Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
в.гр.дело № 6127 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 270816
от 11.11.2019 г., постановено по гр.д. № 49261/2018 г. по описа на СРС, 44
граждански състав, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Столична
община е осъдена да заплати на „З.Б.В.И.Г.“ АД сумата от 326,62
лв. – главница, представляваща регресно вземане за платено по имуществена
застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. Ауди А4, с рег. ********,
причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и
необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 13.02.2018г. в гр. София,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
25.07.2018г. до окончателното плащане, и сумата от 7,09 лв. – мораторна лихва
за периода от 9.05.2018г. до 25.07.2018г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът възложил
сторените от ищеца разноски в тежест на ответника.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от Столична община, чрез процесуалeн представител юрк. Е. Т., с която
същото се обжалва в цялост. Жалбоподателят навежда доводи, че решението е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като изводите
на съда, че е налице регресно вземане на ищеца срещу ответника били неправилни.
Ищецът, чиято била тежестта за това, не установил по делото наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, в
изпълнение на задължение по който заплатил застрахователно обезщетение.
Представената застрахователна полица била без подписи на страните по нея, в
която връзка се позовава на нищожност на сключения между страните договор. Като
приел противното, СРС допуснал нарушение на материалния закон. На следващо
място се поддържа, че увредата, за която било изплатено обезщетение, не
съставлявала покрит риск по застрахователния договор, доколкото допълнителното
покритие се обуславяло от заплащането на допълнителна премия съгласно
представените по делото общи условия. Оспорва
се позоваването от страна на решаващия състав на СРС на заключението на САТЕ,
както и на показанията на разпитаните свидетели, които счита, че са
заинтересовани от изхода на спора.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищеца
в първоинстанционното производство, с който жалбата се оспорва с доводи за
неоснователност на оплакванията за пороци на първоинстанционния съдебен акт.
Въззиваемото дружество поддържа, че притежава активна легитимация по регресното правоотношение, като от
доказателствата по делото основателността на претенцията била установена по
несъмнен начин. Поддържа се, че застрахователна полица е била представена, а от
поведението на страните по същата можело да се заключи, че е възникнало валидно
застрахователно правоотношение. Оспорват се оплакванията на въззивника, че
неправилно СРС приел, че уврежданията, за които е изплатено застрахователно
обезщетение, съставляват покрит риск по имуществената застраховка. В случая ПТП
било реализирано, с оглед което и застрахователят изпълнил свое задължение по
договора, заплащайки обезщетение за възникналите увреждания. Допълнителното
покритие „Гуми“, каквото в случая не било договорено, имало за цел да обезщети
всички вреди по гумите на застрахованото МПС, които не били пряка и
непосредствена последица от ПТП. Заявено е искане решението да бъде потвърдено
и да се присъдят разноски в полза на дружеството за въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното
от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните
мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Договорът
за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на
застрахователна премия за изплати на застрахования застрахователно обезщетение
при реализиране на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 410 КЗ,
застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено
увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на
застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу
причинителя на вредата. Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, вследствие виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е възмездил правоимащия за причинените му имуществени вреди
от настъпилото застрахователно събитие.
Обемът
на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк
причинител на вредите, така и правата, произтичащи от нормите на чл. 47 - чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в
изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта. В този смисъл
ищецът следва да докаже и деликтната отговорност на ответника - противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил
извършването на определена работа, причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна
връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът /въззивник пред настоящата инстанция/ е
посочил, че липсва валидно сключен застрахователен договор, тъй като процесната
полица била без подписи на страните, от което следвал извода, че е изготвена за
целите на процеса. Полицата е оспорена по съдържание, както и по отношение на
датата на издаването й.
Действително,
налице е съдебна практика по въпроса относно възраженията, с които ответникът
по предявен суброгационен иск на застрахователя може да се защитава,
обективирана в решение № 64/15.06.2010 г. по т. д. № 667/2009 г. на ВКС, I т.
о., Решение № 184 ОТ 07.04.2016 Г. ПО Т. Д. № 2744/2014 Г., Т. К., І Т. О.на
ВКС, съгласно която в такива случаи ответникът е трето лице по отношение на
застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на
застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той
разполага с възможността да направи възражения, които се основават на
застрахователното отношение, в това число и за липсата на валиден
застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в
чл. 402 от ТЗ (отм.); , респ. чл. 213, ал. 1 пр. 3 от КЗ /2006 г. /, сега чл.
410, ал. 1 КЗ.
Действително,
представената застрахователна полица не съдържа подписите на страните по
договора. Видно от отбелязването същата е била сключена чрез застрахователен
брокер, но е скрепена с печата на ищцовото дружество.
От
отбелязването в самата полица е видно, че застрахователната премия е платена в
брой на разсрочено плащане. Следователно, застрахователния договор служи и като
разписка за изпълнение на задължението по заплащане на застрахователната
премия. Ето защо настоящият състав на съда приема, че договорът е влязъл в сила
и е породил действие.
С
определение № 244 от 14.03.2013 г. на ВКС, І т. о. е допуснато касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса- налице ли е валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка "Каско", при
неспазване формата на договора и последиците от неспазването й. Постановено е
Решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, в
което е даден следния отговор:
"Неспазването
на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води
автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и
гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на
страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до
нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава
нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право
до унищожаемостта на сделките по ЗЗД / чл. 27 и сл. /Или нищожността, при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да
бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ". Направеният извод
е, че страната не може да се позовава на недействителност на договора, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението на другата страна. Такова становище е застъпено последователно в
практиката на ВКС по въпроса /решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС, по т. д. №
95/11 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г.
на ВКС, І т. о., която е обявена за неизгубила значение с Решение № 25 от
24.07.2017 Г. по т. д. № 3135/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Ето
защо съставът на въззивния съд приема, че между застрахователя и застрахования
е налице застрахователно правоотношение; постигнато е и съгласие по основните параметри
на договора, а от поведението на страните по същия следва да се заключи, че
действителността на правоотношението не се оспорва.
По
възражението на въззивника за изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца
за повреди от непокрит съгласно условията на застрахователния договор риск и
обхвата на допълнителното покритие „Гуми“ съгласно представените по делото общи
условия:
Установява
се от представената по делото застрахователна полица за застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“, че между страните е договорено основно покритие на
застраховане „Пълно Каско“ с допълнителни покрития „Помощ на пътя“ и „Доверен
сервиз“. Не е спорно по делото, че потребителят на застрахователни услуги не е
заплатил премия за допълнително покритие „Гуми“ към избраното ниво на
застрахователно покритие.
Според
приложените Общи условия на застрахователя по застраховка "Булстрад Каско
Стандарт" в глава втора "Покрити рискове и изключения" е
посочено, че отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове,
групирани в клаузи по избор на застрахования, сред които е т. 4 - клауза
"Пълно Каско", а като допълнителни покрития към нея са уредени
"Помощ на пътя" - 6. 1; "Механична повреда" - 7. 1 и
"Гуми" - 7. 2, които допълнителни покрития се предоставят при
заплащане на допълнителна премия.
По
клауза "Пълно Каско" покрити рискове са щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар, природни бедствия, ПТП
и злоумишлени действия", както и други изброени хипотези. Според
посоченото в клауза "Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени
действия" застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно
събитие, посочено в клауза "Пожар, природни бедствия и ПТП", както и
други допълнително изброени рискове. В клаузата "Пожар, природни бедствия
и ПТП на МПС" е посочено, че се покриват щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар и природно
бедствие", както и от пътнотранспортно произшествие (ПТП), като е
пояснено, че последното представлява събитие, възникнало в процеса на движение
на пътното превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътното превозно средство, път, пътно съображение, товар или други
материални щети.
Видно
от уредбата на допълнение "Гуми", т. I "Oбект на покритие"
- обект на допълнителното покритие "Гуми" са гумите на МПС,
застраховано по клаузи, сред които и "Пълно каско" без
подзастраховане, описани в застрахователната полица, като съгласно т. IV
"Покритие" срещу допълнително платена застрахователна премия застрахователят
обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от 1. 1 внезапна
повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на
пътя. Същевременно, като изключение в т. VI "Изключения", т. 8, е
посочена повреда, причинена от ПТП, т.е. застрахователят е предвидил приложение
на това покритие в онези случаи, в които щетите са възникнали от други събития
извън ПТП.
Тълкувайки
систематично посочените клаузи, съдът намира, че волята на страните е била
срещу допълнително заплащане от страна на застрахования да му бъде осигурено
покритие по определени изрично посочени рискове. Спукването на гума от попадане
в дупка е сред изрично посочените рискове, които се покриват по допълнение
"Гуми". В същото време, в уредбата на клауза "Пълно Каско",
която е обща спрямо специалната такава по отношение на допълнителните покрития,
е предвидено да се покриват щети от ПТП. С оглед дадената в общите условия
дефиниция на "ПТП", въззивният съд приема, че попадането в дупка на
пътното платно, не може да се изключи от събитието "ПТП". Такова
изключение не е изрично предвидено в т. IX "Общи изключения" в
уредбата на клаузата "Пълно Каско", каквито специални изключения са
предвидени при допълнително покритите рискове, нито може да се изведе по тълкувателен
път. Ако волята на страните е била рисковете, които се обезщетяват срещу
допълнително заплащане, да не са включени в рисковете, които се обезщетяват по
клауза "Пълно Каско", то щеше да е налице изричното им изключване.
Допълнителен
аргумент за този извод е т. VI от частта, в която е регламентирано
допълнителното покритие "Гуми". Според посочената клауза не се
покриват разходи за ремонт или подмяна на гуми на застрахованото МПС, когато
повредата е причинена от ПТП, пожар или кражба. По арг. на противното, когато
повредата на гумите е причинена от ПТП, се дължи обезщетение по покритието
"Пълно Каско", независимо дали страните са уговорили допълнително
покритие "Гуми".
Нещо
повече в Глава Трета "Изплащане на обезщетение при частични повреди"
от общите условия, т.6.3 предвижда право на застрахования да получи
застрахователно обезщетение "за щети по гумите, джантите и декоративните
тасове на МПС в случаите, когато уврежданията са в резултат на преминаване през
дупки и неравности на пътното платно. Обезщетението се изплаща до два броя гуми,
джанти и декоративните тасове.
По
изложените съображения, настоящият състав приема, че волята на страните е при
уговорено "Пълно Каско" да се покриват и вредите от попадане в
необезопасена дупка на пътното платно, което попада в дадената дефиниция на пътнотранспортно
произшествие. Процесните щети са включени в застрахователното покритие, поради
което за ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника, както е приел и
първият съд в мотивите си. Ето защо и обсъжданите доводи на въззивника следва
да се преценят като неоснователни в конкретния случай.
По
делото са представени доказателства за изплащането на застрахователното
обезщетение по банкова сметка ***, с оглед което и в тежест на ответника е било
да установи насрещно липсата на такова плащане, в която връзка не са ангажирани
доказателствени искания от страната в производството. Противно на соченото в
жалбата въззивният състав намира, че съдът не е длъжен да събира доказателства
без същите да са поискани от страните, освен в случаите за приложението на
императивна материалноправна норма, каквато не е процесната хипотеза.
Неоснователни
са и възраженията срещу приетото заключение на вещото лице по САТЕ. Същото е
изготвено от лице, притежаващо необходимите специални знания в областта на автотехническите
науки, с оглед което и правилно е ползвано от съда при изграждането на изводите
за фактите, релевантни за спора. Поставените с отговора на исковата молба
задачи от ответника са неотносими към предмета на доказване – искането вещото
лице да посети мястото на инцидента към момент, отдалечен значително във
времето от събитието не би допринесло за изясняване на спора от фактическа
страна, доколкото дори последното да бе извършено, то дали състоянието на пътя,
за поддръжката и безопасността на който отговаря ответника, е същото, каквото е
било към момента на инцидента няма как да бъде установено. На следващо място не
е налице изискване вещото лице да е очевидец на инцидента, че да може да даде
заключение по поставените му задачи. Да се приеме тезата на ответника, би
означавало пред ищеца да се поставят изисквания по отношение на процеса на
доказване, каквито не се съдържат в процесуалния закон. Заключението на САТЕ,
ценено в съвкупност с приетите писмени доказателства по делото, води до извод
за основателност на предявената претенция, с оглед което и тези доводи,
съдържащи се в жалбата следва да се преценят като неоснователни.
По
оплакванията за неправилност на изводите на съда, почиващи на събраните по
делото гласни доказателства, чрез разпита на водача на застрахования автомобил
и неговата съпруга, тъй като последните били заинтересовани от изхода на
делото, въззивният състaв
приема следното:
Не
се установява сочената от въззивника ответник заинтересованост на свидетелите,
доколкото изходът от настоящия спор пряко не би рефлектирал върху имуществената
сфера на свидетелите. Заинтересоваността на свидетелите следва да е конкретна,
а показанията им се ценят в съвкупност с всички доказателства по делото. Дадените
пред първия съд свидетелски показания са правдиви, последователни и логични и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Не на последно
място свидетелските показания пресъздават лични, непосредствени впечатления относно
механизма на инцидента и предпоставките за възникването му, с оглед което
въззивният съд не констатира допуснато от СРС нарушение при анализа и
кредитирането им. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на свързаност
на свидетеля с конкретиката на делото или със страната, ангажирала
свидетелските показания, не е предпоставка, достатъчна за да дискредитира тези
доказателства и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при
изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото. Така напр. с решение № 118 от 11.01.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън
посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може
да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и
относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради
неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез
цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, и като
прецени събраните в хода на съдебното дирене пред СРС гласни доказателства
съобразно критериите, посочени по-горе, въззивният съд не констатира
необходимост от ревизия на дейността на първия съд в тази връзка.
При
тези изводи за фактите и в отговор на доводите на въззивника, съдържащи се в
сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът приема, че правото на
застрахователя да иска от третото лице, причинило/отговорно за вредата,
съответно от застрахователя му по "Гражданска отговорност", след
плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на
закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и
фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за
застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 410 и чл. 411 КЗ.
Не
се спори, че пътят, на който е реализираното произшествие, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка
с обозначаване на дупката до премахването й е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Обемът
на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното чрез прихващане застрахователно плащане. Ето защо искът
правилно е уважен от първия съд за целия претендиран размер, като е взето предвид
заключението на САТЕ, доколкото правилото на чл. 410, ал. 1 ГПК включва и
репариране и на разноските, сторени за определяне на обезщетението.
Пред
въззивния съд не са наведени конкретни доводи във връзка с иска за обезщетение
за забава по чл. 86, ал. 1 ГПК, с оглед което и при съобразяване на правилото
на чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен да ревизира съдебният акт в
посочената част.
По
изложените съображения решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С
оглед изхода от спора право на обезвреда за сторените в хода на въззивното
производство разноски възниква само за въззиваемата страна. Искане в този
смисъл е своевременно заявено. Пред въззивния съд страната е представлявана от адвокат,
а по делото са представени доказателства за реалното извършване на разноски за
заплащане на възнаграждението му. Съобразно намиращия се на л. 33 в кориците на
въззивното дело списък по чл. 80 ГПК се претендира сумата от 300 лева, с оглед
което и претенцията за разноски следва да бъде изцяло уважена, като сума в
посочения размер се възложи в тежест на въззивника.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 270816 от
11.11.2019 г., постановено по гр.д. № 49261/2018 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 44 състав.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********,
сумата от 300 лева – разноски за производството пред СГС.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.