Определение по дело №1665/2018 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......../…...03.2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

    

СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 1665/2018 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   По изложените в исковата молба обстоятелства, „АГРИЯН БГ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“, бл. 27, вх. 1, ет. 7, ап. 19, представлявано от Димитър Янков Янков, е поискало да бъде признато за установено по отношение на ответника М.В. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, че му дължи сумата от 27944,52 лв., представляваща цената на доставени и незаплатени стоки по следните фактури: фактура № 106/23.01.2017 г., фактура № 157/24.03.2017 г., фактура № 181/06.04.2017 г., фактура № 201/13.04.2017 г., фактура № 209/02.05.2017 г., фактура № 215/03.05.2017 г. и фактура № 231/22.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 20.08.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1636,01 лв. направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1067/2018 г. по описа на Провадийски районен съд. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

С исковата молба ищецът е направи искане за приемане на представените писмени доказателства и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

С разпореждане № 11266 от 21.11.2018 г., съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от исковата молба, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл. 367, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът М.В. М., чрез пълномощника адв. Р.И., е подал писмен отговор, в който е изразено становище, че исковете са неоснователни. Твърди се, че е налице задължение от страна на ответника за доставени стоки, служещи за упражняване на дейността му като земеделски производител, но липсва идентичност между това му качество и качеството, в което е посочен като ответник в исковата молба – само като физическо лице. Сочи се, че неколкократно са провеждани разговори с ищеца по отношение на заплащането на дължимите суми по доставени стоки като с неофициално споразумение между тях той е пазарувал и съответно заплащал нерегламентирано, когато е получавал субсидии или когато е разполагал с повече средства, но споразумение за уреждане на отношенията не е било постигнато. С оглед на това счита, че липсва договорна връзка, а така също и че е налице виновно поведение на ищеца, като само по отношение на него е налице имуществено разместване. С отговора са представени писмени доказателства и е направено искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на изложените в отговора твърдения.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника. С допълнителната искова молба ищецът се е противопоставил на искането за допускане на гласни доказателства, доколкото за обстоятелствата, за които се иска свидетеля са налице писмени доказателства.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържат становището си по иска. Не са направени нови доказателствени искания.

Съдът намира представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, поради което следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по делото. Следва да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на конкретно формулираните в исковата молба въпроси. Следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за допускане на свидетел, тъй като обстоятелствата, за установяване на които се иска, са неотносими към правния спор.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 от ГПК).

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 и 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, от „АГРИЯН БГ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“, бл. 27, вх. 1, ет. 7, ап. 19, представлявано от Димитър Янков Янков, с който е поискано да бъде признато за установено по отношение на М.В. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, че му дължи сумата от 27944,52 лв., представляваща цената на доставени и незаплатени стоки по следните фактури: фактура № 106/23.01.2017 г., фактура № 157/24.03.2017 г., фактура № 181/06.04.2017 г., фактура № 201/13.04.2017 г., фактура № 209/02.05.2017 г., фактура № 215/03.05.2017 г. и фактура № 231/22.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 20.08.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1636,01 лв. направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1067/2018 г. по описа на Провадийски районен съд.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проекто-доклад по т.дело № 1665 по описа за 2018 г. на Варненски окръжен съд:

Ищецът твърди, че през 2017 г. с ответника са били в договорни правоотношения, свързани с продажба на стоки - семена, торове и препарати за растителна защита. Заявените от ЗП „М.М.” количества стоки му били изцяло доставени, като за доставките били съставени приемо-предавателни протоколи и били издадени фактури, по които останали неплатени суми, както следва:

- Сумата в размер на 14280 лв. по фактура № 106/23.01.2017 г., с падеж 20.07.2017 г. /към нея Приемо-предавателен протокол 36-Т/23.01.2017 г./;

- Сумата в размер на 5856 лв. по фактура № 136/10.03.2017 г., с падеж 20.07.2017 г. /към нея Приемо-предавателен протокол 59-Т/10.03.2017 г./;

- Сумата в размер на 2400 лв. по фактура № 157/24.03.2017 г., с падеж 20.08.2017 г. /към нея Приемо-предавателен протокол 00058/21.03.2017 г./;

- Сумата в размер на 5040 лв. по фактура № 181/06.04.2017 г., с падеж 20.08.2017 г. /към нея Приемо-предавателни протоколи 000111/03.04.2017 г. и 000118/05.04.2017 г./;

- Сумата в размер на 616 лв. по фактура № 201/13.04.2017 г., с падеж 20.08.2017 г. /към нея Приемо-предавателен протокол 000128/13.04.2017 г./;

- Сумата в размер на 932 лв. по фактура № 209/02.05.2017 г., с падеж 20.08.2017 г. /към нея Приемо-предавателен протокол 000128/13.04.2017 г./;

- Сумата в размер на 1528.80 лв. по фактура № 215/03.05.2017 г., с падеж 20.08.2017 г. /към нея Приемо-предавателни протоколи №№ 000141/28.04.2017 г. и 000147/03.05.2017 г./;

- Сумата в размер на 3147.72 лв. по фактура № 231/22.05.2017 г., с падеж 20.09.2017 г. /към нея Приемо-предавателни протоколи №№ 000155/11.05.2017 г. и 000205/19.05.2017 г./.

Общо неплатена сума по издадени фактури: 33 800,52 лв./тридесет и три хиляди и осемстотин лева петдесет и две стотинки/ с ДДС.

Твърди се, че за посочените по-горе претенции за неизплатени суми ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред PC - Провадия. Образувано било ч.гр.д. №1067/2018 г. по описа на РС - Провадия, по което била издадена Заповед № 710/22.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В 2-седмичния срок от връчване на заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което е налице правен интерес за ищеца от завеждане на настоящото дело.

Отделно от горното, след образуване на посоченото заповедно производство, длъжникът заплатил доброволно сумата от 5856 лв. по фактура № 136/10.03.2017 г., с падеж 20.07.2017 г. по банков път - на дата 22.08.2018 г. Предвид това обстоятелство, ищецът обосновава правния си интерес от установяване дължимостта на разликата между претендиралата по заповедното производство неплатена сума и извършеното закъсняло плащане по горецитираната фактура, а именно - за сумата от 27 944,52 лв.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът М.В. М., чрез пълномощника адв. Р.И., е подал писмен отговор, в който е изразено становище, че исковете са неоснователни. Твърди се, че е налице задължение от страна на ответника за доставени стоки, служещи за упражняване на дейността му като земеделски производител, но липсва идентичност между това му качество и качеството, в което е посочен като ответник в исковата молба – само като физическо лице. Сочи се, че неколкократно са провеждани разговори с ищеца по отношение на заплащането на дължимите суми по доставени стоки като с неофициално споразумение между тях той е пазарувал и съответно заплащал нерегламентирано, когато е получавал субсидии или когато е разполагал с повече средства, но споразумение за уреждане на отношенията не е било постигнато. С оглед на това счита, че липсва договорна връзка, а така също и че е налице виновно поведение на ищеца, като само по отношение на него е налице имуществено разместване.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържат становището си по иска.

 

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 и чл. 327 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Факти, подлежащи на доказване и разпределение на доказателствената тежест:

На основание чл. 146 ГПК, съдът указва на ищеца, че дължи доказване на твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В тази връзка, ищецът следва да установи, че е доставил на ответника стоките, описани в посочените в исковата молба фактури, както и че тези стоки са били получени от ответника. Следва да установи каква е стойността на така доставените стоки. Освен това трябва да установи, че е налице частично плащане от страна на ответника по тези фактури и размера на същото.

С оглед на това, че ответникът твърди отрицателни факти, доказателствената тежест за установяване на които се носи от ищеца, съдът не следва да му дава указания относно подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест за тях.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК може да взема предвид и факти, настъпили в хода на процеса, но за тези от тях, настъпили преди приключване на размяната на книжа допълнително следва да се спазят  условията по чл. 147 ГПК (да не са могли да ги узнаят и посочат до изтичане на съответния срок).

УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1, във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът, че могат да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателствата, като по прилагането им съдът ще се произнесе в о.с.з.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на конкретно формулираните в исковата молба въпроси, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 200,00 лв., вносим от ищеца в 3-дневен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне на доказателства за внасянето му в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Радослав Христов Станчев, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд в раздел ІV „Съдебно–икономически експертизи“, който да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК, след представяне на доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението си в срока по чл. 199 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ искането на ответника за допускане на свидетел за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл. 80 ГПК).

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.04.2019 г. от 10,10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: