МОТИВИ
към
ПРИСЪДА № 2178 от 30.11.2010 г.,
постановена
по НОХД № 2964/ 2010 г.
по
описа на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура
- Бургас, с който против подсъдимия Г.К.Д. ЕГН ********** *** Паничарево, Бургаска
област, е повдигнато обвинение за това, че през м.март 2010 г. в с.Н.П., ул.”П.Е.”
№ 8, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, и чрез
използване на техническо средство отнел чужди движими вещи – микровълнова печка
марка „МВО” модел MW800G на
стойност 61.75 лева, 15 броя пръчки арматурно желязо с дължина 2.5 метра, Ф6, с
тегло 8.737 кг, на стойност 15.73 лева, 15 броя пръчки арматурно желязо с дължина
2.5 метра, Ф8, с тегло 15 кг, на стойност 27 лева, и арматурно желязо Ф8,
навито на руло, кангал 50 кг, на стойност 86.50 лева, всичко на обща стойност
190.90 лева, собственост на И.Д.п. от владението на собственика без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление чл. 195 ал.1
т. 3 предл. 2, т. 4 предл. 2 вр. чл. 194 ал.1 НК.
Производството е разгледано по
реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”, по инициатива на служебния защитник
на подсъдимия.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, което
счита доказано по безспорен начин, и с оглед императивната разпоредба на чл.373
ал.3 НПК, във връзка с чл. 55 ал.1 т.1 НК, пледира за налагане на подсъдимия Д.
на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66 НК, бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият и защитникът му не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимият е признал
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като се е
съгласил да не се събират доказателства за тях. Защитникът пледира за
определяне на наказание „Пробация” с аргумент, че отнетите вещи не били под
постоянен надзор и следвало престъплението да се квалифицира като маловажен
случай по чл. 195 ал.1 т.2 НК. В условията на евентуалност, ако не се приеме
първата теза, моли за наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, с приложение
института по чл. 66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия
самопризнание, а именно:
Подсъдимият Г.К.Д. ЕГН **********
е роден на *** ***, живущ ***, и е ром, български гражданин, с основно
образование, неженен, не работи, неосъждан.
На неустановена дата в началото
на м.март 2010 г., в тъмната част на денонощието, около 21.30 часа, подс. Д. ***.
Като достигнал до № 8, видял, че в имота на свид. И.П., състоящ се от дворно
място, с изградено в него масивна едноетажна жилищна сграда и пристройка
(навес), находящ се на същия номер, не свети и няма признаци в имота да има
някого. Решил да влезе и да отнеме вещи. Открил в телената ограда на двора
малка дупка, която разширил и оттам влязъл в двора. От навеса, чиято врата
разбил с рамо, подсъдимият отделил и взел 15 броя пръчки арматурно желязо с
дължина 2.5 метра, Ф6, с тегло 8.737 кг, 15 броя пръчки арматурно желязо с
дължина 2.5 метра, Ф8, с тегло 15 кг, и арматурно желязо Ф8, навито на руло,
кангал 50 кг. Изнесъл тези вещи извън двора на свид.П., след което се върнал
там. С неустановен по делото твърд предмет подсъдимият успял да отвори входната
врата на приземния етаж на къщата, откъдето взел употребявана микровълнова
печка марка „МВО” модел MW800G. Всички отнети вещи отнесъл в дома си. В рамките на следващите няколко
дни, продал печката на свид. Г.Д. за сумата от 30 лева, а отнетото арматурно
желязо продал в пункт да изкупуване на метални отпадъци.
На 08.04.2010 г. свид. П. *** П.,
и установил липсите, за което подал жалба в РУП-гр.Приморско. На 14.04.2010 г.
свид. Д. с протокол от същата дата (л.32 от досъдебното производство) предал на
служители на РУП-гр.Приморско купената от подс.Д. микровълнова печка, която
била върната на собственика й срещу разписка (л.25 от ДП).
Видно от заключението на
извършената в досъдебното производство оценъчна експертиза (л.28,29),
стойността на всички отнетки вещи към инкриминирания период е възлизала на 190.90
лева.
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимия е направил
самопризнание по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства – обясненията на подсъдимия в качеството
на обвиняем, показанията на свидетелите И.п., В.К., Я.Ч., Д.Д. и Г.Д., заключението
на извършената експертиза, протокол за доброволно предаване и разписка, свидетелството
за съдимост на подсъдимия и другите материали, събрани в досъдебното
производство.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Г.К.Д. е осъществил от
обективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т. 3 предл. 2, т. 4 предл. 2
вр. чл. 194 ал.1 НК– чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита
на имот и чрез използване на техническо средство, отнел посочените по-горе чужди
движими вещи от владението на свид.П., с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът не възприема защитната теза, че се касаело за отнемане на вещи, оставени
без постоянен надзор. Тъкмо напротив, от събраните доказателства безспорно се
установява, че вещите – предмет на престъплението, са били съхранявани в
отделни помещения, всяко от които е било затворено и заключено, така че на
подсъдимия се е наложило да взломява и ползва техническо средство, за да
преодолее вратите, с цел да получи достъп до вещите. Именно тези обстоятелства
изключват крадените вещи да са били оставени без надзор, както и тезата, че
деянието представлява маловажен случай.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.
2, предл.1 НК. Несъмнено, подсъдимият е съзнавали общественоопасния характер на
извършеното, като е предвиждал и искал именно настъпването на
общественоопасните му последици, с цел неправомерно да се обогати, като отнеме
и свои чужди вещи. Намерението да ги присвои, подсъдимият е обективирал чрез
продажбата на краденото на други лица.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 195 ал.1
т.3,4 вр. чл. 194 ал.1 НК се предвижда наказание ЛОС от една до десет години.
Нормата на чл. 373 ал.2 НПК, във връзка с чл. 58а НК (в редакцията от ДВ, бр.
27/ 2009 г., действала към момента на извършване на престъплението), задължава
съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 НК в случаите,
когато той е направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда
на чл. 371 т.2 НПК, които е било одобрено от съда с определение по чл. 372 ал.4 НПК. Настоящия случай е именно такъв, поради което, при определяне вида и
размера на наказанието, съдът съобрази, че за подс. Д. приложима се явява
разпоредбата по чл. 55 ал.1 т.1 НК, т.е. надлежното наказание, като вид, следва
във всички случаи да е „Лишаване от свобода” поради наличието на специален
минимум за наказанието„Лишаване от свобода” по чл. 195 ал.1 НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която е по-ниска
от обичайната степен за подобен род посегателства, поради естеството и
стойността на отнетите вещи, връщането на част от краденото на пострадалия в
досъдебното производство и по-ниския интензитет на проявление на
квалифициращите обстоятелства – взлом и техническо средство, чието
осъществяване не е съпроводено с големи поражения по имуществото на пострадалия.
Съдът съобрази и ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия,
с оглед необремененото му съдебно минало, липсата на доказателства за други
противоправни прояви и относително по-високия му образователен ценз и
потенциал. От друга страна, съдът отчете направеното от подсъдимия на
досъдебното производство самопризнание, изразеното съжаление за стореното, и
решението му да признае фактите по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.
При наличието на горните
обстоятелства досежно деянието и дееца, за извършеното от Д. престъпление по чл.
195 ал.1 т. 3 предл. 2, т. 4 предл. 2 вр. чл. 194 ал.1 НК, съдът при условията
на чл. 55 ал.1 т.1 НК му отмери наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3
месеца, чието изпълнение на основание чл.
66 ал.1 НК отложи за изпитателен срок от 3 години. По убеждението на съда, така
определеното и наложено наказание съответства на извършеното, а от друга страна,
санкцията е от естество да способства за постигане целите на генералната и
специалната превенция, съгласно предвиденото в чл. 36 НК.
РАЗНОСКИ:
Предвид решението по въпросите на
вината и отговорността, на основание чл. 189 ал.3 вр. ал.1 НПК, подсъдимият Г.К.Д.
бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаския районен съд направените
в досъдебното производство разноски в размер на 63.20 лева.
Воден от изложените мотиви, съдът
постанови присъдата.
Председател: Светлин
Иванов
Вярно с оригинала.
Секретар: Диана Пеева