Присъда по дело №1345/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
към Присъда № 124 от 28.05.2024г. по НОХД № 1345/2024г. по описа на
Варненския районен съд
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 15.12.2023г.
обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено обвинения срещу
подсъдимия: И. Г. Г. с ЕГН: **********, роден на 12.12.1995 г. в град Добрич, българин,
българско гражданство, с постоянен и настоящ адрес: град Добрич, бул. „25 - ти Септември“
№62, ет.3, ап.10, неосъждан, за престъпление по чл. 216, ал. 1, от НК, за това, че:
На 31.03.2023 г. в град Добрич, противозаконно унищожил чужди движими вещи - два
броя автомобилни гуми марка „WINGVARD SPORT 2 SUV“ с размери 255/50/19 на обща
стойност 400 лева и два броя автомобилни гуми марка „NEXEN“ с размери 255/50/19 на
обща стойност 400 лева, всичко на обща стойност от 800 лева, собственост на М. М. Г..
Предвид данните за местоизвършване на деянието, посочени в ОА, съдът с разпореждане
от 18.12.2023г., съобразявайки се с принципната норма на чл.36, ал.1 от НПК, е прекратил
съдебното производство пред РС-Варна и е изпратил делото по местна подсъдност в РС-
Добрич. След отвод на всички съдии от местно компетентния съдебен орган- РС-Добрич, с
Определение №161/27.03.2024г. ВКС е определил делото да се разгледа от РС-Варна.
Съгласно разпоредбата на чл.247 Б от НПК по делото бе проведено разпоредително
заседание, в хода на което съдът прецени, че входа на ДП не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за
разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК, на основание
чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредително
заседание.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по
искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията
на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът
намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието
на протоколите за разпит на свидетелите и експертното заключение, дадено на досъдебното
производство, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу
подсъдимия обвинение. Счита, че повдигнатото обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК спрямо
подс. Г. съвпада с изложената в обв. акт фактическа обстановка, която поддържа изцяло.
Сочи като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на подс., а отегчаващи
такива според него липсват. С оглед на изложеното предлага подс. Г. да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението и да му бъде наложено наказание девет месеца
лишаване от свобода, което на осн.чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде редуцирано с една трета до
шест месеца лишаване от свобода, което на осн.чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с три
години изпитателен срок. Моли вещественото доказателство 1 брой оптичен носител,
съдържащ записи от камери да остане по кориците на делото , а по отношение а
вещественото доказателство 1 брой джобно ножче, същото да бъде отнето в полза на
държавата.
Защитникът на подсъдимия - адв.Г. от ДАК намира, че подс. Г. признал изцяло
фактите и обстоятелства отразени в обстоятелствената част на обв. акт и се съгласил да не
1

бъдат събирани доказателства за тези факти. Относно размера на наказанието се
солидаризира изцяло с мнението на представителя на Държавното обвинение, тъй като
счита, че такъв вид наказание ще изпълни целите на НК. Относно веществените
доказателства, предоставя на съда.
Подсъдимият Г. се признава за виновен. Моли за минимално наказание, като сочи, че
ще се опита да възстанови вредите.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Подсъдимият И. Г. Г. е роден на 12.12.1995 г. в град Добрич. Той е българин, с българско
гражданство. Не е семеен. Живее в град Добрич, на бул. „25 - ти Септември“ №62, ет.3,
ап.10 заедно с баба си. Подсъдимият няма постоянна трудова заетост. Работи в сферата на
строителството без трудов договор.
Подсъдимият не е осъждан. С решение по АНД № 699/2022г. по описа на PC - Несебър,
влязло в сила на 22.10.2022г. той бил освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. с ал.3, т,1 от НК, като му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000лв.. Той не заплатил така
наложената му глоба.
Свидетелката М. М. Г. от гр.Добрич заемала длъжността административен ръководител
на РС-Добрич. Тя притежавала лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ИДИ“ с
peг. номер ТХ 2002 АТ. Автомобилът бил оборудван с два броя автомобилни гуми марка
„WINGVARD SPORT 2 SUV“ с размери 255/50/19 и два броя автомобилни гуми марка
„NEXEN“ с размери 255/50/19.
През деня на 30.03.2023г., около 14.00 часа, св.М. паркирала горепосочения автомобил в
град Добрич, на бул. „25 -ти септември“ в затревена площ до бл.№48, зад магазин „Мания“.
Вечерта на 30.03.2023г. подс. И. Г. Г. и негови познати- свидетелите В.Е.Е. и М.П.Ц. се
намирали в централните части на град Добрич и се разхождали. Подс. бил употребил
алкохол. Около 01:28 часа на 31.03.2023г. подс. Г. и свидетелите Е. и Ц. преминали покрай
паркирания автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ“ с peг. номер ТХ 2002 АТ,
собственост на св.М.. При преминаването им в района те били заснети от разположените
камери за видеонаблюдение, монтирани на магазин за дрехи втора употреба /м-н „Мания“/,
находящ се на адрес град Добрич, ул. „Константин Стоилов“№ 4. Подс. Г. се възмутил от
начина, по който бил паркиран автомобила на М. и решил да му спука гумите. За целта
извадил от дрехите си джобно ножче и с него продупчил една по една и четирите гуми на
автомобила в страничната им част. Действията на подс. били възприети от свидетелите В.Е.
и М.Ц.,които се опитали да го възпрат, но подсъдимият не се отказал докато не срязал и
четирите гуми. После тримата се разходили още малко и се прибрали по домовете си.
Сутринта на 31.03.2023г. на св.М. била уведомена от брат си, че гумите на автомобила й
са спаднали. Тя отишла до автомобила и установила, че и четирите гуми са срязани. За
случилото се М. подала сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнала дежурна група от Първо
РУ-Добрич, която извършила оглед на лекия автомобил. При същия не били фиксирани и
иззети следи. Били изготвени фотоснимки.
След приключване на огледа пострадалата организирала транспортирането на
автомобила си до авто сервиз. След прегледа на автомобила било констатирано, че гумите
са срязани по начин, който не позволявал отремонтирането им.
Автомобилът на М. бил застрахован в ЗД „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД със застраховка автокаско. Още
същият ден св.М. уведомила застрахователното дружество за нарязаните гуми като
предявила дигитална претенция. По повод същата в застрахователната компания била
2

заведена щета №44010312302169/31.03.2023г. и на М. било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 332, 80 лв. само за две от гумите.
По случая, на основание чл.212, ал.2 от НПК било започнато разследване за
престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като било образувано ДП №275/2023г. по описа на
Първо РУ-Добрич. В последствие с постановление от 31.05.23г. на прокурор при ВКП
изпълняващ длъжността Гл.прокурор надзорът над ДП, на основание чл.195, ал.4, пр. 1 вр. с
чл.43, т.2 от НПК, бил възложен на РП-Варна. Разследването било прието от прокурор при
РП-Варна и възложено в Първо РУ-Варна, където се провеждало под ДП№9006/2023г. по
описа на Първо РУ-Варна.
Съгласно назначената в хода на ДП съдебно-оценителна експертиза / л. 48 от ДП/
стойността на инкриминираните вещи към датата на деянието възлизала както следва : два
броя автомобилни гуми марка „WINGVARD SPORT 2 SUV“ с размери 255/50/19 са на обща
стойност 400 лева и два броя автомобилни гуми марка „NEXEN“ с размери 255/50/19 са на
обща стойност 400 лева. Съгласно заключението общата стойност на вредите възлиза на 800
лева.
В хода на разследването били проведени оперативно - издирвателни мероприятия и
като автор на престъплението бил установен подс.Г..
С постановление от 08.04.2023г. И. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем, като
при проведения разпит, в присъствието на защитник, дал подробни обяснения относно
времето, мястото и начина на осъществяване на престъплението. Същият изразил съжаление
за стореното.
С протокол за доброволно предаване от 08.04.2023г. обв. И. Г. предал 1 брой джобно
ножче, като пояснил, че това е ножът, с който е нарязал гумите на автомобила.
От приетите по делото справки съдимост, ведно с бюлетини за подс.Г. е видно, че
същият не е осъждан за престъпления. С решение по АНД № 699/2022г. по описа на PC -
Несебър, влязло в сила на 22.10.2022г. подс. бил освободен от наказателна отговорност на
основание чл.78а от НК за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК.
В хода на разследването била изискана информация от PC – Несебър, от която се
установява, че подс.И. Г. Г. не е заплатил наложената глоба в размер на 1 000 лева.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на
подсъдимия Г., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, от показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното
производство, от писмените и веществени доказателства: от протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, от съдебно-оценителна експертиза, протоколи за
доброволно предаване, видеозаписът съхраняван на 1 бр. оптичен носител, справка за
собственост на лек автомобил , справки от ДЗИ-ОЗ ЕАД , уведомление за щета и опис-
заключение към щета № №44010312302169/31.03.2023г. , ведно с фотоснимки , справки за
съдимост, както и от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия И. Г., тъй като същите
напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите М. М. Г., В. Е. Е. и М. П. Ц., тъй
като същите са непротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи
със заключението на приобщената по делото СОЕ, ВТЛЕ и с останалите писмени и
веществени доказателства по делото.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното производство СОЕ, като
компетентно и безпристрастно, като освен това кредитира и всички писмени и веществени
материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по
между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
3

Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият Г. доброволно, съзнателно
и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за подкрепеност
на направените признания от валидно събрани доказателства в хода на досъдебното
производство. Следва да се отбележи, че поради характера на проведената диференцирана
процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената съвкупност, в обем който би бил
изискуем при мотивиране на съдебния акт ако делото се разглежда по общите правила, а
само положителна констатация за подкрепеност на самопризнанието от събраните на
досъдебното производство доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение
359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№
1593/2015 г на Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е необходимо и
достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с направеното
самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и
изцяло да съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК
на ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите по делото М. М. Г., В. Е. Е. и М. П. Ц., от заключението на
съдебно- оценителната експертиза относно стойността на унищоженото имущество. Всички
факти, съдържащи се в гласните доказателствени източници са преки доказателства, според
отношението им към главния факт на процеса и първични, според източника им. Оценени
по действителното им съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността им.
При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК- поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. И. Г. Г. – роден на 12.12.1995г. в гр. Добрич, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН **********, е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, тъй като на
31.03.2023г. в град Добрич, противозаконно унищожил чужди движими вещи– два броя
автомобилни гуми марка „WINGVARD SPORT 2 SUV “ с размери 255/50/19 на обща
стойност 400 лева и два броя автомобилни гуми марка „NEXEN“ с размери 255/50/19 на
обща стойност 400 лева, всичко на обща стойност 800 лева, собственост на М. М. Г..
Съдът намира, че обвинението спрямо подс. Г. е доказано по несъмнен и безспорен
начин. В тази връзка обвинението се подкрепя от обясненията на подсъдимия, депозирани в
хода на ДП пред защитник, който съобщава факти и обстоятелства относно времето,
мястото и начина на извършване на деянието и предава средството, с което то е извършено-
1 бр. джобно ножче. Обвинението е подкрепено и от показанията на свидетелите В. Е. Е. и
М. П. Ц., които са преки очевидци на деянието на подсъдимия. Двамата свидетели сочат, че
във времето и на мястото посочени в ОА подс. е срязал четирите гуми на лека автомобил
„Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ“ с peг. номер ТХ 2002 АТ. Показанията на пострадалата
М. за начина, по който е заварила автомобила си, за нанесените по него щети- нарязани 4 бр.
гуми, показанията й относно марката и моделът на унищожените вещи също безспорно
подкрепя обвинението. Обвинението е подкрепено и от назначената в хода на ДП СОЕ,
която сочи пазарната оценка на унищоженото имущество.
Налице е верига от преки и косвени доказателства по делото, които в своята съвкупност
установяват безпротиворечиво, както предмета на престъпното посегателство и начина на
осъществяването на деянието, а така също и неговия автор.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
4

Изпълнителното деяние на престъплението чл. 216, ал. 1 от НК се изразява в
унищожаване или повреждане на чужда движима вещ, което само по себе си предполага
пряко или непосредствено въздействие върху вещта, в резултат на което тя престава да бъде
напълно или отчасти годна за използването й по предназначение.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението, посредством активни действия. Същият е продупчил с нож и четирите гуми
на автомобила собственост на М., в резултат на което същите са престанали да бъдат годни
да се ползват по предназначение. Съдебната практика и теория са категорични, че за да е
налице „унищожаване“ или „повреждане“, деянието на извършителя трябва да е насочено
към непосредствено физическо въздействие върху материалната субстанция на обекта.
„Унищожаването” е налице, когато чрез непосредствено физическо въздействие
материалната субстанция на обекта се засяга до такава степен, при която той става негоден
напълно и завинаги за използването му съобразно неговото предназначение. „Повредата”
също засяга материалната му субстанция. При нея само временно или частично се отнема
възможността за използването на обекта ( в този смисъл Тълкувателно решение №
50/28.12.1989 г. по н.д. № 18/89 г., ОСНК). В случая е налице първата форма на
изпълнителното деяние : унищожаване на инкриминираните вещи, тъй като същите в
резултат на въздействието на подс. /срязването им с нож/ са станали напълно негодни за
употреба, което е наложило подмяната им с нови вещи, за да се използва автомобила. Касае
се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на
собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото
придобиване, упражняване и запазване.
Няма спор по делото, че посредством срязването им с нож четирите гуми са спаднали са
станали изцяло негодни за ползване по предназначение. Поради това съдът приема, че
правилно РП-Варна е квалифицирала деянието като унищожаване на вещите. Няма спор и,
че процесните 4 бр. гуми са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към
датата на инкриминираното деяние същите са били „чужди” за подсъдимия, доколкото той
не е бил носител на правото на собственост върху тях.
Извършеното от подсъдимия деяние не представлява „маловажен случай“ по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК, тъй като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си
последици. Този извод на съда се извежда от обективните данни за деянието и неговия
автор. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че деянието е било извършено от
подсъдимия в пияно състояние, чрез използването на техническо средство- 1 бр. джобно
ножче. Съобрази и че опитите на очевидците на деянието да разубедят подс. и да
преустановят противоправното му поведение са останали неуспешни, като подс. е срязал и
четирите гуми на автомобила, което разкрива престъпна упоритост. Ирелеванто в случая е и
мястото където е бил паркиран автомобила, тъй като по делото не е установено, че той е
затруднявал придвижването на пешеходците, особено в тъмната част на денонощието,
когато е извършено деянието. Стойността на причинените щети – 800 лв. също не е
незначителна. Нещо повече, от доказателствата по делото е видно и че подс. макар да не е
осъждан е лице, за което с влязъл в сила съдебен акт е наложено наказание , макар и
административно такова, за извършено престъпление от общ характер, което повишава
обществената опасност на дееца. Поради което и съдът не намери опора в доказателствата
по делото да приеме, че настоящият случай е маловажен.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11, ал. НК. Подсъдимият И. Г. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че гумите са
чужди, както и че продупчвайки ги с нож ще засегне тяхната материална субстанция и това
ще доведе до унищожаването им. От волева страна подсъдимият е искал настъпването
именно на тези общественоопасни последици изразяващи се причиняване на абсолютна
5

негодност за ползване на вещите по предназначение.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Г. за престъплението по чл.
216, ал. 1 от НК съдът съобрази обуславящите отговорността обстоятелства и обществената
опасност на деянието и дееца.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства, съдът отчете наличието на лоши
характеристични данни за Г., предвид обстоятелството, че само няколко месеца преди
деянието срещу него е влязъл в сила съдебен акт, с който той е бил признат за виновен за
престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК и е бил освободен от наказателна отговорност.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително младата
възраст на подсъдимия /на 26 г. към момента на деянието/, липсата на предходна съдимост
/не е осъждан/, социалното му положение- без постоянна трудова заетост. Настоящата
инстанция счита, че като смекчаващо отговорността обстоятелство, в унисон с трайно
установената съдебна практика, следва да бъде отчетено самопризнанието, изразеното
съжаление за стореното и съдействието оказано от подсъдимия за разкриване на
обективната истина по делото още в хода на ДП. Следва да бъде съобразено, е подсъдимият
в нито един момент от производството не отрича участието си в деянието, напротив от
първия момент е признал същото и е предал средствата, с което е извършил деянието, като
това му поведението продължава и в съдебната фаза на процеса.
Самопризнанието в съдебното производство, предвид процедурата, по която протече
съдебното производство, не би могло да се приеме за допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като това би било в разрез със задължителната съдебна
практика по приложение на института на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от
НПК - т.7 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д. №1/2008г., ОСНК на ВКС.
Съгласно цитираната точка от ТР, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.
373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Наличието на посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, не води до
извод за многобройност и изключителност, така щото и най- лекото предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко и да е налице необходимост от налагане на
наказание под законоустановения минимум. Напротив, от доказателствата по делото,
коментирани по-горе и справката за съдимост се установява, че е налице завишаване на
обществената опасност на деянието и дееца в настоящия случай. С оглед на това настоящата
инстанция счита, че налагане на наказание при условията на чл.55 от НК в случай като този,
не би довело до постигане целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК.
Предвид горното и съобразявайки изложените по - горе обуславящи отговорността
обстоятелства, при превес на смекчаващите такива, настоящата инстанция счита, че на
подсъдимия следва да бъде определено наказание за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК
при условията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК. За това е предвидено наказание
лишаване от свобода до 5 г. Съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от
НК ще се постигнат ако на подсъдимия Г. за това престъпление бъде определено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Наказанието е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което съдът намира, че наказание
именно в този размер / към законовия минимум/ би постигнало целите както на
специалната, така и на генералната превенция и би било съответно на извършеното, и на
личността на извършителя. Това наказание според настоящия състав, ще удовлетвори на
първо място целта на индивидуалната превенция на наказателната отговорност. Наложеното
наказание лишаване от свобода ще отнеме възможността на подс. да върши други
престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на санкцията. Не на
последно място, наложеното наказание ще въздейства предупредително и върху останалите
членове на обществото, като ще ги провокира от въздържане към подобно престъпно
поведение. Съдът намери, че наказание „лишаване от свобода“ за по-дълъг срок в какъвто
смисъл пледираха прокурорът и защитата, би имало по-скоро негативно въздействие спрямо
подс. Г..
6

Предвид горното, след като определи наказание на подсъдимия Г.- „Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така
определеното наказание с една трета / с два месеца/ и наложи на подсъдимия наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Като отчете размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, от една страна и от друга данните за
личността на подсъдимия /неосъждан /, в млад възраст, съдът счете, че за постигане целите
на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е необходимо така наложеното му
наказание да бъдат изтърпяно ефективно, поради което и приложи разпоредбата на чл. 66 от
НК , като отложи изтърпяването на наказанието и определи на подсъдимия изпитателен
срок от три години. Съдът не намери законова пречка за отлагане изпълнението на
наложеното наказание, тъй като на подсъдимият за пръв път се налага наказание „лишаване
от свобода“. Конкретният размер на изпитателния срок, който е минималния предвиден в
разпоредбата на чл.66 от НК, съдът съобрази с необходимостта от оказване на нужното
възпиращо въздействие спрямо подсъдимия.
Съдът постанови вещественото доказателство по делото брой оптичен носител, съдържащ
записи от камери за видеонаблюдение да остане към материалите по делото.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „А“ от НК бе отнето в полза на Държавата вещественото
доказателства по делото – 1 брой джобно ножче, послужило за извършване на
престъплението. Съдът постанови след влизане на присъдата в сила то да бъде унищожено.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в размер на 140.40 лв. в полза на Държавата.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
7

Номер на акта:	124
Дата:	28 май 2024 г. (в сила от 13 юни 2024 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20243110201345
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 март 2024 г.

Присъда по дело №1345/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите