Определение по дело №436/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на КУИППД против постановление от 09.09.11г на ДСИ при РС-Петрич, постановено по изп.д.№149/06г,с пр. осн. чл.435, ал.1 ГПК.

С атакуваният акт е отказана смяна на пазача на описаните МПС.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразен.Поради това иска неговата отмяна и задължаване на ДСИ да извърши исканите действия, като се развиват подробни съображения.

Длъжника по изпълнителния процес оспорва жалбата и поддържа отказа на съдебния изпълнител, излагайки аргументите си за това.

В мотивите си ДСИ поддържа законосъобразността на действията си, за което също развива подробни съображения в тази насока.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

Разпоредбата на чл.471, ал.2 ГПК действително дава възможност на съдебния изпълнител за предаде за пазене веща другиму, ако пазача не изпълнява задълженията си по ал.1 ГПК.

От събрания доказателствен материал се установи, че запорираните в обезпечителното производство вещи са описани с протокол от 18.10.2006г и същите са предадени за пазене на длъжника О. А. при условията и реда на чл.363-366 ГПК(отм.).Очевидно последния е приел да изпълнява възложената му обществена функция и да съдейства за постигане целите на обезпечителното производство.

Задържането му под стража с мярка за неотклонение от 17.04.11г, взета по чнд№185/11г по описа на БОС, което е служебно известно на съда, обаче препятства възможността О.А. да изпълнява в пълен обем задълженията си като пазач и то с изискуемата се от правния ред грижа на добър стопанин. Последвалото изменение на най-тежката мярка за неотклонение в „домашен арест” от 19.10.11г(вж.чнд№471/11г по описа на БОС) също не осигурява подобна възможност.Този извод се обосновава от ограниченията, произтичащи от въпросните мерки за неотклонение, както и от естеството на вещите, и мястото за тяхното съхранение.Следва да се има предвид още и следното: при предаването на вещи за пазене на длъжника, той може да се ползва от тях, стига да не намалява стойността им.Като се им предвид, че в случая се касае за МПС, чието използване неизбежна е свързано с движение, и мерките за неотклонение на О.А., ограничаващи свободното му придвижване, то същият практически е лишен от възможността за пазене по см. на чл.363 ГПК(отм.),респ.чл.470 ГПК, на запорираните вещи в процеса не само на тяхното използване, но и извън него.Не на последно място качеството му на обвиняем по ДПІ37/10г на ОслО при ОП-Б. и подсъдим по нохд№5319/10г по описа на СГС, допълнително подкрепя горните констатации.Ето защо изложените в тази връзка доводи на длъжницата Д.А. се явяват несъстоятелни.

С оглед изложеното настоящият състав счита, че са налице условията за смяна на пазача по чл.471, ал.2 ГПК(вж.и чл.365, ал.2 ГПК-отм.).Очевидно запорираните МПС ще бъдат запазени далеч по-добре, при минимални разноски и неудобства при друг пазач.Липсва законова пречка те да се предадат на сочения от жалбоподателя такъв със всички произтичащи от това последици.

Като не е съобразил горното ДСИ е процедирал в разрез материалния и процесуален закон, което налага отмяна на атакувания отказа, материализиран в постановлението му от 09.09.11г и връщане на делото, като се задължи ДСИ извърши отказаното действие, съблюдавайки съответния процесуален ред за това.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО постановление от 09.09.11г на ДСИ при РС-Пт, постановено по изп.д.№149/06г и ВРЪЩА делото на ДСИ при РС-Пт със задължението да изпълни дадените по-горе указания при посочените условия.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: