Решение по дело №417/2005 на Софийски градски съд

Номер на акта: 119
Дата: 28 юни 2012 г. (в сила от 26 ноември 2018 г.)
Съдия: Анелия Здравкова Маркова
Дело: 20051100700417
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2005 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                             Р Е Ш Е Н И Е

         

                                             Гр.София,28.06.2012 г.

 

                                            В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Административно отделение, ІІІ-Б  състав в публично съдебно заседание на четиринадесети юни

през две хиляди и дванадесета година,

 в следния състав:

Председател:

 ТЕМЕНУЖКА С.

Членове:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

 

ЛЮБОМИР В.

 

Секретар

Н.С.

Прокурор

КАЛОЯН А.

сложи за разглеждане докладваното от съдия  МАРКОВА АХД  417 по описа за 2005 г. за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл.33-45 ЗАП, отм. във връзка с пар.4, ал.1 от ПЗР на АПК, във връзка с чл.138 ЗТСУ, отм.

          Жалбоподателите А.А.А., П.К.И., Р.Й.Е., Ф.Л.К., П.Р.Д., Р.Т.Ф., М.Т.Ф., А.Б.К., В.Х.К., М.Я.К., В.С.Ш.,  Н.В.К.,  Й.И.С., Т.Л. Щ. и Б.С.В., твърдят, че е незаконосъобразно решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001 г. ,т.2 на С.О.С. /СОС/, с което е одобрен проект за кадастрален план /КП/, улично- регулационен план, застроителен и регулационен план /ЗРП/ на м.”К.В..” и м.”Ю.П.-ІV” в граници: бул.”Т.К.”, река „Д.” „О.П.” и улица между о.т.496 и о.т.117, без улици, контактни на квартали с одобрен ПГКП, по червените и сини линии, цифри и текст с корекциите в зелен цвят, поправено с решение № 147 по протокол № 40 от 18.07.2002 г. на СОС, както следва:

-по жалба /№ 1/ на А.А.А., П.К.И. и Р.Й.Е. /имоти 296,295 и 294, кв.1 относно отреждането за „парк, спорт и атракционни обекти”. Счита, че по този начин се разширява територията на „Ю.П.”. Сочи се, че е налице КЗР за осъществяване на жилищно строителство в имотите, както и прокарване на път. По делото е представен протокол № 5 от 07.06.2000 г. на РАГК в този смисъл, л.340 и следв. по делото.След приемане на заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инжКондев, адв.К. сочи, че е налице противоречие между обжалвания план, поради което и невлязъл в сила ПУП, и ОГП-2009 г. като в последния била отпаднала предвидената връзка между ул.”А.Й.” и ул.”В.С.”, а била предвидена връзка между ул.”д-р Б.В. и ул.”В.С.”. Според пар.2 от ПЗР на ЗУЗСО това противоречие можело да бъде отстранено чрез гласуване на нов ЗРП или чрез съответно изменение на ЗРП по реда на ЗУТ. Счита, че това противоречие не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, освен ако съдът не отмени решението на СОС.Признава, че обжалвания план е в съответствие с ОГП в сила към приемането но процесното решение на СОС. В хода по същество адв.К. пълномощник на жалбоподателя П.К.И. навежда довод, че решението е подписано само от председателя на СОС без да има данни за неговото овластяване да удостоверява колективното волеизявление на СОС. Претендират се разноски;

- по жалба / № 2/ на  Ф.Л.К.имот 1183, кв.1 относно отреждането за „парк, спорт и атракционни обекти”. Счита, че не е доказана необходимостта от парк, тъй като парк „Витоша” бил наблизо. Иска се отреждане за жилищно строителство. В хода по същество адв.Р. излага доводи за несъобразяване на обжалвания план с намиращата се в имота паянтова сграда. Сочи, че в съседните квартали отреждането било за малкоетажно жилищно строителство, каквото следвало да бъде и за имот 1183. Тъй като регулацията била първа следвало да бъде извършено обществено обсъждане за каквото по делото нямало данни да е сторено. Твърди, че по делото не била представена докладната записка на Гл.архитект на гр.София въз основа на която било прието обжалваното решение. Решението не било прието и от ОЕСУТ на ДАГ на СО. Не били спазени изискванията на чл.71 и не били представени протоколите на ГАГК. Решението не било подписано от секретаря на СОС. Претендира разноски;

- по жалба / № 5/ на П.Р.Д.-Ф., Р.Т.Ф.,М.Т.Ф. и Т.Л. Щ. имот 1334, кв.1 относно отреждането за „парк, спорт и атракционни обекти”, както и срещу уличната регулация от о.т.580 до о.т.589. Твърдят, че през средата на имота им преминава улица, по-голяма част от същия бил предвиден за паркинг, а това което оставало от него, попадало в отреждането за „парк, спорт и атракционни обекти”. В хода по същество след приемане на заключението на съдебно-техническата експертиза адв. П. излага доводи, че с обжалвания ПУП се отнемат от имота  67 % за „паркинг”, при което от него оставали 647,46 кв.м. Считат, че това е нарушение на чл.16, ал.1 и 4 от ЗУТ, защото се отнемали повече от 25 %, липсвало и предвидено обезщетение. Искат имота им да бъде отреден за жилищно строителство. Поддържа се изложеното в жалба № 1 и жалба № 2- В течение на процеса чрез адв.Ч.П. сочат, че председателя на СОС няма правомощия да удостоверява колективно волеизявление на СОС.Претендират разноски;

- по жалба / № 10/ на Б.С.В., имот 645, кв.1 относно отреждането за „парк, спорт и атракционни обекти”. Иска имота да бъде отреден за жилищно строителство;

- по жалба / № 11/ на А.Б.К. имот 1788, кв.1 /който е верният № на имота му/ относно отреждането за „парк, спорт и атракционни обекти”, както и срещу уличната регулация от о.т.581 до о.т.587;

- по жалба / № 12/ на В.Х.К., имот 300 относно отреждането за „парк, спорт и атракционни обекти”. Излагат се аналогични доводи като в жалба № 2.Претендира разноски;

 - по жалбата / № 13/ на   М.Я.К., имот 597 относно отреждането за „парк, спорт и атракционни обекти”, както и срещу уличната регулация от о.т.114б до о.т.164-  Видно от молбата от 26.06.2006 г., л.250 по делото жалбата е оттеглена, поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане.

          Производството по отношение на конституираните по тази жалба заинтересованите страни не следва да бъде прекратено, защото тези имоти се засягат от жалба № 17, виж по-долу.

- по жалбата / № 17/ на В.С.Ш. и Н.В.К. имоти 620 и 890  относно отреждането за „парк, спорт и атракционни обекти”, както и срещу уличната регулация от о.т.114 до о.т.118. Сочи се      че трасето на бул.”П. Т.” минава през цялата им къща и дворно място;

-по жалбата / № 18/ на Й.И.С., имот № 21 /идентичен с № 284 от кад.лист № 569,570 от 1950 г., виж л.103 по делото/ относно отреждането на кв.1 за „парк, спорт и атракционни обекти”.

          Служебно известно е на съда,че по адм.д.№ 3058 по описа за 2004 г., СГС, АО, ІІІ-ж-закрит състав, сега ІІІ-Б, по жалба на Й.И.С. е разгледана законосъобразността на същия ИАА, но относно  имот № 4187, нов № 964, кв.45 /виж определението на ВАС на РБ № 4519 от 18.05.2005 г. по адм.д.№ 3840 по описа за 2005 г./ относно отреждането за „парк, спорт, атракционни обекти, амфитеатър”. По делото е постановено решение, което не е влязло в сила, тъй като има подадени касационни жалби.

          Следователно, имот № 4187, нов № 964, кв.45 не е предмет на разглеждане по настоящето дело. Затова и производството по отношение на собствениците на имоти с № 1226- наследници на Й.Н. В. /л.463 по делото/ -К.М.Г., на 2310- наследници на С.К.И. /л.465 по делото/ – К.Д.С. и Й.Д.П., които са определени като заинтересовани с определението от 16.02.2010 г.л.404 по делото, ще следва да бъде прекратено.

          Със същото разпореждане от 16.02.2010 г. относно имот № 1262 са конституирани като заинтересовани страни – собствениците на имоти № 1343, за който  е посочено от вещото лице инж.И.Д., че се засяга от жалбата, но видно от отговора на л.511 имота не попада в този кадастрален лист и не е съседен на 1262 /собствениците са неустановени и не са встъпили в процеса, виж л.607 -609 по делото/, на 1591-М.С.Г., С.С.Д. и В.С.Н., на 1668 – наследници на Г.С. А.-В.Г.С. и Г.С.С., 772-Б.Н.С., К.Н.Б., 773 –Л.Н.К. и А.Н.А. като наследници на Н.А.Д. /л.1056 по делото/ от кв.74а, м.”К.В..” и относно имот № 1568 от кв.74, м.”К.В..”- наследници на С. Н.М. / наследниците са неустановени и не са встъпили в процеса, виж л.657,668 и 693 по делото/.

          Видно от придружителното писмо на УАГ от 07.10.2003 г., производството по настоящето дело касае жалби само на собственици от кв.1 и кв.20, защото производството на основание чл.103, ал.2 ГПК е разделено. За кв.74 а и 74 е образувано др.адм.д./виж заключението на л.421 по делото и протокола на ОЕСУТ ЕС-Г-57 от 08.04.2003 г./.

          Следователно, кв.74 а и 74 не подлежат на разглеждане в настоящето производство, поради което жалбата на Й.И.С. относно имот 1262 ще следва да бъде оставена без разглеждане.

          Имот 1777 видно от заключението на вещото лице инж.К., попада в кв.133 с отреждане „за инженерна инфраструктура”, който също не е предмет на разглеждане по делото. Това е констатирано и от вещото лице инж.Д.         виж л.421 по делото, поради което не са конституирани заинтересовани страни.

          Жалбоподателите искат от съда да отмени обжалваното решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001 г. , т.2  на С.О.С. в частта относно предвижданията в кв.1 за парк, спорт и рекреативни дейности / жалби с № 1,2,5,10,11,12,17 и 18/, уличната регулация от о.т.580 до о.т.589/ жалба № 5/,  уличната регулация от о.т. 581-587/ жалба № 11/ както и уличната регулация по о.т.114 до о.т.118 /жалба № 17/. От пълномощниците на жалбоподателите се претендира заплащане на разноски.

          Ответникът С.О.С. оспорва жалбите. Сочи, че проектирането в кв.1 и кв.45 е съобразено с предвижданията на ОГП, съгласно който отреждането е за „парк, спортна и рекреативна дейност”. ОГП бил задължителен като се позовава на чл.16 ЗТСУ. Процесните планове били създадени за приложение на ОГП. Твърди, че улиците са проектирани в обществен интерес; същите били носители на инженерна инфраструктура.Трасето било въпрос по целесъобразност.Относно разрешеното с КЗР строителство в имотите на жалбоподатели по жалби с № 1 и 17 сочи, че строителството е разрешено на основание чл.148, ал.2 и чл.149 във връзка с чл.151 от ППЗТСУ, поради което настоящия ПУП не следва да се съобразява с КЗР. Твърди се, че при реализиране на мероприятията собствениците ще бъдат обезщетени. С писмо от 07.09.2006 г./л.256 по делото/ се изразява изрична готовност за обезщетяване на собствениците. В писмото на район „Т.” № 6602-18 от 08.02.2006 г. /л.143 по делото/се признава, че за част от имотите обжалвания ПУП е първа регулация.

          СГП счита, че жалбите са основателни.

          Заинтересованите страни  М.Б.М., С.В.Х., Д.Б.П., В.Б.М.,  В.Ц.И.,П.Б.К.,  С.М.Ч.,  Е.Ц.П.,  К.С.М.,  Ж.Г.М.,  И.П.Д.,  П.М.Д.,  Б.К.К.,  П.А.С.,В.А.А.,  Г.Я.Р.,  Д.Л.К.,  О.Б.К.,  С.О.Д.,  КМЕТА НА СО,   Т.А.Д.,  П.Г.М.,  Ц.Г.И.,    В.А.Г., С.А.Г.,  Т.П.Д., В.П.К.,  Ц.Х.С.,  Е.Б.Р.,  К.Г.П.,  М.Г.Б.,  Б.Н.С.,  Ю.П.Н., Я.К.И.,  И.С.И.,  Ц.И.М., О.И.Г.,  Г.И.М., М.Т.М., Х.Д.Н.,С.Й.К.,  Д.Т.И.,  Р.Л.М.,  Б.Х.Н.,  Б.Д.М.,  П.Д.М.,  М.Д.Р.,  В.К.И.,  Ж.М.Т.,  Л.Я.А.,    М.В.К.,  Л.Н.К.,  Д.Х.Т.-Т.,  Н.К.Х.,  Д.Л.К.,  Н.В.К.,  Л.Ц.Л.,  Н.Н.С.,Д.Б.И.,  К.М.Г.,М.И.К.,  М.Х.Т., П.Х.Т.,    Л.-С.Д.В., К.Д.С.,  Й.Д.П.,  В.Г.С.,  Г.С.С.,  Щ.А.Й.,  А.Н.А.,  М.В.В.,  С.Т.Р. и  Д.В.В. не вземат становище по жалбите.

          Заинтересованите страни Л.С.К.,  С.К.К.,  В.К.К., В.В.Л., П.А.Л., З.Н.Н.,  Е.В.К.Й.В.Ф.,  В. С.С.,  Г.С.С.,  Й.Д.К.,  Ц.Г.Я. и  Д.Г.К., чрез адв. Р.П. поддържат  жалбата на А.Б.К., с който са съсобственици на имот № 1788.Позовават се на заключението на съдебно-техническата експертиза. Считат, че след като паркинга е за общински нужди следва за такъв да бъде отреден общински парцел, а не да се отчуждава голяма част от техния парцел, без дори да е предвидено обезщетяване. Навежда довод, че решението е подписано само от председателя на СОС без да има данни за неговото овластяване да удостоверява колективното волеизявление на СОС.

          Заинтересованите страни С.В.Х. и Б.С.И. поддържат  жалбите.

          Заинтересованите страни , представлявани от адв.Й. - П.А.П., В.М.Ж., В.М.Ч., М.Н.П.,  В.П.С., М.С.Г.,  С.С.Д.,  В.С.Н. и К.Н.Б. поддържат  жалбите. Считат, че решението на СОС е незаконосъобразно.

          Заинтересованите страни В.Г.В. и А.Т., представлявани от адв. А.Т.Ц. поддържат жалбите.            

          Заинтересованите страни Н.И.А. и М.Н.А. - адв. Е.Б.П. не изразяват категорично становище по жалбите.               

          Съдът, като прецени доводите на страните, представените писмени доказателства, приема следното за установено от фактическа и правна страна на спора:

          С решение № 45, т.2 по протокол № 24 от 30.03.2001 г., на основание чл.21, ал.1,т.11 и чл.44, ал.1,т.12 от ЗМСМА във връзка с чл.6,т.6 ЗТСУ във връзка с чл.20, ал.2 ППЗТСУ,чл.48, ал.1, т.т.1,2,3,4,5,6,7,8,9,12 и ал.2  и ал.3 от ППЗТСУ,  чл.2, чл. 12, чл.14, чл.32, ал.1, чл.33, чл.34, т. и, чл.35 от  Наредба № 5 на ПНТСУ и протоколи на ГАГК ГК-Г-136/04.12.1998 г., т.2 и ГК-Г-11/ 02.02.1999 г.,т.1,ГК-Г-57/11.05.1999 г.,т.6, ГК-Г-71/27.06.2000 г., т.1, ГК-Г-82/18.07.2000 г.,т.2  и ГК-Г-24/15.02.2001 г., т.2, СОС одобрил проект за кадастрален план /КП/, улично- регулационен план, застроителен и регулационен план /ЗРП/ на м. м.”К.В..” и м.”Ю.П.-ІV” в граници: бул.”Т.К.”, река „Д.” „О.П.” и улица между о.т.496 и о.т.117, без улици, контактни на квартали с одобрен ПГКП, по червените и сини линии, цифри и текст с корекциите в зелен цвят, съгласно приложения проект, представляващ неразделна част от решението относно регулационния, застроителен и кадастрален план. Утвърдени са правила и норми за прилагане на ЗРП за двете местности. /л. 110- 113 по делото/.

          С  решение № 147 по протокол № 40 от 18.07.2002 г., т.158 е допусната поправка на явна фактическа грешка в т.2 и т.3 на горецитираното решение като след текста „зелен цвят” е добавено и „виолетов цвят”/л.108 по делото/.

          Видно от представената по делото докладна записка на Гл.архитект на гр.София от 22.03.2001 г. /папка- преписка/ производството довело до издаване на обжалваното решение е започнало по инициатива на Столична община – УАГ.

          С оглед съдържащото се в преписката становище постоянната комисия по градоустройство, строителство, архитектура и жилищна политика е подкрепила докладната записка и предложения с нея проект за решение.

          От съдържащите се по делото писма от 07.07.1998 г. и 29.05.1998 г. се установява, че проектът е съгласуван с РИОСВ и МОН.

          Проектите са били обнародвани в ДВ бр.42, т.е. спазени са правилата на така нар. първо обявяване.                                                                                                       

          С протокол № ГК-Г-136/04.12.1998 г.,т.2 са били обсъдени възраженията срещу проекта по ЗРП на м.”К.В..” и м.”Ю.П. ІV”. Видно от същия  възражения относно кв.1 са разглеждани във връзка с попълване в кадастралната основа, а тези идентични с жалбите до съда са приети за неоснователни; дадени са били и служебни предложения, вкл. и съобразяване на отреждането в кв.1 и кв.45 с ЧИОГП.

          С протокол № ГК-Г-11 от 02.02.1999 г., т.1 е бил допълнен предходния протокол и са били обсъдени възраженията на собственици, които не са жалбоподатели в настоящето производство.  Приети са писмата-съгласие от МОН и МОСВ, както и становището за съгласуване с район „Т.”. Наредено е да се възложи изработване на специфични правила и норми за цялата зона на „К.В..”, съобразени с нормите за плътност и интензивност на застрояване, съгласно действащата нормативна уредба.

          С оглед представените от ответника доказателства, такива са били одобрени.

          С протокол № ГК-Г-57 от 11.05.1999 г., т.6 са разгледани възражения на собственици на имоти, различни от жалбоподателите, виж протокола по приложеното дело.

          С протокол ГК-Г-71 от 27.06.2000 г., т.1 са приети правилата и нормите за устройство и застрояване на територията на м.”К.В..” и м.”Ю.П. ІV”; дадени са служебни указания за отстраняване на констатирани непълноти и разлики при нанасянето. Наредено е да се отразят всички влезли в сила заповеди за одобряване на ПУП /за кв.1- парцели ІІ,ІІІ и V/ и се изключат от процесния улиците, за които има такъв.         

          С протокол № ГК-Г-82 от 18.07.2000  г. , т.2, цитиран в обжалваното решение са разгледани жалбите на кв.128, който не е предмет на разглеждане по настоящето дело.

          С протокол № ГК-Г-24 от 15.02.2001 г.,т.1 е прието допълнение към протокол № ГК-Г-136/04.12.1998 г., т.2 като е решено проектът за ЗРП м.”К.В..” да се коригира в съответствие с приетото комуникационно решение за О.П.. Одобрените и влезли в сила ПГП за кварталите, прилежащи на О.П. да се коригират, съгласно приетото комуникационно решение, както и в РП да се отразят всички междувременно влезли в сила заповеди. След отразяване на корекциите, проекта за ЗРП да бъде изпратен за одобряване.

          Видно от протокола на ОЕСУТ ЕС-Г-57 от 08.04.2003 г., т.27 жалбите срещу обжалваното и по делото решение на СОС, вкл. и на жалбоподателите по които е висящо производството, са приети за неоснователни  с мотив, че улиците били предвидени в обществен интерес, а отреждането за „парк, спортна и рекреативна дейност е съобразено с изисквания на ОГП и за приложението на последния.

          С оглед представената извадка от ДВ, съответно бр.86/10.09.2002 г./л.114 по делото/, се установява, че жалбоподателите са били уведомени за решението на СОС, с което проектите са одобрени.

          Че имотите на жалбоподателите попадат в обхвата на плана се установява от представените с жалбите документи за собственост, от съдържащата се по делото графична част, изисканите служебни справки от ГИС, от заключението на допуснатата по делото, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, както и от постановените от ВАС на РБ съдебни актове в производството по чл.213 ГПК, отм.

          Жалбите, с които сме сезирани са  подадени, както следва:  на 19.09.2002 г. – жалби № 1; на 24.09.2002 г.- жалба № 2, 10, 11, 12, 17 и 18; на 23.09.2002 г.- жалба № 5, видно от  щемпела на район „Т.” върху същите.

          Ето защо съдът приема, че жалбите са подадени в преклузивния за това срок по чл.37, ал.1 ЗАП, отм., приложим по силата на препращащата норма на чл.138 ЗТСУ, отм. с влизането в сила на ЗУТ от 31.03.2001 г., но в сила към момента на одобряване на оспорения индивидуален административен акт /ИАА/. Налице са предпоставките на чл.295 ППЗТСУ, отм., но приложим за конкретния план, поради което жалбите са допустими.

          Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.3 ЗАП, отм. във връзка с пар.4, ал.1 от ПЗР на АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

          Обжалваният индивидуален административен акт /ИАА/ е издаден от СОС, като правно основание е посочена нормата на чл.6,т.6 ЗТСУ, понастоящем отменен, но приложим на основание пар.6, ал.3 от ПЗР на ЗУТ. В редакцията на ЗТСУ към момента на приемане на обжалваното по делото решение е посочено, че подробните градоустройствени планове /ПУП/, каквито са одобрени с процесния ИАА, се одобряват от общината. Под община следва да се разбира “общински съвет” по смисъла на чл.18, ал.1 ЗМСМА като правоприемник на ОбНС по смисъла на чл.3, ал.2 ЗНС, отм., като орган на местно самоуправление. Съгласно пар.14, т.9 от ДР на ЗИДЗТСУ, обн.ДВ, бр.63/95 г. навсякъде в закона думите “ОБНС” се заменят с думата “общината”, т.е. ще се има предвид общинския съвет като колективен орган на управление, а не общината като териториална единица или общинската изпълнителна власт. Следователно след като в разпоредбата на чл.6,т.6 ЗТСУ, отм. е изрично визиран органа, който следва да издаде акта по тази законова разпоредба, хипотезата на чл.6, ал.4 ЗАП е неприложима в случая.Още повече, че в т.11 на чл.21 ЗМСМА изрично е предвидено това правомощие на съответния общински съвет.Следователно компетентен да издаде ИАА по чл.6, т.6 ЗТСУ, отм., в конкретния случай е СОС, вж. и решение № 5421/99 г. по ах.д.№ 926/98 г. на ВАС на РБ, Второ отд. По изложените по-горе мотиви е неприложима и разпоредбата на чл.184 ЗТСУ, отм., така и в решение № 4412/09.05.2002 г. на ВАС на РБ, по ах.д.№ 1873/2002 г., Второ отд.

          Ето защо обжалваният по делото ИАА е приет от надлежен по закона административен орган и в съответствие с дадените му правомощия.

          Неоснователен е довода, че обжалваното решение на СОС е подписано от длъжностно лице без надлежно упълномощаване- решението, с което е одобрен обжалвания ПУП е прието от СОС, а извлечението от него, представено по делото е подписано от Председателя на СОС. Съгласно чл.25, т.6 от ЗМСМА председателя на съвета представлява съвета пред външни лица и организации. А съгласно чл.11, ал.1, 4 от Правилника за организацията и дейността на СОС и столичната общинска администрация, приет С решение № 1 на СОС по протокол № 7 от 14.02.2000 г., Председателят на СОС удостоверява с подписа си протоколите от заседанията на Столичния общински съвет, както е сторено в случая.

          Следователно, ирелевантно е обстоятелството, че представеното по делото  извлечение от решение № 45, т.2 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. не носи подписа на секретар.

          Следва да добавим, че решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001 г. ,т.2 на С.О.С. е предмет на редица адм.дела освен настоящето, така например адм.д. 3196 по описа за 2004 г, адм.д. 1111 по описа за 2005 г., адм.д. 2430 по описа за 2004 г., адмд. 3058 по описа за 2004 г., адм.д.№ 3207 по описа за 2004 г., тъй като производството е разделено по квартали. В така цитираните адм.д. е прието, че решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001 г. ,т.2 на С.О.С. е издадено от компетентен за това орган. Тази теза е приета и от ВАС на РБ в решение № 7275 от 22.05.2012 г. по адм.д.№ 477 по описа за 2012 г. ІІ-ро отд., с което е потвърдено адм.д № 3196 по описа за 2004 г. по описа на СГС, АО, ІІІ-А-закрит състав /относно кв.50/, както и в решение № 5048 от 11.04.2011 г. по адм.д. № 854 по описа за 2011 г., ІІ-ро отд., с което е потвърдено решението от 15.05.2010 г. по адм.д.№ 3207 по описа за 2004 г. на СГС, АО, ІІІ-Д състав.

          Съдът констатира, че ИАА е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и е мотивиран.

          Законосъобразността именно на тези мотиви настоящата инстанция следва да провери.

          Съдът ще провери тази законосъобразност само в частта, в която така одобреният план се обжалва, като терминологията в настоящето решение се съобразява с уредбата на ЗТСУ, отм.- в частта относно предвижданията в кв.1 за парк, спорт и рекреативни дейности / жалби с № 1,2,5,10,11,12,17 и 18/, уличната регулация от о.т.580 до о.т.589 /жалба № 5/,  уличната регулация от о.т. 581-587/ жалба № 11/ както и уличната регулация по о.т.114 до о.т.118 /жалба № 17/.

          Служебно известно е на съда, че решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001 г. , т.2  на С.О.С. в частта относно предвижданията за уличната регулация в участъка от о.т. о.т.569-о.т. 573 е налице влязло в сила решение, постановено по адм.д.№ 3196 по описа за 2004 г. на СГС, АО, ІІІ-А-закрит състав, с което решение жалбата е отхвърлена като НЕОСНОВАТЕЛНА.

          По настоящето дело съдът ще се произнесе по нарушенията на обжалвания ПУП в неговите части, въведени с жалбата, а не в течение на процеса и по-конкретно след изслушване на заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице инж.К..

          В останалата част с оглед доводите в обстоятелствената част на жалбите и при съобразяване със спецификата на производството, така одобрените планове са влезли в сила.

          Относно съответствието на ОГП:

          Относно отреждането за парк, спорт и рекреативни дейности  /жалби с № 1,2,5,10,11,12,17 и 18/:

          Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.К. по задачата поставена от съда, обжалваният ЗРП е съобразен със ЗОПОГП, обн.ДВ, бр.89/1961 г., както и с неговите изменения, вкл. с частичното изменение за южни градски територии- кв.Манастирски ливади, кв.К.В.. и кв.Витоша от 1995 г., заповед № РД-02-14-647/20.11.1995 г. на МТРС за разширението на „Ю.П. ІV-та част”, с отразени промени към тази дата за цитираните квартали. Съгласно ЗОПОГП територията, където попадат имотите, собственост на жалбоподателите - кв.1, е предвидена за „зона за озеленяване и спортно-рекреативни дейности”. За реализиране на предвижданията на ОГП, в обжалвания ЗРП отреждането на кв.1 и кв.45 е за „парк, спорт, атракционни обекти, амфитеатър и КОО”/отговор по задача 4/.Такова е и отреждането по ОУП, обн.ДВ, бр.106/2006 г., съгласно който кв.1 и кв.45 попадат в зона „за градски градини и паркове”. Че кв.1 и кв.45 попадат в зона „за озеленяване и спортно-рекреативни дейности” е видно и от утвърдените са Правила и нормативи за прилагане на ЗРП на м.”К.В..-Ю.П.-ІV част”. Видно от последните тази зона е предназначена за изграждане на парк, водни площи, спортно-рекреативни и атракционни обекти и др.дейности, съвместими с отдиха.

          Съдът кредитира заключението на СТЕ, тъй като същото е компетентно изготвено, както и съответства на събраните по делото писмени доказателства.

          Следователно, отреждането по обжалвания ЗРП съответства и на предвижданията, както в ЗОПОГП, който е в сила към датата на приемане на обжалвания ИАА, така и по сегадействащия ОУП.

Основателен е довода на ответника, че обжалвания ПУП не е следвало да се съобразява с издадените ЧЗР относно имоти 21/жалба № 18/, 294,295,296 /жалба № 1/,297 и 1162, защото същите са за допускане по изключение на временно строителство-чл.148,149 и 151 от ППЗТСУ. Градоустройствените решения не се съобразяват с временни строежи, защото тяхното предназначение е да задоволят временни потребности докато имота се отчужди и в него се изпълни обществено мероприятие /както е и в разглежданите случаи/.В този смисъл е и заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.К..

          Без значение за законосъобразността на обжалвания ПУП в случая е обстоятелството какво е отреждането в съседните имоти.

          Следва да добавим и, че от жалбоподателите не бяха ангажирани доказателства за законност на намиращите се в имоти № 1183-паянтова сграда и № 300- масивна сграда на един етаж. А освен това по ОГП-1961 г. за територията в която попада кв.1 /и кв.45/ по обжалвания план, е за озеленяване, което е несъвместимо с жилищно или друг вид строителство различно от мероприятието за което е отреждането, т.е. изградените в тези имоти постройки са незаконни само на това основание- несъответствие с отреждането по плана. 

          Ето защо настоящата инстанция не намира нарушение на ПНТСУ във връзка с отреждането за парк, спорт и рекреативни дейности.

          Относно предвижданията за улична регулация:

          Действително, както твърди и ответника, улиците се проектират в обществен интерес, арг. и от разпоредбата на чл. 22 ЗТСУ, отм., но в сила към момента на одобряване на спорния по делото проект.

          С оглед приетото в правната доктрина и съдебната практика целесъобразният акт също следва да бъде законосъобразен.

          Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.К., улицата проектирана между о.т.117 и о.т.496 съответства на предвижданията на ОГП и ОУП.  По данни от ОУП улицата е ІІІ-А клас, т.е. районна артерия- улица с висок клас и се отнася към първостепенната улична мрежа, осигуряваща връзка между отделните територии. Улица от такъв клас и с такава широчина – 26,5 м. и дължина засяга в по-голяма степен съседните й имоти, за разлика от второстепенната улична мрежа, поради което не може да бъде напълно съобразена с обектите по трасето.

          Според вещото лице инж.К. в случая необходимостта от улицата по о.т.117 и о.т.496 е доказана, налице е обществен интерес.

          Съгласно чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1998 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) от ЗТСУ, отм., със застроителен и регулационен план за неурегулирани територии, както и за територии с неприложена първа регулация се определят необходимите площи за изграждане на улиците, площадите, обектите и съоръженията (надземни и подземни) на техническата инфраструктура. Действително, за осъществяването на тези мероприятия с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на общината еднаква процентна част от имотите си, опредЕ плана, но не повече от 25 на сто.

          С оглед писмото на район „Т.” от № 6602-18 от 08.02.2006 г. /л.143 по делото/ така одобрения план е първа регулация.

          Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.К., около 40% от имот № 620 и около 96 % от имот № 890 /жалба № 17/ попадат в улицата по о.т.117 и о.т.496 и по-конкретно уличната регулация по о.т.114 до о.т.118.  

          Ето защо настоящата инстанция приема, че уличната регулация по о.т.114 до о.т.118 е в противоречие с чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1998 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) от ЗТСУ, отм., но в сила към приемане на процесния ПУП. Затова и в частта в която с обжалвания ИАА е одобрена уличната регулация по о.т.114 до о.т.118 жалба № 17 е основателна, а решението на СОС като незаконосъобразно ще следва да бъде отменено.

          Относно уличната регулация по о.т.580-о.т.589 /жалба № 5/ и о.т.581- о.т.587 /жалба № 11/:

          Видно от заключението на вещото лице инж.К. улицата отнема от имот 1334 /жалба № 5/ около 67 %, а от имот 1788 по улицата от о.т. 166 до о.т.293 А /жалба № 11/ - 25,7 %. Същевременно вещото лице констатира, че  обжалваният ЗРП е съобразен с действащия към момента на неговото одобрение ОГП-1961 г. В графиката на този план е била предвидено улица, която да свързва ул.”А.Й.”***, затова и с процесния ЗРП е развита улица между о.т.166-о.т.593 /през о.т.580-о.т.589/ . Тази улица е разположена между кв.1 и кв.45 по обжалвания план. Към улицата е предвиден и паркинг по о.т.580-о.т.588-о.т.587-о.т.591. По действащия към настоящия момент ОУП-2009 г. предвидената по обжалвания ЗРП връзка между улици ул.”А.Й.” ***, отпада, а е предвидена връзка между улл.”д-р Б.В.”*** – между о.т.355 и о.т.593. За улеснение на съда и страните вещото лице е приложил пояснителна скица, представляваща извадка от актуалния ОУП, в който улицата между о.т.166-о.т.593 /тази по ОГП -1961 г. и обжалвания ЗРП/ не е показана, а между о.т.355 и о.т.593 а е означена с плътна зЕ.линия. Изготвена е и пояснителна скица, на която в кафяво е означена частта от имот 1334, която попада в улица и паркинг, а в жълто- частта от имот 1788.                                                                                                             

          От тези констатации следват следните правни изводи:

- отрежданията на плана, одобрен с обжалвания ИАА,  съответстват на предвижданията на ОГП в сила към момента на одобряването. Ще напомним, че законосъобразност на ИАА се преценя съобразно действуващото към момента на неговото издаване законодателство.

          Следователно не са допуснати твърдените в жалбите  нарушения на ПНТСУ.

-обжалваната от жалбоподателите, собственици на имот 1334, кв.1, улична регулация през о.т.580-о.т.589 е отпаднала. В този смисъл не е налице и правен интерес от обжалване.

          Констатираното от вещото лице инж.К. противоречие на предвижданията между ОГП-1961 г. и сега действащия от 2009 г. следва да бъде преодоляно от административния орган, а не от съда, арг. и от разпоредбата на пар.2 от ПЗР на ЗУТ на която страните по спора, вкл. и вещото лице се позовават. При съобразяването на процесната улица с новопредвиденото трасе следва да се съобрази и местоположението и обхвата на паркинга, който е устроен до тази улица /о.т.580-о.т.588-о.т.587- о.т.591/ и който също е предмет на жалбата. Това е така, защото при отпадане на улицата, отпада и необходимостта от паркинга. В този смисъл е и заключението на СТЕ.

          Следователно, отрежданията на плана, одобрен с обжалвания ИАА,  съответстват на предвижданията на ОГП в сила към момента на одобряването.

          Ето защо като не са допуснати твърдените в жалбите  № 5 и 11 нарушения на ПНТСУ, същите ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.         

           По разноските:

          При този изход на спора разноски се следват само на жалбоподателите В.С.Ш. и Н.В.К., но те не са претендирали присъждането им. На останалите жалбоподатели макар и разноски да са правени и претендирани, такива не им се следват.

          Тъй като ответникът не претендира разноски, съдът не му присъжда такива относно неоснователните жалби.

          Задължение на ответника е – чл.39, ал.2 ЗАП, отм., да индивидуализира заинтересованите страни, както и посочи адреси за призоваването им, затова и при неизпълнение на това му задължение, следва да понесе тежестта за разноските относно назначените от съда особени представители. В случая за назначени особени представители- адв. И.Д.С., адв. А.Т.Ц., адв. В.Т.К., адв. Е.Н.П., адв. Е.Б.П., С.К.Й., адв.Е. П.Й., като С.О.С. ще следва да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ по 150 лв. за всеки един от тях или общо в размер на  1050 лв.

          Заинтересованите страни Л.С.К.,  С.К.К.,  В.К.К., В.В.Л., П.А.Л., З.Н.Н.,  Е.В.К.Й.В.Ф.,  В. С.С.,  Г.С.С.,  Й.Д.К.,  Ц.Г.Я. и  Д.Г.К., чрез адв. Р.П. претендират разноски, но с оглед изхода по спора по жалбата на А.Б.К., която не поддържат, такива не и се следват.

 

                      ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                Р   Е   Ш   И :                

 

                      ОТМЕНЯ по жалбата на В.С.Ш. и Н.В.К.,  решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001 г., т.2 на С.О.С. /СОС/, с което е одобрен проект за кадастрален план /КП/, улично- регулационен план, застроителен и регулационен план /ЗРП/ на м.”К.В..” и м.”Ю.П.-ІV” в граници: бул.”Т.К.”, река „Д.” „О.П.” и улица между о.т.496 и о.т.117, без улици, контактни на квартали с одобрен ПГКП, по червените и сини линии, цифри и текст с корекциите в зелен цвят, в частта относно предвижданията за уличната регулация по о.т.114 до о.т.118, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

                      ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от В.С.Ш. и Н.В.К. в останалата част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

                      ОТХВЪРЛЯ жалбите, подадени от А.А.А., П.К.И., Р.Й.Е., Ф.Л.К., П.Р.Д.-Ф., Р.Т.Ф.,М.Т.Ф.,  Т.Л. Щ., Б.С.В., А.Б.К., В.Х.К., Й.И.С., срещу решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001 г. ,т.2 на С.О.С. /СОС/, с което е одобрен проект за кадастрален план /КП/, улично- регулационен план, застроителен и регулационен план /ЗРП/ на м.”К.В..” и м.”Ю.П.-ІV” в граници: бул.”Т.К.”, река „Д.” „О.П.” и улица между о.т.496 и о.т.117, без улици, контактни на квартали с одобрен ПГКП, по червените и сини линии, цифри и текст с корекциите в зелен цвят, в частта относно предвижданията  в кв.1 за парк, спорт и рекреативни дейности , уличната регулация от о.т.593 а до о.т.494, както и уличната регулация по о.т.593 а до о.т.631, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

                      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от М.Я.К., на основание чл.203 ГПК, отм. във връзка с чл.45 ЗАП, отм.

                      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от  Й.И.С. по отношение на имот № 4187, кв.45, имот 1777, кв.133 и имот 1262, кад.лист 618 /срещу кв.74 и 74 а/.

 

                      ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото по отношение на заинтересованите страни: М.С.Г., С.С.Д., В.С.Н., Б.Н.С., К.Н.Б., К.М.Г., В.Г.С., Г.С.С., К.Д.С., Й.Д.П., Л.Н.К. и А.Н.А..

 

                      ОСЪЖДА С.О.С., гр.С., ул.”М.” №**, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Националното бюро за правна помощ разноските относно назначените от съда особени представители - адв. И.Д.С., адв. А.Т.Ц., адв. В.Т.К., адв. Е.Н.П., адв. Е.Б.П., С.К.Й., адв.Е. П.Й., по 150 лв. за всеки един от особените представители или общо в размер на 1 050 лв.

 

                      РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му, с изключение на частта, в която решението има характер на определение като в тази част срокът е 7-дневен, считано от уведомяването.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                                                     

                                                          ЧЛЕНОВЕ: