Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 19.06.2019г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и осми май две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №475/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на */с предходно наименование */, в
която се излагат твърдения, че между страните са възникнали
облигационни отношения по Рамков договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги *от 22.10.2013г. и сключени
въз основа на него Договор за електронни съобщителни услуги от 01.10.2015г. за
мобилен номер *, Договор за електронни съобщителни услуги от 18.04.2016г. за
пакет фиксиран интернет и цифрова телевизия, Договор за електронни съобщителни
услуги от 30.12.2016г. за мобилен номер * и Договор за продажба на изплащане от
30.12.2016г. относно апарат *. Ищецът твърди, че е
изпълнил задълженията си по договорите като е предоставил на ответника
ползването на електронни съобщителни услуги, предал му е съответните
устройства за ползването им и закупеното мобилно устройство, а последният е
следвало да заплаща тяхната стойност както и неустойка в
случай на предсрочно прекратяване на договорите поради неизпълнение на
задълженията. Изтъква се, че за ползваните услуги за периода от 20.02.2017г. до 18.08.2017г.
ответникът не е заплатил тяхната цена в размер на 854,63 лв., като поради неизпълнение
на задължението му договорите едностранно са прекратени с начисляване на
неустойка в размер на 572,53 лв. Ищецът твърди, че поради забава в изпълнение
на задължението на ответника е начислил и обезщетение за забава в размер на
120,96 лв. за периода от 13.03.2017г. до 29.11.2018г. Навеждат
се доводи, че във връзка с горепосочените вземания е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №3674/2018г.,
по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение.
Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните договори за ползвани
далекосъобщителни услуги и за неустойка в общ размер на 1427,16 лв., както и за
обезщетение за забава в размер на 120,96 лв. са дължими,
поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на
вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №1780 от 04.12.2018г. по частно гражданско дело
№3674/2018г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът,
в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на
исковата молба.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между страните са съществували
облигационни отношения по следните договори: на 22.10.2013г. между тях е
сключен Договор *, съгласно който ищецът се задължил да предоставя на ответника
електронни съобщителни услуги срещу заплащане на тяхната стойност; на
01.10.2015г. между тях е сключен Договор * и Приложения №1 и №3 към него,
съгласно които ищецът се задължил да предоставя на ответника за срок от 24
месеца електронни съобщителни услуги за мобилен номер *срещу заплащане на месечна абонаментна такса от 20 лв. и стойността на
ползваните услуги; на 18.04.2016г. между тях е сключен Договор *и Приложение №1
към него, съгласно които ищецът се задължил да предоставя на
ответника за срок от 24 месеца пакет фиксиран
интернет и цифрова телевизия срещу заплащане на
месечна абонаментна такса от 14,90 лв.; на 30.12.2016г. между тях е сключен
Договор * и Приложения №1 и №3 към него,
съгласно които ищецът се задължил да предоставя на ответника за срок от 24
месеца електронни съобщителни услуги за мобилен номер * срещу заплащане на
месечна абонаментна такса от 6,90 лв. и стойността на ползваните услуги; на
30.12.2016г. между тях е сключен Договор за продажба
на изплащане *, съгласно който ищецът е продал на
изплащане на ответника апарат *, а
последният се задължил за срок от 23 месеца да заплати цената му в общ размер
на 623,52 лв. В приложенията към горепосочените договори
страните постигнали съгласие за заплащане на неустойка от абоната при
неизпълнение на задълженията му в размер на абонаментните такси без отстъпка за
периода от едностранното прекратяване на правоотношението от доставчика на
услугите до изтичане на уговорения срок. За периода от
20.02.2017г. до 03.08.2017г. ищецът издал
фактури на обща стойност 1427,16
лв. за заплащане на ползвани електронни съобщителни услуги за периода от
16.01.2017г. до 15.07.2017г. и на неустойки. На 03.08.2017г. същият подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно вземания
в общ размер на 1427,16 лв., от които 854,63 лв.
за ползвани електронни съобщителни услуги по договора от 22.10.2013г. и 572,53 лв. за неустойка за предсрочно му
прекратяване, както и за обезщетение за забава от 120,96
лв. за периода от 13.03.2017г. до 29.11.2018г., във връзка с което е
образувано частно гражданско дело №3674/2018г., по описа на Великотърновския
районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 04.12.2018г.
издал заповед за изпълнение, спрямо
която ответникът подал възражение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването
на основанията, от което произтичат вземанията за главница, неустойка и лихви, техният размер и че реално е доставил на
ответника посочените в процесните фактури електронни съобщителни услуги. От
събраните доказателства се установява, че договорът от 22.10.2013г., посочен като основание за възникване на вземанията в
заповедта за изпълнение, няма твърдения от ищеца рамков характер. По делото не
са представени посочените в т. 4.1 приложения, за да може да се направи извод
за обстоятелствата относно влизането на договора в сила, срока му на действие,
вида на предоставените с него услуги и условията за прекратяването им. С оглед
на това, се достига до извода, че посочените в исковата молба договори от
01.10.2015г., от 18.04.2016г. и от 30.12.2016г. имат самостоятелен
характер и представляват отделни основания за възникване на вземанията по тях.
Следва да бъде посочено, че поради максималния срок от 24 месеца за сключване
на договори за съобщителни услуги, издадените от ищеца фактури за периода от 20.02.2017г. до
03.08.2017г. за плащане на ползвани електронни
съобщителни услуги за времето от 16.01.2017г. до 15.07.2017г. и неустойки,
нямат връзка с договора от 22.10.2013г. тъй като срокът му на действие към този
период следва да е изтекъл. Освен това, издадените от
мобилния оператор фактури не са подписани от ответника и съгласно чл.
180 от ГПК сами по себе си не могат да се ползват с обвързваща доказателствена
сила за обстоятелствата, тежестта на доказване за които принадлежи на ищеца. При това положение се достига до извода, че липсват доказателства за реалната доставка на уговорените съобщителни услуги, а
оттам и за възникване на правото на ищеца да претендира от ответника както заплащането
на тяхната цена по договора от 22.10.2013г., така и на правото му едностранно да го прекрати и да претендира заплащане
на обезщетение за забава и неустойка за претърпени вреди във връзка с
неизпълнение на задълженията на потребителя.
С оглед гореизложеното се достига до извода, че ответникът не дължи на
ищеца сумите от 854,63 лв. за цена на
доставени далекосъобщителни услуги за периода от 20.02.2017г.
до 18.08.2017г. по Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги *от 22.10.2013г., 572,53 лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на същия договор и 120,96 лв. за обезщетение за забава върху главницата от 854,63 лв. за периода от 13.03.2017г.
до 29.11.2018г., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №3674/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, поради
което предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
като неоснователни предявените от *
*, срещу С.К.С. с ЕГН: **********
***, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
79 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно
установяване съществуването на вземанията от 854,63
лв. /осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/ -
главница, представляваща цена на доставени далекосъобщителни услуги за периода от 20.02.2017г. до 18.08.2017г. по Договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги *от
22.10.2013г., 572,53 лв. /петстотин седемдесет и два
лева и петдесет и три стотинки/ - неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги *от
22.10.2013г. и 120,96 лв. /сто и двадесет лева
и деветдесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава върху
главницата за периода от 13.03.2017г. до
29.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.11.2018г. до окончателното изплащане
на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №1780 от 04.12.2018г. по частно гражданско дело
№3674/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №3674/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: