Решение по дело №311/2019 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Радомир, 02.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд-Радомир, III-ти състав, в публично заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Татяна Тодорова

при секретаря: Илияна Стоева и прокурора: ................ като разгледа докладваното от съдията АНД № 311 по описа на РдРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Г.” АД, *** с ЕИК …. със седалище и адрес на управление:***, представлявано еднолично от Председателя на УС на дружеството и негов изпълнителен директор Д.И. Д. срещу наказателно постановление № ПО-02-63 от 28.08.2019 г. на Директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ , с което за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ, чл.201, ал.2 от ЗВ, чл.53 и чл.83, ал.1 от ЗАНН им е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок и моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено. В жалбата твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати от наказващият орган съществени нарушения на административно – процесуалните разпоредби на материалния закон. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните разпоредби по съставяне на акта за установяването на нарушенията по реда и при условията на ЗАНН, като били налице и нарушения на закона и административно – процесуалните разпоредби при издаването на атакуваното наказателно постановление, които правят незаконосъобразно оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адв. Б. поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – Директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – ю.к. К. оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Районна прокуратура гр. Радомир не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По повод подаден писмен сигнал от Управителя на „ПСОВ ЛЕКО- КО“ гр. Радомир, за това, че на територията на „Г.“ АД, има незаконен водоизточник, на 27.03.2019 г. свидетелите О.Н.Т., Р.Г. К. и М.Д.П. и в присъствие на представители на жалбоподателя, както и Д. Д. – Председател на УС, извършили проверка на територията на жалбоподателя. При проверката установили, че съоръжение „шахтов кладенец“, който бил консервиран съгласно заповед № КД-02-86/23.06.2014 г. на директора на БДЗБР не се ползва, а извършеното пломбиране на същия било с ненарушена цялост на пломбите. За да се уверят, че съоръжението не се ползва към момента на проверката, свидетелите извършили разпломбиране, с цел оглед на водовземното съоръжение, при който констатирали, че същият е заблатен и не се ползва. Не били установени условия за оглед с камера, поради което и такъв не извършили, а повторно пломбирали провереното съоръжение. При проверката установили, че стопанисвания от жалбоподателя обект е водоснабден от водопроводната мрежа на гр. Радомир, която се експлоатира от „ВиК“ ООД, гр. Перник. След тези констатации, свидетелите продължили проверката с оглед на площадката при производствените халета, при който в двора, срещу едно от производствените халета, и малко след административната им сграда, свидетелите установили тухлена постройка, със заключена врата, на която имало поставен надпис „водоем“. Приближавайки постройката свидетелите чули шум от вода, поради което предположили, че шума идва от работа на помпа. С оглед възприетото от тях поискали да им бъде отключена вратата, за да проверят от къде идвал шума. Бил осигурен достъп до сградата, като свидетелите влизайки в същото установили изграден шахтов кладенец, с монтирана помпа и ел. табло, което обслужвало помпения агрегат, като към момента на проверката помпата работела и се черпели води от шахтовия кладенец, а смукателя на помпата бил вътре в шахтовия кладенец. На място свидетелите снели техническите характеристики на помпата, които били следните: помпа № 232/1990 г., тип АХ50-32-160 мсд, мощност 5,5 kw с дебит от 12,5 м ³ /час/3,5 л/сек, с напор на помпата – 32 м. При така установеното, свидетелите поискали да бъде изключено ел.захранването и демонтиран помпения агрегат с цел преустановяване на водовземането, което бил извършено, а вратата на сградата била отново заключена, като бил поставен и подпис от проверяващите. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол от 27.03.2019 г., в който били дадени предписания в срок от 14 дни да бъде декларирано намерението относно ползването на водовземното съоръжение за нуждите на „Г.“ АД. Съставеният констативен протокол бил предявен на представляващия жалбоподателя – Д., и екземпляр от същият му бил връчен, което удостоверил с полагане на подписа си в протокола.

В указаният срок дружеството жалбоподател подало писмо до директора на БД „ЗБР“, в което посочили, че установеното при извършената от представители на БД „ЗБР“ проверка на 27.03.2019 г., при която бил установен шахтов кладенец, който бил изграден при създаването на завода, като дружеството не използва същият за водовземане и не черпи вода от него за промишлени или битови нужди, за което били използвани сам констатираните водоизточници. В писмото сочели, че при течащото облагородяване и почистване на района се казало, че при определени атмосферни условия, както и през пролетта и есента се получавало преливане на вода от ШК и силен напор от подпочвени води, което създало опасност от възникване на материални щети за дружеството, кат работещата помпа и системи от тръбни разводки били поставени аварийно в началото на годината и служели единствен и само с цел насоченото отводняване на обемите вода.

Управляващият и представляващ жалбоподателя на “Г.” АД, *** - Д. Д., бил поканен да се яви на 14.06.2019 г. в БД „ЗБР“ гр. Благоевград за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

На посочената в писмото дата Димитър Д., в качеството му на представляващ “Г.” АД, *** се явил в БДЗБР гр. Благоевград, където свидетелката Т. въз основа заповед № РД-05-13 от 15.02.2019 г. на директора на БД „ЗБР“ съставила акт № КД-39 за установяване на административно нарушение от 14.06.2019 г., в който като нарушение приела това, че “Г.” АД, *** е ползвал води от шахтов кладенец, чрез помпено оборудване тип АХ50-32-160 МСД, с дебит – 12,5 м 3 /час, което съответствало на 3,5 л/сек на 27.03.2019 г., без необходимото за това основание – издадено разрешително за водовземане по реда на ЗВ. Описаното в АУАН актосъставителя квалифицирал като нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ. Така съставения акт бил предявен на представителя на жалбоподателя и екземпляр от него му бил връчен, като в акта Димитър Д. представляващ жалбоподателя в графа: „обяснения или възражения”, вписал, че има възражения, като ще представи в писмен вид.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на дружеството жалбоподател било подадено писмено възражение, в което оспорили констатациите по съставения АУАН и твърдели, че завода се намирал в най-ниската точка на града, което налагало чест да се създава организация за отводняване на сградния фонд или работни и складови помещения на дружеството, както и че установеният по време на проверката шахтов кладенец не е бил използван за водовземане, като от него не се ползва вода и този ШК няма да се ползва от жалбоподателя.

АНО приел подадените възражения за неоснователни, поради което и въз основа на събраните по преписката доказателства, Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал оспореното наказателно постановление № ПО-02-63 от 28.08.2019 г., в което възпроизвел констатациите по акта, и на основание чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ, чл.201, ал.2 от ЗВ, чл.53 и чл.83, ал.1 от ЗАНН на “Г.” АД, *** наложил административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.

По делото са разпитани свидетелите О.Н.Т., Р.Г. К. и М.Д.П., които потвърждават констатациите по АУАН.

По искане на жалбоподателя по делото са разпитани свидетелите М.И.Н. и Д.М.Д., които в показанията си твърдят, че шахтовият кладенец е изграден отдавна, не се ползва от завода, като кладенеца започнал да се пълни с вода, която предизвикала наводнение в завода и това наложило в кладенеца да се монтира помпата, която проверяващите установили по време на проверката.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка, както и тези събрани в хода на делото и в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите: О.Н.Т., Р.Г. К. и М.Д.П., М.И.Н. и Д.М.Д..

По доказателствата:

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви и дават възможност на съда да установи описаната по – горе фактическа обстановка. Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели О.Н.Т., Р.Г. К. и М.Д.П., М.И.Н. и Д.М.Д., които съдът намира за обективни, логични, последователни и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че жалбоподателя “Г.” АД, *** ползвал води от шахтов кладенец, чрез помпено оборудване тип АХ50-32-160 МСД, с дебит – 12,5 м 3 /час, което съответствало на 3,5 л/сек на 27.03.2019 г., без необходимото за това основание – издадено разрешително за водовземане по реда на ЗВ.

В хода на делото жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да доказват различни от канстатираните с АУАН и НП обстоятелства, нито пък такива, от които да се направи извод, че монтираната полма в шахтовия кладенец е част от дренажна система и е с предназначение да отводнява терена на дружеството.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

По приложението на процесуалния закон.

При провеждане на административно наказателното производство, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, който по силата на чл.201, ал.2 от ЗВ, респ. може да налага глоби и имуществени санкции за нарушения по Закона за водите. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат посочените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е описано пълно, ясно и точно от правна страна, като са посочени всички съставомерни елементи на нарушението. С оглед на това, нарушителят е могъл да разбере в какво се изразява то. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.

По приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗВ императивно урежда, че разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл.43, ал.2 от ЗВ, за дейностите по защита на населението при обявено бедствено положение по реда на Закона за защита при бедствия и в случаите по чл.58, ал.1, т.1 и т.2 от ЗВ. Две от тях – по чл.58, ал.1, т.1 от ЗВ и за дейностите по защита на населението, са неприложими в случая. Третото изключение също не е приложимо, доколкото се отнася до водовземане, извършвано от физически лица, собственици или ползватели на недвижими имоти, разположени в границите на населените места и селищните образувания, но за собствени потребности. Доколкото жалбоподателя е юридическо лице, като е извършвал водовземане за нуждите на стопанската си дейност, при всяко едно положение следва да има разрешение за водовземане. За получаване на разрешението няма законоопределен срок, освен това нарушението не се изразява в еднократно действие, а представлява продължавано отнемане на вода от водния обект, констатирано включително към датата на проверката.

От друга страна, съгласно чл.44, ал.2 от ЗВ водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. В чл.50 и сл. от ЗВ и нарочна наредба е регламентиран редът за издаване на разрешително за водовземане.

В ЗВ е дадена легална дефиниция на понятията водовземане, извор и воден обект: "Водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти (§ 1, ал.1, т.7); "извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност (§ 1, ал.1, т.14); "воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи (§ 1, ал.1, т.34).

В случая съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От показанията на свидетелите О.Н.Т., Р.Г. К. и М.Д.П., се установява по безспорен начин, че те са констатирали обстоятелствата по водовземането на води от шахтов кладенец, чрез помпено оборудване тип АХ50-32-160 МСД, с дебит – 12,5 м 3 /час, което съответствало на 3,5 л/сек на 27.03.2019 г., без необходимото за това основание – издадено разрешително за водовземане по реда на ЗВ. Показанията на свидетелите кореспондират и с показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели - М.И.Н. и Д.М.Д., които твърдят, че в кладенеца е монтирана помпа. Последните двама свидетели, макар че твърдят, че монтираната помпа изпомпва насъбрали се води в кладенеца, с цел изпомпването им, но нито един от тях не твърди, на територията на завода да има изградена дренажна система, част от която да е тази помпа. Не се спори и че помпеното съоръжение е изградено на територията на жалбоподателя, както и не бяха оспорени параметрите на констатираната монтирана помпа, нито пък нейната способност да водовзема вода. Макар, че в показанията си св.Н. и Д. да твърдят, че помпата е монтирана с цел изпомпване на води от кладенеца, то нито един от тях не посочи, размерите на помпата не отговарят на такава за водовземане и е същата е със следните параметри: тип АХ50-32-160 МСД, с дебит – 12,5 м 3 /час, което съответствало на 3,5 л/сек. Нещо повече в показанията си свидетеля П. е категоричен, че помпата е за водовземане и същата не може да служи за отвеждане на води, които показания не бяха оборени. Не се събраха доказателства, от които да се направи и извод, че течащата вода в шахтовия кладенец излиза от напора на помпата, като излизайки вътрешно от сградата, минават перпендикулярно на нейната стена, при стената правят завой с коляно, след което влизат в земята, успоредно на стената на сградата. Дружеството жалбоподател не оспорва обстоятелството, че извършва тази дейност без съответно разрешително за водовземане и не ангажира доказателства оборващи тези констатации на АНО.

При горните факти правният извод, който следва е, че „Г.“ АД, като е извършвал водовземане без нужното за това разрешително, е нарушил нормата на чл.44, ал.1, от ЗВ.

Правилно за извършеното нарушение на „Г.“ АД на основание чл.200, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ му е наложена имуществена санкция в минималния предвиден размер от 500.00 лева.Съгласно тази разпоредба с глоба, съответно имуществена санкция от 500 лева до 5000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора с количество до 1 л до 10 л на секунда. При установените 3,5 л/с от монтираното помпено съоръжение, което не се спори от жалбоподателя, правилно и законосъобразно АНО е наложил санкция в минимален размер.

Що се отнася до възраженията на дружеството жалбоподател за неправилност и незаконосъобразност на оспореното наказателното постановление, за неговото издаване при допуснати от наказващият орган съществени нарушения на административно – процесуалните разпоредби на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните разпоредби по съставяне на актове за установяването на нарушенията по реда и при условията на ЗАНН, като били налице и нарушения на закона и административно – процесуалните разпоредби при издаването на атакуваното наказателно постановление, които правят незаконосъобразно оспореното наказателно постановление, тъй като същите не са конкретизирани, а са общо направени, то съдът не може да обсъди всяко едно от тези възражения по отделно, като изложи и доводи по тях.

С оглед горе изложеното оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ПО-02-63 от 28.08.2019 г. на Директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което на „Г.” АД, *** с ЕИК …. със седалище и адрес на управление:***, представлявано еднолично от Председателя на УС на дружеството Димитър Иванов Д., за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ, чл.201, ал.2 от ЗВ, чл.53 и чл.83, ал.1 от ЗАНН му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./