СЕВЛИЕВСКИ районен съд в публичното заседание на

Десети ноември

Две хиляди и петнадесета година

в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДОЙЧЕВА

при секретаря Л.И. като разгледа докладваното от съдия ДОЙЧЕВА гр. д. № 1007 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.. 59 и чл. 128, т. 2 КТ КТ, с цена на иска 378. 20 лв..

В исковата молба се твърди, че ищцата била в трудовото правоотношение с ответника по трудов договор №28/16.11.2007г. и Допълнително споразумение №9/07.01.2013г. към посочения Трудов договор между същите страни. Със заповед №768/14.12.2013г. на Ректора на Технически университет Габрово, по т.2 от същата, e наредено на преподаватели, служители и работници, които през 2013г. са получили дисциплинарни наказания по Кодекса на труда, да не се изплаща ДМС, поради което не е получила ДМС в размер на процесната сума. Моли съда да осъди ответника да я изплати и да бъде уважен иска със законните последици.

В срока по чл. 131 ГПК иска се оспорва.

По делото се събраха писмени доказателства, от съвкупната преценка на които , съдът намира за установено следното: Приети са представените от ищцата: служебна бележка от 10.01.2014 г., фиш Възнаграждение м. декември 2013 г..Приети са и представените от ответника: Заповед № 768/14.12.2013 г. на ТУ Габрово, колективен трудов договор от 22.02.2015 г., протокол № 5/06.12.2013 г. на Стопански съвет, Протокол № 5/12.12.2013 г. на Академичен съвет, Заповед № 465/01.08.2013 г., Заповед № 21/10.02.2014 г., писмени обяснения от М.П., допълнително споразумение № 297/09.06.2007 г., допълнително споразумение № 142/10.03.2011 г., допълнително споразумение № 955/11.12.2007 г., трудов договор № 28/16.11.2007 г..

Касае се за претенция по чл.. 59 и чл. 128, т. 2 КТ КТ, с цена на иска 378. 20 лв..

Не се спори, че ищцата била в трудовото правоотношение с ответника по трудов договор №28/16.11.2007г. и Допълнително споразумение №9/07.01.2013г. към посочения Трудов договор между същите страни. Със заповед №768/14.12.2013г. на Ректора на Технически университет Габрово, по т.2 от същата, e наредено на преподаватели, служители и работници, които през 2013г. са получили дисциплинарни наказания по Кодекса на труда, да не се изплаща ДМС, поради което не е получила ДМС в размер на процесната сума.

Първоначално, въз основа на жалба от ищцата по настоящото дело с вх. № 07/02.01.2014 г. (лист 14 от АД №6/2014 на АС Габрово) е образувано – АД №6/2014 г. против Ректора на ТУ Габрово. По отношение на частта от жалбата в която ищцата претендира заплащане на ДМС, производството е прекратено с Определение № 34/2014 г. на АС Габрово и делото е изпратено по компетентност на РС Габрово, за което е образувано Гр. д. № 251/2014 г. С разпореждане №842/2014 г. ГРС е оставил делото без движение, като е даден срок на ищцата да представи поправена искова молба с подробно дадени указания за отстраняване на нередовности. Това е сторено на лист 7 -12 от Гр. д. № 251/2014 г., копие от която е пратено на ответника и е даден срок по чл. 131 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника (лист 21 от Гр. д. № 251/2014), който оспорва претенцията по съображения подробно развити в отговора/независимо, че има допусната грешка , отговорът се отнася за настоящото производство/. В съответствие с разпореждане на съда и в потвърждение на изложените подробно в този отговор възражения, са представени копие от заповед №768/2013 на Ректора на ТУ Габрово, препис от протокол №5/2013 на Стопански съвет на ТУ Габрово, препис от протокол №5/2013 на Академичния съвет на ТУ Габрово и копие на действалия към 2013 г. колективен трудов договор. Тези документи не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК по силата на изречение второ, тези документи могат да бъдат оспорени най-късно до края на заседанието, като този срок е изтекъл.

Според твърденията в исковата молба, ищцата неправилно била лишена от ДМС, тъй като през годината/2013 г./ работила и с труда си допринесла да се увеличат приходите на ТУ гр. Габрово, като е създадена възможност, работодателят да стимулира работещите в него с една работна заплата в края на 2013 г.. Това, че била дисциплинарно наказана, не било пряко свързано и не била налице причинно- следствена връзка с лишаването й от ДМС, освен това , наказанието било несправедливо. Според ищцата, ДМС следвало да се дава на всички преподаватели, служители и работници, като само размерът можел да бъде различен за всеки от тях. Излага становище, че само размерът на ДМС се определя от управителния орган на работодателя, в случая Академичния съвет на ТУ Габрово. Взетото решение, в смисъл , да се изплати на всички работещи на основен трудов договор, ДМС в размер на една брутна месечна работна заплата, следвало да се изпълни безусловно. Счита, че ответникът няма право да лишава когото и да е изцяло от ДМС.

Не е спорно, че със заповед №465/01.08.2013г. на Ректор на ТУ Габрово/л.66 от гр.д. №251/14 г. ГРС/ / на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” за извършено от нея нарушение, подробно описано в същата. Заповедта е влязла в законна сила/ няма данни да е обжалвана/ от ищцата. Не е спорно също, че е издадена заповед №768/14.12.2013г. на осн. чл. 40 от Колективния трудов договор на ТУ Габрово от 22.02.2012г., чл. 27 от вътрешните правила за работна заплата в ТУ Габрово от 01.04.2013г. и Решения №12 и №13 на Академичния съвет с Протокол №5/12.12.2013г., по силата на която ответникът е разпоредил да се изплати еднократно допълнително материално стимулиране на преподавателите, служителите и работниците, които са на основен трудов договор съгласно Щатното разписание и по ПМС№66/28.03.1996г. към ТУ Габрово и имат най- малко 3 пълни работни месеца към 01.12.2013г. В същата заповед, в т. 2 от нея, е наредено на преподавателите, служителите и работниците, които през 2013г. са получили дисциплинарни наказания по Кодекса на труда, да не се изплаща ДМС.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, включително Справка за служителите с наложени дисциплинарни наказания в периода 01.01.2013г.- 20.12.2013г. между лицата на които са наложени дисциплинарни наказания пред посочения период е и ищцата.

С решения от 06.12.2013г. и от 12.12.2013г. на Академичния съвет при ТУ Габрово, видно от протокол №5, приложен по делото, Академичният съвет е дал съгласието си за изплащане на ДМС на преподавателите и служителите на основен трудов договор в ТУ Габрово, като е дадено и съгласие и за това, лицата, които са получили дисциплинарно наказание по КТ, да не получат допълнително материално стимулиране. С оглед т. 2 от заповед №768/14.12.2013г. и фактът, че със заповед №465/01.08.2013г. на Ректор на ТУ Габрово на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” за извършено от нея нарушение, на ищцата не е изплатено посоченото в заповед №768/14.12.2013г. еднократно допълнително материално стимулиране в размер на процесната сума..

Съдът счита, че исковата претенция е неоснователна. Допълнителните плащания за материално стимулиране, каквото е и процесното нямат постоянен характер, не са уговорени в трудовия договор и не са определени по размер. Тяхното заплащане зависи от събраните суми и от преценката на работодателя, при съблюдаване на условията и реда от управителния орган.

В този смисъл са ирелевантни всички аргументи, изложени от ищацата, че през 2013г. е работила, като с труда си допринесла да се увеличат приходите на ТУ Габрово, че през посочения период от време е натрупала професионален опит и трудов стаж, поради което процесната сума й се дължи безусловно..

Съгласно разпоредбата на чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други.

Съгласно приетите Вътрешни правила за работната заплата в ТУ Габрово, чл. 27 от същите, след оценка за изпълнение на бюджета за текущата година и при реализирани икономии, колективният орган на управление /Академичния съвет/ взема решение за изплащане на ДМС на преподавателите, служителите и работниците на основен трудов договор в ТУ Габрово. Следователно, спазвайки стриктно този ред, колективният орган на управление /Академичния съвет/ е взел това решение - за изплащане на ДМС на преподавателите, служителите и работниците а основен трудов договор в ТУ Габрово,видно от приложени по делото протокол №5/06.12.2013г. на Стопанския съвет при ТУ Габрово и протокол №5/12.12.2013г. на Акадамичния съвет при ТУ Габрово.

Няма съмнение, че при определянето на ДМС, работодателят се е ръководил от обективни критерии, като липсата или наличието на наложено дисциплинарно наказание по КТ за 2013г. Към момента на определянето на ДМС, Ректорът на ТУ Габрово е аргументирал решението си да не бъде изплатено ДМС на ищцата , тъй като е наказана с "предупреждение за уволнение", видно от приложената , неоспорена и влязла в сила заповед №465 от 01.08.2013г., преди определянето на паричните награди.

Така постановената заповед №768/14.12.2013г. на Ректор на ТУ Габрово е правилна, законосъобразна и обоснована и след обжалване, с решение № 41/12. 06. 14 г. на АС Габрово, по а.д. № 1/14 г. оспорването на тази заповед е отхвърлено.Прието е , че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.

По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза, със задача описана подробно в определението, с което е допусната .Тази експертиза се приема от съда, като правилна и мотивирана , не се оспори от страните, но, с оглед горните изводи, съдът приема, че така изчислената от вещото лице не се дължи от ответника.

Съдът приема, за установное и доказано по несъмнен начин, че ДМС се изплаща по преценка на работодателя и в размер, определен от него едностранно. Разпоредбата на чл.59 КТ предвижда при неизпълнение на КТД от страна работодателя искова защита. Неизпълнението се отнася до конкретни и точно определени негови задължения. В конкретния случай обаче не се касае до неизпълнение на договорно задължение. Чл. 128, т. 2 КТ предвижда, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По делото липсват доказателства в трудовия договор на ищцата да е уговорено изрично, че работодателят й дължи допълнително годишно стимулиране, поради което искът, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

При това положение, ищцата следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски от 300 лв. , а по сметка на РС Севлиево д.т. от 25 лв. и 80 лв. разноски за експертиза.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искът на М.П.П. ЕГН ********** *** против ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ГАБРОВО , представляван от ректор проф. дтн инж. Р.И., чрез К.Ф. за сумата 378. 20 /триста седемдесет и осем лв. 20 ст./ лв.., размер на ДМС по заповед №768/14.12.2013г. на Ректора на Технически университет Габрово, за 2013г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М.П.П. ЕГН ********** *** да заплати на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ГАБРОВО , представляван от ректор проф. дтн инж. Р.И., чрез К.Ф. направените по делото разноски от 300/триста/ лв.

ОСЪЖДА М.П.П. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС Севлиево 105/сто и пет/ лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД ГАБРОВО в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	246
Дата:	25 ноември 2015 г. (в сила от 15 февруари 2016 г.)
Съдия:	Светла Тотева Дойчева

Дело:	20154230101007
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	7 октомври 2015 г.