Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 277
гр.Свищов, 03.12.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 30.10.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№567 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна
квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „К.с.п.“ЕООД *** твърди, че с
разпореждане по ч.г.д. № 323/2019 г. по описа на РС-Свищов е уважено искането
му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника – ответник за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за незаплатени парични суми за доставка
на водоснабдителни услуги за питейно-битови нужди, който в предвидения от закона
срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е
депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответника като ползвател на имот- в гр.Свищов, ул.“***** е
абонат № ***** на "Водоснабдяване и канализация - Свищов" ЕАД.
Твърди, че последното дружество е преобразувано в „К.с.и п.“ ЕООД и ищецът е
негов правоприемник. Твърди, че като абонат ответникът е подчинен и на Общите
условия на "К.с.и п." ЕООД, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.
1, т. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
публикувани във вестник “Новинар” на 30.06.2006г. и вестник “Дунавско дело” бр.
25/23.06.2006г. („ОУ“), както и на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи („Наредбата“). Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл. 32 от Наредбата (съответстващ на чл. 32 от ОУ), заплащането
на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а когато
такива липсват - по начините, подробно описани в чл. 39, ал. 5 от Наредбата.
Заявява, че сроковете на плащане са уредени в чл. 40 от Наредбата, вр. с чл.
33, ал. 2 от ОУ - потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. При забавено плащане, абонатът заплаща и
законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ, вр. с чл. 40, ал. 1, вр. с чл.
86 от Закона за задълженията и договорите. Твърди, че е предвидена възможност
потребителят да възрази срещу начислените суми, с писмено възражение пред В и К
оператора в срока за плащане. В настоящия случай в определените срокове
ответникът не е подал възражение. Заявява, че тези правила са залегнали и в
индивидуалния договор на ответника. Видно било от справка-извлечение за
неплатени фактури за абонат № ***** от 22.03.2019г., за периода от м.април
2016г. до м. декември 2016г. неизплатеното задължение на ответника е в размер
на: 316,35 лева - главница и 78,35 лева - натрупана лихва или общо 394,70 лева. От тази справка ставало ясно, че
главницата е сумирана, а лихвите са изчислени поотделно, спрямо падежа на всяка
дължима сума. Цените, по които ищецът извършвал В и К услуги били утвърдени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и оповестени на интернет страницата
й.
Твърди, че Н.П. е абонат на
оператора "К.с.и п." ЕООД, предоставящо услуга - В и К на крайни
потребители, в съответствие със Закона за водите. Той е потребител по смисъла
на този закон, като ползвател на водоснабдения имот и като такъв, дължи
заплащането на сумите за консумираната вода по силата на Закона за водите,
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
Наредбата. Процесната сума представлявала неизпълнено парично задължение по
договора между ищеца и ответника за потребени В и К услуги в ползвания от
последния имот, за периода от м. април 2016 г. до м. декември 2016г. В тази
връзка е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 323/2019г. на PC -
Свищов.
Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск за признаване за установено по
отношение на Н.П.П., че дължи на "К.с.и п." ЕООД сумата от 316,35
лева - главница и 78,35 лева - натрупана лихва за периода от 10.12.2016г. до
22.03.2019г. включително или общо 394,70 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответника |Н.П. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска
по основание и размер. Твърди, че процесния имот и продаден от него и съпругата
му на „*****“ЕООД ЕИК ***** с НА от 22.02.2016г. , поради което след тази дата
не е потребител на процесните услуги. Същото било известно на ищеца и се
установявало и от свидетелските показания дадени по гр. д. №626/2016г. на СвРС.
Оспорва представената справка извлечение и карнетни описи като счита, че
показанията са неверни.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява, и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да
постанови решение в полза на дружеството ищец.
В проведеното съдебно заседание,
ответницата не се явява и не заема становище.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, прие за
установено следното от фактическа и от правна страна:
На 25.03.2019г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника Н.П.П., във връзка с което е образувано ч.гр.д.
№ 323/2019г. по описа на СвРС и е издадена заповед № 205/26.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – Н.П.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на кредитора – ищец в
настоящото производство, сумата от 316,35
лв. (триста и шестнадесет лева и 35ст.) - главница, 78,35 лв. (седемдесет и осем
лева и 35ст.) - лихва от 07.04.2016 г. до 22.03.2019 г., както и законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 25 лв. (двадесет и пет лева и 00ст.) за държавна
такса. Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата лично
и същият в предвидения от закона срок е депозирал възражение, че не дължи претендираните
от заявителя суми. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на
указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.
По делото като писмено доказателство е приобщена
справка-извлечение № 1993/22.03.2019 г. за дължими от Н.П.П. суми към „К.с.и п.“
ЕООД, справка за консумация на абонат от 21.05.2019 г. на „К.с.и п.“ ЕООД, хронология
на плащанията на абонат *****, копие на карнетен лист за абонат Н.П.,***.
Представен е и карнетен лист за
клиент Н.П. ***, видно от който е, че в процесния период е потчетено общо
количество вода от 153 куб.
По делото е вложено гр.д. №
626/2016г. на Районен съд Свищов, видно от което е, че с Решение
№85/28.04.2017г. е прието за установено, че Н.П.П. с ЕГН ********** ***, че
дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СВИЩОВ”ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** сумата от 739,60 лева
/седемстотин тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/ - главница, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и
канализация по издадени за периода от 13.11.2014г. до 09.03.2016г. фактури ,
аб. № *****, сумата от 53,18
лева/петдесет и три лева и осемнадесет стотинки/ - лихва за забава върху сумата 739,60 лева за периода от периода от 30.01.2015г. до
27.05.2016г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
- 31.05.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 197 от 02.06.2016г. по ч.гр.дело № 325/2016г. по описа на Районен
съд Свищов.
По същото дело е приложен договор
от 25.01.2000г. между страните по делото, за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води за адрес ул.“Цар Освободител“ №72.
Видно от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 99, том I, рег. №1011, нотариално дело № 77/22.02.2016 г., на нотариус Л.А., касаещ магазин за промишлени стоки №1, състоящ се от търговска зала, склад
и санитарен възел, със застроена площ от 125,86 кв.м. и от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти №100, том: І, рег. №1029, нотариално дело
№78/22.02.2016г. на нотариус Л.А., касаещ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65766.702.1725.1,1; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65766.702.1725.1.2; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65766.702.1725.1.3; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор65766.702.1725.1.4. е, че описаните имоти са продадени от
ответника и неговата съпруга В.П. са продали на 22.02.2016г. на „****.“ ЕООД,
ЕИК ***** с управител и едноличен собственик на капитала Н.П.П..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
който иск е допустим доколкото е подаден в срок от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество същия иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Съображенията за това са
следните:
В настоящия случай спорът на
страните е дали ответника има качеството потребител на ВиК услуги, а ако има
това качество дали има задължение към ищцовото дружество и в какъв размер.
Правоотношенията между страните
по делото се регулират от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Свищов
(преобразувано в „К.с.и п.“ ЕООД), одобрени от ДКЕВР, както и от индивидуален
договор сключен между ищеца и ответника.
В настоящия казус страните са
обвързани от валидно правоотношение на основание договор за предоставяне на В и
К услуги от 25.01.2000г. за имот, находящ се на ул. Цар Освободител №72 в
гр.Свищов. Въпреки, че ответникът оспорва, че има качеството потребител на В и
К услуги, съответно че не е страна по облигационното правоотношение с ищеца с
предмет доставка на такива услуги, същият, чиято е доказателствената тежест да
докаже възраженията си, не представи доказателства в тази насока. Действително от
приетите по делото доказателства се установява, че имотът на адрес „****е
продаден от ответника Н.П. и съпругата му В.П. на 22.02.2016г., т. е. преди
процесния период. Наредба №4 о 14.09.2004г. вменява на потребителите в чл.41,
ал.2, т.11 да извършват актуализация на партидата си при оператора при промяна
на собствеността върху присъединения към В и К системите имот. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от ОУ при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в
30- дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване,
промяна или закриване на партида, като представят за справка документи,
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или
на правото на ползване на имота. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ОУ предвижда, че ако
предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът
събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия
собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или правото
на ползване. С оглед на така действащата нормативна уредба и ОУ се налага
извода, че за ответника е възникнало задължение да заплаща на ищцовото
дружество количеството потребена вода и след продажбата на процесния имот, тъй
като същият не е направил постъпки за промяна на партидата.
Съгласно разпоредбата на чл. 32
от Наредбата (съответстващ на чл. 32 от ОУ), заплащането на изразходената и
отведена вода се извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват - по начините,
подробно описани в чл. 39, ал. 5 от Наредбата. Съгласно чл. 40 от Наредбата,
вр. с чл. 33, ал. 2 от ОУ -
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забавено плащане,
абонатът заплаща и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ, вр. с чл.
40, ал. 1, вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Предвид липсата
на доказателства по направените възражения от ответника по отношение на
начислените от ищеца количества отчетена вода и същевременно наличието на
такива доказателства- карнетен лист, които установяват по категоричен начин, че
за имота на ответника е отчетено претендираното количество вода, се налага
извода, че за процесния период м. април 2016.г. до м. декември 2016г., ответникът
дължи на ищеца претендираната сума за потребена вода в размер на общо 316,35
лева.
С оглед на установените срокове
за заплащане на главницата, следва да се приеме, че ответника е изпаднал в
забава с изтичането им. Предвид, че същият не е оспорил представената от ищеца
справа-извлечение, следва да се приеме, дължи обезщетение за забавено плащане
от падежа на всяко едно периодично задължение до датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК, в размер на общо на 78,35 лева.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното проиводство, като ги присъди с оглед
уважаване на иска. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер 25,00
лева за държавна такса.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство, в размер на 25,00 лева, представляващи заплатена от
ищеца държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.П.П. с ЕГН ********** ***, че
дължи на "К.с.и п." ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Т.А.Т. – Управител, следните суми: сумата 316,35 лв. (триста и шестнадесет лв. 35 ст.) за неплатени услуги на
"ВиК" ЕАД , с 78,35 лв.- лихва
от 7.04.2016 г. до 22.03.2019 г. и
законна лихва върху главницата от 25.03.2019 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №205 от 26.03.2019г. по ч. гр. дело № 323/2019г. по описа на Районен
съд град Свищов.
ОСЪЖДА на Н.П.П. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.с.и п.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т.А.Т. – Управител, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00ст.) -направени
разходи в заповедното производство за държавна такса.
ОСЪЖДА на Н.П.П. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.с.и п.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т.А.Т. – Управител, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 25,00 (двадесет и пет лева и 00ст.) - направени разноски в исковото производство за
държавна такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: