Р Е Ш Е
Н И Е
№ 879
гр.Бургас, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–ти наказателен състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 2032 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „Д” ЕООД ЕИК,
със седалище и адрес на управление: гр,
Бургас, ул. „Бистрица“, №29, представлявано от управителя- Д.Г.С., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 376111-F386259/16.10.2018 г., издадено от Д Т В–Началник отдел
Оперативни дейности-Бургас в Централно управление на НАП, съгласно Заповед на
Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което за нарушение на чл.
25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в
размер на 500 лева
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Въвеждат
се твърдения, че нарушение не е извършено, като бележка е била издадена, както
и че имало объркване в часовете, които АНО е описал. Моли се за отмяна на
атакуваното НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се представлява редовно от адв. Б К от БАК – представящ пълномощно.
Ангажирани са допълнителни гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелката К. По същество защитата поддържа жалбата. Счита, че не е установено
по безпротиворечив начин неиздаването на процесния касов бон и че видно от
предоставения КЛЕН отчет, съществувала последна сума на стойност 5 лева, поради
което счита, че не е установена фактическата обстановка кога е извършена
проверката и контролната покупка. Посочва, че веднъж е записано, че проверката е
извършена в 13.20 ч. В друг момент, че е извършена в 12.55 ч. Моли съда да
отмени НП.
За Административнонаказващият
орган, се явява юрисконсулт К, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.
Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и
доказано, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови
изисквания. Сочи относно въведеното в жалбата възражение, че без никакви противоречия, е установено,
че не е бил издаван на касов бон в посочения час, което се вижда от извадката
от КЛЕН. Не са нарушени процесуалните правила, поради която моли издаденото НП
да бъде изцяло потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 20.05.2018г в 13:20 часа, свидетелят- М.О.М., инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, извършил проверка заедно със свои колега на търговски обект – Ц.П. Краснодар в гр. Бургас, магазин за риба, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Извършил контролна покупка на риба, като стойността на покупката беше 5 лв. Това станало в 12.55 часа на 20.05.2018 г. Свидетелката Н К- продавач в магазина, не му издала касова бележка за закупения пресен сафри. Съответно тя не му издала касов бон, нито бележка от кочан, като в магазина имало работещо фискално устройство. Свидетелят- М.О.М. установил, че часовникът на устройството спрямо астрономическото време е с 60 мин. назад, тоест покупката трябвало да е отразена в 11.55 ч. Легитимирал се на свидетелката К след контролната покупка. Проверката започнала в 13.20 ч. Изготвен бил и протокол за извършената проверка. Връчен и на свидетелката Н К. В момента на проверката други лица, освен актосъставителят, колегата ме Д В и продавачката, нямало. Други клиенти към онзи момент нямало. КЛЕН от фискалното устройство бил изискан и бил предоставен на 23.05.2018 г. от управителя, който се явил за съставяне на АУАН. Поканен бил управителя на Дружеството или упълномощено лице за връчване на акта и съответно за предоставяне на останалите документи, които свидетелят изискал. На посочената дата се явил управителят- Д.Г.С. именно в качеството му на управител на дружеството. Представил контролна лента, която само потвърдила, че контролната покупка не е била отразена, договор за наем и трудов договор на продавачката Надя К и договор за наем на помещение, като от същия се установило, че обектът се стопанисва именно от Дружеството жалбоподател. Свидетелят- М.О.М., пристъпил към съставяне на акта на 23.05.2018 г., като в акта посочил, че на 20.05.2018г. в 13:20 ч. е извършена оперативна проверка на търговски обект - магазин за риба, находящ се в гр. Бургас, Ц.П. „Краснодар“, магазин №1, стопанисван от „Д“- ЕООД. При извършена контролна покупка на риба пресен сафрид на стойност 5,00лв. от М. М., заплатени изцяло и в брой, след предаване на стоката, не се издала фискална касова бележка, от работещото в обекта фискално устройство модел „Datecs DP - 55 – KL“, с инд. № 426 и № на ФП 02683785. Плащането е било прието от Н П К с ЕГН: **********, на длъжност- продавач в обекта, като същата не е издала и не е дала на М.О.М. фискална бележка от работещото в обекта фискално устройство за цената на стоката, заплатена изцяло и в брой. Неиздаването се потвърждавало и от електронната контролна лента /представена по делото/, от която е видно, че е регистрирана продажба на 20.05.2018г. в 13:19ч. астрономическо време (по фискално устройство 12:19ч. нови се че часовника на касовия апарат е 60 (шестдесет) минути назад) за продажба на риба на стойност - 5,00лв. В часа на контролната покупка 12:55ч. няма продажба на стойност 5,00лв. Проверката била документирана с протокол за извършена проверка № 0265059/20.05.2018г. /представен по делото/. При тези констатации и АУАН бил съставен за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Свидетелят- М.О.М. връчил екземпляр от акта на управителя С., който като възражения вписал, че за сумата имало издадена касова бележка и че ще депозира възражения в тридневния срок, като такива впоследствие не са постъпили.
Съдържанието на
съставения АУАН от дата 23.05.2018 г., впоследствие било пренесено в издаденото на 16.10.2018 г.
НП, като АНО също счел че с действията си дружеството е осъществило състава на
чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло
жалбоподателят на първо място поддържа възражение, че бележка е била издадена,
съдът намира това възражение, за напълно оборено, както от представената
извадка клен по делото, така и от останалия гласен и писмен доказателствен
материал, като съдът кредитира показанията на актосъставителя, като обективни,
безпристрастни и непротиворечиви, като не поставя в основата на своите изводи
изложеното от свидетелката К, което относно издаване на касовата бележка,
противоречи на останалия събран по делото доказателествен материал, още повече
и че не е логична актосъставителят да си е „излязъл“ след като е закупил рибата
и след това да се е върнал да се легитимира и състави протокола за проверката.
Нещо повече, несъстовятелността на твърденията на тази свидетелка, се
потвърждават и от часовете на проверката – посочени от акотъсъставителя, както
в с.з., така и в акта, а преди това и в протокола за проверката, по смисъла
описан по-горе. Възраженията в жалбата в този смисъл, съдът също намира за
неоснователни, като следва да се посочи, че и в акта, и В НП е посочено,
че разликата в часовете се дължи на
факта, че фискалния апарат е бил с 60 мин назад от астрономическото време.
Следователно съвсем темпорално точни са обективираните време и място на
проверката.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице – издадено от Д Т В–Началник отдел
Оперативни дейности-Бургас в Централно управление на НАП, съгласно Заповед на
Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., а АУАН съставен от компетентен орган.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство против него, като възраженията в
тази насока за неизвършване на нарушението и за некоректно посочване на
часовете на проверката, застъпено и в жалбата, съдът намира за неоснователно.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени. От същите е извършена покупка на стока на стойност 5.00 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от 8.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2466/2017г.
Следва да се отбележи, че терминът "плащане" не съвпада по смисъл с термина "продажба", доколкото вторият касае реализиране на търговска сделка в съответствие с нормативните изисквания на гражданското законодателство. Под плащането следва да се приема фактическо действие по предаване от купувача на продавача на определена сума пари, представляваща цената на стоката. В тази връзка издаването на касовия бон е дължимо при преминаване на сумата от купувача във владението на продавача, независимо дали самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай в този момент.
Настоящият съдебен състав приема за установено от показанията на актосъставителя, а и от писмените доказателства по преписката- протокол за проверка, разпечатка от ФУ, че след като е направена контролната покупка и е извършено плащане в брой, за което “КЛИЕНТЪТ“ не е получил касов бон. Това несъмнено води до извода, че вмененото нарушение било извършено.
На следващо място следва да се посочи, че проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДРЗДДС, според която търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби, като в случая става въпрос за обект- магазин, на пазара Краснодар в Бургас, където се продава риба. При проверката е констатирано, че за процесната продажба не е била издадена касова бележка. От обективна страна деянието се изразява в бездействие от страна на жалбоподателя-търговец, който не е изпълнил задължението си да издаде фискален бон или касова бележка от кочан за извършената продажба в търговския обект. Въпросът за вината не се обсъжда, тъй като нарушителят е юридическо лице и отговорността му е безвиновна.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Наложената имуществена санкция е индивидуализирана в размер на минимума от 500 лева и според съда е достатъчна за постигане целите на административните наказания. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като визираното нарушение засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, от една страна, от друга - е в нарушение гарантираното право на всеки клиент за извършената от него покупка и заплащане на цена, да получи съответен документ от фискално устройство. Проверката за липсата или наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, е проверка по законосъобразността на наказателното постановление, подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/2007 на ВКС. При тази проверка, съдът не установи, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, при които нарушението да се квалифицира като "маловажен случай", тъй като в случая, нарушението е извършено от търговско дружество, при което отговорността е безвиновна и обективна, поради което преценка за смекчаващи вината обстоятелства не е допустимо да се извършва. Не може да се приеме, че е налице липса или незначителност на вредните последици, предвид изложеното по-горе. Ето защо, макар, в атакуваното наказателно постановление, административнонаказващият орган да не е обсъждал наличието на маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, каквото задължение е имал, то при извършената от съда проверка, не се установи наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното НП следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно, като и наложената на нарушителя санкция се явява правилно индивидуализирана, а именно имуществена санкция в минималния размер предвиден в закона, а именно 500 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
376111-F386259/16.10.2018 г., издадено от Д Т В–Началник отдел Оперативни
дейности-Бургас в Централно управление на НАП, съгласно Заповед на
Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което за нарушение на чл.
25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Д”
ЕООД ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр, Бургас, ул. „Бистрица“, №, представлявано от управителя- Д.Г.С.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в
размер на 500 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: