РЕШЕНИЕ
№ 68 /12.09.2019г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, гражданска колегия, в публично заседание проведено на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание, в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЪБИНА ХРИСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
При участието на секретаря Пенка Шивачева и прокурор ……….….., като разгледа докладваното от съдия Костова гр.д. № 208/2019г. на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 142 от 22.04.2019 г., постановено по г.д. № 1914/2017 г. по описа на ОС-Бургас, с което съдът отхвърлил иска на К. против Ч. С. Н., Д. Д. Н. и С. Ч. Н. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 480 825, 82 лв., както следва :
- Сумата в размер на 130 400 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждено недвижимо имущество - апартамент - среден, находящ се в гр. Б., ул. “С. г.” № *, етаж *, в жилищната сграда, състояща се от сутеренен складов етаж и четири жилищни етажа, със застроена площ на апартамента 90,20 кв. м.
- Сумата в размер на 20 520 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждено недвижимо имущество - Дворно място с площ от 740 кв.м., съставляващо част от поземлен имот /ПИ/ с пл. № **, в кв. ** на с. М., общ. М. Т., обл. Б., за който по действащия, но неприложен за този имот регулационен план на селото е отреден урегулиран поземлен имот/УПИ/ XI-**, в кв. **.
- Сумата в размер на 104 971 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждено недвижимо имущество - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 5* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., с площ от 41,39 кв.м, находящ се в гр. Н., к.к. „С” комплекс „С”.
- Сумата в размер на 17 900 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждено недвижимо имущество - Дворно място с площ от 250 кв. м., находящо се в гр. А., ул. „Б.“ № **, съставляващо неурегулиран поземлен имот №3513 в кв. 189 по плана на града, ведно с построената в имота жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв. м.
- Сумата в размер на 35 000 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждено движимо имущество - Лек автомобил, марка „Волво“, модел „С80“, peг. № А **** MB,
- Сумата в размер на 9 900 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждено движимо имущество - Лек автомобил, марка „Рено“, модел „Модус“, peг. № А****КН,
- Сумата в размер на 4 500 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждено движимо имущество -Мотоциклет, марка „Ямаха“, модел „В Стар“, peг. № А **** В
- Сумата в общ размер на 31 260 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2008 г., 2009 г. и 2013 г. по сметка с IBAN в „И.” АД.
- Сумата в общ размер на 37 001,93 лв., представляваща преобразувана сума по сметка с IBAN в „И.” АД чрез трансфери през 2008 г. и 2013 г. от сметка IBAN в „И.” АД.
- Сумата в общ размер на 1 790 лв., представляваща вноска от трето лице по сметка с IBAN в „И.” АД.
- Сумата в размер на 5,08 лв., представляваща начислени лихви по сметка с IBAN в „И.” АД.
- Сумата в размер на 305,77 лв., представляваща непреобразуван остатък по сметка с IBAN в „И.” АД.
- Сумата в размер на 9 779,15 лв., внесена от проверяваното лице през 2010 г. по сметка с IBAN в „И.” АД.
- Сумата в размер на 19,59 лв., представляваща преобразувана по сметка с IBAN в „И.” АД сума чрез трансфер от сметка IBAN в „И.” АД.
- Сумата в размер на 3 195,66 лв., внесена от проверяваното лице през 2011 г. по сметка с IBAN в „И.” АД и непреобразувана по друга сметка.
- Сумата в размер на 987,69 лв., внесена от проверяваното лице през 2012 г. по сметка с IBAN в „И.” АД.
- Сумата в размер на 7 823,32 лв., внесена от проверяваното лице през 2013 г. по сметка е IBAN в „И.” АД.
- Сумата в размер на 146,93 лв., представляваща преобразувана сума по сметка е IBAN в „И.” АД чрез трансфер от сметка IBAN в „И.” АД.
- Сумата в размер на 449,52 лв., представляваща преобразувана сума по сметка с IBAN в „И.” чрез трансфер от сметка IBAN в „И.” АД.
- Сумата общо в размер на 27 918,69 лв., представляваща погасителни вноски по кредитна карта към сметка с IBAN в „И.“ АД.
- Сумата в общ размер на 1 767,59 лв., представляваща разликата между трансферираните от друга сметка средства и направените погасителни вноски за 2015 г. по сметка е IBAN в „С.” ЕАД.
- Сумата в общ размер на 8 060,84 лв., представляваща равностойността на направените погасителни вноски за 2015 г. по сметка с IBAN в „С.” ЕАД.
- Сумата в размер на 3 800 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2013 г. по сметка е IBAN в „Т. б. *” АД.
- Сумата в размер на 28,53 лв., представляваща начислена лихва за 2013 г. по сметка с IBAN в „Т. б.а *” АД.
- Сумата в общ размер на 1 050 лв., внесена от трети лица по сметка с IBAN в „У. Б.” АД.
- Сумата в общ размер на 21 056,90 лв., представляваща равностойността на направените погасителни вноски по кредитна карта към сметка с IB AN в „У. Б.” АД.
- Сумата в размер на 600 лв., внесена на каса през 2009 г. по сметка № ** в „Б. Д.” ЕАД.
- Сумата в размер общо на 587,63 лв., представляваща начислена лихва от 2009 г. до 2013 г. по сметка № ** в „Б. Д.” ЕАД.
Въззивникът КПКОНПИ обжалва решението в цялост, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяната му и за постановяване на ново, с което искът да се уважи, като се отнеме претендираното имущество.
Твърди се, че е неправилен решаващият правен извод на съда за липсата на значително несъответствие в имуществото на ответниците, като се е позовал на легалната дефиниция „доходи“ по см. на ЗОПДНПИ /отм/. В нарушение на материалния закон – чл. 69, ал. 2 ЗОПДНПИ съдът при определянето на размера им е взел предвид не пазарната стойност на отчужденото имущество, а цената вписана в акта на договора, с който ответниците са се разпоредили с имотите. Съдът неправилно приел, че с въведената от ищеца логика за преоценка на доходите следва да се преоценят и доходите от трудова дейност. Според въззивника смисъла на закона е да не се поставя държавата и проверяваните лица в неравностойно положение, тъй като обичайна практика било в продавателния акт да не се вписва действителната стойност, а много по-ниска и близка до данъчната. Законът посочвал, че имуществото се оценява към момента на придобиване и на отчуждаване. Така при придобиване на имот за разход ще се определя пазарната стойност, а при отчуждаване - тази по нотариалния акт, което води до неоправдано завишаване на разходите и пряко нарушаване на закона. В случая било обратното. Ответниците са отчуждавали имоти на стойност многократно надвишаваща действителната /например отчуждаване на посочена зем. земя на пазарна стойност 1 850 лв. за сумата от 193 000 лв./, като по този начин са обосновали доходи, които да внесат привидно като разполагаеми законни средства.
Съдът следвало да прецени показанията на св. С. майка на ответницата, установяващи дарение на 50 000 лв. в контекста на чл. 172 ГПК. Отделно от това от показанията не може да се установи момента на дарението и размера на сумата в относим за производството период. Неубедително е и установеното, че сумата е предоставена в малко хартиено пликче, което не би могло да побере банкнотите. Поради това тези свидетелски показания са кредитирани неправилно от съда.
Съдът неправилно определил и законните източници на доходи, представляващи спестяванията на ответниците от преди проверявания период – 17.06.2006 г. Ответниците представили акт за продажба на имот от 2005 г., ок. 8 месеца преди периода за сумата от 28 650 лв. и съдът приел сумата за спестена. Заедно с това прибавил към нея и парични средства налични по банкови сметки. Според въззивника паричните средства по банки са част от извършената продажба. Дори имало възможност парични банкови суми да са остатък от продажна цена на други активи, извън проверявания период. Съдът неправилно определил сумите в банки от продажба на активи, като спестявания към началото на проверявания период единствено по твърдения на ответниците. Проверката обхващала периода от 10 години назад считано от започването й. Съдът не е изследвал както приходите, така и разходите на ответниците преди началото на периода. По този начин съдът направил неправилни правни изводи по отношение определянето размера на доходите на ответниците, изградени в противоречие на закона. Според въззивника размера следва да бъде друг и изменен, според посоченото във въззивната жалба по години. След извършените корекции на размера, то доходите, приходите и източниците на финансиране през проверявания период са 712 207, 40 лв.
При определянето на разходите съдът кредитирал размера посочен от експерта по допълнителната експертиза в размер на 335 914, 28 лв. При определяне на нетния доход съдът не се е съобразил със закона, като към посочения размер на разходи прибавил и разходи за придобиване на имущество – 172 801 лв. Така съдът допуснал дублиране на разходите. Нетните доходи представлявали доходи, приходи и източници на финансиране намалени с размера на обичайните и извънредни разходи. Логиката на закона е след установяване на всички приходи от тях да се извадят разходите за издръжка, след извънредните разходи и при установяване на чистата разполагаема наличност да се преценява дали те са достатъчни за придобиване на имущество или не. Затова правилното приложение на закона сочи на размер на обичайните и извънредни разходи от 335 914, 28 лв. Правилното приложение на закона води до размер на нетен доход от 376 292, 28 лв., разпределен по години според посоченото във въззивната жалба.
На следващо място съдът неправилно приел, че разходите за придобиване на недвижими имоти и МПС, както и за вноски по банкови сметки, от трети лица или самите ответници, не представлявали „имущество“. Съдът определил размер на имущество от 302 749 лв., формиран от: апартамент в Н., дворно място в А., апартамент в Б., л.а. „Волво“, л.а. „Рено“ и мотоциклет „Ямаха“. При определяне размера на имуществото не отразил: придобити имоти в с. М., разходи за придобиване недвижим имот на дъщеря, погасителни вноски по кредити, вноски по банкови сметки, постъпили суми от трети лица. Съдът проявил тенденциозен подход водещ до неоправдано изкривяване на резултата. Например определил усвоен кредит като приход и не съобразил, че същия ден сумата /95 909 лв./ е наредена към търговско дружество за придобиване недвижим имот на дъщерята.
На следващо място съдът игнорирал имущество, установено от банкови извлечения на сметките на ответниците. Размерът на паричните средства, за които не е установен законен източник е 231 781, 97 лв., а постъпили от трети лица суми са 325 345 лв. и отнасянето им към закона е от съществено значение за наличие или липса на „значително несъответствие“. Например съдът установил неяснота по основанието за получаване на сумата от 220 000 лв. на 21.05.2007 г. и не я възприел като доход, приход или източник на финансиране, но след като не е приход, то следвало извода, че ответниците са получили сума без правно основание, която се включва в законовата дефиниция за имущество. Същото се отнася и за останалите парични средства, постъпили в сметките на ответниците от трети лица, както и от самите тях. Ответниците не доказали законния характер на постъпили от трети лица суми, поради което същите са незаконни. В случая към момента на внасянето на паричните средства е следвало да се направи преценка дали имат законен характер, като преценката следва да се извърши чрез установяване дали ответниците са разполагали с парични наличности, за да осъществяват вноски. Липсата на разполагаеми средства води до извода, че внесената сума е имущество за чието придобиване не е установен законен източник и следва да се отнеме. Фактът на постъпили парични средства е безспорен, но спорно е „източниците на забогатяване“, като презумпцията за незаконния им характер останала необорена. В приложение на закона, за да бъде определен даден актив като имущество, той следва да няма законен източник, а незаконен е този, който е придобит в противоречие със законодателството с цел укриване на данъци, неплащане на осигуровки и пр.
Възразява се по отношение имота в с. М., придобит през 2007 г. на стойност 24 100 лв., който не е включен в размера на имуществото с извода, че придобиването му е отчетна сделка по договор поръчка. Съдът дал вяра на свидетелски показания, според които в сметката на ответника са постъпили средства за закупуването на имота, както и за облагородяването му, като действително според анализа на банковите сметки сума от 25 000 лв. е получена. Имотите в с. М. два парцела са закупени през 2005 г. /извън периода/ и през 2007 г. /през периода/, като сумата е постъпила в сметката 8 месеца след закупуването. При положение, че сделката е извършена в проверявания период, то следвал извода, че средствата са лични на ответниците, а договора поръчка от 2005 г. не е изпълнен. Поради това пазарната стойност от 24 100 лв. следва да се зачита при определяне на несъответствието.
На следващо място при определяне размера на имуществото съдът неправилно приложил закон, като за част от имуществото не е взел предвид стойността към придобиването му. Например – стойността на апартамент в Б. е приета в размер на 148 000 лв., вместо 125 185 лв.; дворното място с къща в А. е посочена сумата от 58 900 лв., вместо 11 858 лв. Така определеният от съда размер на имуществото следва да се редуцира от 302 892 лв. на 232 892 лв. Към последната сума следва да се прибавят: придобит имот в с. М. разходи за придобиване имот в полза на дъщерята; погасителни вноски по усвоени кредити; вноски на парични средства в банки; постъпили суми от трети лица, което ще доведе до размер на имуществото общо от 1 071 424, 66 лв. Посочения размер далеч надвишавал разполагаеми законни средства /нетен доход/ от 376 292, 68 лв., като съпоставката им води до извод за несъответствие между нетния доход и имуществото в размер на 694, 131, 98 лв.
На последно място размера на несъответствието би се различавал от установения, поради това, че като приходи са определени продажните цени на имущества, за които има липса на законни доходи за придобиване. Сумите от продажба на активи не следва да се считат винаги като законен приход, а такъв са само суми, придобити от разпореждане с активи, имащи законен произход. Поради това към приходите не следва да се включват приходите от продажба на описани подробно имоти: дворно място в гр. А., апартамент в гр. Б., недвижим имот в Н., к.к. С. б., л.а. „Волво“, л.а. „Рено“, мотоциклет „Ямаха“.
Ответниците не могли да докажат източниците си на доходи, техния законен характер и размер. Описаното в исковата молба имущество е незаконно придобито и съдът е постановил неправилен съдебен акт, като е отхвърлил иска.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемите чрез адв. Н. . В същия се навеждат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че неоснователно било възражението в жалбата за нарушение на материалния закон - чл. 69, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм/. Според закона незаконно придобито имущество се оценява по действителната му стойност към придобиване и отчуждаване. При установяване, че посочената цена не е действителната, имуществото се оценява: недвижими имоти и вещни права – по пазарна стойност; чужда валута и благородни метали – по централен курс на БНБ; ценни книжа – по пазарна стойност; превозни средства – по пазарна стойност; останали вещи и права – по пазарна стойност; предприятия, дялови участия – по пазарна стойност или счетоводни данни. Прилагането на пазарната цена е следствие, а не основание за определяне дали е налице значително несъответствие.
Законодателят е предвидил установяване на първо място дали посочената цена е действителната и тогава да се премине към оценка. В случая след като Комисията твърди симулация на цената, тя следва да го доказва, което не е сторено.
Неоснователно е възражението по отношение свидетелските показания на П. С. Същата е продала свой апартамент в гр. В. за сумата от 60 800 лв., а жилището в гр. Б. е придобито от ответниците около година след това. Свидетелката е декларирала доходи от наеми, които са били положително преценени от съда. Още повече, че свидетелката е продала и други свои имоти в гр. С.
В жалбата законодателството е тълкувано превратно - чл. 23, ал.3. Точната цел на проверката е да се изследва имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през периода от законни източници, направените разходи и възникналите задължения.
Принципната разлика в тезите на страните произтичала от неправилното възприемане от Комисията на понятието „имущество“, както и разходи – обичайни и извънредни. Съдът обосновано и аргументирано е изключил имота в с. М. при определяне на нетния доход, придобит по валиден договор поръчка, като отчетна сделка.
Неоснователни са аргументите на Комисията и по отношение придобиването на недвижим имот в полза на дъщерята. Към датата на придобиването дъщерята е пълнолетна и не е член на семейството по смисъла на закона и направените от нея разходи не участват в определяне на нетния доход. За ответниците разходът възниква при връщане на банковия кредит. Комисията неоснователно приема един и същи разход да се отчита два пъти – при превода към търговско дружество и при връщане на сумата по кредита.
По отношение погасителни вноски за задължения по кредити съдът ги е включил в изчисленията си. Изключил е както в приходната, така и в разходната част само тези плащания и погашения, които са направени по кредитни карти с ясен мотив.
По отношение вноските по банкови сметки, същите не представляват разход за проверяваните лица. Според посочена съдебна практика предмет на отнемане е само налично имущество и заместващи го облаги, ако е прехвърлено. Суми, преминали през банковите сметки, но неналични към момента на предявяване на исковата молба не могат да се отнемат. Притежавано имущество е това, което е придобито и се намира в патримониума на лицето, а непритежавано е имущество, което е било придобито, но е напуснало патримониума на лицето - отчуждено, изоставено и пр.
По отношение постъпилите суми от трети лица аргументите са същите с допълнение, че получаването на суми с каквото и да е основание не може да е разход. Не отговаряло на действителността и възраженията в жалбата за „нетния доход“ и съобразяване на конкретно установени суми за приходи и разходи на ответниците. В мотивите си съдът ясно и мотивирано е посочил кои стойности възприема за определени имущества.
Бургаският апелативен съд, след като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема следното от правно естество:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. Решението е постановено от законен състав на компетентния съд по надлежно предявен иск и редовно развило се исково производство.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред окръжния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.74, ал.1 вр. чл.77, ал.4 от ЗОПДНПИ /отм./, Комисията предявява иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, като в производството пред съда представя доказателства за вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество, обстоятелствата по чл.22,23 и 24 – надлежно започнала проверка по чл.21, ал.2, както и наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
В случая по делото е установено, че Ч. Н. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.321 ал.3, предл. 2, т.1, вр. с ал.1 предл.2 от НК и чл.255 ал.3, вр. с ал.1 т.2 предл.1, т.6 и т.7 от НК, които попадат в предметния обхват на чл.22 от ЗОПДНПИ /отм./
Била е образувана проверка с протокол от 17.06.2016 год. за установяване на значително несъответствие на имуществото на лицето.
Проверяваният период е от 17.06.2006 год. до 17.06.2016 год.
Независимо от това, че исковата молба за отнемане на имущество е била депозирана в съда на 22.12.2017г., към който момент е действала разпоредбата на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./, ред., ДВ, бр.103 от 2016г., приложима в случая е първоначално действащата редакция, която е предвиждала, че „Значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период /§15 от ПЗР на ЗИД на ЗОПДНПИ в сила от 27.12.2016г./.
Преди да се извърши преценка на законността на всяко от имуществата, първо подлежи на установяване същественото за решаване на спора обстоятелство, а именно – налице ли е значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което е в основата на обоснованото предположение за незаконност на придобитото имущество, съгласно чл.21 от закона. В разпоредбата на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ е дадена легална дефиниция на понятието „значително несъответствие“, което в действащата към предявяване на иска редакция на текста е „онзи размер на несъответствие между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период.“ Релевантно за преценка на това обстоятелство е установяването на стойността на придобитото през процесния период имущество от проверяваното лице, налично в края на проверявания период, от една страна, а от друга - размера на доходите и разходите, въз основа на които ще се установи „нетният доход“.
Въззивният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, възприема и кредитира изготвения първи основен вариант на експертното заключение, съгласно който като начално салдо към 16.06.2006г., се приемат всички наличности по банкови сметки в размер на 14 141.91 лева. В началното салдо не следва да бъде включвана сумата в размер на 28 650 лева, получена от продажба през 2005 г. на имот, находящ се в промишлена зона кв. П., гр. Б. По делото няма доказателства част от тази сума представлява ли наличности по банкови сметки или е вече разходвана за други нужди.
Видно от представения основен вариант, приложение № 1 на експертното заключение, размерът на получените доходи от Ч. С. Н. и съпругата му Д. Д. Н. за периода на проверката от 17.06.2006г. до 17.06.2016г., включително началното салдо, възлиза общо на 1 030 198.95 лева. При посочване на сумите представляващи доход следва да се вземат предвид предоставените на Д. Н. парични средства в размер на 50 000лева от нейната майка П. С., както и ежегодно даряваната на дъщеря й сума в размер на 5 500лева, преценявайки декларираните в ГДД доходи и финансови възможности от П. С. за реално предоставяне на посочените средства. Вещото лице, в разглеждания първи вариант, правилно е посочило доходите от продажба на недвижимо и движимо имущество по пазарни цени, съгласно изготвената съдебно – оценъчна и автотехническа експертиза. Правилно първоинстанционния съд е изключил като доход получените суми по успешно оспорения договор с дата 30.06.2006г. и споразумение към него в размер на 35 000евро или 68 454.05лева.
Въззивния съд приема, че първоинстанционния съд правилно при определяне на паричните потоци е изключил сумата в размер на 220 000лева, внесена на 21.05.2007г. от „С.“ ЕООД по сметка в И. АД с титуляр Ч. Н., изтеглена в брой същия ден от титуляра на сметката. По делото не са представени доказателства за правното основание въз основа на което е преведена тази сума по сметка на ответника Ч. Н.
Така изчислен общия доход на ответниците за проверявания период възлиза на 741 745 лева, съгласно § 1, т.4 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./.
За проверявания период размерът на обичайните и извънредни разходи, съгласно Приложение № 2 на основното експертно заключение, възлиза на сумата от 332 686.80 лева + посочените в приложение № 3 погасителни вноски по кредити в общ размер на 163 652.22 лева + сумата в размер на 95 909.30 лева /преведена през 2014г. за придобиване на недвижим имот от пълнолетната дъщеря/, или общо разходи в размер на 592 248.32 лева.
Следователно размерът на нетния доход по смисъла на § 1 т.5 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ възлиза на 149 496.68 лева. "Нетни доходи" са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Понятието „Нетни доходи“ цели да установи свободната и разполагаема наличност от законни средства, която може да се използва за придобиване на имущество.
Установеният нетен доход следва да се съпостави с придобитото имущество от ответниците през проверявания период. За имущество по смисъла на специалния закон следва да се приемат само активите и паричните средства, които по време на проверявания период са придобити от ответниците – недвижими имоти, превозни средства, влогове и депозити в банки. Според това дали те са още са в техния патримониум, тези блага могат да бъдат придобито имущество, отчуждено или преобразувано имущество /решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/17 год. ІV г.о. на ВКС/.
Размерът на общо придобитото имущество от ответника, съпругата му и ненавършилите пълнолетие деца през проверявания период /17.06.2006 год. до 17.06.2016 г./ възлиза на 279 807лева, считано към датата на придобиване, както следва:
- Дворно място с площ от 740 кв.м., представляващо УПИ ХІ-** в кв.** по плана на с. М., общ. М. Т. с пазарна оценка 24 100 лева.
- Апартамент/студио с площ 41.39 кв.м в гр. Н., к.к. „С.“ с пазарна оценка 44 440 лева;
- Дворно място с площ от 250 кв.м. , ведно с построената в имота жилищна сграда, находящи се в гр. А., ул. „Б.“. № ** с цена съгласно Постановление за възлагане от 16.01.2008г. /л.453/ в размер на 11 858 лева;
- Апартамент в гр. Б. с пазарна оценка 148 000лева;
- Л.а. „Волво“ с пазарна оценка 31 822 лева;
- Л.а. „Рено“ с пазарна оценка 10 803 лева,
- мотоциклет „Ямаха“ с пазарна оценка 8784 лева
Това имуществото е неналично, към момента същото е отчуждено, поради което се претендира отнемане в полза на държавата на равностойността на същото.
Съответно, в края на проверявания период размерът на несъответствието между нетните доходи 149 496.68 лева и стойността на придобитото от ответниците имущество 279 807лева възлиза в размер на недостиг от 130 310.32 лева.
За пълнота на изложението, въззивната инстанция следва да посочи, че в случай, че спорната сума от 220 000лева – преведена на 21.05.2007г. по сметка на отв. Ч. Н. от „С.“ ЕООД бъде включена в общия паричен поток като законен доход, то несъответствието между нетния доход и имуществото би имало положителен резултат в размер на + 90 000 лева.
Предвид изложеното, въззивния съд приема, че не е налице несъответствие в значителни размери от 250 000лева, което е законова предпоставка за уважаване на исковата претенция на КПКОНПИ. Установеното несъответствие не е „значително“ по смисъла на закона и не е основание за прилагане на санкцията за отнемане на имуществото, респ. неговата равностойност, в полза на държавата.
Налице е и допълнителен аргумент за отхвърляне на иска за отнемане на стойността на сумите, които са били внесени по влогови и разплащателни сметки в различни банки, както и сумите внесени от трети лица. В тежест на ищеца е доказване наличността на претендираните за отнемане суми към момента на предявяване на иска пред съда. По делото липсват доказателства, че сумите са налични, поради което същите не подлежат на отнемане. Предмет на отнемане е само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, не може да се претендира /решение № 137 от 02.11.2018г. по гр.д. № 2507/2017г. на ІV г.о. на ВКС/.
Въпреки различните съображения, по които въззивния съд достига до краен извод, съвпадащ с този в обжалваното решение на окръжния съд, то същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.78 от ГПК на ответниците са дължими деловодни разноски за въззивното производство. Съдът следва да съобрази представения списък по чл.80 от ГПК и направеното от КПКОНПИ възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Предвид това на всеки от ответниците следва да бъде присъдена сумата в размер на 3910лева, съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас, гражданско отделение
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142 от 22.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1914/2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ ), БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес гр. Б., ул. „Ф. К.“ № ** на ответниците Ч. С. Н. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, Д. Д. Н. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.” № *, вх. *, ет. *, ап. * и С. Ч. Н. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.” № *, вх. * ет. *, ап. *, на всеки от тях сумата от по 3910лева - представляваща разноски във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок считано от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: