р
е ш е
н и е
№
гр. Габрово,
12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
секретаря Ягода Лесичарска и прокурора...., като разгледа докладваното от
съдията СТАВРЕВ АНД № 1034 по описа за 2020
година, и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост”, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от изп. директори Джейсън Кристос Конг и Ян
Хануш – чрез адв. С.К. ***,
против Наказателно постановление № 2020 – 0051917 от 17.09.2020 година на Директора
на Регионална дирекция - Русе към Комисията за защита на потребителите, с което
на дружеството на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено
нарушение по 123, ал.2 от ЗЗП.
В жалбата се моли за отмяна на
атакуваното Наказателно постановление на няколко различни основания –
неизвършване на соченото нарушение, непълна цифрова квалификация, непосочване
мястото на неговото реализиране и маловажност на случая. Претендира се и присъждане
и на юрисконсултско възнаграждение.
Пред настоящия съдебен състав дружеството-жалбоподател не изпраща свой
представител.
Административнонаказващият орган, надлежно уведомен, не се представлява. От
страна на упълномощено лице - юрк. В.Б., е депозирано писмено становище, с
което се мотивира цялостна доказаност на описаното деяние, липсата на
процесуални пропуски при неговото установяване и документално закрепване и се
оспорва възражението за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Направено е и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, съобразно предоставените на Директора на Регионална дирекция –
Русе към Комисията за защита на потребителите правомощия посредством Заповед № 290/22.04.2015
г. на Председателя на КЗП, копие от която е налице по делото.
На 01.05.2018 г. К.Ц. закупил от магазин на „Теленор България” ЕАД в гр.
Габрово мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY S9+”. Впоследствие
потребителят предявил на 12.08.2019 г., 27.08.2019 г., 09.09.2019 г. и 31.01.2020 г. рекламации
на посочения апарат поради различни негови дефекти – проблеми със зареждането и
връзката, както и издаване на необичаен шум /дрънчене/ при разтрисане. Първите
три рекламации били удовлетворени чрез ремонт съответно на 26.08.2019 г.,
05.09.2019 г. и 16.09.2019 г. При четвъртата рекламация, обективирана в Протокол
№ *********/31.01.2020 г., мобилният телефон бил върнат в магазина на търговеца
със Сервизен протокол № *********/04.02.2020 г., където било отбелязано, че
работи нормално. Потребителят отказал да
го приеме и подал до КЗП-Габрово жалба с вх. № Р-03-199/17.02.2020 г., във
връзка с която служителите на АНО Д.Б. и Н.С. извършили проверка в магазин на жалбоподателя на ул.
„П.Каравелов” № 1 в гр. Габрово, където в присъствие на надлежен служител
установили, че мобилният телефон издава необичаен шум /дрънчене/ при
разтрисане. Освен това двете констатирали, че извършените до този момент
ремонти не са отразени в гаранционната карта, както и че срокът на
осъществяването им не е прибавен към гаранционния такъв, което описали в
изготвения на място Констативен протокол № К – 2694428/18.02.2020 г.
Въз основа горните обстоятелства Д.Б. и Н.С. съставили против „Теленор
България” ЕАД за установеното нарушение по чл. 123, ал.2 от ЗЗП АУАН № К-0051917/07.05.2020
г., на което действие въпреки изричната покана не присъствал представител на
жалбоподателя. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление,
получено от служител на дружеството на 30.09.2020 г., като на 07.10.2020 г. е
подадена и настоящата жалба против него.
Така изведената от съда фактология
се ползва с категорична доказаност, като на преден план и видно от приложената
фактура, на 01.05.2018 г. К.Ц. е закупил от търговски обект на „Теленор
България” ЕАД мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY S9+”. В завереното копие от
съответния регистър се установяват предявените от потребителя общо четири
рекламации – на 12.08.2019 г., 27.08.2019 г., 09.09.2019 г. и 31.01.2020 г., като първите три са удовлетворени чрез ремонт
съответно на 26.08.2019 г., 05.09.2019 г. и 16.09.2019 г., което е фиксирано в приложени
по делото актове, респ. първият престой при търговеца е продължил 14 дни,
вторият – 9 дни, а третият – 7 дни. По делото е приложена в заверено копие и
гаранционната карта на мобилния телефон „SAMSUNG GALAXY S9+”, при визуалното
запознаване с която спор не възниква, че нито един от тези ремонти не е отразен
в нея, както и че срокът за тях не е добавен към гаранционния, в разрез именно
с императива на чл. 123, ал.2 от ЗЗП. Несъстоятелно е възражението за липса на
извършено нарушение – разпоредбата на закона ясно адресира само и единствено към
търговеца, продал съответната стока и издал гаранционна карта, безусловното
задължение да впише там всеки извършен ремонт и да прибави неговия срок към
гаранционния. Илеревантно е дали въобще са открити дефекти, какви са били те,
оттранени ли са били и т.н., които са предмет на евентуално изследване в
отделни производства. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че
осъществените ремонти са отразени в други документи, тъй като законодателят недвусмислено
е посочил какво и къде следва да бъде вписано, респ. пасивността на дружеството
спрямо императива на чл. 123, ал.2 от ЗЗП не може бъде оправдана с други
законосъобразни негови действия.
Липсва и сочения в жалбата съществен
процесуален порок касателно цифровото описание на вмененото деяние, което е
правлино квалифицирано по чл. 123, ал.2 от ЗЗП и съмнение относно неговата
същност не може да възникне, дори и при изричното неупомнаване, че задължението
е въведено конкретно с изр. второ на законовата разпоредба. В съответствие с
императива на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН АНО също така ясно и недвусмислено е
посочил и че пасивността на „Теленор България” ЕАД е проявена в негов търговски
обект в гр. Габрово, откъдето е закупен телефонът, предявени са съответните
рекламации и и следвало да се направи нужното отбелязване в гаранционната
карта.
Липсват основания да бъде споделено
и последното възражение на „Теленор България” ЕАД – за маловажност на
нарушението по смисъла на 28 от ЗАНН. Довод в тази насока е липсата на вредни
последици от нарушението поради надлежни ремонти при всяка рекламация, с което
заключение настоящият състав не може да се солидаризира. Задължението за
привеждане на дадена стока в съответствие с договора за продажба е съвсем
различно от текста на чл. 123, ал.2 от ЗЗП, гарантиращ реален гаранционен
срок, в който да не бъде включвано
времето, през което потребителят обективно е бил лишен от възможността да
ползва конкретната стока. А в случая поради бездействието на „Теленор България”
ЕАД в гаранционния срок по отношение закупения от К.Ц. апарат не са включени
общо 30 дни, което категорично е съществен пропуск. Ето защо според настоящия
състав деянието има своята обществена опасност и законосъобразно е
санкционирано с имуществена санкция в минималния възможен по чл. 222 от ЗЗП размер
от 500 лева, като всичко гореизложено предопределя потвърждаването на атакуваното
Наказателно постановление.
При
този изход на делото и на основание чл. 63, ал.5 от
ЗАНН „Теленор България” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на РД Русе към
Комисията за защита на потребителите направените деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 2020 – 0051917 от 17.09.2020 година на Директора на Регионална
дирекция - Русе към Комисията за защита на потребителите, с което на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Младост”, ж.к. „Младост”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
изп. директори Джейсън Кристос Конг и Ян Хануш, на основание чл. 222 от Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за извършено нарушение по 123, ал.2 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост”,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от изп. директори Джейсън Кристос
Конг и Ян Хануш, да заплати на РД Русе към Комисията за защита на потребителите
направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: