РЕШЕНИЕ
№37, том VІІ, стр.45
гр. Добрич, 16.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено
на тридесети май две хиляди и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г.Х. сложи за разглеждане гр. дело №2871 по описа за
2010 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.108 от Закона за собствеността.
Образувано е
по искова молба на Н.И.З. с ЕГН, Г.В.В. с ЕГН, К.В.К. с ЕГН, М.С.П. с ЕГН,
С.И.Я. с ЕГН, П.И.М. с ЕГН, И.И.П. с ЕГН, М.М.У. с ЕГН, Д.М.М. с ЕГН, Е.В.Д. с
ЕГН, С.В.И. с ЕГН, С.Д.В. с ЕГН, В.Д.И. с ЕГН, Д.М.С. с ЕГН и Р.М.В. с ЕГН, със
съдебен адресат П.И.М. от гр. Г.Т., срещу Й.Х.С. с ЕГН от гр. Д. по чл.108 от
Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищците в качеството си на наследници на П.И.У. са собственици на нива с площ
от ... декара, представляваща имот №008004 по плана за земеразделяне на
землището на с. Г., общ. К., както и за осъждането на ответника да предаде владението
върху имота (направено е и искане по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален
акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение №184, том ІІ, рег. №2993, дело №186/2009 г.
на нотариус с рег. №84 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег.
№9665, акт №109, том ХХІ, дело №3751/24.08.2009 г. на Службата по вписванията –
Добрич). След изслушването им по реда на чл.176 от ГПК производството по делото
е било прекратено по отношение на предявените от К.В.К. и Г.В.В. искове срещу
ответника поради извършените откази от тях. Било е прието заключението на
вещото лице по съдебно – графологичната експертиза в откритото съдебно
заседание на 10.03.2011 г. и е било прекратено производството по делото по
отношение на предявените от Н.И.З., М.М.М., М.С.П. и Д.М.М. срещу ответника
искове, тъй като е установено, че положените срещу техните имена подписи в
действителност не са автентични. След обездвижване на исковата молба с оглед на
така създадената фактическа обстановка ищците с молби от 16.03.2011 г. и
17.03.2011 г., както и след допуснато уточнение в съдебното заседание на
28.04.2011 г. са посочили, че претендират за собствеността (и съответно
предаването на владението) върху по 1/10 идеална част от процесния недвижим
имот (за ищците С.И.Я., И.И.П., Е.В.Д., С.В.И., С.Д.В., В.Д.И., Д.М.С. и
Р.М.В.), както и върху 1/18 идеална част от ищеца П.И.М.
В исковата си молба ищците са посочили,
че на страните в качеството им на наследници на починалия на ... г. общ
наследодател П.И.У. с Решение №4452 от 15.04.1994 г. на ПК – К. им е
възстановен процесния имот; ответникът по делото неправомерно се е снабдил с
нотариален акт №184, том ІІ, рег. №2993, дело №186/2009 г. на нотариус с рег.
№84 в регистъра на Нотариалната камара, с който е признат за единствен
собственик по силата на давностно владение и наследствено правоприемство на
процесната нива; в момента нивата се владее от ответника; настоява се за
уважаване на предявените искове и отмяна на констативния нотариален акт в
уточнените по-горе части.
В законоустановения едномесечен срок е получен отговор
от ответника, в който се сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като не са
посочени точните адреси на ищците поотделно; липсва редовно пълномощно на
процесуалния представител на ищците; липсва яснота колко са ищците, което
затруднява ответника да прецени това колко отговора да представи за връчване на
ищците; липсва задължителната индивидуализация на процесния недвижим имот;
искът е и неоснователен, тъй като няма достатъчно писмени доказателства, които
да го подкрепят – решението на ПК – К. страда от пороци, които поставят под
съмнение неговата автентичност и материална доказателствена сила; ответникът
твърди, че е станал собственик на процесния имот по силата на наследствено
правоприемство и давностно владение, продължило повече от 10 години (от
16.06.1994 г. до смъртта си през 2006 г. праводателят на ответника е владял
имота, а след това имотът се владее от ответника). В допълнителния си отговор от
27.04.2011 г. ответникът е посочил, че не му е ясно с оглед на постъпилите 2
молби от процесуалните представители на П.И.М. в действителност каква е
претендираната от ищеца П.И.М. идеална част. Това противоречие е било
отстранено в съдебното заседание на 28.04.2011 г., когато е допуснато уточнение,
че претендираната от П.И.М. идеална част е 1/18 ид. част от процесния недвижим
имот. Ответникът посочва, че исковата молба отново е нередовна и нейните
нередовности не са били отстранени, поради което се настоява за прекратяване на
образуваното съдебно производство.
В становището си от 25.05.2011 г.
процесуалният представител на всички ищци адвокат Д.В. е посочил, че поддържа
предявените искове и моли същите да бъдат уважени, както и да бъде отменен
нотариален акт №184/2009 г. на нотариус с рег. №84 в регистъра на Нотариалната
камара.
В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца П.И.М. адвокат Ч. е посочила, че поддържа
исковата претенция съобразно уточнението, допуснато по отношение на квотата,
която претендира за своя собствена по силата на наследствено правоприемство от
общия наследодател, за което е представено решение от ОС”Земеделие” – с. К.,
установяващо възстановяването на правото на собственост върху процесния
поземлен имот на наследниците на П.И.У.; събрани са безспорни писмени и гласни
доказателства, които установяват липсата на фактическия състав на придобиване
по давност от ответника, за да може същият да претендира за собствеността върху
целия имот; за процесния имот е получавана рента през различно време от
различни наследници, включително ответника, а според съдебната практика не може
с недобросъвестно владение - получаването на рента изцяло и за сметка на всички
наследници - единият от тях да твърди, че е придобил право на собственост по
давност срещу всички останали наследници; за да е налице тази хипотеза, е
необходимо ясното манифестиране спрямо останалите, че Й.Х.С. владее и ползва
целия имот само за себе си, при което до останалите наследници да бъде доведено
това ползване и да няма противопоставяне от тяхна страна; по делото е
установена друга фактическа обстановка – повечето от наследниците не са знаели,
въпреки решението на ПК – К., установяващо тяхната съсобственост по наследство,
че ответникът е предоставил нивата за ползване на трето лице – на свидетеля К.;
ответникът се е легитимирал пред арендатора единствено с протокол за въвод във
владение, който установява въвод във владение и на всички останали наследници;
установено е, че Й.Х.С. е получавал рента до 2006г.; за стопанската 2006 г.
рента е получавала ищцата Е.Д.; за 2007г. рентата е получил друг сънаследник,
след което 2 последователни години рентата е получавана от Й.Х.С. и заплащана
от Й.М.М., който е настоящият арендатор на имота; направени са изявления на
процесуалните представители на ответника, че за последната година на ответника
не е била заплатена рента от Й.М.М., защото процесуалният представител на
ищците му бил указал да не заплаща такава, а и към настоящия момент ответникът
чрез процесуалните си представители не отрича обстоятелството, че за него е
налице законно основание за владение на имота чрез арендатора, който би
следвало да му заплати дължимата рента и за настоящата, и за изтеклата
стопанска година; обстоятелството, че Й.Х.С. е получавал рента за целия имот,
сочи, че сме изправени пред хипотезата на чл.31 ал.2 от Закона за
собствеността, който дава право на един от сънаследниците (съсобственици) да
получава рентата от името на всички, извършвайки съответно преразпределяне; не
може единствено и само заради получаването на целия размер на рентата някой да
се счита за собственик по наследство и давност на целия имот при положение, че
по никакъв начин не е манифестирал съзнанието, съответно съгласието на всички
останали сънаследници да осъществява владението върху този имот и то в
продължение на предвидения в закона давностен срок; настоява се за уважаване на
предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.
В последното съдебно заседание ответникът
чрез своите процесуални представители е посочил, че предявените искове са
недопустими, неоснователни и недоказани; по делото има изявления на ищци,
записани в първоначалната искова молба, които категорично са заявили, че знаят
за ползването на процесния имот още от 1994 г. от ответника Й.Х.С. с намерение
за своене; възползвайки се от дадената му от закона възможност, след като в
негова полза е изтекла дългата придобивна давност, ответникът се е снабдил с
документ, легитимиращ го като собственик на процесния имот; освен това и до
настоящия момент не са уточнени точните квоти на ищците (с изключение на П.И.М.
и неговите ... и ...), което е основание за недопустимостта на исковете; от
събраните по делото доказателства не се установило по категоричен начин, че
ищците са собственици на процесния имот и се настоява за отхвърлянето на
исковете и присъждането на направените по делото разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове по чл.108 от Закона за
собствеността са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, те са частично основателни.
Налице са
всички предпоставки за частичното уважаване на предявените искове по чл.108 от
Закона за собствеността. Показанията на разпитаните по делото свидетели са
непротиворечиви, с някои малки разминавания, дължащи се на изминалия значителен
период от време, като съответстват на събраните по делото писмени
доказателства. По безспорен начин от представените от страните преписи от
решението и от изисканата от ОСЗ – К. преписка се установява, че върху
процесния имот №008004 по плана за земеразделяне на с. Г., общ. К. с Решение
№4452 от 15.04.1994 г. на ПК – К. е било възстановено правото на собственост на
наследниците на П.И.У. Съгласно представеното удостоверение за наследници (на
лист 6 от делото) П.И.У. е починал на ... г. и е оставил за наследници своята
... В.И.У. и по право на заместване на основание на чл.10 ал.2 от Закона за
наследството ... и ... на починалите преди него негови ... М.И.У., В.И.У.,
С.И.У., Й.И.У. и С.И.С. 1/6 от наследството на починалия (а по-късно и от
процесния имот) по право на заместване е станала собственост на сина на
починалият през 1975 г. негов ... М.И.У., а именно М.М.У., а след смъртта му
през ... г. – на неговите наследници М.М.М. (...), Д.М.М. (...) и К.Й.У. (...)
при равни квоти от по 1/18 идеална част. 1/6 от наследството на починалия (а
по-късно и от процесния имот) по право на заместване е станала собственост на
децата на починалият през ...г. негов ... С.И.У., а именно М.С.П., П.С.И.
(по-точно на нейните наследници) и Й.С.У. (починал през ...г.). 1/6 от
наследството на починалия (а по-късно и от процесния имот) по право на
заместване е била разделена между ... на починалия през ...г. негов ... Й.И.У.,
а именно С.Й.В. (починала през ....г. и оставила за наследници своите ...
К.В.К. и Г.В.В., както и своя ... В.К.В. (починал през ...г.), както и .... на
Й.И.У. от коляното на починалия през ...г. негов ... И.Й.У., а именно Н.И.З.
1/6 от процесния имот е станала собственост на
починалата през ...г. негова ... В.И.У., а впоследствие на нейните ...
С.И.Я., П.И.М. и И.И.П. (с равни квоти от по 1/18 идеална част от процесния
имот). 1/6 от наследството на починалия (а по-късно и от процесния имот) по
право на заместване е станала собственост на ... на починалия през ...г. негов
... В.И.У., а именно Е.В.Д. (1/24 идеална част), С.В.И. (1/24 идеална част),
С.В.У. (починала на ... г. и наследена от своите ... С.Д.В. и В.Д.И. при равни
квоти, т.е. по 1/48 идеална част от процесния имот) и И.В.У. (починал през
...г. и наследен от своето ... В.И.У. и своята ... Н.А.У. при равни квоти, т.е.
по 1/48 идеална част от процесния имот). 1/6 от наследството на починалия (а
по-късно и от процесния имот) по право на заместване е станала собственост на
... на починалия през ...г. негов ... С.И.С., а именно М.С.И. (починал през
...г. и оставил за наследници своите ... Р.М.В. и Д.М.С. при квоти от по 1/24
идеална част) и Х.С.И. (починал през ...г. и оставил за наследник на своята
1/12 идеална част своя ... и ответник по делото Й.Х.С.). Следователно квотите
на ищците са следните – С.И.Я., П.И.М. и И.И.Пе. притежават по 1/18 идеална
част; Е.В.Д. и С.В.И. имат по 1/24 идеална част; С.Д.В. и В.Д.И. притежават по
1/48 идеална част; Р.М.В. и Д.М.С. имат по 1/24 идеална част. Неоснователни са
възраженията на ответника, че е станал собственик на идеалните части на
посочените сънаследници по силата на изтекла в негова полза придобивна давност
– както самите му процесуални представители сочат в писмената си защита, според
константната практика на ВКС (включително посоченото Решение №140/17.03.2006 г.
по гр. дело №797/2005 г. на І г.о. на ВКС) наследникът, който се позовава на
придобивна давност, трябва да докаже не само че е ползвал имота, но и че е променил
намерението си и е завладял частите на сънаследниците; промяната в намерението
трябва да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни действия, които да
станат достояние на сънаследниците и да показват несъмнено, че наследникът,
който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я държи
само за себе си. Такова доказване ответникът е осъществил единствено по
отношение на дяловете на отказалите се от исковете сънаследници и другите, по
отношение на които производството по делото е било прекратено (в този смисъл са
думите на К.В.К., който е свидетелствал и по нотариалното дело), но не и по
отношение на останалите ищци. През ...г. е починал ... на ответника Х.С.И.;
именно тогава според показанията на свидетеля Й.М.М. (включително и по
нотариалното дело, препис от протокола за извършване на обстоятелствена
проверка по което се намира на лист 101 от настоящото дело) е била прекъсната и
упражняваната от ответника (респективно неговия баща) фактическа власт върху
процесния имот. Оттогава до датата на подаването на исковата молба (16.06.2010
г.) не е изтекъл достатъчен период от време, при наличието на който (съчетано с
външната изява на намерението за своене пред останалите сънаследници)
ответникът да би могъл да придобие собствеността върху идеалните части на
ищците от имота. През периода от 1994 г. до 2006 г. (дори ако приемем, че
ответникът на основание на чл.82 от Закона за собствеността е присъединил
владението на своя баща и праводател) по делото няма доказателства, включително
и от разпита на ангажираните от Й.Х.С. свидетели, за външната изява и
необезпокояваното демонстриране на намерение за своене на процесния имот пред
останалите сънаследници – ищци по делото (Д.И.К., обработвал имота от 1994 г.
до 2002 г., както и В.Г.Н., обработвал имота през периода от 2003 г. до 2006
г., посочват, че ответникът не им е предоставил информация земята да е била
наследствена и той да я е придобил, отблъсквайки владението на останалите
сънаследници, а само, че е негова). Наведените от ответника доводи, че след
като в отговорите си на зададените им по реда на чл.176 от ГПК въпроси И.И.П. и
Е.В.Д. посочват, че нивата е ползвал ответника, той я е придобил по давност, са
неоснователни – предоставянето за ползване на една вещ, особено между
сънаследници, не води до нейното придобиване по давност от този, който я
ползва, поради липсата на външна изява на субективното намерение за своене.
Неоснователно е възражението на ответника за неясен начин на изчисляване от
съда на претендираните от ищците квоти след уточняването на исковата молба –
използваният принцип е този на най-малкото общо кратно – общата квота на 8
сънаследника, претендиращи по 1/10, т.е. по 9/90, е 72/90; към тази квота се
прибавя претендираната от П.И.М. 1/18, т.е. 5/90, поради което общо претендираната
от всички 9 ищци квота е 77/90. От материалите по делото, от издадения
констативен нотариален акт и най-вече от показанията на свидетеля Й.М.М. се
установява, че към настоящия момент арендаторът държи процесния имот за
ответника като негов владелец.
С оглед на
изложеното ищците в качеството си на наследници на починалия на 12.03.1988 г.
П.И.У. са придобили по силата на Решение №4452/ от 15.04.1994 г. на ПК – К., с
което е било възстановено правото на собственост на наследниците на П.И.У., правото
на собственост върху процесния недвижим имот - нива с площ от ... декара,
представляваща имот №008004 по плана за земеразделяне на землището на с. Г.,
общ. К., при посочените по-горе квоти. Предявените искове до тези квоти са
основателни и следва да бъдат уважени, а за разликите от установените до
претендираните в уточняващата молба по 1/10 идеална част за всички ищци без
П.И.М., са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
Искането за
отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и
давностно владение №184, том ІІ, рег. №2993, дело №186/2009 г. на нотариус с
рег. №84 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №9665, акт №109,
том ХХІ, дело №3751/24.08.2009 г. на Службата по вписванията – Добрич (искането
по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на охранителен акт не представлява
самостоятелен иск, а е законна последица от уважаването на иск за собственост –
в този смисъл е и ТР №178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС) в посочените по-горе
собствени на ищците части (общо 54/144 идеални части, изчислени на принципа на
най-малкото общо кратно) е основателно, тъй като отмяната на констативния
нотариален акт в посочената част е законна последица от изхода от спора по
исковете за собственост.
На ищеца
П.И.М. с оглед на цялостното уважаване на неговия иск трябва да бъдат присъдени
направените и поискани по делото разноски в размер на 544.22 лева, в това число
59.22 лева внесена държавна такса, 450 лева заплатено възнаграждение на адвокат
Д.Ч. (по делото не са представени доказателства за размера и за заплащането на
възнаграждение на адвокат Д.В., а и съобразно чл.78 ал.1 от ГПК всяка страна по
делото при неблагоприятен за нея изход от спора дължи заплащане на
възнаграждение само на един адвокат на другата страна), 20 лева внесен депозит
за разпита на свидетеля Й.М.М. и 15 лева за издадените 3 съдебни удостоверения.
Останалите
ищци чрез своя процесуален представител адвокат Д.В. също са поискали
присъждането на разноските им по делото, но няма представени доказателства за
сторени такива (няма документи за размера и за заплащането на възнаграждение на
адвокат Д.В., а останалите разноски за ищците е поел П.И.М., видно от
намиращите се по делото вносни бележки).
На
ответника съобразно изхода от спора следва да бъдат присъдени направените
съдебно – деловодни разноски в съответствие с отхвърлената част от исковете
(срещу всички ищци, с изключение на П.И.М., чийто иск е изцяло уважен), т.е. в
размер на 302.81 лева (от претендираните от 8 ищци без П.И.М. 72/90 идеални
части исковете са уважени за 54/144 идеални части) от общо направените в размер
на 570 лева (в това число 120 лева за изготвената съдебно – графологична
експертиза и 450 лева възнаграждение за един адвокат - съобразно чл.78 ал.1 от ГПК всяка страна по делото при неблагоприятен за нея изход от спора дължи
заплащане на възнаграждение само на един адвокат на другата страна); на
ответника не се дължат направените от неговите процесуални представители пътни
разноски, тъй като би могъл да ангажира процесуален представител от гр. Д., а и
по делото не са представени писмени доказателства за извършените транспортни
разходи.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Х.С. с
ЕГН от гр. Д., че С.И.Я. с ЕГН, П.И.М. с
ЕГН, И.И.П. с ЕГН, Е.В.Д. с ЕГН, С.В.И. с ЕГН, С.Д.В. с ЕГН, В.Д.И. с ЕГН,
Д.М.С. с ЕГН и Р.М.В. с ЕГН, със съдебен адресат П.И.М. от гр. Г.Т., са
собственици съответно на 1/18 идеална част (за С.И.Я.), 1/18 идеална част (за
П.И.М.), 1/18 идеална част (за И.И.П.), 1/24 идеална част (за Е.В.Д.), 1/24
идеална част (за С.В.И.), 1/48 идеална част (за С.Д.В.), 1/48 идеална част (за
В.Д.И.), 1/24 идеална част (за Р.М.В.) и 1/24 идеална част (за Д.М.С.) от нива
с площ от ... декара, представляваща имот №008004 по плана за земеразделяне на
землището на с. Г., общ. К., в качеството им на наследници на починалия на
12.03.1988 г. П.И.У. и по силата на Решение №4452 от 15.04.1994 г. на ПК – К.
за възстановяване на правото им на собственост върху посочения имот, като ОСЪЖДА Й.Х.С. да
предаде владението на всеки от ищците върху посочената по-горе негова идеална
част от процесния недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.И.Я. с ЕГН, И.И.П. с
ЕГН, Е.В.Д. с ЕГН, С.В.И. с ЕГН, С.Д.В. с ЕГН, В.Д.И. с ЕГН, Д.М.С. с ЕГН и
Р.М.В. с ЕГН срещу Й.Х.С. с ЕГН искове за установяване на правото им на
собственост и предаване на владението върху нива с площ от ... декара,
представляваща имот №008004 по плана за земеразделяне на землището на с. Г.,
общ. К., В ЧАСТТА за разликата съответно от 1/18 до 1/10 идеална част
(за С.И.Я.), от 1/18 до 1/10 идеална част (за И.И.П.), от 1/24 до 1/10 идеална
част (за Е.В.Д.), от 1/24 до 1/10 идеална част (за С.В.И.), от 1/48 до 1/10
идеална част (за С.Д.В.), от 1/48 до 1/10 идеална част (за В.Д.И.), от 1/24 до
1/10 идеална част (за Д.М.С.) и от 1/24 до 1/10 идеална част (за Р.М.В.).
ОСЪЖДА
Й.Х.С. с ЕГН от гр. Д. да заплати на
П.И.М. с ЕГН от гр. Г.Т., направените от
него разноски по гр. дело №2871/2010 г. по описа на ДРС в размер на 544.22
лева.
ОСЪЖДА
С.И.Я. с ЕГН, И.И.П. с ЕГН, Е.В.Д. с ЕГН,
С.В.И. с ЕГН, С.Д.В. с ЕГН, В.Д.И. с ЕГН, Д.М.С. с ЕГН и Р.М.В. с ЕГН, със
съдебен адресат П.И.М. от гр. Г.Т., да заплатят на Й.Х.С. с ЕГН от гр. Д. направените от него разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете по гр. дело №2871/2010 г. по описа на ДРС в
размер на 302.81 лева.
ОТМЕНЯ
констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот по наследство и давностно владение №184, том ІІ, рег. №2993,
дело №186/2009 г. на нотариус с рег. №84 в регистъра на Нотариалната камара,
вписан с вх. рег. №9665, акт №109, том ХХІ, дело №3751/24.08.2009 г. на
Службата по вписванията – Добрич В ЧАСТТА, с която Й.Х.С. е признат за собственик по наследство
и давностно владение на нива с площ от ... декара, представляваща имот №008004
по плана за земеразделяне на землището на с. Г., общ. К., ЗА РАЗЛИКАТА ОТ 90/144 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ДО 144/144
ИДЕАЛНИ ЧАСТИ.
УКАЗВА на ищците
в 6-месечен срок от влизането в сила на съдебното решение да извършат
вписването му в Службата по вписванията – гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: