№ 19066
гр. С., 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110113751 по описа за 2024 година
Предявени са искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу следните лица, и трите с адрес: гр. С., ул. „Б.
И.“ № 47, вх. А, ап. 20,
- В. Н. В., ЕГН: **********, квота 1/6;
- Н. Н. В., ЕГН: **********, квота 1/6;
- Е. М. В., ЕГН: **********, квота 4/6,
по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания при горните квоти за имот,
находящ се в адрес: гр. С., ул. „Б. И.“ № 47, вх. А, ап. 20, абон. № ********:
- сумата от 1661,16 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.11.2023 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 295,70 лв. за периода 15.09.2021 г. – 31.10.2023 г.;
- сумата от 45,18 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.10.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.11.2023г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 10,52 лв. за периода 16.12.2020 г. – 31.10.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №62511/2023 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството на съсобственици на процесния
имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради
което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение (ТЕ и ДР). Представя
писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на
трето лице помагач.
Извън срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с
1
който не оспорва доставката на топлинна енергия и извършването на услугата дялово
разпределение в съответни размери. Оспорват, че са собственици/вещни ползватели на
имота, а при условията на евентуалност твърдят, че процесните задължения са
дължими само от Е. В., която като подала молба-декларация за откриване на партида,
станала ползвател на имота и между нея и ищеца възникнало облигационно
отношение по доставка на топлинна енергия в процесния имот за процесния период.
Правят просрочено възражение за погасителна давност. Сочат, че ищецът следвало да
докаже датата, на която следва да бъде заплатено възнаграждението за услугата дялово
разпределение, която нямало основание да се претендира от ищеца, тъй като същата се
извършвала от третото лице-помагач. Оспорват, че са изпаднали в забава за
заплащането на главничните задължения, но не и размерите на мораторните лихви.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ
ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
С окончателния доклад по делото е отделено за безспорно между страните, че
през исковия период е доставена топлинна енергия от ищеца и е извършено дялово
разпределение от трето лице-помагач в процесния имот в количеството и стойността,
посочени в исковата молба.
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК ответникът следва да направи всички
възражения с правоотблъскващ ефект, които водят до погасяване на ищцовата
претенция, а след този преклузивен срок – в първото по делото открито съдебно
заседание съгласно чл. 143, ал. 3 ГПК, но само когато възражението се основава на
твърдения за новонастъпили факти – такива, които са включени в основанието на иска
и са се осъществили след датата на подаването на отговора на исковата молба. Тази
принципна процесуална постановка е в пълно съответствие и със задължителните
разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС, съгласно които възраженията на ответника поначало се преклудират с изтичането
на срока по чл. 131 от ГПК за подаването на отговора на исковата молба (Решение №
106 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 367/2023 г., IV г. о.; Решение № 82 от
24.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2911/2018 г., III г. о.; Решение № 249 от 27.11.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2088/2014 г., III г. о.; Определение № 66 от 11.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 3153/2020 г., IV г. о.; Определение № 243 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1165/2011 г., I г. о.).
Препис от исковата молба е получен от ответниците на 29.03.2024 г., като срокът
за отговор на исковата молба е изтекъл на 29.04.2024 г. (работен ден, понеделник).
Отговорите на исковата молба са подадени на 08.05.2024 г., като по делото липсват
доказателства за тяхното подаване по пощата или по куриер в 1-месечния срок за
отговор.
При това положение съдът не изследва съдържанието на отговорите на исковата
молба, а само възражението на длъжниците, че не са потребители на топлинна
енергия, обективирано в подадените в срок възражения по чл. 414 ГПК на тримата
длъжници срещу издадената заповед за изпълнение.
Когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в
2
обезщетение недвижим имот макар това да е станало по време на брака собствеността
на отстъпения имот не се включва в съпружеската имуществена общност, тъй като
липсва принос от другия съпруг. Презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК обаче е оборима.
Приносът е изключен когато вещите и вещните права са придобити по време на брака,
но със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично
имущество по смисъла на чл. 22 СК. Когато стойността на дадения в обезщетение
имот е покрита изцяло от стойността на отчуждения имот другият съпруг няма принос
в придобиването, поради което върху получения като обезщетение имот не възниква
съпружеска общност. В този случай е без значение момента на придобиване на правото
на собственост.
Констативният нотариален акт, който се издава на основание чл. 134, ал. 4
ЗТСУ (отм.) не създава права, а само констатира притежанието на такива. Вещно
действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), с която се
предоставя недвижим имот като обезщетение. Съпругът, от който не е отчужден
недвижим имот може да придобие права от дадения в обезщетение имот, чиято
стойност се покрива изцяло от стойността на отчуждения имот само при условията и
при спазване на формата, предвидени в чл. 102 ЗТСУ (отм.). Щом съпругът, от който
не е отчуждаван имот не фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на
другия съпруг за отчужден от него негов личен имот или няма прехвърляне на правото
за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ (отм.), върху получения в обезщетение имот
не възниква съпружеска имуществена общност и издаването на констативен
нотариален акт не може да създаде права (ППВС № 5 от 31.10.1972 г., Р №
348/22.06.2009 г. по гр. д. № 2212/2012 г. II гр. о.; Решение № 145 от 27.06.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1352/2013 г., I г. о. и цитираната в него практика: Решение № 415 от
22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 231/2012 г., I г. о.; Решение № 549 от 30.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 3218/2008 г., I г. о.; Решение № 348 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2212/2008 г., II г.о.; Решение № 992 от 12.02.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 2484/2014 г.).
Съгласно Решение № 1176/08.12.1986 г. по гр. д. № 743/86 г., II г. о. на ВС се
приема, че собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение за
отчужден имот, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ
(отм.). С този стабилен административен акт се прехвърля правото на собственост
върху отстъпения като обезщетение имот, а по късно издадения нотариален акт има
само констативно /удостоверително/ значение. А с Решение 2964/12.10.1981 г. по гр. д.
№ 2258/81 г., I г. о. на ВС също се приема, че собственикът, който е обезщетен с
отстъпване на недвижим имот при отчуждаване, придобива собствеността на
отстъпения имот по силата на заповедта за неговото конкретизиране, а евентуалното
неплащането на разликата между стойността на отчуждения и получения в
обезщетение недвижим имот има значение на прекратително условие.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е
предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се
приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
3
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението
възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази
насока от страна на потребителя.
За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответниците са
клиенти на топлинна енергия в процесния имот, съответно, че между страните е
възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, по делото са
представени следните писмени доказателства:
В настоящия случай представеният констативен нотариален акт не доказва, че
ответниците по силата на наследствено правоприемство са придобили правото на
собственост върху процесния имот при липса на заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.). По
делото липсват и други доказателства, от чиято съвкупна преценка, ведно с
представения констативен нотариален акт да може да се направи извод кому
принадлежи правото на собственост върху процесния апартамент през исковия период,
съответно дали ответниците са клиенти на топлинна енергия в процесния имот по
силата на възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия
(Решение № 3299 от 18.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 6767/2022 г.; Решение № 415 от
30.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7362/2021 г.).
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените
от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г.
на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/. По делото липсват и доказателства,
че който и да е от ответниците е подал заявление-декларация за откриване на партида
на негово име относно процесния имот, за да може да се приеме, че е налице
облигационно обвързване относно продажбата на топлинна енергия до процесния
имот по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ (Решение от 07.06.2024 по в.гр.д. 8699/2023 г.
на СГС).
Предвид изложеното, следва отхвърляне на исковете като неоснователни.
По разноските
Относно адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА
Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните
субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят
до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна
степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв
случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води
4
до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.
Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна
цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара,
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед
абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални
размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа
на тези съображения СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при
наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели,
които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се
приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е
приключило с проведено едно открито съдебно заседание, на което ответниците и
техния процесуален представител не са взели участие и е с относително нисък
материален интерес.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар.
1 ДФЕС определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, като адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено за всеки ответник съответно на 100 лв. за
исковото производство и 50 лв. за заповедното производство (чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна
организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет №4/2006 г., като
се съобразят видът и обемът на извършената дейност от ответниковия представител,
липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените
открити съдебни заседания с участието на ответников представител на основание чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ((т. 44 от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС и арг. от Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т.
о.).
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ГПК на ответниковия
представител се дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
за заповедното производство от 150 лв. и за исковото от 300 лв. (по 50 лв. за всеки от
тримата длъжници и по 100 лв. за всеки от тримата ответници).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу следните лица, и трите с адрес: гр. С., ул. „Б.
И.“ № 47, вх. А, ап. 20,
- В. Н. В., ЕГН: **********, квота 1/6;
- Н. Н. В., ЕГН: **********, квота 1/6;
- Е. М. В., ЕГН: **********, квота 4/6,
по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания при горните квоти за имот,
находящ се в адрес: гр. С., ул. „Б. И.“ № 47, вх. А, ап. 20, абон. № ********:
- сумата от 1661,16 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.11.2023 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 295,70 лв. за периода 15.09.2021 г. – 31.10.2023 г.;
- сумата от 45,18 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.10.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.11.2023г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 10,52 лв. за периода 16.12.2020 г. – 31.10.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №62511/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на адв. Н. К., личен
№ **********, адрес: гр. С., ул. „Т. У.“ № 1, офис 2, следните суми за оказана
безплатна правна помощ и съдействие на тримата ответници:
150 лв. - за заповедното производство;
300 лв. - за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Бруната“ ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6