Р Е Ш Е Н И Е
№ 2001/11.11.2022г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав, в
открито съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
При секретаря Теодора Цанова и с участието
на прокурора Здравена Янева, разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 1913, по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на А.Е.А., представляван от адвокат К., против
Решение № 401/24.02.2022 г., постановено по АНД № 8197/2021г. по описа на
Районен съд Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 3941663 на
ОДМВР Пловдив, с който на касатора, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във
вр. с чл. 182 ал. 1, т. 4 от ЗДП, за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 400 лева като законосъобразен. Възраженията на
касатора са свързани с липса на снимка към връчения ЕФ, неясност на номера на
МПС на снимката и от там недоказаност на нарушението, нарушена процедура по
връчване на ЕФ, което пък е нарушило правата на лицето да декларира кой е
управлявал автомобила. Иска се от съда да отмени решението и да постанови
друго, с което да отмени ЕФ. Претендират се разноски за двете инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – ОДМВР Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Б., в
писмено становище, оспорва касационната жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставена без
уважение. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява неоснователна.
За
да потвърди с решението си електронния фиш, Районен съд – Пловдив е установил,
че касаторът е санкциониран затова, че на 02.09.2020г. в 10.52 ч. в гр.
Пловдив, бул. „Асеновградско“ срещу номер 20, посока бул. „Цар Симеон“,
управлява МПС с рег. № ***, при ограничение на скоростта 50 км/ч и отчетен
толеранс 3 км/ч, като се е движил със скорост от 83 км/ч., при което
превишаването е било от 33 км./час. Скоростта е установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство. Въз основа на заснетото нарушение е издаден
ЕФ.
Фактическа
обстановка е възприета правилно от съда, въз основа на събраните по делото
писмени доказателства. Съдът е обсъдил в решението си възраженията на
жалбоподателя. Констатирал е, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен правилно. Съдът е установил, че ЕФ
съдържа всички реквизити на обсъдената норма, спазени са процесуалните правила
при установяване на нарушението и издаване на ЕФ. Приел е, че техническото средство, с което е
установено нарушението, е годно за употреба, спазени са законовите изисквания
по ползване на автоматизираната система.
От приложения снимков материал в административната преписка се вижда
отчетената скорост, отчетен толеранс, установено превишаване, положение на МПС
в маркерите. Според съда изписване на номера на МПС, върху снимковия материал,
не е изискване на инструкцията. Отговорено е на всички възраженията на
жалбоподателя.
Изводите
на Районен съд Пловдив са правилни и се споделят от настоящата касационна
инстанция. След като е обсъдил всички доказателства по делото, както и
възраженията в жалбата, подадена пред него, съдът правилно е намерил за
установен факта на извършеното нарушение и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на касатора. При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,
които да предпоставят неговата отмяна.
Пред
настоящата инстанция касаторът поддържа възражения, на които е отговорено в
оспореното решение, поради което съдът изцяло препраща към мотивите на съдебния
акт на Районен съд Пловдив. Неоснователни са възраженията на касатора за
нарушения на правата на жалбоподателя, обусловени от връчване на ЕФ. Действията
по връчването на наказателното постановление, респ. на електронния фиш, са
последващи тяхното издаване т.е тези действия не представляват елемент от
фактическия състав по постановяването на административнонаказващите актове и
следователно нямат отношение към тяхната правилност и законосъобразност. Не може
да се приеме, че са налице някакви ограничения на процесуални права на касатора
в административната фаза на производството, вкл. и възможността му да подаде
съответната декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП или да заплати глобата в
намален размер. Срокът за деклариране на обстоятелствата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е еднакъв с този за съдебно обжалване. След като е упражнено право на
обжалване в законовия срок, то за А.А. не е съществувала пречка да подаде и
съответната декларация преди неговото изтичане или да заплати глобата в намален
размер. Неоснователни са възраженията му за нарушаване на правото да подаде
декларация, доколкото по делото не се установява, а и не се твърди наличието на
това обстоятелство, визирано в тази специална разпоредба. В случая, дори са
неясни възраженията на касатора - дали оспорва обстоятелството, че електронният
фиш не му е връчен лично срещу подпис от служител на МВР или че не е изпратен
по пощата до адреса му. От момента на връчване на ЕФ започват да
текат предвидените срокове в чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП - за заплащане на
глобата с отстъпка; за представяне на декларация с данни за лицето, което е
извършило нарушението; за представяне на възражение пред директора на
съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. В случая е
очевидно, че А. е избрал последната предоставена му от закона възможност за
защита, като е обжалвал електронния фиш и не е пожелал да се възползва от
другите три алтернативи, което е изцяло негов избор и преценка по какъв начин
да упражни процесуалното си право на защита срещу издадения му електронен фиш.
Неоснователни
са възраженията за нередовно връчване като фактор, определящ
законосъобразността на съответния електронен фиш. След
като лицето надлежно е упражнило правото си на жалба, очевидно правото му на
защита не е нарушено.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване,
Административен съд – Пловдив приема, че доводите на касационния жалбоподател
не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата
отменителни основания не са налице.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира други пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63д,
ал. 4 и 5 от ЗАНН, в полза на ОДМВР Пловдив следва да бъдат присъдени
своевременно заявените разноски за касационната инстанция, които представляват
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На
основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.
чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на 80 лева. Аргумент за определяне на
минималното възнаграждение е провеждането на едно съдебно заседание,
представена писмена защита, обстоятелството, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХ състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение № 401/24.02.2022 г.,
постановено по АНД № 8197/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
А.Е.А. *** (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.