№ 198
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Г.ева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000502654 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 285 от 13.05.2022 г., постановено по гр.д. № 110/2021 г.,
изменено в частта за разноските с Определение № 778/01.08.2022 г., Окръжен
съд-Благоевград първи състав, е осъдил Сдружение "Национално бюро на
българските автомобилисти" да заплати на Ф. Р. М. на основание чл. 511, ал. 1
от КЗ, вр. чл. 513, ал. 1 от КЗ, сумата от 22 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на
29.08.2017 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху тази сума от 20.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
като е отхвърлил исковата претенция за горницата над 22 000 лв. до
предявения размер от 250000 лв., както и за законна лихва от 19.04.2019 г.,
като неоснователна. Ответникът е осъден да заплати по бюджетна сметка на
Окръжен съд-Благоевград, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 875.33
лв. – разноски по делото. Ищцата е осъдена да заплати на ответника на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 7 264,99 лв. - разноски. С
решението ответното сдружение е осъдено да заплати на адвокат В. О. на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сума в размер на 689.57 лв. с начислено ДДС -
1
адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок (по куриер,
предадена на 02.06.2022 г.) въззивна жалба вх. № 6198/03.06.2022 г. от
ищцата Ф. Р. М., чрез процесуален представител адвокат В. О., с надлежно
учредена представителна власт с пълномощно приложено по
първоинстанционното дело /л.45 от делото/. Решението се обжалва в частта, с
която предявените искове са отхвърлени за сумата над 22000 лв. до
претендирания размер от 250 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта с която искът за законна лихва за
забава върху главницата е отхвърлен за периода от 19.04.2019 г. до 19.01.2021
г.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в
обжалваната му част и да уважи предявения иск в пълния предявен размер.
Моли да бъдат присъдени разноските и за двете съдебни инстанции.
Поддържа се, че претендираните неимуществени вреди са доказани по
основание, но в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
първоинстанционният съд е определил изключително занижени размери и не
е приел за доказани целия възстановителен период на лечение, както и
невъзстановените увреди от процесното ПТП. Във връзка с този довод във
въззивната жалба се излагат подробни аргументи по съществото на спора.
Поддържа неправилност на извода на първоинстанционния съд, че
пострадалата не е положила дължимата грижа за себе си и за своето
своевременно подобряване, въпреки препоръките на медицинските лица и по
този начин е осуетила във времето дългия период на възстановяване след
инцидента. Твърди се, че правилно съдът е приел, че не е налице
съпричиняване от страна на ищцата. Поддържа се, че неправилно съдът е
приел, че лихвата за забава се дължи от 20.01.2021 г., а не от 19.04.2019 г.
Твърди, че лихва се дължи от датата на изтичане на срока за произнасяне от
застрахователя или неговия представител, а не от датата на произнасяне на
щетата от НББАЗ.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна – ответникът НББАЗ чрез процесуалния му
представител адвокат Р. Ц., надлежно упълномощена с пълномощно
приложено по първоинстанционното дело /л.73 от делото/. Оспорва
2
въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Излага подробни съображения по същество на спора. Сочи, че ответникът е
извършил плащане на присъденото с първоинстанционното решение на
ищцата застрахователно обезщетение в размер на 22 000 лв., ведно със
законната лихва от 20.01.2021 г. до датата на плащане, което плащане моли да
бъде съобразено при постановяване на въззивното решение.
Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение
въззивната жалба на ищцата като неоснователна и да потвърди
първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно, обосновано
и постановено в съответствие с процесуалните норми при пълно и
всеобхватно обсъждане на събраните в хода на производството доказателства.
При условие на евентуалност моли, в случай че съдът намери
въззивната жалба за основателна, при определяне размер на обезщетението да
съобрази извършеното от ответника след постановяване на решението
плащане на 22 000 лв. - главница и 5165,81 лв. - законна лихва върху главница
от 20.01.2021 г. до датата на плащане, като съобрази всички установени по
делото факти, имащи отношение към определяне на справедлив размер на
обезщетение, включително собственото поведение на ищцата и неположената
грижа за по-бързо и ефективно възстановяване от претърпените травми,
предписано от медицински специалисти.
Моли съда да присъди на въззиваемата страна извършените разноски в
цялост, включително за платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
С оглед постъпилата въззивна жалба, решението и в частта, с която
първоинстанционният съд е осъдил Сдружение "Национално бюро на
българските автомобилисти" да заплати на Ф. Р. М. на основание чл. 511, ал. 1
от КЗ, вр. чл. 513, ал. 1 от КЗ, сумата от 22000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на
29.08.2017 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху тази сума от 20.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, е
влязло в сила на 09.06.2022 г., поради необжалването му.
В открито съдебно заседание, въззивницата поддържа въззивната си
жалба чрез процесуалния си представител и по съображения изложени в
писмена молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
въззивната жалба. Адвокат О. претендира адвокатско възнаграждение по
3
чл.38, ал.2 от ЗА. При условията на евентуалност заявява възражение за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение, в случай че същото е над минималния размер по Наредба №
1.
Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд-Благоевград е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.513, ал.1, във връзка с чл.511, ал.3,
във връзка с чл.511, ал.1 , т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от КЗ, предявени от Ф. Р. М.
срещу Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи» с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди от претърпени болки,
страдания и стрес, следствие на телесни увреди получени при ПТП,
настъпило на 29.08.2017 г. на територията на Република България (главен път
ІІ-19, 65+300 км), виновно причинено от водача на МПС-л.а.м. «Мицубиши»
с чуждестранен рег. № ***, по отношение на което МПС е имало валидно
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователен
договор за МПС, сключен с „DIRECT LINE INSURANCE“ с полица №
46821283, валидна до 01.08.2018 г.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Между страните няма спор по фактите, обосноваващи основанието на
иска, а и с оглед влизане на решението в сила за присъдената сума от 22 000
лв. обезщетение, между страните със сила на пресъдено са установени
правопораждащите факти на спорното субективно материално право.
С влязла в сила на 07.07.2021 г. Присъда № 502418/21.06.2021 г.,
постановена по н.о.х.д. № 592/2019 г. по описа на Районен съд-Разлог, А. А. Т.
е признат за виновен в това, че на 29.08.2017 г. около 17,30 часа на главен път
4
ІІ-19, 65+300 км, в отсечката между село Господинци, общ. Гоце Делчев и
село Места, общ. Банско, при управление на МПС-л.а.м. «Мицубиши» с рег.
№ *** нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21, ал.1, чл.16, ал.1
ЗДвП, като движейски се със скорост от около 76,44 км/ч при въведено
ограничение на допустимата максимална скорост до 50 км/ч с пътен знак В26,
на завой загубил странична устойчивост и навлязъл в насрещната лента за
движение, в резултат на което се блъска в движещия се в насрещната лента за
движение автобус марка «Форд Транзит» с рег.№ *** и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, като на Ф. Р. М.
същата се изразява в счупване на големия пиящял на лява подбедрица, довело
до трайно затрудняване движението на левия й долен крайник.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от
конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което и с оглед
влязлата в сила присъда съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача на увреждащия автомобил А. А. Т., причиняването на
телесно увреждане на ищцата в пряка причинна връзка от това виновно
поведение, са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 07.07.2021
г. Присъда № 502418/21.06.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 592/2019 г. по
описа на Районен съд-Разлог.
Между страните също така не е било спорно, а и за съда е установено по
обвързващ начин (с оглед влязлото в сила съдебно решение за част от
претендираната сума) че по отношение на л.а.м. «Мицубиши» с рег. № *** е
имало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователен договор за МПС, сключен с „DIRECT LINE INSURANCE“ с
полица № 46821283, валидна до 01.08.2018 г. Това обстоятелство изрично е
признато и неоспорено от процесуалния представител на ответника, който
също така не е оспорил и е признал (изявлението на процесуалния
представител на ответника e направено в проведеното на 03.11.2021 г.
открито съдебно заседание), че ответникът е приел да ликвидира преписката
по образуваната от него щета и да обработи същата по силата на вътрешните
правила в хипотезата на чл.511, ал.1, т.2 от КЗ (наличие на кореспондент за
територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но
съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение
5
да ликвидира щетата).
От приетата по делото медицинска документация, както и с
неоспореното от страните заключение на СМЕ, изготвено от д-р А. С., се
установява, че при процесното ПТП ищцата е получила счупване в
проксималния край на лявата подбедрица-фрактура на тибиалното тяло, което
е довело до трайно затруднение движенията на левия долен крайник за
период повече от три месеца. За лечението на получаната травма ищцата е
провела болнично лечение в продължение на осем дни в периода от
29.08.2017 г. до 06.09.2017 г., по време на което е извършена оперативна
интервенция на 31.08.2017 г. под анестезия, извършена е кръвна репозиция с
метална фиксация-поставяне на заключваща плака за проксимална тибия.
Издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 38 дни, от които 8
дни стационар и 30 дни домашно лечение. Три месеца ищцата ползвала
патерици.
На 23.04.2018 г. ищцата постъпва за втори път на болнично лечение за
четири дни до 26.04.2018 г., по време на което е извършна втора оперативна
интервенция под обща анестезия за отстраняване от костта на имплантирани
уреди. Издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 34 дни, от
които 4 дни стационар и 30 дни домашно лечение.
Ищцата провеждала рехабилитация само при престоя в болницата, след
травмата и отстраняване на метала. По време на болничния престой е
приемала аналгетици, антибиотик и нискомолекулен хепарин-фраксипарин.
Установява се, че ищцата и в първите дни след травмата и оперативната
интервенция е имала значителни болки и страдания, което е налагало
постоянни обезболявания, след което болките значително са намалели.
Установява се, че 4,5 години след травмата, ищцата все още се оплаква от
болки в колянната става и затруднена функция. Мускулатурата е
хипотрофична, поради което все още няма пълно възстановяване и такова
най-вероятно няма да настъпи. Към момента мускулатурата на левия долен
крайник е хипотрофична, ищцата ходи с накуцване. Налице са и данни за
дископатия, която е много вероятно да е резултат от нарушена статика при
ходене, в резултат от полученото спучване в колянната става, но видно от
разпита на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание, доколкото
такава задача не му е поставяна, той не е изследвал и съществуването на
6
пряка причинна връзка между получената при ПТП травма и наличните данни
за дископатия.
Експертизата установява, че при ищцата е налице хипотрофия на
мускулатурата в левия долен крайник и ограничена подвижност в колянната
става, затрудняваща клякането. Не може да се очаква значително подобрение
на функцията на левия долен крайник за в бъдеще. Болките са с лек
интензитет, но създават дискомфорт и ищцата ходи с накуцване.
При така установените безспорно по-горе факти, първоинстанционният
съд е приел основателност на иска, а по отношение на размера на дължимото
застрахователно обезщетение е счел, че същото следва да бъде определено в
размер на сумата от 22000 лв. Приел е, че ищцата безспорно не е положила
дължимата грижа за себе си и за своето своевременно подобряване, въпреки
препоръките на медицинските лица, под чието наблюдение е била и по този
начин е осуетила във времето дългия период на възстановяване след
инцидента. Отчел болничното лечение, както и броя на оперативните
интервенции. Не е отчел установените по делото трайни последици за
здравето на ищцата, следствие на претърпяното от нея пътно-транспортно
произшествие.
По горните съображения уважил предявения иск за сумата от 22000 лв.
и го отхвърлил за разликата до пълния претендиран размер от 250 000 лв.
По отношение на законната лихва е приел, че същата се дължи от датата
на изтичане на срока за произнасяне от ответника, а не от кореспондента на
съответния чуждестранен застраховател.
Пред въззивната инстанция не са събирани други доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който въззивният съд квалифицира по чл.513, ал.1, във
връзка с чл.511, ал.3, във връзка с чл.511, ал.1 , т.2 от КЗ.
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото обезщетение, доколкото и предвид влизане на
решението в сила за присъдената сума от 22 000 лв. обезщетение, между
страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на
7
спорното субективно материално право.
В случая, със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между
страните по делото относно наличието на предпоставките на чл.511, ал.1, т.2
от КЗ, ангажиращи отговорността на ответното сдружение НББАЗ за
изплащане на обезщетение за вреди, причинени при ПТП на увредената ищца,
пребиваваща в РБ, а именно: наличието на валиден застрахователен договор
на виновния водач, сключен със застраховател, установен в държава,
различна от Република България, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата, наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования делинквент спрямо увредения ищец -
извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на
вредите (управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП, причиняване
на ПТП и в пряка причинна връзка от него телесни увреди на ищцата),
вредоносен резултат (причиняване на неимуществени вреди на ищцата -
болки и страдания от телесните увреждания), причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат, виновност на дееца,
установена с влязла в сила присъда, представителят на чуждестранния
застраховател за уреждане на претенции в РБ на застрахователя на
делинквента е отказал изплащане на обезщетение (отказът е обективиран в
писмо изх.№ 139-18/23.08.2018 г.).
По възраженията на въззивницата, че определеното от
първоинстанцинния съд обезщетение е крайно занижено и не съответства на
реално претърпените вреди.
Възражението е основателно.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
8
автомобилистите.
По отношение на размера на предявения иск:
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди.
По делото и с ангажираните доказателства безспорно се установява, че
ищцата на 51 години към датата на произшествието е получила счупване в
проксималния край на лявата подбедрица-фрактура на тибиалното тяло, което
е довело до трайно затруднение движенията на левия долен крайник за повече
от три месеца. Счупването засяга колянната става с нарушаване целостта на
ставата и хрущяла, при което счупване не е възможно 100 процентово
възстановяване. За лечението на така полученото счупване, ищцата е
пролежала на два пъти в болница, общо за 12 дни, претърпяла е две
оперативни интервенции под обща анестезия, провела е в продължение на 60
дни домашно лечение, през което време е била нетрудоспособна. Три месеца
ищцата се е придвижвала с помощно средство-патерици, като първите дни
след травмата и оперативната интервенция е имала значителни болки и
страдания, налагащи постоянни обезболявания. Проведено е и консервативно
лечение с прием на аналгетици, антибиотик и нискомолекулен хепарин-
фраксипарин. Към момента близо пет години след произшествието, ищцата
не е възстановена и такова възстановяване не се очаква, налице са трайни
остатъчни последици, неотчетени от първоинстанционния съд при
определяне размера на дължимото обезщетение, а именно: хипотрофична
мускулатура на левия долен крайник, накуцваща походка, болки в колянната
става и затруднена функция (ищцата не може да кляка). Не може да се очаква
значително подобрение на функцията на левия долен крайник за в бъдеще. От
разпита на вещото лице С. в съдебно заседание се установява, че ищцата е
имала артроза преди произшествието, но счупването е довело до засилване на
оплакванията.
Действително по делото няма данни ищцата да е провеждала
продължителни рехабилитации, което съобразно вещото лице С. е довело до
по-бавно и по-продължително възстановяване и това обстоятелство следва да
бъде отчетено при глобалното определяне на дължимия размер на
обезщетението.
9
Това обстоятелство обаче не обосновава изводът на
първоинстанционният съд, че ищцата не е положила дължимата грижа за себе
си и за своето своевременно подобряване, въпреки препоръките на
медицинските лица, под чието наблюдение е била и по този начин е осуетила
във времето дългия период на възстановяване след инцидента, респ. не
обосновава и определянето на толкова занижен размер на обезщетение.
Съдът намира, че не провеждането на предписаната от лекарите
рехабилитация, не съставлява бездействие на ищцата, с което същата да е
способствала за увеличаване обема на вредните последици, доколкото видно
от разпита на вещото лице С. в проведеното на 23.02.2022 г. открито съдебно
заседание правилната рехабилитация би довела до по-бързо възстановяване и
до по-добър тонус на мускулатурата, но по никакъв начин не би довела до
пълно, 100 процентово възстановяване, доколкото последното зависи не от
рехабилитацията, а от други фактори. В случая счупването е засегнало
колянната става, с което е нарушена целостта на ставата и хрущяла, която не
може да бъде възстановена напълно с назначената рехабилитация.
При отчитане на установените по-горе характер, сила, степен,
интензитет и продължителност на търпените от ищцата болки и страдания,
въззивният съд намира, че паричният еквивалент на понесените
неимуществени вреди, причинени от получените при ПТП телесни
увреждания, както и годината на настъпване на произшествието (2017 г.),
възлиза на 70 000 лева.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното обезщетение не е завишено по своя размер,
спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на
принципа на справедливостта.
С оглед на горното е видно, че първоинстанционният съд не е отчел
действително претърпените болки и страдания от ищцата, поради което е
присъдил занижен размер на дължимото обезщетение, несъответстващ на
данните по делото.
По горните съображения въззивната жалба ще следва да бъде уважена
10
частично, а първоинстанционното решение отменено в частта, с която
исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над
присъдената сума от 22 000 лв. до дължимата сума от 70 000 лв. и вместо него
бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата допълнитено сумата от 48 000 лв. Съответно решението и в
отхвърлителната му част за разликата над сумата от 70 000 лв. до 250 000 лв.
следва да бъде потвърдено.
По възражението във въззивната жалба, относно момента на
присъждане на законна лихва. Същото е основателно.
По този въпрос е налице съдебна практика, постановена по реда на
чл.290 от ГПК, която се споделя от настоящия съдебен състав и която
практика е обективирана в Решение № 72 от 29.06.2022 г., постановено по т.
д. № 1191/2021 г. на I т. о., Решение № 50102 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д.
№ 1428/2021 г., II т. о., ТК. Според тази практика, Кодексът за
застраховането, в сила от 01.01.2016 г., изрично диференцира отговорността
на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от отговорността му
за забава, като функционално обусловена от отговорността на делинквента -
чл. 494, т. 10 КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с
чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ. Прието е, че застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е
най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
Възприето е становището, че лихвите за периода от датата на деликта
до датата на уведомяване на застрахователя не се покриват от застрахователя,
а разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице
обезщетение за забава от делинквента и съответно - от застрахователя, се
извежда не само от изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и
предвид въведената с КЗ, в сила от 01.01.2016 г., абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на пряк иск срещу застрахователя на
делинквента по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
11
Прието е също така, че Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи - ответник по иска, изпълнява функциите на
представително национално бюро – член на бюрата от системата "Зелена
карта". То е компетентно да уреди претенциите на пострадали лица, вместо
чуждестранния застраховател, за настъпило произшествие на територията на
Република България, причинено по вина на водач на МПС, застрахован по
международната система за автомобилна застраховка на "Гражданска
отговорност" - "Зелена карта", съгласно националното законодателство на
посетената държава. В посочената хипотеза и с оглед регламентираните в чл.
511 КЗ права и задължения на бюрото при отправена застрахователна
претенция, неговата пасивна легитимация по предявения иск по чл. 511, ал. 3
КЗ, и изричното препращане към регламентираните в чл. 496 КЗ задължения
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при предявена претенция /чл. 512, ал. 1 КЗ/, посочената по-
горе актуална практика на касационната инстанция е изцяло приложима.
Съставите на ВКС са приели също така, че дадените разрешения по
материалноправния въпрос относно дължимостта на лихва за забава от
НББАЗ, обективирани в решение по т. д. № 3074/2015 г., II т. о. и др., според
които забавата настъпва след определения от КЗ срок след предявяване на
претенцията, е при действието на отменения КЗ и по приложение на чл. 271,
ал. 5 във вр. с ал. 1, към които препраща чл. 282, ал. 5 КЗ, отм. Независимо от
липсата на промяна в статута на НББАЗ и възложените му функции -
представително национално бюро и компенсационен орган, практиката на
ВКС по посочените норми на отменения КЗ не следва да бъде прилагана, с
оглед компонентите, включени в застрахователното обезщетение и изричното
лимитиране и на лихвите за забава, съгласно чл. 429, ал. 3 от новия КЗ, както
и с оглед въведената с този кодекс абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на увреденото лице.
Ето защо и предвид така посочената съдебна практика, в конкретния
случай, ответникът и при липса на доказателства за по-ранно уведомяване от
застрахования, дължи лихва за забава от датата на уведомяване на
кореспондента на чуждия застраховател – 10.10.2017 г., но тъй като с исковата
молба същата се претендира от по-късен момент-19.04.2019 г., то следва да
бъде присъдена именно от тази дата.
12
По тези съображения решението ще следва да бъде отменено, в частта, с
която законна лихва върху главницата е присъдена считано от 20.01.2021 г. и
вместо него бъде постановено друго, с което законна лихва за забава да бъде
присъдена, считано от 19.04.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и да бъде осъден да заплати и изтеклата законната лихва
върху присъдената с първоинстанционното решение главница от 22 000 лв. за
периода от 19.04.2019 г. до 20.01.2021 г., доколкото за периода от 20.01.2021
г. до датата на изплащане на главницата от 22 000 лв., тази лихва вече е
заплатена от ответното сдружение.
По разноските:
При този изход на делото въззивният съд следва да преизчисли
разноските направени пред първоинстанционния съд, съобразно изхода на
делото.
Ищцата е освободена на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК от държавна
такса и разноски, поради което такива не е правила, съответно не й се
присъждат.
Видно от договор за правна помощ от 05.10.2021 г. същата е
представлявана безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА от адвокат В. В.
О., поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат О. адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска и с начислено ДДС.
При материален интерес от 250 000 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен на основание действащата към 2021
г. норма на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 6530 лв.,
съответно с ДДС 7 836 лв., от която и съобразно уважената част от иска /70
000 лв./ се дължи сума в размер на 1828,40 лв., съответно 2194,08 лв. с ДДС.
Следователно ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат О.
допълнително още сумата от 1 504,51 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществяваната от него безплатна правна помощ на
ищцата пред първоинстанционния съд, която сума представлява и разликата
над присъдената от първоинстнационния съд сума от 689,57 лв. до дължимата
от 2 194,08 лв.
Ответникът и в първоинстанционното произвдство е направил разноски
13
в общ размер на сумата от 8016 лв., от която: сума в размер на 150 лв. депозит
вещо лице, 30 лв.-депозит свидетел и 7 836 лв. с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства фактура и
извлечение от сметка. Предвид определения по-горе минимален размер на
адвокатското възнаграждение, то заплатеното от 7 836 лв. с ДДС не е
прекомерено и съответства на законоустановения в Наредбата минимум (в
този смисъл е и неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение).
От общата сума от 8 016 лв. и съобразно отхвърлената част от иска /180
000 лв./ ищцата дължи на ответника сума в размер на 5771,52 лв.
Следователно първоинстанционното решение и в частта, с която ищцата е
осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати разноски за разликата над
дължимата сума от 5 771,52 лв. до присъдения размер от 7 264,99 лв. следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да внесе в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд-Благоевград допълнително още сумата от 2 178,35лв.,
представляваща разликата над присъдената сума от 875,33 лв. до дължимата
сума от 3053,68лв., от която 2800 лв.-държавна такса върху размера на
уважения иск и още сумата от 253,68 лв.-заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи лица, съответна на уважената част от иска.
По разноските във въззивното производство.
Адвокат О. претендира възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
При обжалваем материален интерес от 228 000 лв. минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено на основание актуалната редакция на
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от
13 770 лв., от която сума и съобразно уважения размер на въззивната жалба от
48 000 лв. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 2 898,95 лв.,
съответно 3 478,74 лв. с ДДС.
Ответникът - въззиваем претендира адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 13 770 лв., съответно 16 524 лв. с начислено ДДС,
съобразно представените доказателства за плащането му-два броя фактури и
извлечения от сметка. Неоснователно е възражението за прекомерност на така
14
заплатеното възнаграждения по съображения изложени по-горе, относно
минималния размер на адвокатското възнаграждение, съобразно новата
редакция на нормата на Наредба № 1.
От тази сума въззивницата дължи сума в размер на 13 045,26 лв.,
съобразно отхвърлената част от въззивната жалба (180 000 лв.)
Ответникът и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ще следва да внесе в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – София и
сумата от 960 лв. държавна такса за въззивно обжалване върху уважения
размер от въззивната жалба (48000 лв.).
Водим от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 285 от 13.05.2022 г., постановено по гр.д. №
110/2021 г., изменено в частта за разноските с Определение № 778/01.08.2022
г., постановено от Окръжен съд-Благоевград първи състав, в частта, с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената
сума от 22 000 лв. до дължимата сума от 70 000 лв., в частта, с която искът за
заплащане на законна лихва е отхвърлен за периода от 19.04.2019 г. до
20.01.2021 г., в частта, с която ищцата е осъдена на основание чл.78, ал.3 от
ГПК да заплати на ответника разноски над дължимата сума от 5 771,52 лв. до
присъдената 7 264,99 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.София,
п.к.1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 да заплати на основание чл.513, ал.1,
във връзка с чл.511, ал.3, във връзка с чл.511, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от
КЗ на Ф. Р. М., ЕГН **********, с.***, общ.***, със съдебен адрес: гр.София,
ул. „Цар Самуил“ № 38, ап.2, адвокат В. В. О. допълнитело още сумата от 48
000 лв. (четиридесет и осем хиляди лв.), представляваща разликата над
присъдена сума от 22 000 лв. до дължимата сума от 70 000 лв., обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП,
реализирано на 29.08.2017 г. на главен път ІІ-19, км. 65+300, в отсечката
между село Господинци, общ.Гоце Делчев и село Места, общ.Банско,
15
виновно причинено от водача на на л.а.м. «Мицубиши» с чуждестранен рег.
№ ***, по отношение на който автомобил към датата на събитието е имало
валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователен договор за МПС, сключен с „DIRECT LINE INSURANCE“ с
полица № 46821283, валидна до 01.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.04.2019 г. до окончателното издължаване, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати и изтеклата законната лихва върху
присъдената с първоинстанционното решение главница от 22 000 лв. за
периода от 19.04.2019 г. до 20.01.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта, с която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 70 000 лв. до
претендираната сума от 250 000 лв.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ф. Р. М., ЕГН **********, с.***, общ.***, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап.2, адвокат В. В. О. да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр.София, п.к.1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 сумата от 13 045,26 лв.
(тринадесет хиляди четиридесет и пет и 0,26 лв.), разноски направени пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.София, п.к.1000, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет.2 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат В. В. О., гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап.2
адвокатско възнаграждение в размер на допълнително още 1504,51 лв. с ДДС
(хиляда петстотин и четири и 0,51 лв.) за осъществяваната от него безплатна
правна помощ на ищцата пред първоинстанционния съд, както и адвокатско
възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция в размер на 3
478,74 лв. с ДДС (три хиляди четиристотин седемдесет и осем и 0,74 лв.).
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.София, п.к.1000, ул. „Граф
16
Игнатиев“ № 2, ет.2 да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –Благоевград
допълнитело още сумата от 2 178,35 лв. (две хиляди сто седемдесет и осем и
0,35 лв.), представляваща разликата над присъдената сума от 875,33 лв. до
дължимата сума от 3 053,68 лв., КАКТО и в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Апелативен съд – София сумата от 960 лв. (деветстотин и
шестдесет лв.) държавна такса за въззивно обжалване върху уважения размер
от въззивната жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17