№ 2029
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202745 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
002068/12.03.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, с което на С.И.П., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. за нарушение на
чл.167 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.178
ал.1 т.7 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнително депозирани
становища, жалбоподателят П., чрец процесуалния си представител адв.
Радостин Р., моли съда да отмени НП. Претендира направените разноски по
делото за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
молба-становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и прави
искане за потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност
възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и
моли същото да бъде намалено до минимално предвидения такъв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 14.02.2021г. св. К.О.Н. и И.Т., двамата инспектори в Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив при ОДМВР Пловдив получили разпореждане за
извършване на проверки на първокласни, второкласни и третокласни пътища
на обл. Пловдив, както и на основни булеварди в гр. Пловдив. Проверката
имала за цел да бъде установено дали се изпълняват задълженията по
снегопочистване на републиканската пътна мрежа. В изпълнение на
служебните си задължения около 13:30ч. полицейските служители извършили
проверка в Община Хисаря на път Трети клас № 642 - Републикански път ІІІ-
642, в участъка от км 17+269 с. Черничево до км 31+66 с. Калояново, където
установили, че пътят бил обработен, но не бил почистен от снега. Св. Н.
съставил докладна записка, в която описал установеното по време на
проверката.
Преписката била изпратена на ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ за отношение. Въз основа на установеното по време на проверката и
записаното в докладната записка, св. Ив. Д. Д. съставил на 14.02.2021г. срещу
жалбоподателя П. Акт за установяване на административно наказание
/АУАН/ бл. № 849351/15.02.2021г. за нарушение на чл.167 ал.1 от ЗДП.
Съгласно изложеното в акта жалбоподателят П. заемал длъжността
„Ръководител строителство“ към „е.с.к.“ ЕООД, ЕИК ***, подизпълнител на
„Е.п.“ АД, което имало сключен договор с „ОПУ - Пловдив“ за зимно
поддържане на републиканската пътна мрежа, съгласно утвърден план за
зимно поддържане на РПМ есенно-зимен сезон 2020/2021г. Като такъв
същият не бил изпълнил задължението си за снегопочистване и обезопасяване
на движението на посочения участък, с което се затруднявало движението на
участниците. Актът бил връчен на нарушителя, който посочил, че има
възражения.
В законоустановения срок било подадено писмено възражение по реда
на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което
на С.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева
за нарушение на чл.167 ал.1 от ЗДП, на основание чл.178 ал.1 т.7 от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
Ив. Д. Д. – актосъставител, свидетелите Г. П. Д. и К.О.Н., както и от
писмените доказателства по делото - АУАН бл. № 849351/15.02.2021г.,
докладна записка от К.Н., възражение срещу АУАН, месечен отчет за зимно
поддържане за м. февруари 2021г., договор за възлагане на обществена
поръчка с приложения към него, Заповед № 317з-3985/22.10.2018г. на
Директора на ОДМВР Пловдив.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
В резултат на осъществената служебна проверка и контрол от страна на
настоящата съдебна инстанция се установи, че по делото не са налице
безспорни и убедителни доказателства, от които да се направи категоричен
2
извод, че жалбоподателят П. се явява субект на вмененото му нарушение и
като такъв следва да понесе административнонаказателна отговорност. Наред
с това съдът констатира допуснати в АУАН и НП съществени процесуални
нарушения на изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН, съответно чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, касаещи описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, което също обуславя отмяната на атакувания административен
акт като незаконосъобразен.
В разглеждания казус не се доказа правилно определяне на субекта на
административнонаказателна отговорност и в този смисъл авторството на
деянието. Посочената за нарушена разпоредба на чл.167 ал.1 от ЗДП указва на
лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. За неизпълнение на това задължение е приложена
разпоредбата на чл.178 ал.1 т.7 от ЗДП, съгласно която се наказва с глоба от 2
000 до 7 000 лв. длъжностно лице, което не е взело своевременни мерки за
отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на
пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат
безопасността на движението. Видно от съдържанието на цитираните норми,
наказуемо по реда на чл.178 ал.1 т.7 от ЗДП, е само поведението на
съответното длъжностно лице, което не е изпълнило вменените му
задължения. Легалното определение на понятието „длъжностно лице“ се
съдържа в нормата на чл. 93 т.1 от НК, съгласно която това е лице, на което е
възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност
само на материално изпълнение; б) ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при
едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен
съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Предвид
изложеното, за да са налице предпоставките за реализиране на
административнонаказателна отговорност спрямо С.П. за описаното в АУАН
и НП административно нарушение, следва същият към датата на нарушението
да е бил длъжностно лице, което в съответствие със служебните си
задължения да има пряко отношение, респ. задължение по контролиране
изправността и състоянието на процесния пътен участък, както и да
отстранява и сигнализира неизправности на пътни принадлежности или
препятствия на пътното платно.
Съобразно акта и постановлението е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството
му на длъжностно лице, а именно „Ръководител строителство“ към „Е.С.К.“
ЕООД, което дружество според актосъставителя и наказващия орган е
подизпълнител на „Е.п.“ АД, което има сключен договор с „ОПУ“ – Пловдив
за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа за есенно-зимен
период 2020/2021г. От събраните по делото доказателства обаче липсват
3
данни по какъв начин въззиваемата страна е определила точно
жалбоподателят като субект на отговорност извън доказаното му длъжностно
качество, доколкото видно от представеното допълнително споразумение към
трудовия договор С.П. изпълнява длъжност в дружеството „Е.С.К.“ ЕООД, но
тя не е свързана с поддържане на пътищата, а с технически надзор по
строителството. В този смисъл липсват необходимите доказателства, от които
да се установи какви са били основните задължения на жалбоподателя за
времето, в което е изпълнявал конкретната длъжност, респ. имал ли е
делегирани задължения, свързани със зимното поддържане на пътната мрежа
и пътните съоръжения. Не са приложени нито длъжностна характеристика за
длъжността „Ръководител строителство“, нито други документи,
установяващи тези обстоятелства. Същевременно липсват и доказателства за
това каква е връзката между „Е.С.К.“ ЕООД и пряко отговорния за
състоянието на пътя – лицето, което стопанисва пътя, нито каква е връзката
между същото дружество и „Е.п.“ АД. Предвид горното, съдът намира, че не
може да бъде направен безспорен и категоричен извод, че именно
жалбоподателят П. е длъжностното лице, което към 14.02.2021г. е отговаряло
за зимното поддържане на процесния участък от републиканския път за
есенно-зимния период 2020/2021г. Налице е непълнота на доказателствата,
установяващи авторството на нарушението, която непълнота не може да бъде
преодоляна в настоящото производство. При условията на пълно главно
доказване наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и
трябва да докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, включително неговото
авторство, което в случая не е сторено.
Отделно от горното и на самостоятелно основание, съдът констатира
липсата на каквото и да било излагане на фактическа обстановка, както в
АУАН, така и в НП. Вместо това е наличен само правният извод на
административнонаказващия орган, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си за снегопочистване и обезопасяване на движението на
посочения участък, с което затруднил движението на участниците. В случая
при описание на нарушението нито актосъставителят, нито наказващият
орган са изложили каквито и да било факти, които могат да позволят
проверката на формирания от тях правен извод – дали се касае за
непремахване на снежната покривка от пътното платно, за липса на
опесачаване, за допуснато заледяване и др. Тези обстоятелства не могат да се
санират на етап събиране на доказателства, тъй като не са включени в
предмета на доказване с очертаването им в АУАН, с който се слага началото
на административнонаказателното производство. АУАН очертава
нарушението с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна
страна, както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние
и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се
брани и в този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на
4
вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се явява същностен елемент
от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита на
нарушителя изисква същият да бъде запознат с фактическите рамки на
нарушението още в началото на административнонаказателното
производство, т.е. към момента на съставяне на АУАН. В случая това не е
сторено нито при съставяне на акта, нито при издаване на постановлението, с
което са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до отмяна на обжалвания административен акт като
незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 370 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено
възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно чл.63 ал.4 от ЗАНН е направено и възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за
неоснователно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и
правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения
интерес, съдът намира, че претендираният от жалбоподателя размер на
адвокатско възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За разноските следва да се осъди юридическото лице, в
чиято структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се явява
ОДМВР Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-002068/12.03.2021г. на
Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с
което на С.И.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.167 ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДП/, на основание чл.178 ал.1 т.7 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на С.И.П., ЕГН **********
сумата в размер на 370 /триста и седемдесет/ лв., представляваща направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6