Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Кърджали, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 373 по описа на КАС за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП. Образувано е по жалба от Г.К.Ж., с
постоянен адрес в ***,
чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-1030-000709/17.05.2019 г., издадена от началник група
към ОДМВР - Пловдив, сектор “Пътна полиция“.
Жалбоподателят
твърди, че съставеният акт за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадена и оспорената заповед, не отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН.
Твърди също, че не владее писмено български език, тъй като от дете живее в ***,
но въпреки това не му бил осигурен преводач. В тази връзка счита, че е било нарушено
правото му на защита. Сочи и неправилно отразяване в процесната
заповед, на серийния номер на съставения АУАН, както и на имената на собственика
на управляваното МПС. Иска отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът
– Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор “Пътна полиция“, в писмено становище, намира жалбата за неоснователна.
Съдът, като
взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
Предмет на
делото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1030-000709/17.05.2019
г., издадена от началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор “Пътна полиция“, с която
на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Оспорената заповед е издадена въз основа на АУАН №
***/*** г., съставен против жалбоподателя за това, че на 16.05.2019 г., около ***
ч., в ***, ул.***, като водач на МПС с рег. № ***, собственост на Г. Т. Г., отказал
да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози с дрегер Dryg chec 3000 №***, и не изпълнил предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за употребата на
наркотични вещества или техни аналози - нарушение
по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП.
По делото е
приложен и АУАН серия ** № ***/*** г., съставен срещу жалбоподателя Ж. за извършено
от последния нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, състоящо се в това, че на
16.05.2019 г., около *** ч., в ***, ул.***, като водач на МПС с рег. № ***, собственост
на Г. Т. Г., отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози с дрегер Dryg chec 3000 №***. Препис от АУАН е бил връчен на лицето на
17.05.2019 г., и подписан от него без възражения. Такива са подадени на
28.05.2019 г., или, след изтичане на 3-дневния срок по чл.44, ал.1 ЗАНН, поради
което административнонаказващият орган ги оставил без
разглеждане.
На водача бил
издаден талон за медицинско изследване №***/***
г., съдържащ отказ на лицето да бъде тествано с техническо средство дрегер Dryg chec
3000, както и отказ да бъде изследван с доказателствен
анализатор.
В приложената
по делото докладна записка от Б. Т. и Г. Г. – *** при ОДМВР – Пловдив, е отразено,
че на 16.05.2019 г., около *** ч. в ***, ул.***, горните полицаи спрели, чрез светлинен
и звуков сигнал, лек автомобил с рег. № ***, управляван от Г.Ж. Водачът бил доведен
в 01 РУ-Пловдив, сектор „ПП“, за извършване на тест за употреба на наркотични вещества,
тъй като бил със силно разширени зеници. В присъствието на ***, водачът отказал да бъде тестван, поради което
му бил съставен и АУАН.
С оглед установеното
от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши
проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването,
и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Процесната заповед е
издадена от компетентен орган – изпълняващ длъжността началник на група в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, надлежно упълномощен с т. I.7 от Заповед №***/*** г.,
изд. от директора на ОДМВР- Пловдив, да прилага ПАМ по чл.171, т. 1 ЗДвП.
Според разпоредбата
на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, въз основа на която е наложена процесната
ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест,
както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор
или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца;
Оспорената
ПАМ е била наложена за описаното в АУАН нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП - отказ на
водача, да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози с дрегер Dryg chec 3000 №***, както и за неизпълнение на предписание за медицинско
изследване.
От съдържанието
на съставения АУАН, както и от обсъдената по-горе докладна записка, се установява,
че на посочената в акта дата и час, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, както
и че отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Установява се също, че на водача е бил
издаден талон за медицинско изследване, като няма данни да е изпълнил и предписанието
за химикотоксикологично лабораторно изследване за употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
При така установеното, съдът счита, че
в случая са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл.171, т.1, б.»б» ЗДвП, тъй като констатираният при проверката
отказ на водача да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози и неизпълнението на предписание за
медицинско изследване, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл.171 ЗДвП, свързани
с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е
било установено със съставения срещу жалбоподателя АУАН. По
аргумент
от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, последните се ползват
с обвързваща доказателствена сила до установяване на противното, като в тежест на жалбоподателя
е било да обори обстоятелствата по съставения АУАН. В тази връзка, съдът счита,
че събраните доказателства потвърждават фактическите констатации в АУАН, по отношение
на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, а приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована
и съответна на материалния закон. С оглед значимостта на засегнатите обществени
отношения, наложената мярка е съобразена и с целта на приложимия закон.
Съдът намира
за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, за нарушаване на правото
му на защита, изразяващо се в неучастието на преводач в хода на административнонаказателното
производство.
В конкретния случай, предвид твърденията на жалбоподателя, същият владее говоримо
български език, но не и писмено, поради което не могъл да разбере написаното в АУАН. Доказателства в тази насока обаче, не са представени.
Установено е по делото, че както АУАН, така и заповедта за налагане на ПАМ са подписани
от адресата, без каквото и да е отбелязване, че лицето не владее български език
или че желае да му се назначи преводач. Освен
това и предвид обстоятелството, че жалбоподателят говори, респ. разбира български
език, както и липсата на твърдения, че не му е обяснено и не е разбрал какви действия,
свързани с тестването за употреба на наркотични вещества, трябва да извърши, следва
да се приеме, че е разбрал същността на извършеното от него нарушение.
Не се установи
и твърдението на жалбоподателя за неправилно отразяване в процесната
заповед, на серийния номер на съставения АУАН, а грешно изписаното презиме на собственика
на процесното МПС, не се явява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото не би довело до друго правно решение. Същественото
в случая е, че жалбоподателят е управлявал МПС, надлежно индивидуализирано с регистрационния
си номер, както и че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание
за медицинско изследване.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна, а подадената срещу
нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Ето защо и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.Ж. против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1030-000709/17.05.2019
г., издадена от началник група към ОДМВР Пловдив, сектор “Пътна полиция“.
Решението,
на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: