Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
16. 03. 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на четиринадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Петър
Петров
при секретаря Д.и.…………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00101 по описа
за 2018 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е молба за развод по взаимно
съгласие от И.С.Х.- Б. ЕГН ********** ***
срещу Е.К.Б. ЕГН ********** ***.
В молбата се
съдържа споразумение, включващо реквизитите на чл.51, ал.1 СК.
В съдебно
заседание съпрузите подържат молбата за развод, като изразяват сериозно и
непоколебимо съгласие за разтрогване на брака.
От доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното:
Страните са сключили граждански брак на 12. 10. 1986 год. пред ДЛГС при Община гр. В.. От брака си нямат непълнолетни към момента деца.
Страните не притежават семейно жилище по смисъла на закона и по време на брака си са придобили движими и недвижими вещи в режим на семейна имуществена общност, които след развода остават в обикновена съсобственост между двамата.
Страните са се договорили , че след прекратяването на брака не си дължат един другиму издръжка.
След развода жената ще носи брачното си фамилно име- Б..
Страните са се договорили, че с това споразумение са уредили всички свои имуществени и неимуществени отношения и че занапред няма да имат претенции и спорове помежду си.
Разноските по делото остават така, както са били направени от страните.
С оглед на изложеното съдът приема за
безспорно установено, че бракът между страните по делото е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което е изчерпан от социалната си функция и
съдържание.
Постигнатото споразумение,като
непротиворечащо на закона и морала и защитаващо интересите на двамата съпрузи,
следва да се утвърди с решение на съда на осн. чл. 330, ал.3 ГПК.
Предвид тази
фактическа и правна обстановка, съдът :
Р Е Ш И :
Прекратява с развод по взаимно съгласие сключения
на 12. 10. 1986 год. пред длъжностно
лице по гражданско състояние при Община
гр. В. граждански брак между И.С.Х.- Б.
ЕГН ********** *** и Е.К.Б. ЕГН ********** ***.
На осн. чл. 330,
ал.3 ГПК утвърждава постигнатото споразумение по чл. 51, ал.1 СК между страните по следния начин:
1. Страните по време на брака си нямат родени непълнолетни към момента деца.
2.Страните не притежават семейно жилище по смисъла на закона.
3.Страните по време на брака си са придобили движими и недвижими вещи в режим на семейна имуществена общност, които след развода остават в обикновена съсобственост между двамата.
4. След прекратяването на брака страните не си дължат един другиму издръжка.
5. След развода жената ще носи брачното си фамилно име- Б..
6. Страните с това споразумение са уредили всички свои имуществени и неимуществени отношения и занапред няма да имат претенции и спорове помежду си. Паричните средства по банковите сметки, разкрити по време на брака остават на името на този съпруг, на чието име са разкрити. Поетите по време на брака задължения на трети лица, остават за сметка на всеки един от двамата съпрузи, така, както са поети.
7. Разноските по делото остават така, както са били направени от страните.
ОСЪЖДА И.С.Х.- Б. ЕГН ********** *** и Е.К.Б. ЕГН ********** *** да
заплатят по сметка на съда окончателна държавна такса от по 7. 50 лева за
всеки.
Решението не
подлежи на обжалване и влиза в законна сила незабавно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :