Р Е Ш Е Н И Е
№ 54/29.1.2020г. 29.01.2020 година
град Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд,
ХV –ти граждански състав
На 28.01 2020 година
В публично заседание в състав: Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от
съдията Христова
гражданско дело № 3403 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника М.Н.Д., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019 г. на
ЯРС, а именно – 2110, 92 лв. – главница, 468, 52 лв. – възнаградителна лихва,
200, 21 лв. – обезщетение за забава, както и законната лихва.
В исковата молба
се посочва, че на 21.05.2018 год. между
праводателя на ищеца Банка ДСК ЕАД и
ответника е бил сключен договор за стоков кредит, по силата на който
кредитодателят отпуска цената на стока закупена от потребителя от съответен
търговец.Ответникът бил запозната с ОУ – неразделна част към договора, както и
удостоверил, че му е предоставен пълен обем преддоговорна и договорна
информация. Общият размер на кредита бил 2513, 25 лв. – чиста стойност и
стойност на застрахователна премия, като кредитополучателят се задължил да
върне сумата на 12 месечни погасителни вноски, при уговорен лихвен процент и
размер на дължимата възнаградителна лихва. На 21.05.2019 год. настъпил крайният
падеж на договора, поради което и кредитът не бил обявен за предсрочно
изискуем, като кредитополучателят не бил извършил плащане. На 11.01.2019 год.
било подписано ДС към договор за
прехвърляне на вземанията между Банка ДСК ЕАД
и ищеца, към Рамков договор за прехвърляне на вземанията от 11.04.2018
год., , по силата на който ищецът придобил вземането по процесния кредит срещу
ответника. Ищцовото дружество по силата на изрично пълномощно уведомило
длъжника по чл. 99 от ЗЗД, чрез изпращане на уведомление. Иска се уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В законоустановения
срок ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. В депозирано становище моли за
уважаване на иска, както и за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, в случай че са налице предпоставките за това.
Ответницата, редовно и своевременно
уведомена, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. В процесния
случай тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните
по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.Правното
основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗ и чл. 240 ЗЗД и
чл. 86,ал.1 от ЗЗД.Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната
преценка на събраните по делото и неоспорени писмени доказателства. По делото не са релевирани
твърдения, нито ангажирани доказателства за извършено пълно, точно , навременно плащане на процесните суми. Исковете са основателни
и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя
размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в заповедното производство в размер на 105, 99 лв.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи,
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 230, 17 лв.,
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Н.Д., ЕГН ********** дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , сумата 2 110, 92 лв. - главница, сумата 468,52 лв. –
договорна лихва за периода от 15.06.2018 г. – 21.05.2019 г., сумата 200, 21 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.06.2018 г. –
01.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН **********
да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, разноски в
заповедното производство в размер на 105, 99
лв.
ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София разноски за настоящата инстанция в размер на 230, 17 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване,
на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: