обезщетение за времето, през което бил
останал без работа поради това обстоятелство. След частично прекратяване на
делото с определение № 2351/28.07.2020 г., искането по същество е да се признае
уволнението на ищеца за незаконно и
отмени заповед № 38/30.06.2020 г., с която е извършено, възстанови се ищецът на предишната му работа
и осъди ответният му работодател да му заплати 7200 лева обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за времето от 30.06.2020 г. до 30.12.2020 г., през което останал
без работа, поради незаконното му уволнение. Претендира разноски.
Ответникът клон Г. – С. на Н. заема становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове, които моли съда да
отхвърли, като неоснователни, а иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като недопустим,
като му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени
подробно в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован,
не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
По
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
От личното трудово досие на ищеца е видно, че между
страните е съществувало в периода от 21.04.2010 г. до 30.06.2020 г. валидно
възникнало трудово правоотношение от сключения между тях на 21.04.2010 г.
трудов договор за неопределено време по смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. По
силата му ищецът заемал последно длъжността „- -“ в ответния клон до 30.06.2020
г., когато му е връчена представената по делото заповед № 38 на управителя на същия
клон, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, с което
трудовото му правоотношение е прекратено на това основание по чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ (л. 7).
От
представеното от ищеца с исковата му молба и неоспорено от ответника
удостоверение изх. № 88/07.07.2020 г. на Председателя на - е видно, че ищецът е
бил към този момент председател на Браншовия синдикат на работещите в Н. (л. 6).
В това му качество същият е подписал и представения по делото Браншови КТД за
работещите в Н. от 28.11.2018 г. (л. 64 и 75). По
делото обаче няма данни в подкрепа на твърденията му в исковата молба, да е бил
избиран и за представител на работниците и служителите в ответното предприятие
по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ (л. 3). Тъкмо
напротив. По делото ищецът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил
и липсва решение на общото събрание на
работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, с което да е бил избран
за такъв представител, а разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ изрично
изисква изборът за такъв представител да е извършен с такова решение на общото
събрание, взето по реда на чл. 7, ал. 2 или чл. 7а КТ (Р
287-2018-IV
г.о.).
Поради това съдът намери, че към момента на процесното му уволнение, ищецът не
е бил предварително закрилян от чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ.
При
тези установени по делото обстоятелства обаче, съдът намери, че дисиплинарното му
уволнение е незаконно защото спрямо него е била приложима предварителната
закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, а не е била преодоляна от ответния работодател
преди същото му уволнение. Поради това то се явява незаконно и следва да се
отмени само на това основание, без трудовият спор за законността му да се
разглежда по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).
Вярно
е, че в тази насока в исковата си молба ищецът излага по – скоро доводи за
непреодоляване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ, от
каквато по делото няма данни да се е ползвал с оглед изложеното, а не тази по
чл. 333, ал. 3 КТ, макар че сочи само чл. 333 КТ и твърди, че като председател
на Браншовият синдикат на работещите в Н., бил натоварен със задължението да
представлява общите интереси по въпросите на трудовите и осигурителните
отношения пред ответното дружество на работещите в него лица, съгласно нормата
на чл. 7, ал. 2 КТ. Поради това поддържа, че работодателят му следвало да спази
и чл. 333 КТ, съгласно който, работник или служител, който бил избран за
представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ,
за времето, докато имал такова качество, можел да се уволни само с
предварително разрешение на Инспекцията по труда, а такова липсвало преди
уволнението му (л. 3). Но също така е вярно от
една страна, че в трайната си практика ВКС винаги е приемал, че доводите за
нарушения на императивните правни норми, съдържащи се в КТ, включително и на
тази по чл. 333 КТ, не са основания на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по
смисъла на 127, ал. 1, т. 4 ГПК, защото съдържат само правна преценка на
фактите по спора, а те самите не са факти, а изводи, а последните по своето
естество не могат да бъдат обстоятелства, на които се основава иска, защото
такива са само фактите и то не всички имащи връзка със спора, а само тези,
които индивидуализират заявеното с исковата молба спорно право, а с това и
предмета на делото. А последните са само правопораждащият го факт, съдържанието
му и носителите на правоотношението, съставка на което е това право. Поради
това именно и само тези белези ищецът е длъжен да посочи и в случая в
основанието и петитума на исковата си молба по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което
изискване в случая ищецът е спазил, като именно тях е посочил в исковата си
молба, като основание на иска си по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението му за незаконно и неговата отмяна. При това положение основанието
на този му иск са само следните посочени от него в исковата му молба
правнорелевантни факти по сключения от страните безсрочен трудов договор и
прекратяването му с процесното дисциплинарно уволнение, както и че към този
момент ищецът е бил председател на Браншовия синдикат на работещите в Н.. В
този смисъл посочените от ищеца в исковата му молба правни норми, включително и
тази на чл. 333 КТ, които сочи, като неспазени при уволнението му, не са част
от основанието на иска му за отмяна на това му уволнение, а само правни доводи
(Р 432-2000-III г.о.).
От
друга страна трайна е и задължителната практика на ВКС, че съдът е длъжен
служебно да провери спазването на императивните материалноправни норми, дори и
тяхното нарушение да не е въведено като основание на иска (в този смисъл т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и Р 432-2000-III г.о.). В тази връзка ВКС
многократно е подчертавал, че е неправилно разбирането, че нарушенията на
императивните правни норми в КТ (каквито са и чл. 193, ал. 1, чл. 194, ал. 1,
чл. 195, ал. 1 и чл. 333, ал. 1, 3 и 4 КТ), ако не бъде изрично посочено в
исковата молба, не следва да се разглежда от съда, защото именно противното
повелява чл. 5 ГПК, вменявайки на съда задължението да осигури точното прилагане
на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установената в
публичен интерес императивна материалноправна норма. Поради това за спазването
на такива норми съдът следи служебно, дори и тяхното нарушение да не е въведено
като основание на иска (в този смисъл т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и Р
432-2000-III г.о.). Не би могло да бъде иначе и в случая, защото предмет на
заповедта за уволнение е едно от основните права на всеки човек - правото на
труд. Поради това защитата му налага стриктното спазване на предвидените в
закона защитни норми, които са императивни и затова за спазването им съдът е
длъжен да следи служебно като част от функцията му да решава делата според
точния смисъл на действащите закони (чл. 5 ГПК и т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК).
А
понеже разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ е императивна, за спазването й съдът също
е длъжен да следи служебно (в този смисъл и Р 432-2000-III г.о.). При това
положение, дори и ищецът да не се беше позовал изрично в исковата си молба на
обстоятелството, че към момента на дисциплинарното си уволнение е бил председател
на Браншовия синдикат на работещите в Н. и не е била спазена преди уволнението
му нормата на чл. 333 КТ, то и тогава съдът следваше да провери служебно дали ответният
работодател е преодолял и тази предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ преди
това му уволнение, а не само тази по чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ, за която по
същество излага доводи с оглед изложеното, защото и нормата на чл. 333, ал. 3 КТ е императивна, а и в случая ищецът изрично се е позовал в исковата си молба
на неспазването на цялата предварителна закрила по чл. 333 КТ, без да сочи
конкретна алинея от същата, искайки съдът да не разглежда поради това трудовия
спор за законността на уволнението му по същество съгласно чл. 344, ал. 3 КТ (л.
3).
При това положение съдът е длъжен да провери спазването на всички императивни
правни норми от тази закрила по чл. 333 КТ, включително и тази на чл. 333, ал. 3 КТ, защото е част от същата закрила, независимо, че ищецът не е я посочил
изрично в исковата си молба, защото това не само не е необходимо, а и защото и
без посочването й съдът е длъжен да провери служебно спазването й, защото е
императивна и е част от предварителната закрила по чл. 333 КТ, на непреодоляването
на която той в случая изрично се е и позовал в исковата си молба, сочейки чл.
333 КТ и обстоятелството, че е председател на Браншовия синдикат на работещите
в Н.. Поради това е в тежест на ответния работодател да докаже спазването на
всички кумулативни елементи от тази процедура, включително и получаването на предварително
съгласие на синдикалния орган по чл. 333, ал. 3 КТ за процесното уволнение (Р
432-2000-III г.о.).
В
ТР 9-2014-ОСГК на ВКС е прието, че с предварителната закрила при уволнение по
чл. 333, ал. 3, пр. 1, във вр. с §1, т. 6 ДР на КТ се ползва работник или
служител, който е член на синдикално ръководство (председател
и секретар) на синдикална организация, учредена и структурирана към
предприятието на съответния работодател, но не и на ръководствата на вътрешните
структури (секции) в рамките на същата синдикална организация, и само ако
последните следват организацията и структурата на предприятието, чиито
поделения са самостоятелни работодатели по смисъла на §1, т. 1 ДР на КТ (какъвто
не е случая, защото по делото няма данни вътрешните структури на посочената
синдикална организация, на която ищецът е бил председател към датата на
дисциплинарното си уволннение, да следват структурата на предприятието Н., в
която поделенията му самостоятелно наемат работници и служители и поради това
са самостоятелни работодатели по смисъла на §1, т. 1 ДР на КТ),
посочената предварителна закрила при уволнение обхваща и ръководството (председател
и секретар) на синдикалната секция, учредена към последните.
В
случая от посоченото удостоверение е видно, че ищецът е бил към момента на
процесното си дисциплинарно уволнение член на синдикалното
ръководство (председател)
на синдикалната организация Браншов синдикат на работещите в Н., учредена и
структурирана към този работодател и всичките му клонове, независимо, че
последните са самостоятелни работодатели (л.
6).
Последното е видно и от представения от ответника Браншови КТД за работещите в Н.,
който е подписан от този Браншови синдикален съвет към -, представляван от ищеца, в това му качество на
председател на тази синдикална организация (л.
64).
А видно от чл. 6, изр. 2 от този КТД, постигнатите договорености по този КТД са
задължителни, както за централното управление на Н., така и за клоновете му, какъвто
е и ответния клон (л. 65) - самостоятелен работодател на работниците и
служителите в него по смисъла на §1, т. 1 ДР на КТ, включително и на ищеца,
защото именно с този клон е сключен трудовия му договор и е издадена от
управителя му заповедта за дисциплинарното му уволнение с оглед предоставените
му права по чл. 5, т. 7 с договора за управление (л.
50). Ето
защо съдът намери, че ищецът е бил към момента на дисциплинарното си уволнение член
на синдикалното ръководство (председател)
на самата синдикална организация Браншов синдикат на работещите в Н.. Поради
това се е ползвал от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3, пр. 1, във вр.
с §1, т. 6 ДР на КТ при процесното си уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (така
и ТР 9-2014-ОСГК).
Последната
е изисквала, а по делото няма данни, ответният работодател, чиято е тук
доказателствената тежест, да е имал към момента на връчване на заповедта за
дисциплинарното уволнение на ищеца по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - предварително
съгласие за извършването му от синдикалния орган, определен с решение на
централното ръководство на същата синдикална организация (чл.
333, ал. 3 и 7 КТ). А след като е така и по делото се установи, че ищецът е
бил предварително закрилян при същото уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ от
нормата на чл. 333, ал. 3 КТ, а ответният работодател не доказа да е преодолял
тази закрила към датата на това му уволнение, респективно да е получил
предварителното съгласие за същото от синдикалния орган, определен с решение на
централното ръководство на същата синдикална организация, съдът намери, че това
уволнение е незаконно и следва да се отмени само на това основание, без
трудовия спор за законността му да се разглежда по същество (чл. 344, ал. 3 КТ). Поради това предявеният от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
неговата отмяна, се явява основателен и следва да се уважи (чл. 344, ал. 3 КТ).
По
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Този иск е конститутивен и с него незаконно уволненият
работник упражнява потестативното си право да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението работа. Този иск е и акцесорен по отношение на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, защото уважаването му предпоставя признаване преди това на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая уволнението на ищеца е
незаконно и подлежи на отмяна. Следователно. Предявеният от него иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на предишната му работа при
ответника на длъжността „- -“, също се явява основателен и като такъв следва да
се уважи. Неоснователни са възраженията за противното на ответника в отговора
му, че този иск бил недопустим и неоснователен, защото ищецът бил поискал с
него да бъдел възстановен на друга длъжност „-“, каквато не бил заемал към
датата на уволнението си. С исковата си молба ищецът е поискал с този си иск да
бъде възстановен на предишната си работа, а обстоятелството, че след това е
посочил за такава заеманата от него по-рано по трудовия му договор друга
длъжност „-“, а не заеманата от него такава след изменението й с представеното
с ЛТД допълнително споразумение от 21.11.2018 г. длъжност „- -“ към датата на
дисциплинарното му уволнение на 30.06.2020 г., не обуславя нито недопустимост,
нито неоснователност на този му иск, защото със същия той по същество иска и
може да бъде възстановен при основателността му само на предишната му работа
при ответния работодател (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).
По
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
По същество този иск е за обезвреда на вредите, които
незаконно уволненият работник е претърпял от оставането си без работа (чл. 225,
ал. 1 КТ). Последните са съизмерими с липсата на получено от него трудово
възнаграждение. Затова и обезщетението се дължи в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението,
но не за повече от шест месеца. Уважаването на този иск предпоставя установена
по делото незаконност на уволнението и неговата отмяна, която в случая е
налице. Това обаче съвсем не е достатъчно за уважаване на този иск.
Фактическият състав на чл. 225, ал. 1 КТ изисква още да са установени по делото
и другите две предпоставки – оставане на ищеца без работа по трудово
правоотношение и причинно – следствена връзка между последното и незаконното му
уволнение. Тежестта да докаже тези две предпоставки пълно и главно лежи по
делото върху ищеца при този му иск (чл. 154, ал. 1 ГПК). Въпреки указанията на
съда по чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада на делото обаче, че не сочи доказателства
за твърдения от него факт, че поради уволнението е останал без работа по
трудово правоотношение за исковия период след уволнението му, ищецът не
представи такива доказателства. Не само такива (трудова книжка, удостоверение
от Дирекция „Бюро по труда” и други такива), които да са в състояние пълно и главно
да установят този твърдян от него спорен факт (в този смисъл и Р 1189-2002– III
г.о. и Р 818-2003–III г.о.). Но дори и негова декларация за същия факт, въпреки,
че последната не е в състояние да го докаже пълно и главно, защото представлява
частен документ, в който издалият го ищец удостоверява изгодни за себе си факти
(чл. 180 ГПК).
Ето
защо съдът намери, че по делото последният не е доказал пълно и главно да е
останал без работа по трудово правоотношение поради уволнението си през исковия
период до приключване на съдебното дирене. Тъй като това твърдяно от него
обстоятелство не може да се предполага, а следваше да бъде доказано, въпреки
което в подкрепа на същото ищецът не представи никакви доказателства, съдът не
може да приеме за основателен иска му за присъждане на претендираното
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. При това положение този иск по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ за осъждането на ответника да му го плати, като недоказан още в
своето основание, следва да бъде отхвърлен изцяло, без преди това да бъде
обсъждан и по отношение на неговия неговия размер, защото това се явява безпредметно
(Р 109-2001-III г.о.).
По
евентуалното възражение на ответника за прихващане
Доколкото
разглеждането на същото ответникът е обусловил в отговора му, с който е
направено, от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, което условие в
случая не се е сбъднало, по това му евентуално възражение за прихващане до
размера на по-малкото от тях, на присъденото на ищеца по този му иск
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, с предявеното от ответника за прихващане с
него обезщетение по чл. 221 ал. 2 КТ, съдът не следва да се произнася, именно
защото не се е сбъднало посоченото от ответника в отговора му условие (уважаване
изцяло или частично на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ), от настъпването на
което е обусловил разглеждането му.
По
разноските по делото
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), при този изход на
делото, дължимата се за същото държавна такса за уважените искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и 2 КТ, в размер на общо 160 лева (чл. 3 ТДТКССГПК), следва да бъде
възложена в тежест на ответника съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК. При този изход на
делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, дължимата се за същия държавна такса
от 288 лева и заплатено от бюджета на съда възнаграждение от 75 лева за вещото
лице, следва да останат за сметка на държавата (чл.
78, ал. 6 ГПК).
В тежест на ответника ще следва да бъдат възложени, съразмерно с уважената част
от исковете, и сторените от ищеца разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение от 700 лева или сумата от 466.67 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). В
тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 100 лева за дължимо се на
ответника адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете
(чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, във вр. с чл. 23, т. 1 НЗПП). В заседанието за
разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 04.11.2020
г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА дисциплинарното уволнение на Т.П.Т., с ЕГН **********,
с адрес ***, за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ Заповед № 38/30.06.2020 г. на управителя Ф.Н.Ш.
на клон Г. – С. на Н., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, с
връчването на която същото е извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
поради наложеното му със същата на 30.06.2020 г. дисциплинарно наказание
„уволнение”.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т.П.Т. с п.с., на предишната му работа на длъжността
„- -” в клон Г. – С. на Н. с п.а.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т.П.Т. с п.с. иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждането на клон Г. – С. на Н. с п.а., да му
заплати сумата от 7200 лева за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от
30.06.2020 г. до 30.12.2020 г., през което останал без работа, поради
незаконното му уволнение.
ОСЪЖДА клон Г. – С. на Н. с п.а., да заплати на Т.П.Т. с
п.с., сумата от 466.67 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Т.П.Т.
с п.с., да заплати на клон Г. – С. на Н. с п.а., сумата от 100 лева за разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
клон Г. – С. на Н. с п.а., да заплати да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 160 лева за
дължимата се за производството държавна такса и разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от 04.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: