№ 84
гр. Бургас, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204840 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на С.Е.В. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. Р.В. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ***, против
Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 4975946, издаден от ОДМВР-Бургас,
с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се, че мястото
на заснемане не е населено място. Иска се отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява. В писмено становище от упълномощения представител жалбата се поддържа
по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за
оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от разписката на л. 11, ЕФ е
връчен на жалбоподателя на 08.10.2021 г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на
клеймото 15.10.2021 г) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 15.06.2021 г. в 10:46 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 494+850, в посока на движение
от към кв. „Пети Километър“ към кв. „Ветрен“, техническо средство – мобилна система за
контрол на скоростта – „TFR1-M 510”, поставена в служебен автомобил с рег. №******,
засякла и заснела, движещ със скорост от 85 км/ч. автомобил „Лексус РХ 400 Х“ с рег. №
****. Контролирания пътен участък се намирал в населено място, като нямало въведено
ограничение с пътен знак. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование
„Клип № 22535”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани
1
от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил е собственост на „Е.Р.С. БГ“ ЕООД, ЕИК ***, както и
че скоростта следва да се счита на 82 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4975946 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на управителя на дружеството- жалбоподател в настоящото
производство, било наложено наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „TFR1-M 510”, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 12) и Протокол за проверка (л. 13).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 14), съдържащ
всички законоустановени реквизити.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на
нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която
2
министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по
законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен
включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на
изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено
и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл.
165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на
контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не
оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г.
на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.
Самият електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на
наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението -
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, както и
ограничението на скоростта, която е действало на това място. Посочена е точната измерена
от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 32
3
км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Това изрично е
посочено в протокола за проверка на л. 13, където е записано, че допустимата грешка при
скорост до 100 км/ч е 3 км/ч. В случая отчетената скорост на водача при заснемането е била
85 км/ч, поради което правилно крайната му скорост е изчислена на 82 км/ч.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.).
Налице са всички изискуеми по закон реквизити на обжалвания фиш- посочване на
ползвателя, издател (ОДМВР-Бургас) и т.н. като датата, релевантна за изчисляване на
давностните срокове, е датата на нарушението.
Както бе посочено вече, съдът намира, че се касае за управление в населено място,
като и основните защитни доводи са свързани с това обстоятелство. Съдът обаче намира тези
доводи за неоснователни.
Част от законите боравят с определени понятия, като при необходимост в самия
закон е дадено определение за тези понятия, като именно това определение следва да се има
предвид при изпълнение на закона от субектите и при прилгането му от съответните органи.
В конкретния случай е вменено нарушение на режима на скоростта в населено място.
Законът за движение по пътищата съдържа собствена дефиниция за населено място, поради
което всички доводи във връзка с преценката за това обстоятелство, с оглед разпоредбите на
Закона за устройство на територията, са неотносими и неоснователни. Съгласно пар. 6, т. 49
от ЗДвП населено място е застроена със сгради територия, при която началото и краят са
обозначени със съответни пътни знаци. Видно е, че определящо за наличието на населено
място е указването на същото със съответните пътни знаци. Видно от скицата от Община
Бургас на л. 38 знакът Д12, указващ край на населено място Бургас, се намира след мястото,
където е заснет процесния автомобил. След като не е имало знак за край на населено по
пътя, по който се е движил жалбоподателят, то важат и съответните ограничения по ЗДвП,
свързани с тази територия.
Това положение е и напълно логично, тъй като по този начин се създава правна
сигурност. Когато се касае за управление на МПС, е много по-целесъобразно да има единен
безспорен критерий, по който водачите да се ориентират- съответен пътен знак, отколкото
да се оставя на тяхното тълкуване и преценка дали се намират в населено място, или не. Тук
е необходимо да се уточни, че знаци Д11 и Д12, указващи начало и край на населено място
имат много по-важна функция от това да укажат името на населеното място, а именно- да
укажат начало и край на територия, където важат определени правила за поведение при
управление на МПС, включително и за режим на скоростта.
Оттук следва и че е неоснователен доводът за липса на виновно поведение от страна
на жалбоподателя. Същият би следвало да познава ЗДвП и да е наясно, че границите на
населените места за целите на този закон се определят с пътни знаци за начало и край.
Отделно от това, административните нарушения могат да бъдат извършени и при
непредпазлива форма на вина.
След като се касае за населено място и липсва пътен знак за ограничение на
скоростта, то важи именно общото ограничение от 50 км/ч, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. В срока по чл. 189,
ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявена декларация за друго лице, поради което правилно
именно представляващия дружеството-собственик в лично качество следва да бъде адресат
на административното наказание.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
4
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 400 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая
може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4975946, издаден
от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на С.Е.В. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба“ в размер на
400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5