Р Е Ш Е
Н И Е № 177
Гр.
Сливен, 03.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 185 по
описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20222230200409 по описа
на Районен съд - Сливен за 2022 година и се движи по реда на глава дванадесета
от АПК.
С
Решение № 238 от 06.06.2022 г. по АНД № 20222230200409/2022 г. на Сливенски
Районен съд е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система серия Г, № 0040738, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на „М.-2002“
ЕООД със законен представител Е.А.М., със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, кв. „Д. Г.“ бл. …, ет. … ап. …, с ЕИК *********, за нарушение по чл. 483
ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 638 ал. 4, вр.
с чл. 638 ал. 1 т. 2, вр. чл. 461 т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две
хиляди) лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател „М. - 2002“ ЕООД,
което чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за
материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, действително на
посочената дата и час автомобилът е бил без застраховка. Излага съображения от
фактическо естество, а именно: че автомобилът е бил на ремонт и на процесната
дата е бил тестван от автомонтьора, който превишил скоростта на движение и така
бил засечен с АТС. Заявява, че действително КЗ препращал към ЗДвП относно
издаването на електронни фишове за нарушения по кодекса, но нормата на закона
регулирала само налагане на глоба, но не и имуществена санкция. Това
разминаване между регулиращите нормативни актове предполагало приложение на
ЗАНН със съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. В този
смисъл счита, че процедурата по ангажиране на административнонаказателната
отговорност е опорочена. Допуснато било и друго противоречие - на клипа по
делото с № 7137 с нулеви километри бил заснет друг автомобил марка Фолксваген с
рег. № ………….. Алтернативно сочи, че нарушението е малозначително. Наказващият
орган не взел под внимание смекчаващите и утежняващи вината обстоятелства, а
именно – че застраховката е сключена в деня на нарушението. Моли съда да отмени
обжалваното съдебно решение и потвърдения с него електронен фиш.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен адв. Хр. Х. ***, който поддържа касационната жалба и моли
съда да я уважи.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмено становище на упълномощен процесуален представител
заявява неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила
атакуваното първоинстанционно решение. Заявява прекомерност на претендираните
разноски, ако е направено такова искане от насрещната страна.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за законосъобразност
на обжалваното съдебно решение и моли съда да го остави в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на
страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната
жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество –
неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
На 01.03.2022
г. в 08:34 часа в гр. Сливен по бул. „Банско шосе“ до „Пътнически превози“ с
моторно превозно средство лек автомобил Шкода Октавиа
с рег. № …………… било извършено административно нарушение, като водачът управлявал
автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
№ TFR1-M 638. На основание чл. 638 ал. 1
т. 2 от КЗ, за нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ бил издаден Електронен фиш
сер. Г № 0040738 за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система с размер на санкцията 2 000,00 (две хиляди) лева на собственика на МПС „М.
- 2002“ ЕООД с пр. Е.А.М..
Към
преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред
първата съдебна инстанция клип № 7145, тестов клип № 7137 с дата 01.03.2022 г.,
Протокол № 6-44-22 от последваща проверка на мобилна
система за видео контрол TFR-1M 4835 с идент. № 638113, според
информацията в който средството съответства на одобрения тип, Заповед №
А-616/11.09.2018 г. на Държавна агенция за метрологичен контрол за определяне
периодичност на проверки на средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, извлечение от Проверка в Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, от която се установява, че към дата 01.03.2022
г. МПС с ДКН ………….. има активна застраховка „Гражданска отговорност“ с начална
дата и час на покритие 01.03.2022 г. 14:25 ч. и крайна дата и час на покритие
28.02.2023 г. 23:59 ч., Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система. От цитирания доказателствен материал се установява, че на
процесната дата и час, посочени в електронни фиш описаното превозно средство е
с посочената във фиша локация и се движи със скорост от 66 км/ч. Цитираните
извлечения от извършени проверки в ГФ свидетелстват, че за процесния автомобил
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на 01.03.2022 г. в 14:25 ч.,
като към момента на идентифициране на превозното средство в движение в 08:34:16
ч. същото е било без сключена
задължителната застраховка „ГО“. По делото не се спори, че автомобилът е собственост
на „М. 2002“ ЕООД, настоящ касационен жалбоподател.
За да
потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на представляващия дружеството – собственик. Обсъдил е всички
представени по делото и относими доказателства, като
е приел, че определената санкция съответства на степента и характера на
нарушението. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен
фиш за налагане на глоба.
Решението
е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата
обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни
изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по
безспорен и категоричен начин, че на 01.03.2022 г. в 08:34 ч. в гр. Сливен, по
бул. „Банско шосе“ с моторно превозно средство – лек автомобил Шкода Октавиа с рег. № ………….. е извършено административно
нарушение, установено и заснето с техническо средство/система № TFR1-M 638, като управляваното ППС е
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Това обстоятелство се установява от приобщения по
доказателствата снимков материал и извършените проверки в Гаранционния фонд,
удостоверяващи липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
към процесната дата. Съгласно разпоредбата на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на РБългария и не е спряно от движение;
това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Неизпълнението
на този законов императив е прогласено за административно противоправно деяние
в нормата на чл. 638 от КЗ, като съобразно ал. 1 т. 2, на лице по чл. 483 ал. 1
т. 1 (собственик на МПС), което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се налага
2 000,00 лева имуществена санкция за юридическите лица. Прилагането на
цитираната административна санкция чрез електронен фиш, т.е. посредством
установяване на нарушението с АТСС е нормативно уредена в чл. 638 ал. 4 от КЗ.
Съгласно цитираната разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на МПС се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1. В процесния случай горните
разпоредби са спазени, като правото на защита на санкционираното търговско
дружество не е накърнено. В касационната жалба се твърди, че Кодекса за
застраховането препраща към ЗДвП относно издаването на електронни фишове за
нарушения по КЗ, но нормата в закона регулирала издаването на електронни фишове
само при налагане на глоба, но не и имуществена санкция. Настоящият съдебен
състав не споделя този довод, при следните съображения:
Видно
от цитираните по – горе норми, първата от тях, посочена като нарушена и
съставляваща правна квалификация на административното противоправно деяние (чл.
483 ал. 1 т. 1 от КЗ) е императивна, задължаваща
такава, т.е. съдържа правила за поведение, които са задължителни.
Неизпълнението на вмененото с тази разпоредба задължение е скрепено със
следващата се санкция, регламентирана като вид и съответно – размер в чл. 638
от същия нормативен акт. В тази разпоредба изрично е предвидено прилагане на имуществена
санкция спрямо нарушител – юридическо лице, както е процедирал в процесния
случай и наказващият орган. Видът и размерът на следващото се административно
наказание са елементи на възникналото между дееца и наказващия орган
правоотношение, което по своята правна същност е такова на власт и подчинение,
т.е. в санкционния акт се обективира властническо
волеизявление спрямо извършителя на административното противоправно деяние –
нарушение. Признак на последното съставлява такова поведение, което бележи разминаване
с регулираното в правна норма задължително поведение на правните субекти,
неспазване и неподчинение на установените административноправни
порядки. По отношение на административните нарушения законодателят е въвел
характеристика на същите в нормата на чл. 6 от ЗАНН, съгласно който, административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Посочените елементи
от това процесуално правоотношение се реализират в нормативно регламентирано
производство по установяване на нарушението и ангажиране на административнонаказателната
отговорност, чрез налагане на посочената в специален закон санкция. Това
производство (административнонаказателно по своя
характер) като съвкупност от правила също е урегулирано от законодателя, т.е.
редът за реализация на властническия режим при нарушаване на установените държавни
порядки има своята методология, която в никакъв случай не се припокрива с
елементите на самото правоотношение. С други думи, редът за налагане на
административно наказание и елементите на процесуалното правоотношение,
противно на заявеното в жалбата, са различни по своя характер структуриращи
елементи от административнонаказателното правоприлагане.
Редът за ангажиране на тази отговорност се състои от правила за установяване на
деянието, правила за доказване, правила за санкциониране и пр. и същият като
организация и система от процедури има своята изрична нормативна регламентация.
В настоящия случай този ред е нормативно установен в разпоредбата на чл. 647
ал. 3 от КЗ, според която, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Разпоредбата е достатъчно ясна и не се нуждае от
тълкуване и според нейните изчерпателни обем и смисъл, препратката към Закона
за движението по пътищата касае единствено условията и реда за издаване на
електронния фиш като вид санкционен акт с указаното съдържание и реквизити, но
не и вида или размера на наказанието. В тази норма е ясно изразена волята на
законодателя нарушения от категорията на процесното – бездействие на собственик
на превозно средство по изпълнение на задължението за сключване на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ да се установяват с
техническо средство и съответно – да се санкционират с този вид акт (електронен
фиш). Следователно, препращането към ЗДвП недвусмислено е обвързано само и единствено
с реда за ангажиране на административнонаказателната
отговорност и външната форма на акта. От съдържанието на чл. 647 ал. 3 от КЗ не
може да се извлича разширително извод като заявения в жалбата, а именно: че
вида и размера на наказанието следва да се определят по ЗДвП или при празнота в
него – по реда на ЗАНН. Както видът на санкцията, така и нейните лимитирани
размери са регламентирани изрично в нормативния акт, уреждащ правоотношенията в
областта на застраховането, в т.ч. и задължителното такова, по арг. от чл. 1 ал. 1 т. 6 от КЗ, а коментираното препращане
в чл. 647 ал. 2 от КЗ касае само поредицата от процедурни правила, които се
прилагат към реда за ангажиране на административнонаказателната
отговорност. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че и този довод на
касационния жалбоподател е неоснователен, а при издаване на електронен фиш за
ангажиране отговорността на дружеството за извършеното противоправно омисивно деяние наказващият орган не е допуснал процесуални
нарушения.
В
касационната жалба сe твърди
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, които твърдения не се
споделят от настоящата касационна инстанция. Решаващият съдебен състав е
анализирал всички относими доказателства и приложими
правни норми, като е обсъдил и наведените от жалбоподателя доводи. Въз основа
на същите е формирал прави изводи, които напълно се споделят от касационната
инстанция. От доказателствата по делото се установява, че процесното нарушение
е установено и санкционирано при спазване на всички съществени правила,
регламентирани в Закона за движението по пътищата и Кодекса за застраховането. Доводът
на жалбоподателя, че на представения от наказващия орган клип е заснето друго
превозно средство е необоснован и без връзка с относимите
по делото доказателства. Действително, клип с № 7137 от 01.03.2022 г. е
приложен по преписката и на същия е фиксирано друго превозно средство, но на
самия клип ясно е отразено, че е тестов и поставя началото на използване на АТС
на посочената дата с начало на работа 08:00 ч.
При
горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в
достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел
същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и
постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по –
горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при
анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за
законосъобразност на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия Г, № 0040738, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на „М. – 2002“
ЕООД със законен представител Е.А.М., със седалище и адрес на управление на
дружеството гр. Сливен, кв. „Д. Г.“ бл. … ап. …, с ЕИК *********, за нарушение
по чл. 483 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 638 ал. 4, вр. с чл. 638 ал. 1 т. 2, вр. чл.
461 т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000,00 (две хиляди) лева. По изложените съображения, обжалваното
решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр.
с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 238/06.06.2022 г. на Районен съд Сливен постановено по АНД № 20222230200409/2022
г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.