Решение по дело №720/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1101
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20201100900720
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в закрито заседание на  28.07.2020 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 720 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.25 ЗТР.

         Образувано е по жалба на „Е.Б.", ЕИК ******** срещу отказ на АВ № N 20200407101343/07.04.2020 г. по подадено заявление по образец Ж1, към основно заявление по образец Б7 с входящ номер 20200228164849 от 28.02.2020 г.

         Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт по см. на чл.25 ЗТР и следователно е допустима.

         Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

         Обжалваният отказ е постановен по заявление образец Б7 с входящ номер 20200228164849 от 28.02.2020 г. за вписване на действителен собственик на дружеството  и лице за контакти.

         Отказът е мотивиран с неизпълнение на изискванията на чл.50а, ал.2, т.3 от Наредба №1 относно документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ.

         Към заявлението е била представена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, притежаваща нотариална заверка на подписа на лицето направило изявлението,  относно лице явяващо се действителен собственик на дружеството. Посочени са и юридическите лица, чрез които пряко и непряко  се упражнява контрол.

         Депозирано е и съгласието на лице  за контакт, като документа  притежава нотариална заверка на подписа.

         При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗМИП действителните собственици се вписват съгласно декларация по образец установен в ППЗМИП, която в съответствие с  чл. 38 от ППЗМИП следва да притежава   нотариална заверка на подписа.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ

Чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел  е въведено изискване за предоставяне в търговския регистър на документи, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.

         Доколкото нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП постановява, че извършването се вписва въз основа на декларация, то следва извода, че ДЛР не извършва преценка относно верността на заявените обстоятелства, съответно и не събира и доказателства за тяхното наличие.

         Правилото на  чл. 63, ал. 3 ЗМИП въвежда изискването за съответно прилагане на ЗТРРЮЛНЦ. Следователно  при отчитане на спецификата на а чл. 63, ал. 4 от ЗМИП , с което е въведен декларативен режим на регистрация, следва да се направи извода, че  в хода на охранителното производство не следва да се изискват други документи освен декларацията. Следователно нормата на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, явяваща се подзаконов нормативен акт, противоречи на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП и не следва да бъде прилагана на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Нормата на чл. 63, ал. 4, т. 1 и т. 3 Закон за мерките срещу изпирането на пари урежда като отделни обстоятелства вписването на лице за контакт и вписването на физическото лице, което е действителен собственик.

Физическо лице за контакт следва де е постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това.

В случая действителния собственик не е постоянно пребиваващ на територията на РБ. Следователно са налице основанията за вписване на лице за контакт.

Поради несъвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на АВ отказът следва се отмени.

                  Воден от горното, Софийски градски съд

 

 

                                               Р   Е    Ш    И   :  

 

         ОТМЕНЯ отказ на АВ № N 20200407101343/07.04.2020 г.  , като указва да се извърши вписване по заявление по образец Б7 с входящ номер 20200228164849 от 28.02.2020 г.

Решението не подлежи на обжалване.

        

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: