Р Е Ш Е Н И
Е №260031/18.02.2021 г.
18.02.2021 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На 09 февруари 2021 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар Л. Р.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №317
по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Д.Г. ***, против Решение №22/17.05.2019г. по
гр. дело №15/2019г. по описа на ТРС, с което съдът: е приел за
установено по отношение на ответницата Д.Г.Г. с ЕГН ********** ***, че Р.Х.Г. с ЕГН **********
*** е собственик по наследство на 2/3
идеални части и е осъдил ответницата да предаде на ищцата собствеността и
владението върху следния недвижим имот:
дворно място находящо се в село Х., общ.Т., с площ от 2050
кв.м., представляващо поземлен имот 343 кв.78 по подробния устройствен план на
село Х., общ.Т., обл.Х., с построените в него масивна жилищна сграда
с приземен етаж със застроена площ 72 кв.м., второстепенна полумасивна площ със
застроена площ от 33 кв.м и второстепенна масивна сграда със застроена площ от
65 кв.м., при граници на имота: ПИ-342 – Т.Г.Д., път и улица, с административен адрес на имота: село Х., общ.Т., обл.Х., ул.”*********” № , ведно с всички законни последици
от това; на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменил нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
наследство и давностно владение № 178,
том ІІ, рег.№ 548, д.№ 260/2018 г., с който Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** е
призната за собственик по наследство и давностно владение върху следния
недвижим имот: дворно място находящо се в село Х., общ.Т., с площ от 2050 кв.м., представляващо
поземлен имот 343 кв.78 по подробния устройствен план на село Х., общ.Т., обл.Х., с построените в него масивна жилищна сграда
с приземен етаж със застроена площ 72 кв.м., второстепенна полумасивна площ със
застроена площ от 33 кв.м и второстепенна масивна сграда със застроена площ от
65 кв.м., при граници на имота: ПИ-342 – Т. Г. Д., път и улица, с административен адрес на имота: село Х., общ.Т., обл.Х., ул.”*******” № **; както и е осъдил ответницата да заплати на ищцата
направените разноски в общ размер на 615,97 лв.
С решение №83/05.03.2020г. по гр.д.№15/2019г. на ТРС е
била отстранена допусната ЯФГ, както следва: В диспозитива на Решение № 22/17.05.2019 г.,
на стр. 8, ред 5 ДА СЕ ЧЕТЕ : е собственик по наследство на 2/3 идеални части
от дворно място находящо се в село Х., общ.Т., с площ от 2050 кв.м., представляващо поземлен имот 343
кв.78 по подробния устройствен план на село Х., общ.Т., обл.Х., с построените в него масивна жилищна сграда с приземен
етаж със застроена площ 72 кв.м., второстепенна полумасивна площ със застроена
площ от 33 кв.м и второстепенна масивна сграда със застроена площ от 65 кв.м.,
при граници на имота: ПИ-342 - Т. Г.
Д., път и улица, с
административен адрес на имота: село Х., общ.Т., обл.Х., ул."*******" № ** и я ОСЪЖДА да предаде собствеността и владението на 2/3 идеални части върху следния недвижим имот: дворно място находящо се в
село Х., общ.Т., с площ от 2050 кв.м., представляващо поземлен имот 343
кв.78 по подробния устройствен план на село Х., общ.Т., обл.Х., с построените в него масивна жилищна сграда с приземен
етаж със застроена площ 72 кв.м., второстепенна полумасивна площ със застроена
площ от 33 кв.м и второстепенна масивна сграда със застроена площ от 65 кв.м.,
при граници на имота: ПИ-342 -Т. Г.
Д., път и улица, с
административен адрес на имота: село Х., общ.Т., обл.Х., ул."*********" №**, ведно с всички законни последици от това.
В жалбата
се сочи, че решението е
неправилно, постановено при нарушение както на
съдопроизводствените правила, така също и на материалния закон. Твърди се,
че доказателствената тежест е в предявилата иска и тя е следвало да
докаже, че е собственик на идеалните части от процесния имот и при успешно
изведено доказване да иска предаване на владението. Сочи се, че в хода на
производството, презумпцията на чл.69 ЗС по никакъв начин не е била оборена, и
ответницата се е легитимира с валиден, издаден по надлежния ред Нотариален акт
№178, т.II, рег.№548,
дело №260/2018 г. на и.д. нотариус при РС-Тополовград. Твърди се, че съдът
въобще не се е съобразил с нотариалния акт. Съдът бил игнорирал това
доказателство и по този начин нарушил правилата за разпределение на доказателствената
тежест, като постановил порочен акт, изцяло в разрез със съдопроизводствените
норми. Изложени са доводи и за допуснато друго съществено процесуално
нарушение, като първоинстанционният съд „ОТМЕНИЛ" изцяло атакуваният
нотариален акт, а не в частта надвишаваща 1/3 идеална част от имота, още
повече, че в самата искова молба петитумът бил формулиран по следния начин:
„...да отмените...в частта над 1/3", т.е. съдът се произнесъл свръх
петитум. Сочи
се също, че показанията на посочените от ответницата свидетели
били почти изцяло игнорирани, а решението се позовавало в изключителна степен
на показанията на единствения свидетел на ищцата и то неин
син-заинтересован от изхода на делото. Изложени са
твърдения и за неправилност на решението в частта му в която е определена
идеалната част съответстваща на правото на собственост на ищцата при
основателност на иска й. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен
изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.
По жалбата е постъпил отговор
от насрещната страна, в който
се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че
решението на ТРС е правилно и законосъобразно и почива на събраните по делото
доказателства. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора,
жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
В с.з. жалбата се поддържа.
Въззиваемата страна, ред
уведомена, не се явява в о.с.з. и не изпраща представител.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
и приема за установено следното:
Не се спори по
делото, а и от представеното пред ТРС, Удостоверение за наследници
изх.№261/11.10.2018г. е видно, че Х. Г. Д. е починал на ******* г. , е оставил за свои
законни наследници: ищцата Р.Х.Г.- дъщеря
и К.Х.Г.- син. Видно от Удостоверение
за наследници изх.№901/11.09.2017 г. К.Х. Г. е починал на ******* г. и е оставил за
свои законни наследници: ответницата Д.Г.Г.- съпруга и ищцата Р.Х.Г.- сестра.
Видно от
представената пред ТРС скица №382/19.12.2018 г. на Община Т., дворно място находящо се в село Х., общ.Т., с площ от 2050 кв.м., представляващо
поземлен имот 343 кв.78 по подробния устройствен план на село Х., общ.Т., обл.Х., при граници на имота: ПИ-342 – Т. Г.Д., път и улица е бил записан на Х. Г.Д., съгласно разписен списък на с. Х. от 1983 г. За територията на селото
са действали: план одобрен през 1936 г. и ПУП одобрен през 1983 г., действащ и
в момента. Като забележка е посочено, че поземлен имот 343 кв.78 по ПУП на с. Х. е идентичен с част от п-л II-285 кв.90, записан в
разписния списък придружаващ плана от 1936г. на Г.Д..
Не е спорно между страните, а и от
представените пред ТРС писмени доказателства се установява, че Д.Г.Г. се е
снабдила с Констативен нотариален акт
за право на собственост на недв. имот, придобит на основание наследство и давностно
владение № 178, том ІІ, рег.№ 548, д.№ 260 от 2018 г. по описа на Съдия
по вписванията при Районен съд – Тополовград, с който е била призната за
собственик по давностно владение върху
процесния недвижим имот.
От страна на ищцата пред ТРС са
представени квитанции за платен данък за процесния имот, ведно от които, същата
е заплатила данъци за имота през 2017 г.
Пред ТРС са били събрани гласни
доказателства: Св. М. Г.- син на ищцата е посочил, че къщата
майка му я има от дядо му, който я е построил. Дядо му починал 1996 г. След
неговата смърт, свидетелят продължил да ходи с майка си и баща си в къщата,
даже извършвали ремонт. Ремонтирали покрива - преди около 5-6 години.
Свидетелят е посочил, че е ходил и съм в тази къща, на около два месеца веднъж.
След смъртта на дядо му в тази къща живеели вуйчо му и вуйна му. Вуйчо му
почина през 2017 г. Вуйчо му никога не бил казвал, че тази къща е само негова,
на майка му също не бил казвал такова нещо. След като починал вуйчо му,
продължили да ходят в къщата. Ходили да режат дърва, оправяли пътните врати,
крановете на чешмите. До август 2018 г. вуйна му не била заявявала, че къщата е
нейна. Майка му нямала ключ от къщата, и в момента също нямала. След 2018 г.
вуйна му не пускала майка му в къщата. Свидетелят е заявил, че докато дядо му и
вуйчо му били живи, никой по никакъв начин не бил казвал на майка му, че къщата
не е на майка му.
Свидетелите С.Г., В. Я. и С.С., посочени от
ответницата, в показанията си пред ТРС са посочили следното: Св. С. Г. е заявила, че майката на К. - съпруга на Д.
починала отдавна, а баща му починал около 1996 г. В къщата живеели К. и Д., а след смъртта на К. само Д.. К.и Д. санирали къщата отвън,
сменили дограмата и сложили алуминиева дограма, ремонтирали покрива, но
свидетелката не знаела с какви средства. Виждала била сестрата на К. - Р. да идва в къщата. Идвала по няколко пъти в годината. Когато правили
покрива Р. била в Х., и нейното семейство също
помагало в ремонта на покрива. К. и Д.
обработвали двора, сеели зеленчуци. В момента Д. продължавала да обработва
двора. Свидетелката посочила, че не била чула К., докато бил жив да е казвал, че къщата е само негова. В тази насока са и
показанията на св.В. Я.. Според последната ремонтите били правени със
средства на К. и Д.. Същата е посочила още, че не е чувала
от родителите на К. тази къща на кого е. К. не бил казвал, че къщата
е само негова. Когато бил жив, К. не пречел на Р. да идва в къщата. Св. С.С. *** е посочил, че след смъртта на родителите на К., той живеел заедно с Д. в имота. К. измазал
къщата отвън, прехвърлил покрива и сложил изолации. Ремонта на покрива отнел
около една седмица. На покрива помагали племенника му и съпруга на Р., един ден
били заедно. Покрива го правили около 2010 г. - 2011 г., а дограмата сменили
преди 5-6 г. Градината я обработвали К. и Д.. Според
свидетеля, бащата на К. не бил казвал на кого е къщата.
Докато К. бил жив не бил казвал чия е
къщата. К. не пречел на Р. да идва в
къщата. Свидетелят виждал Р. 2-3 пъти в годината да идва в къщата.
С оглед установяване на твърдяното придобивно
основание на наследодателя на ищцата върху имота - давностно владение / молба
от 23.10.2020г./, пред ЯОС са били изслушани двама свидетели: Св. Т. Г. - съпруга на ищцата е посочил, че с Р.Г. сключили
брак през 1980 г. Х. Г.Д. бил баща на съпругата му. Той починал
1996 г. Родителите на Р. живеели в с.Х., в тяхна собствена къща, която построили. Когато
свидетелят ходил там, малко преди 1980 г. къщата им вече била построена. Къщата била построена от родителите на Р., и
последните живели там до смъртта си. Освен майката и бащата на съпругата му, в
къщата живеели и брата на Р.-К. и баба й - майката
на Х.. След като починали родителите й, в къщата останал да живее брата на Р.-К.. Свидетелят твърди, че той, синът му и зет му К. правили цялостен ремонт на покрива- махнали керемидите,
сложили нови летви, хартия и после наредили новите керемиди. Свидетелят заявява, че след смъртта на бащата
на Р., са ходили в къщата в с.Х. през месец, месец и
половина. Нямали ключ за къщата, защото не било необходимо. В къщата живеел
брата на Р. и преди той да почине, никой не ограничавал достъпа им до къщата. Св. Г. М. - посочва, че се познава с Р.Г. от 1977 г., тъй като
заедно живели на квартира в Стара Загора. Познавала имота на родителите на Р. в с.Х. от 1977 г., защото била живяла там по цяла седмица лятото,
когато били ученички. Родителите на Р. живеели само в имота в с.Х. до смъртта си. Според свидетелката, къщата в която
живеели, са я строили родителите на Р.. В тази къща живеели освен родителите на Р., Р. и брат й К.. След смъртта на родителите на Р., в жилището останал да
живее брат й К., който се бил оженил. Р. също
посещавала имота. След смъртта на брат й, ищцата се оплакала на свидетелката за
нередности по имотите- че снахата й, т.е. съпругата на брат й К., се била снабдила с констативен акт за собственост на
къщата, без да притежава тази собственост.
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията, като такава с пр. осн. чл.108 от ЗС /според настоящия
съдебен състав се касае за техническа грешка при изписването като
"308"/ касаеща 2/3 ид. части от процесния имот, върху които ищцата твърди, че притежават право на собственост по
наследство от своите баща и брат. Искът за собственост по чл.108
ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на
делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си
две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху имота. В случая ищцата е оспорила правото на
собственост на ответницата, с твърдения, че не е собственик на целия имот, тъй
като към момента на снабдяването й с
констативен нотариален акт за собственост по отношение на имота, не е било
налице осъществявано от нея владение продължило в законоустановения 10г. срок.
Установи се в случая, че в процесния имот от
1977 г. до 1996 г. е живял наследодателя на ищцата - Х. Г. Д. със семейството си. Този имот е бил записан
на името Д. и в разписен списък на с. Х. от 1983 г. През цялото време до
смъртта си, бащата на ищцата и на съпруга на ответницата, е живял в имота и го
е владял без прекъсване. Съгл. чл.69 ЗС, предполага се,
че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго,
а съгл. чл. 83 ЗС, който докаже,
че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка,
ако не се докаже противното. По делото
липсват доказателства владението на Д. върху имота да е било смущавано по какъвто й
да е начин, респ. той да е предавал владението на имота на сина си или на снаха
си- ответницата по делото. Ето защо съдът приема, че в случая, собствеността
върху имота е била придобита от Х. Г. Д., на основание давностно владение в продължение на повече
от 10
години, съгл. чл. 79 ал.1 ЗС. Х. Г.Д. е починал на ********* г. и е оставил за свои законни наследници: ищцата Р.Х.Г.-
дъщеря и
К. Х. Г.-син, като всяко от двете му деца е придобило
по наследство по 1/2 ид. част от процесния имот. Съгласно приетото в ТР № 1/06.08.2012 г. по т.д.№1/2012 г. на
ОСГК, при
спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците,
какъвто е настоящия случай, следва да се даде отговор на въпроса дали той е владял изключително за себе си целите имоти и от кога. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото
на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава
на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за
другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Данни за такива
действия извършени по отношение на ищцата, след смъртта на Х. Г.Д., по делото липсват. Достъпът на ищцата до
имота и оспорване на правата й върху същия е станало едва след смъртта на
нейния брат и снабдяването от страна на ответницата, с констативния нотариален
акт за собственост върху целия имот.
Като правилен се преценя
изводът на ТРС за недоказаност на твърденията
на Д.Г., че същата е придобила собствените на ищцата 2/3 ид. части от процесния имот в
резултат на давностно владение. Последната, като
наследник на съпруга си К. Х. Г., е придобила по наследство, след смъртта му само
1/3 ид. част от имота. Според правната доктрина придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок
от време. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Обективният елемент на
владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Обстоятелството, че
ответницата е живяла в имота заедно със съпруга си, до смъртта на последния
през м. юли 2017г., не означава, че същата е владяла имота. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/
предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене, чрез позоваване на
последиците от придобивната давност. Разпоредбата
на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния
елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото
вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено, чрез волево
изявление, не може да се придобие и правото на собственост.
В случая такива действия,
въззивницата е предприела едва през 2018г., снабдявайки се с процесния констативен нотариален акт,
чрез извършване на обстоятелствена проверка, с който е била призната за собственик по наследство
и давностно владение по отношение на целия имот
и ограничавайки достъпа на ищцата до имота. Тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по
чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да
бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът
на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на
свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание.
Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се
докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик /ТР № 11/21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК/.
Въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че Д.Г. не е владяла 10 години назад преди 10.08.2018г., или считано от 10.08.2008г. /когато съпругът й е бил още жив/, процесния имот.
Ирелевантно по делото е обстоятелството кой и с какви средства е извършвал
ремонти в имота, с оглед разпоредбата на чл.92 ЗС.
Както се посочи
по-горе в мотивите, до смъртта си, бащата на ищцата и на съпруга на ответницата,
е живял в имота и го е владял без прекъсване и липсват доказателства той да е
предавал владението на имота на сина си или на съпругата на последния, или да е
извършвал прехвърляне, чрез дарение, продажба или друг способ.
Липсват доказателства за действия
на въззивницата, респ. на съпруга й, считано от 10.08.2008г., които да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици, за да е налице преобръщане на
владението.
От изложеното следва, че Д.Г. не е придобила по давност право на
собственост върху идеалните части на ищцата в размер на 2/3 ид.ч., и искът с
пр. осн. чл.108 ЗС правилно е бил уважен.
Като последица следва да бъде отменен
и издадения в полза на въззивницата констативен нотариален акт, в разликата над
собствената й 1/3 ид. част от имота. Разпоредбата на чл.537 ал.2 ГПК
урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт,
като последица от разрешен по исков ред спор за материално право. Касае се не
до предявен самостоятелен иск по чл.537 ал.2 ГПК,
а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска за материалното
право, засегнато от охранителния акт. Предявения иск за собственост по делото
касае само 2/3 ид. част от недвижим имот. Следователно, с оглед доказателствата
по делото, касае се за искане, чието уважаване или отхвърляне в конкретния
случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на главния иск. В
настоящият случай предявеният ревандикационен иск, който е главен и се отнася за
2/3 ид.част от процесния имот, е уважен като основателен, което логично води до
същия правен резултат и по отношение на обусловената от него акцесорна
претенция по чл.537 ал.2 ГПК – за отмяна на Констативен нотариален акт за право на собственост на недв. имот, придобит на основание наследство и давностно
владение №178, том ІІ, рег.№ 548, д.№ 260 от 2018 г. по описа на Съдия
по вписванията при Районен съд – Тополовград , в
частта му касаещ собствените на ищцата 2/3 ид.части
от имота. В
тази връзка е и искането на ищцата в ИМ.
В случая обаче ТРС се е
произнесъл плюс петитум, като е отменил Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № 178, том ІІ, рег.№ 548, д.№ 260/2018 г., и досежно
собствената на Д.Г.Г. 1/3 ид. част от недвижимия имот. Решението, в тази му
част, е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
В останалата му част, решението на
ТРС, следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 ГПК.
Съдът не присъжда
разноски в полза на въззиваемата страна пред настоящата инстанция, с оглед
липсата на доказателства за направени такива.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№22/17.05.2019г. по гр. дело №15/2019г. по описа на ТРС /поправено с Решение №83/05.03.2020г. по
гр.д.№15/2019г. на ТРС/, в частта му, в която съдът е отменил
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и
давностно владение № 178, том ІІ, рег.№
548, д.№ 260/2018 г., досежно собствената на Д.Г.Г. с ЕГН ********** ***, 1/3 ид. част от недвижим имот: дворно място
находящо се в село Х., общ.Т., с площ от 2050 кв.м., представляващо
поземлен имот 343 кв.78 по подробния устройствен план на село Х., общ.Т., обл.Х., с построените в него масивна жилищна сграда
с приземен етаж със застроена площ 72 кв.м., второстепенна полумасивна площ със
застроена площ от 33 кв.м и второстепенна масивна сграда със застроена площ от
65 кв.м., при граници на имота: ПИ-342 – Т. Г. Д., път и улица, с административен адрес на имота: село Х., общ.Т., обл.Х., ул.”**********” № **.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№22/17.05.2019г. по гр. дело №15/2019г. по описа на ТРС /поправено с Решение №83/05.03.2020г. по
гр.д.№15/2019г. на ТРС/, в останалата му част.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2