МОТИВИ
към решение № 167 от 19.04.2017 г. по а.н.д. №
417 по описа на Добричкия районен съд за 2017 г.
Съдебното производство е образувано по реда на
чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - Добрич предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на Г.Х.М. с ЕГН **********, за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, с налагане на административно
наказание.
Редовно призована за съдебно заседание, Районна
прокуратура – Добрич не се представлява.
Редовно призован за съдебно заседание, обв. Г.Х.М.
не се явява, представлява се от упълномощен защитник – адвокат И.Ц. от
Адвокатска колегия – гр. Добрич.
Защитникът на обвиняемия Г.М. пледира
същият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание глоба в минимален размер. Относно наказанието
лишаване от право да управлява моторно превозно средство се пледира същото да е
в минимален размер.
След
преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 23.03.2017 г., около 22:30
часа в гр. Добрич, по ул. „Христо Ботев”, в близост до магазин „Джеронимо”,
обв. Г.Х.М. управлявал лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № ***, когато
бил спрян за проверка от служители на Първо РУ на МВР – Добрич – свидетелите Н.
Х. Н. и Й.С.К. У полицейските служители възникнало съмнение, че Г.М.
управлява моторното превозно средство след употреба на упойващи или наркотични
вещества, поради което същият бил отведен в сградата на сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Добрич. Там св. Б.Р.А. тествал обвиняемия М. за употреба на
наркотични вещества с орален полеви тест “Drager DrugCheck
5000 STK6” с инв. № ARHJ-0017, като резултатът се оказал
положителен за употреба на канабис /марихуана, ТНС/ и амфетамин /АМР/, като бил
изготвен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества.
След това на
обвиняемия Г.М. бил издаден талон за медицинско изследване № 0028629, като М.
бил отведен в ЦСМП при “МБАЛ Добрич” АД - гр. Добрич, където му било предложено
да даде кръвна проба, но същият отказал, за което бил съставен съответен
протокол.
На обвиняемия Г.М.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 470777/23.03.2017
г. от св. Б.Р.А., като били иззети свидетелство му за управление на моторно
превозно средство № ********* и свидетелство за регистрация на автомобила, част
ІІ № *********.
Амфетаминът
/солите и препаратите му/, както и марихуаната са поставени под контрол в
Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата, като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Описаната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства –
гласните доказателства, обективирани посредством обясненията на обвиняемия,
дадени на досъдебното производство под формата на признание на вина,
показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, приложеното
по делото веществено доказателство - орален полеви тест “Drager
DrugCheck 5000 STK6” с инв. № ARHJ-0017, както и от останалите
приложени по досъдебно производство № 255/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР -
Добрич писмени доказателства: Протокол за разпит на обвиняем от 24.03.2017 г.;
Справка за съдимост № 655/24.03.2017 г.; Справка за нарушител; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; Протокол за разпит на
свидетеля Н.; Протокол за разпит на свидетеля К.; Протокол за разпит на
свидетеля А.; Протокол за медицинско изследване № 428; АУАН № 570/23.03.2017 г.;
Талон за медицинско изследване; Протокол за извършване на проверка за употреба
на наркотични вещества с рег. N 851р-2548/24.03.2017 г.; Разпечатка № 47 от Drager DrugCheck с инв. № ARHJ – 0017, приобщени по приключване на
съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал
по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият Г.Х.М.
с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава,
предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 23 март 2017 г. в
гр. Добрич, общ. Добрич, обл. Добрич, по ул. „Христо Ботев”, до магазин
„Джеронимо”, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Опел Астра”
с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества–канабис /марихуана, ТНС/ и
амфетамин /АМР/.
Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Гласните
доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно обвиняемият Г.Х.М.
е автор на инкриминираното деяние – управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № ***. Обективираните в АУАН с бланков №
470777/23.03.2017 г. данни, както и гласните доказателства сочат по безспорен
начин времето и мястото на извършване на процесното деяние.
Обясненията на самия обвиняем, дадени на
досъдебното производство под формата на признаване на вина, както и резултатът
от извършения орален полеви тест “Drager
DrugCheck 5000 STK6” с инв. № ARHJ-0017 са безспорни доказателства, че обв. М. е управлявал
моторното превозно средство след употреба на наркотични вещества – канабис
/марихуана, ТНС/ и амфетамин /АМР/.
Съдът намира, че употребата на наркотични вещества – канабис /марихуана, ТНС/ и
амфетамин /АМР/ е установена по
надлежния ред по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30
от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, в случай на отказ
да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определено лечебно
заведение или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или
друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на
техническото средство.
Съдът намира, че отказът на обвиняемия
М. да му бъде взета кръвна проба и урина, обективирано и удостоверено чрез
подписа му в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество от 23.03.2017 г. сочи на основателен извод за това, че
обвиняемият се е съгласил и не е оспорил показанията на техническото средство –
орален полеви тест “Drager DrugCheck 5000 STK6” с инв. № ARHJ-0017, с който му е била
извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. Т.е., в
настоящия случай е приложима именно разпоредбата на чл. 6 от цитираната по-горе
наредба.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като
обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието са неспазване
на правилата за движение по пътищата, както и незачитането на установения в
страната правов ред.
Деянието е извършено единствено при наличие на
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – чисто съдебно минало,
добросъвестното участие в наказателния процес, проявеното критично отношение
към извършеното, липсата на образувани други наказателни производства, както и неголемия
брой нарушения на правилата за движение по пътищата, за които обвиняемият е бил
санкциониран по административен ред. Видно от справката за нарушител, Г.Х.М. е
бил санкциониран два пъти за нарушения на правилата за движение по пътищата,
като са му били наложени глоби с фиш, т.е. нарушенията са маловажни по смисъла
на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП.
Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо
тежестта на инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че
извършеното от М. престъпление не е “тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Фразата “висока степен на обществена опасност на деянието” обаче е твърде
слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни
престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили
временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления, макар
и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това транспортните
престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена оценка. Особено
укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на
моторно превозно средство, след като е употребил алкохол или наркотични
вещества, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване или
въздействието на наркотичните вещества, при осъществяване на една дейност с
безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението – водачи, пътници и пешеходци. Ето защо съдът намира, че деянието се
отличава с висока степен на обществена опасност.
За пълнота на
изложението, съдебният състав намира за нужно да отбележи, че в конкретния
случай разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не би могла да намери приложение, по
следните съображения:
Ноторно
известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при
които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или
въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
В
настоящия случай, от една страна, за разлика от разпоредбата на ал. 1 от чл.
343б от НК, ал. 3 от същата норма не инкриминира изричен праг на насищане на
кръвта, след който деянието от нарушение се превръща в престъпление. От друга,
за разлика от състава по чл. 354а, ал. 5 от НК, приложимата в казуса разпоредба
не предвижда и окачествяването на отделни случаи на това посегателство като
маловажни. Единствено възможният извод в тази връзка е, че управлението на
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества само по себе си
е достатъчно общественоопасно, за да бъде провъзгласено от законодателя за
престъпление. Както вече бе посочено се касае за формално деяние, което по
презумпция поставя в опасност живота, здравето и имуществото на участниците в
движението и на други лица. От значение в случая са не количеството и оказаното
от наркотичното вещество въздействие, а самата му употреба при управление на
моторно превозно средство. Водачът – обв. Г.Х.М. си е позволил след употреба на
забранени вещества да управлява моторно превозно средство в рамките на града и
в тъмната част на денонощието. Тези обстоятелства категорично изключват
възможността деянието да бъде определено като малозначително и поради това
неопасно за обществото, респективно съществувалата за околните реална и
непосредствена заплаха да бъде окачествявана като явно незначителна.
В санкцията на правната норма на
чл. 343б, ал. 3 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева. Г.М. е с чисто съдебно минало, не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени
вреди.
С оглед наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да
освободи Г.Х.М. от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание глоба в минималния, предвиден от законодателя размер,
а именно глоба в размер на 1000 лв., което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки
предвид ниската обществена опасност на самия извършител – М. не е осъждан,
срещу него не се водят други наказателни производства, същият е бил наказван по
административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата само два
пъти, при това за маловажни нарушения, както и съобразявайки се с имотното му състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 343 г от НК във
всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1, съдът постановява и
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право
по т. 6.
В настоящия случай, с оглед провеждане на
диференцираната процедура: “Освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание” и съобразявайки разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът следва да извърши преценка следва
ли на обвиняемия да бъде наложено и административно наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство.
Безспорно е, че
решаващият критерий за налагане на това наказание се обуславя както от начина
на осъществяване на престъпния състав, от настъпилите съставомерни последици,
наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, както и с
оглед обстоятелството дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за
действителното поправяне на обвиняемия, той да изтърпи такова наказание. Или
при налагане на това административно наказание, съдът трябва да се съобрази
както с личните качества на обвиняемия, така и с конкретната обществена
опасност на престъплението и най-вече с това, дали с налагането му ще се
постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай, съдът намери, че обв. Г.М.
следва да бъде наказан и с административно наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за определен срок, в рамките на предвидения
от закона. По отношение на този срок и при преценяване на всички доказателства
по делото, поотделно и в съвкупност, имащи значение за тази преценка, съдът
намира, че същият следва да се определи в минимален размер, а именно – за срок
от три месеца. Съдът намира този срок за съобразен с ниската степен на
обществена опасност на дееца и най-вече с обстоятелството, че М. е бил наказван
по административен ред за други нарушения на правилата за движение по пътищата
само два пъти, при това за маловажни нарушения.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение
на това наказание, съдът приспадна времето, през което М. е бил лишен по
административен ред от възможността на упражнява това право, считано от 23.03.2017
г.
Съдът намира, че така определените наказания ще
изиграят своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
обвиняемия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането им, обвиняемият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото.
С решението си, съдът постанови приложеното
по делото веществено доказателство – орален полеви тест “Drager
DrugCheck 5000 STK6” с инв. № ARHJ-0017, след влизане в сила на решението да се
унищожи.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен съдия: .
/Данчо Димитров/