№ 4054
гр. Варна, 31.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет
и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20223100502250 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 42849/27.06.2022
г. на „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 чрез
пълномощника адв. С. С., против решение № 1684/30.05.2022 г., постановено
по гр.д.№ 14820/2021 г. на ВРС, 42-ри състав, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от жалбоподателя обективно кумулативно
съединени искове срещу Р. Х. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.
В.“, бл. *, вх. *, ап. *, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца: посочените в Заповед № 4220/18.08.2021 г. за изпълнение на парично
вземане по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11909/2021 г. по описа на ВРС суми,
както следва: сумата от 234.17 лева (двеста тридесет и четири лева и
седемнадесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ въз основа на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна
полица № BG/23/117000107331 от 28.12.2016 г., със срок на валидност от
02.01.2017 г. до 01.01.2018 г. на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, във връзка с
ПТП, настъпило на 13.01.2017 г., около 10.30 часа, в гр. Варна, кв.
„Владиславово“, по ул. „Янко Мустаков“, до бл. № 404, при което водачът Р.
Х. Я., управлявайки МПС марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № В 8526
РТ, поради несъобразена със състоянието на пътната настилка скорост, губи
управление над автомобила и блъска МПС - автобус, марка „Мерцедес“,
модел „405“, с рег. № В 0951 КР, управлявано от И. Ж. Х., което МПС има
сключена валидна застраховка „Каско на МПС“ със „ЗАД Армеец“ АД -
полица № **********, валидна от 11.01.2017 г. до 10.01.2017г., въз основа на
която е заведена щета в „ЗАД Армеец“ АД № 13017030100251 и е изплатена
на „Градски транспорт“ ЕАД сумата в общ размер на 830.35 лева, в т. ч. и
1
сумата от 204.17 лева по образуваната щета, като са сторени и обичайните
ликвидационни разноски в размер на 15 лева; СУМАТА в размер на 71.36
лева. (седемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 13.08.2018 г. – 13.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 13.08.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 500,
ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата си въззивното дружество, представлявано от адв. С. С.,
излага становище за неправилност на обжалваното съдебно решение. Оспорва
решаващия извод на съда, че ответникът не е управлявал МПС под
въздействие на алкохол, с концентрация в кръвта над допустимата по закон
норма. Като се позовава на констатациите в приложен по делото протокол за
ПТП, както и талон за кръвна проба на ответника, твърди, че инцидентът е
настъпил в 10:30 ч., а от протокола за медицинска експертиза и употреба на
алкохол или друго силно упойващо вещество се установява, че кръвната
проба на ответника е взета едва в 12:30 ч. Сочи, че неправилно съдът е
игнорирал приобщените гласни доказателства на свидетеля Г., според които
длъжностните лица надлежно са взели проба на водача Р. Я., въз основа на
която му е издаден талон за медицинско изследване. Счита, че неправилно е
оставено без уважение доказателственото му искане за назначаване на
съдебно-токсикологична експертиза за установяване на релевантни по делото
факти, за които му е указано, че носи доказателствена тежест. Твърди, че
процесното ПТП е настъпило на 13.01.2017 г., в 10:30 ч., в гр. Варна, кв.
Владиславово, като след пристигането на компетентните органи на ответника
е направена проба за алкохол с техническо средство, което е отчело 0,55
промила, във връзка с оспорването на която е издаден талон за кръвна проба.
Сочи, че талонът за медицинско изследване е издаден на водача в 11:50 ч.,
който е следвало да се яви до 12:35 ч. в съответното лечебно заведение, а
съгласно протокола за химическа експертиза пробата е взета в 12.30 ч., като
отчетеният резултат е 0,46 промила. Излага, че направеното доказателствено
искане за назначаване на съдебно-токсикологична експертиза има за цел да
установи дали и съответно как за изминалия период от два часа след
инцидента би се променила концентрацията на алкохол в кръвта на
ответника, както и каква е тя към момента на ПТП. Счита, че недопускането
на посочената експертиза представлява съществено процесуално нарушение и
отправя искане за назначаването й в рамките на настоящото производство. По
изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение, уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените в производствата разноски.
Въззиваемата страна Р. Х. Я., представлявана от адв. Й. А., в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и необоснована. Излага, че от
представения по делото протокол за химическа експертиза № 35/16.01.2017 г.
се установява, че ответникът е управлявал автомобила с концентрация на
2
алкохол в кръвта 0,46 промила, т.е. под допустимата по закон норма. Сочи, че
представеният протокол не е оспорен от ищеца, който не е представил
доказателства, опровергаващи отразеното в него. Твърди, че протоколът за
ПТП, в качеството му на официален свидетелстващ документ, не отразява
факта на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, а единствено движение с несъобразена скорост.
Излага, че в съответствие с предвиденото в Наредбата за реда за установяване
употребата на алкохол от водачите на МПС, след като в процесния случай
първоначално е отчетен резултат 0,55 промила с техническо средство
„Алкотест Дрегер“, които показания ответникът е оспорил, същият е дал
кръвна проба, която е релевантна за преценката дали има превишаване на
допустимата по закон концентрация на алкохол в кръвта. Счита
доказателственото искане на въззивника за назначаване на съдебно-
токсикологична експертиза за неотносимо с оглед краткия период от време
изминал между двете проби. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на решението на ВРС. Същата съдържа
изискуемите по чл. 260 oт ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.
По направеното от въззивника искане за допускане на съдебно-
токсикологична експертиза настоящият състав намира следното:
С молба вх.№ 10405/16.02.2022 г. по гр.д. № 14820.2021 г. на ВРС
ищецът „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е отправил искане за допускане на
съдебно-токсикологична експертиза по делото с оглед направено оспорване
на исковата му претенция с отговора на исковата молба. Въпросите,
поставени от ищеца касаят промяната на концентрацията на алкохол в кръвта
на ответника в периода между пробата, взета с техническото средство и тази в
резултат на кръвното изследване с оглед констатирано разминаване между
двата резултата. Искането е своевременно релевирано, но същото е оставено
без уважение с протоколно определение от 18.02.2022 г. като неотносимо.
Недопускането на соченото доказателство се преценява от въззивния съд като
процесуално нарушение, което обосновава извода за наличие на
предвиденото в чл. 266, ал. 3 от ГПК изключение от приложението на
разпоредбите на чл. 266, ал. 1 от ГПК, постановяващи забраната за събиране
на доказателства във въззивното производството. Обстоятелствата, за чието
установяване се иска допускането на съдебно-токсикологична експертиза са
релевантни за предмета на доказване, доколкото основния спорен между
страните въпрос касае наличието или липсата на концентрация на алкохол в
кръвта на ответника над допустимата по закон норма. Разминаването между
взетата проба с техническо средство към момента на инцидента и
лабораторното изследване два часа след него налагат изследване на въпроса
3
как се променя във времето концентрацията на алкохол в кръвта, за което са
необходими специални знания.
Поради изложеното, съдебно-токсикологична експертиза с предмет
въпросите, поставени от въззивника, съда следва да бъде допусната в
настоящото производство.
Не са направени други доказателствени искания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 2250/2022 г. на
07.12.2022 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ДОПУСКА провеждане на съдебно – токсикологична експертиза, по
която вещото лице след запознаване с материалите по делото да даде отговор
на следните въпроси:
1/ През какъв интервал от време са взети двете проби (с техническо
средство и кръвна проба) за наличие на алкохол в кръвта на Р. Х. Я. съобразно
приложените към делото доказателства?
2/ В случай, че кръвната проба е взета няколко часа след настъпването
на инцидента, как се отразява това на резултатите от нея – занижават ли се
промилите и с колко се занижават на час?
3/ Може ли да се приеме, че към момента на настъпване на процесното
ПТП на 13.01.2017 г. – около 10.30 часа промилите алкохол в кръвта на Р. Я.
са били по-високи от установените чрез кръвната проба – 0.46 промила?
4/ Обстоятелството, че е налице несъобразена с пътната обстановка
скорост от страна на водача Р. Я. би ли могло да е свързано с алкохолно
опиянение на същия?
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ в размер на 200 (двеста) лева, вносим от
въззивното дружество в тридневен срок от съобщението и с представяне на
доказателства за това в същия срок.
4
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Н. С., включен под № 43 в Списъка на
вещите лица на Окръжен съд – Варна за 2022 г., което задължава да
представи заключение в срока по чл. 199 от ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че при необходимост ще му бъде издадено
съдебно удостоверение за легитимиране като вещо лице по делото.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
дължимото по експертизата възнаграждение следва да се представи справка –
декларация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5