Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 758 01.03.2024
г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и с
участието на прокурор Нейка Тенева като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН
дело №298 по описа за 2023 год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Т.С.Н. против
Решение №363/26.09.2023г, постановено по АНД №1666/23г по описа на РС Стара
Загора, с което е изменено Наказателно постановление №8158/02.05.2023г на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция пътна
инфраструктура като е намален размера на
наложената глоба от 2 500лв на
1 500лв, поради несъответствие с тежестта на нарушението.
Наказателно постановелние №363/26.09.2023г на Началник отдел Контрол по републиканската
пътна мрежа е издадено на основание чл.53 ал.1 т.2 предл второ от Закона за
пътищата за нарушение на чл.26 ал.2 т.1, буква „а“ предл второ от същия закон,
извършено чрез движение на пътно превозно средство без разрешение на
администрацията, управляваща пътя, осъществено на 31.03.2023г в 13.27ч на път
ІІ-66 км.43+700, след разклон за село Братя Кунчеви в посока град Нова
Загора-Стара Загора, където и когато Т.С.Н. е управлявал и извършвал превоз на
товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка М. с рег. №****, като е
установено, че водачът извършва превоз на фракция, без разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата
Обстоятелствата,
определящи съществуване на задължението за превозване на фракцията след
издадено Разрешително по силата на чл.26 ал.2 т.1 буква А предл второ от Закона
за пътищата са следните: при измерване с техническо средство електронна везна
за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10
№К0200011 и ролетка №1308/18/ /5м/ е измерено разстояние между осите от
1.36метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
25.100тона при максимално допустимо натоварване на оста от 19 тона, съгласно
чл.7 ал.1 т.5 буква В от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на
извънгабаритни и тежки ППС, като превишаването е с 6.100тона. Съгласно чл.3 т.2
от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7 ППС е
тежко. Измерените параметри на ППС показват, че същото е тежко по смисъла на
чл.3 т.2 от Наредбата и съгласно чл.26 ал.2 т.1 буква А предл. второ от Закона
за пътищата вр. с чл.7 ал.1 т.5 буква В, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1
предл първо от Наредбата движението на тежки ППС е забранено и се осъществява
само с Разрешение /Разрешително/ за превишаване на максимално допустимите норми
по раздел ІІ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за дейности от специалното
ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/.
АНО
е посочил, че водачът е могъл да провери и да се убеди дали параметрите на ППС
не превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредбата и при
превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми, поради
което е приел, че водачът е извършил нарушението, описано в АУАН виновно и в противоречие
с чл.26 ал.2 т.1 буква А предл. второ от Закона за пътищата вр. с чл.7 ал.1 т.5
буква В, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 предл първо от Наредба
№11/03.07.2001г за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като е извършил превоз на товар по смисъла на
§1 т.14 от ДР на Наредбата, превишавайки нормите, посочени в Раздел ІІ от
Наредбата водачът, в качеството му на физическо лице по смисъла на чл.53 ал.1
от Закона за пътищата е субект на административно наказателна отговорност. Като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла
на чл.3 т.1 3 т.2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за
движението по републикански път, водеща до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. Не
е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН предвид степента на засягане на
обществените отношения, която е обвързана с последиците от движението на тежки
превозни средства по републиканската пътна мрежа, както и с оглед безопасността
на движението, тъй като управлението на МПС е правно регламентирана дейност с
безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението.
За
да потвърди Наказателно постановление №8158/02.05.2023г издадено от Началник
отдел Контрол по републиканската пътна мрежа при Агенция „Пътна инфраструктура“,
въззивния съд е приел за установено описаното в обстоятелствената му част
административно нарушение, извършено чрез описаното в чл.53 ал.1 т.2 предл.
второ от Закона за пътищата деяние и при съществуване на фактическите
обстоятелства, представляващи признаци на административно наказателния състав. Изложени
са доводи за правилно приложение на материалния закон и спазване принципа на
законност с налагане на административното наказание, предвидено в чл.53 от
Закона за пътищата, но е преценено че при определяне размера на глобата не са
взети предвид ниските доходи на нарушителя – възнаграждението му е равно на
минималната работна заплата и факта на извършване на нарушението за първи път.
Обсъдено е съответствието на съдържанието на НП с всички изисквания за неговата
законосъобразност, както и спазването на производствените правила от ЗАНН,
установени за гарантиране правото на защита и за установяване на обективната
истина за фактите.
С
касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Не са приложени материалните норми,
които уреждат случая. Не правилна е квалификацията на деянието като
административно нарушение на чл.53 от Закона за пътищата вместо да бъде
подведено под състава на чл.177 ал.3 т.1 вр. с чл.139 ал.1 т.2 от Закона за
движение по пътищата. По делото е безспорно установено, че с процесното ППС е
превозван товар – фракция, с който то е било претоварено и поради това е тежко
по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001г вр. с чл.3 и чл.7 ал.1
т.5 буква „в“ от Наредбата. В резултат на извършените измервания е установено,
че е с натоварване на двойната задвижваща ос от 25 100 тона при максимално
допустимо натоварване от 19 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 буква В от Наредбата.
Тези факти не изпълват състава на чл.26 ал.2 т.1 буква А вр. с чл.53 ал.1 т.2
от Закона за пътищата. Съгласно чл.8 ал.1 от Наредбата, издадена на основание
чл.139 от ЗДвП, движението на извънгабаритните ППС се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно
или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. В чл.8 ал.2 от Наредбата е уредено движението на
извънгабаритни/тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата в
случите, когато са налице пречките по ал.1 за осъществяване на превоза в
рамките на специалното ползване на пътищата с разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. След като АНО е приел, че водачът е следвало
да провери и да установи, че ППС е тежко, то е вменено нарушение по чл.177 ал.3
от ЗДвП. Освен за управление на претоварено ППС е вменено и друго нарушение за
извършване на превоз на товари без разрешение за дейност, която попада в
рамките на специалното ползване на пътищата. Разрешението по чл.26 от Закона за
пътищата се издава на субекта, който упражнява дейността превоз по занятие или
това е търговеца. В чл.26 ал.2 т.1 от Закона за пътищата водачът не е посочен
като субект на забраната за извършване на дейност, която попада в специалното
ползване на пътищата, поради което адресат е лицето, което осъществява
дейността превоз на товари. Съгласно чл.11 от Наредбата посочва именно лицата,
извършващи превози като отговорни за движението и съпровождането на
извънгабаритните ППС и те следва да се снабдят с разрешително за тази дейност –
аргумент от чл.15 ал.3 от същата Наредба. Следователно административното
нарушение по чл.53 ал.1 от Закона за пътищата няма за субект водачът на ППС, а
лицето извършващо дейност от специалното ползване на пътищата. Отговорността на
водача е уредена от състава на чл.177 ал.3 от Закона за движението по пътищата
– водач, който управлява, претоварени или извънгабаритни ППС, без надлежни
документи, а приложената от АНО и потвърдена от въззивния съд правна норма
касае единствено отговорността на превозвачите. Нито АНО, нито въззивния съд са
направили нужното разграничение между водач на ППС и превозвач, поради което са
приложили неотносима административно наказателна разпоредба. Касаторът се
позовава на съдебна практика на Административен съд Плевен, Административен съд
София, Административен съд Ямбол. Съдът не е проверил и дали фактите не попадат
под изключението на чл.14 ал.3 от Наредбата, което изключва съставомерен
елемент от състава на чл.53 ал.1 от Закона за пътищата, а именно изискването да
се осъществява движение на тежкото ППС въз основа на разрешително, издадено от
АПИ. Няма мотиви, от които да е видно извършването на тази проверка. Освен това
в ДВ бр. 99/2022г е публикуван
нормативния текст на чл.6 ал.5 от Наредбата, според който за МПС на
алтернативно гориво или с нулеви емисии стойностите по ал.1 т.2, 3,4,5 и т.6
букви „а“ и „б“ се увеличават с допълнителната маса, свързана с технологията на
алтернативното гориво или технологията на нулеви емисии, съответно с максимум 1
тон и 2 тона. Не става ясно, защото наказващият орган не е проверил дали МПС
ползва алтернативно гориво или нулеви емисии. Няма доказателства превишаването
на натоварването на двойното задвижващата ос да е повече от 30%, при което да
се освободи от задължението да поиска от водача да представи документ за
платена такса по чл.14 ал.3 от Наредбата, към която препраща чл.8 ал.5 от същия
подзаконов нормативен акт. Следователно е налице непълнота на обвинението,
защото не е описано дали процесното МПС използва алтернативно горило или нулеви
емисии и дали натоварването е повече или в рамките на 30% спрямо допустимото
максимално натоварване на ос. Няма описание на вида и разположението на осите,
защото в НП те са посочени като четири и две, с измерено разстояния между две
оси без да е пояснено тези оси какви са –на централен болт, свързан със седло и
задна част на полуремарке / чл.5 ал.2 и ал.3 от Наредбата/ или ос между товарна
площ на кабината и ремаркето / чл.5 ал.5, чл.6 ал.7 от Наредбата/, съответно
дали става въпрос за съчленено ППС и такова произведено преди 1991г или след
1991г. / чл.5 ал.4, ал.13 и ал.13 от Наредбата/, защото за всяка от изброените
хипотези е предвидено различно допустимо разстояние между две оси и съответно
различно натоварване на ППС за маса по чл.6 от същата Наредба. Описано е
разстоянието между осите на двойната задвижваща ос като, за да се приеме, че
максимално допустимото натоварване на оста при тази хипотеза е уредено в чл.7
ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата., но тази норма не борави с понятието
задвижваща ос, а това дали оста е задвижваща или не, не е просто дребна
подробност, която може да бъде пренебрегната. Наредбата прави разграничени
между задвижващи и не задвижващи оси като определя различни допустими стойности
за едните и за други. Следователно ту е налице несъответствие между
фактическата обстановка – в НП се говори за задвижваща ос и правната норма, под
която тя е подведена. Съгласно чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата при
измерено разстояние между осите 1.236м на двойната задвижваща ос на МПС и сума
на натоварването на ос на двойната задвижваща ос от 25.100т, не може да се
приеме, че максималното натоварване на оста е 19 тона, защото тази правна норма
не се отнася за задвижваща двойна ос. Следователно поради описаното по-горе
несъответствие между факти и правна норма, не може да се направи извод за
надвишаване на нормите по чл.7 от Наредбата, което изключва налагането на
каквато и да било санкция, свързана с надвишени норми на цитираната
разпоредба. Товарът, който е превозван е
делим. Следователно няма нужда превоза да е съпроводен със разрешително, което
се оправдава от целта на закона.
Следователно той може да бъде разделен и превозен в рамките на
общественото, а не на специалното ползване на пътищата, което означава, че не
са били налице предпоставките за издаване на разрешение за специално ползване
на пътя. Този факт потвърждава тезата, че фактите имат своята правна
квалификация под състава на чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП, а деянието за което е
наложено административно наказание не извършено обективно, но и субективния
елемент не е налице, защото друг е субекта на задължението за извършване на
дейност от специалното ползване на пътищата само въз основа на разрешително.
Следователно прекия умисъл към деянието е изключен, тъй като водачът не е
длъжен да съзнава липсата на разрешение, издадено от АПИ за извършване на
превоза.
От съда се иска да бъде отменено въззивното
съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на Наказателно постановление
№ 8185/02.05.2023г издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция пътна
инфраструктура. Претендира се присъждане
на възнаграждение за един адвокат.
Ответника Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ при АПИ, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не представя писмено становище. Постъпила и молба от Директор
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, представляван от главен
юрисконсулт, с която иска да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и
претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв. Директор дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ не е страна по делото, тъй като няма
качеството на административно наказващ орган – издател на процесното
наказателно постановление. Няма и правно основание за процесуална субституция,
поради което представената молба от не участващо по делото лице не може да се
вземе предвид.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на
съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
За да се даде отговор на
материално правния въпрос за правната квалификация на административното
нарушение, описано в обстоятелствената част на наказателното постановление
следва да се обсъди състава на приложеното от АНО правно основание за налагане
на административното наказание, а именно чл.53 от Закона за пътищата и
посочената от касатора административно наказателна разпоредба на чл.177 ал.3 от
Закона за движение по пътищата.
В разпоредбата на чл.53 вр. с чл. 54 ал.2
предл последно от Закона за пътищата са посочени две групи субекти на
административно наказателната отговорност, които могат да осъществяват състава
на административното нарушение, чрез различни форми на изпълнително деяние.
Първата група са физическите лица, които се наказват с глоба, а втората група
са юридическите лица, за които в чл.54 ал.2 предл второ от Закона за пътищата е
предвиден размер на имуществена санкция за нарушение на чл.53 от същия закон.
Формите на административното нарушение са две групи. Първата група обхваща поведение,
представляващо нарушаване на забраните, въведени с чл. 25, чл.26 ал.1 т.1 букви
„в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 или чл.41 от Закона за пътищата или това е
извършване на описаните в тези норми поведение, въпреки липсата на разрешение
или на условията, при които е допустимо да бъдат осъществявани. Разпоредбата на
чл.26 ал.2 т.1 буква „А“ от Закона за пътищата забранява движението на
извънгабаритни и тежки ППС, представляващо специално ползване на пътя, без
разрешение. Движението на тежки и извънгабаритни ППС е форма на специално
ползване на пътищата, за която се изисква разрешение, независимо дали това
поведение се извършва в изпълнение на търговска сделка „превоз на товари“, или
не. Превоза на товари като търговска дейност, осъществявана от търговец по правна
организационна форма / ЮЛ по ТЗ/ или от търговец поради занятие – едноличните търговци
не представлява специално ползване на пътищата, защото не съвпада по съдържание
с дейностите, изрично изброени в чл.26 от Закона за пътищата в това число и с
предназначението на пътищата, отворени за обществено ползване за придвижване на
хора и товари. Разликата е между фактическо поведение, каквото е движението на
тежко и извънгабаритно ППС, представляващо специално ползване на пътя, и правно
/идеално/ поведение, каквото е търговската дейност по договорите за
превоз. Движението на ППС, което е тежко
и извънгабаритно с повече от 30% спрямо допустимите норми за маса и размери по
Наредбата е специално ползване на пътя – фактическо, реално, което се извършва
след разрешение, а за неговото съществуване следи този, който привежда ППС в
движение като го управлява. Тезата на касатора относно субектите на забраната
по чл.26 от Закона за пътищата, които поради това са субекти и на отговорността
по чл.53 от същия закон не намира подкрепа и от изричното изброяване в чл.26 от
Закона за пътищата на забраненото поведение, което няма идентичност с правната
и поради това идеална търговска дейност по сключване и изпълнение на договори
за превоз на товари. Ограничителното прилагане на чл.26 и чл.53 от Закона за
пътищата относно субектите на забраната и на административно наказателната
отговорност не намира правна опора нито, чрез способа на граматичното, нито
чрез способа на телеологичното тълкуване. На всяко лице е забранено да извършва
движение на тежко ППС без разрешение, защото това е форма на специално ползване
на пътищата. Втората форма на
изпълнително деяние по чл.53 от Закона за пътищата също отрича предложеното от
касатора тълкуване, че водачът на извън габаритно и тежко ППС, който го
привежда в движение не може да бъде субект на отговорността по тази разпоредба.
Тя е описана от законодателя, чрез конкретно посочване на изпълнителното деяние
и същото включва изрично и граматично ясно всяко лице, което извършва или
нареди да бъдат извършени дейности, представляващи специално ползване на пътя –
движение на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Именно под тази конкретна форма на
административно нарушение е подведено и описаното в НП поведение на водача по
движение на тежко ППС.
Разликата между състава на
чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата и състава на чл.177 ал.3 от Закона за
движение е обусловена от различния обект на защита. Нормата на чл.177 ал.3 от ЗДвП санкционира не спазване на подзаконовия нормативен ред, приет по силата на
законовата делегация на чл.139 ал.3 от същия закон, чрез който е въведено
изискването да се заплаща такса за движение на извънгабаритни и тежки ППС,
чиито размери, маса и натоварване на ос превишават пределно допустимите норми
на Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ с до 30%. Превишаването над тази граница е
специално ползване на пътя по определението на §1 т.8 от ДР на Закона за пътищата,
което изисква разрешение по силата обаче на Закона за пътищата, а не на
подзаконовата Наредба, а липсата му определя движението на ППС като деяние,
изпълняващо административното нарушение по чл.53 ал.1 т.2 буква А от Закона за
пътищата. Предмет на правна уредба по ЗДвП са правилата за движение по
пътищата, включително изискванията към размерите, масата и натоварването на ос
на пътните превозни средства – Глава трета, в която е поместена и нормата на
чл.139 от ЗДвП, а обществените отношения по използване на пътя имат своите
правила в Закона за пътищата. Разграничението между състава на чл.177 ал.3 от ЗДвП и състава на чл.53 от Закона за пътищата е ясно и се състои в не
спазването на подзаконовия ред за заплащане на такса в първия случай, а във
втория деянието представлява отклонение от разрешителния законов режим, въведен
от специалните правила на Закона за пътищата.
Относно
пълнотата на фактическото обвинение: Деянието
е движение на тежко ППС, което се явява съставомерно, когато се извършва без
издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя. Следователно
необходимо е да се посочи пътя, не само като признак за индивидуализация на
нарушението спрямо времето и пространството, но и защото мястото е обективен
елемент на състава. Движението следва да се извършва по път, отворено за
обществено ползване, който се управлява от Агенция пътна инфраструктура. На
следващо място правно значение има размера на превишението с оглед въвеждане на
фактите, които изискват издаване на разрешение. Посочен е тонаж на натоварване
и с колко точно са превишени максималните допустими стойности, при което не е
необходимо изрично да се вписва, че превишението от 6.100 тона е повече от
5.700т, на колкото са равни 30% от 19т. Описанието на нарушението означава да
се посочат всички факти, които определят извършеното като не изпълнение на реда
за държавно управление. Тези факти са
мястото – път от републиканската пътна мрежа, стопанисван поради това от АПИ,
стойността на превишението, доказана от измереното натоварване спрямо
нормативно допустимото, индивидуализацията на пътното превозно средство и тук е
мястото да се обсъди дали е основателно възражението за не приложимост на чл.7
ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата и съответно посочени ли са всички технически
факти, от които зависи изчисляване размера на превишението. Описанието на МПС е
следното: четири оси с две управляеми оси, марка М., което означава МПС по чл.6
ал.2 от Наредбата – допустимата максимална маса не трябва да надвишава пет пъти
разстоянието между крайните оси и не е установено тази граница да е превишена.
Този факт обаче изключва прилагане на чл. 6 ал. 5 от Наредбата, който се отнася
до МПС на алтернативно гориво, които попадат под конкретни хипотези на първа
алинея. Освен това съгласно чл.6 ал.6 от Наредбата, максималното допустимо
натоварване на ос, установено в чл.7 се отнася и за МПС на алтернативно гориво
или с нулеви емисии. Що се отнася до горивото, този факт е вписан в талона за
регистрация, а нарушителя не твърди документа да удостоверява използване на
алтернативно гориво или нулеви емисии.
Ако нарушителя счита, че МПС не е с четири оси, а е съчленено, поради
което не вярно е описано, следва да посочи това несъответствие, но няма такова
възражение. Следователно АУАН се счита за верен, въз основа на събраните по
делото доказателства, доколкото не се твърди да е невярно описанието или
измерването на натоварването на ос. Нормата на чл. 7 ал.1 т.5 буква „в“ от
Наредбата е относима, защото по аргумент от чл.7 ал.5 от Наредбата,
натоварването на ос, посочени в скоби /19т/, което е повече от 18т се прилага,
когато задвижваща ос – противно на изложеното от касатора, че нормата не борави
с този термин, е оборудвана със сдвоени гуми и пневматично окачване. Стойността
в скоби е по-благоприятна, а за нейното прилагане не е необходимо да се описва,
че двойната задвижваща ос е оборудване със сдвоени гуми и пневматично окачване.
Нормите по чл.7 ал.1 т.5 се отнася до сумите на натоварванията на ос на една
двойна ос на МПС, а разделението между максималните им стойности е според
разстоянието между осите. По силата на чл.7 ал.5 от Наредбата, когато двойната
ос е задвижваща и е снабдена със сдвоени гуми и пневматично окачване, тогава
сумата на максималното натоварване на ос на една двойна задвижваща ос е
посоченото в скобите или 19тона. Следователно АНО е описал главното
обстоятелство – задвижваща ос, от което зависи да се признае по-висока сума на
натоварването на ос на една двойна ос, което в полза на нарушителя. Противно на
твърдението, нормата на чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата предвижда сума на
натоварване на двойна задвижваща ос и оплакването, че стойността в скобите от
19г не се отнася за двойна задвижваща ос е явно неоснователно – достатъчно е да
се прочете цялата правна норма, а не само текста на чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от
Наредбата. Пояснението в чл.7 ал.5 от Наредбата е част от правно техническата
максимално допустима сума на натоварването на ос на една двойна задвижваща ос.
Видно отново от текста на нормите няма никакво правно значение дали осите са на
централен болт, свързан със седло и задна част на полуремарке, защото тези
факти са под регулацията на чл.5 от Наредбата, включително и годината на
производство преди или след 1991г, която се отнася за размерите – дължина и
ширина, а оттук и до определяне на МПС като извънгабаритно. Случаят обаче не
касае максимални размери на дължина и ширина, като за определяне на движението
на процесното МПС, превозващо товар – фракция, е достатъчно да се установи, че
то е тежко – извънгабаритни ППС е родово понятие, което включва и само тежките
по аргумент от алтернативното изброяване, чрез „или“ в определението на §1 т.1
от ДР на Наредбата.
Следващото
оплакване също е неоснователно. То касае възражението, че поради делимостта на
превозваната фракция, извършваното движение на тежко ППС не отговаря на
условията за издаване на разрешение от АПИ. Определението за неделим товар е
дадено с оглед на неговото превозване, при това не зависи от физическата
възможност за разделяне на товара на части, а от това дали разделянето ще
доведе до излишни разходи, до риск от вреди, или поради размерите и масата на
товара не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС,
което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. По този повод са
изложени изрични мотиви в НП, а именно че не е установено товара да е неделим,
поради което е могло да се превози в рамките на общественото използване на
пътищата, но това не изключва главния съставомерен признак – липсата на
разрешение, след като е предприето движение на тежко ППС, чието натоварване е
повече от 30% над максималното допустимо натоварване от 19тона. Противното
означава да се дерогира разрешителния режим за всички случаи на превоз на
делими товари, които водят до движение
на тежко ППС, без издадено разрешение от администрацията, превозваща пътя.
Всъщност основата на тази теза е, че след като не би било издадено разрешение,
поради делимост на товара, то тогава без да се дели ще се превози, чрез
движение на тежко ППС.
Като е
изменил размера на наложеното наказание, но е приел за осъществено
административното нарушение по чл.56 ал.1 т.2 предл. второ от Закона за
пътищата, въззивния съд е постановил решение при правилно приложение на
материалния закон. На ответника не се следват разноските, защото са поискани от
друг орган на власт, който не е страна по делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 от АПК,
Административен съд Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №363/26.09.2023г., постановено по АНД №1666/ 2023г. по описа на РС Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.