Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260680 04.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18215
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД,
ЕИК ********* против М.И. Ж., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по
чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги от 15.05.2017 г., по което имало неплатени суми в размер на общо
144,33 лева – за ползвани далекосъобщителни услуги за периода 15.05.2017 г. –
19.06.2017 г., за които били издадени фактури с настъпил падеж. Поради липса на
плащане, договорът бил едностранно прекратен.
Ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5291/11.06.2019 г. по ч.гр.д. №
7928/2019 г. на ПРС, III бр.с., връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал.1 ГПК,
при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск в срока по
чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването му. Не
се претендират законна лихва и обезщетение за забава, присъдени със
заповедта. Претендират се разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез
назначения особен представител, с който оспорва иска по основание и размер – в
т.ч. твърденията в ИМ и представените доказателства, които не носят подписа й;
ответницата не получила фактурите, за да възрази срещу начислените суми;
фактурите не се ползвали с док. стойност; от договора не ставало ясно за кой
тел. номер се отнася; липсвали доказателства за предоставяне на сочените
услуги; както и такива за начина на остойностяване на евентуалните разговори.
Моли се за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 7928/2019 г.
на ПРС, III бр.с., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта
за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът,
по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
За основателност на
претенцията, при условията на пълно и главно
доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно
правоотношение с ответника по договора за мобилни услуги, със соченото
в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период; постигнати уговорки за плащане на – конкретни цени за
предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния
размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане на сумите, т.е. да докаже по основание и
размер дължимостта на претенцията.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, като установи и положителни факти, които да изключват,
унищожават или погасяват претендираните вземания, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
приема иска за неоснователен, поради следното:
По делото е представен процесният договор, който носи подпис
за ответника, неоспорен в срок, при което го обвързва с предвидените права и
задължения. В хода на производството обаче не бяха ангажирани каквито и да е
доказателства за – реалното предоставяне на твърдените услуги за исковите периоди
и начина на формиране на търсените суми, въпреки изричните указания за това към ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото
/вж. Определение по чл. 140 ГПК № 261772/09.10.2020 г. – л.50 – получено
редовно – л.52/. Тези обстоятелства са
изрично оспорени от ответника в отговора, а установяването им е част от ФС
на претенцията.
Не се установява дали същите са сбор от месечни такси и в
какъв размер, вкл. – дали те съответстват на предвидената в договора, както и
дали са потребени моб. услуги, смс, интернет и прочие и за какъв период.
Твърдените фактури, които са представени по делото, не внасят яснота по горните
въпроси – първо са частни документи, оспорени и отразяващи само изгодни за
ищеца обстоятелства, второ - според отразеното в тях касаят начислявания за два телефонни номера, без
разграничение, но в размер именно на търсената в процеса сума. Твърденият
договор за моб. услуги от 15.05.2017 г. касае предоставяне само на един моб. номер, а друго основание на
вземането не може да се съобразява в настоящото производство /предвид
издадената заповед/.
При това положение не се
установяват основни елементи от ФС на иска, при което и същият не може да бъде
уважен. За дължимост на сумите следва да се докаже по категоричен начин, че
услугите са предоставени и потребени от ответника, както и да се установи
начинът на формиране на търсената цена. Такова доказване не е проведено,
въпреки изричните указания по чл.
146, ал. 2 ГПК в определението за доклад.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая
доказване на всички елементи от ФС на претенцията не бе извършено, поради което
недоказаното се приема за
нестанало.
Съдът не формира извод за
наличие на главен дълг, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски
се дължат на ответницата, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК, но искане в тази връзка не е направено.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Теленор България” ЕАД,
ЕИК ********* против М.И. Ж., ЕГН ********** иск за признаване за установена в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 144,33 лева – главница за ползвани
далекосъобщителни услуги за периода 15.05.2017 г. – 19.06.2017 г. по договор за
мобилни услуги от 15.05.2017 г., за която /ведно с други вземания/ е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5291/11.06.2019 г. по ч.гр.д. №
7928/2019 г. на ПРС, III бр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ