№ 218
гр. С.З., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501724 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 4117/29.09.2021г., подадена от П. СТ. К.,
чрез адвокат М.Р. М.- Р. АК; съдебен адрес: гр. Р., ул. “*****, взискателя по
ИД 4159/2020 год. против Постановление за прекратяване изпълнителното
производство от 09.09.2021 год. на ДСИ Р.Р..
С жалбата си молят да се отмени постановлението, с което ДСИ Р.Р. е
прекратила изпълнението по горното изпълнително дело от 09.09.2021 год..
Получил Съобщението по горепосоченото изпълнително дело, с което ДСИ го
уведомявала, че прекратява производството по делото с постановление, без да
му връчи преписа от своя акт. Не е доволен от постановлението. Счита, че
същото е незаконосъобразно, поради което го обжалва пред съда с искане за
отмяна. Съображенията му за това са следните.
He са налице предвидените в ГПК основания за прекратяване на
изпълнителното производство. Той не бил получил плащане на дължимите
суми по изпълнителния титул. Длъжникът по изпълнението бездействал, не
погасявал задължението си по изпълнителното производство.
С оглед гореизложеното моли съда: ДА СЕ ОТМЕНИ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА ДСИ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, ВЕДНО С ВСИЧКИ ЗАКОНОВИ
ПОСЛЕДИЦИ ОТ ТОВА.
Това обуславяло правния му интерес да обжалват действията на
съдебния изпълнител на основание чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.
Подробни съображения и доводи са изложени в писмената жалба на
1
жалбоподателя П. СТ. К., чрез адвокат М.Р. М. – Р. АК; съдебен адрес: гр. Р.,
ул. “*****.
В законоустановения едноседмичен срок е постъпило писмено
възражение от другата страна, а именно от адв. . В. К. К.. с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: гр. С.З., ул. "********, ст. 14-страна по изп. дело №
4159/2020 год. по описа на СИС при PC, гр. С.З. по жалба на П. СТ. К., с ЕГН
********** от гр. О., ул. "***** против Постановление за прекратяване на
изп. дело № 4159/2020 год. по описа на СИС при PC, гр. С.З..
Във връзка с получена жалба вх. № 4117/29.09.2021 г. срещу
Постановление на ДСИ Раданова за прекратяване на изп. производство, счита
жалбата както за допустима, така и за неоснователна и молят същата да бъде
оставена без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ДСИ Р.Р.,
както и копие от изпълнително дело с № 210/21 год., по описа на същия ЧСИ.
По направените с жалбата на жалбподателя ЗД „Б.И." АД, ЕИК ******,
чрез адвокат М.И.Г. - САК; съдебен адрес: гр. С., бул. ******, оплаквания
съдът намери за установено следното:
Относно допустимостта:
Настоящата жалба е подадена от надлежно легитимирана страна -
взискателят в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, посочено в чл.435, ал.1, т.3 от ГПК –
постановлението за прекратяване на изпълнението в изричното
постановление без № от 27.10.2021г., /л.33 от изп. дело/, с което ДСИ се е
десезирал от спора с прекратяването на изпълнението. Предвид горното съдът
счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по съществото си
относно нейната материална основателност.
Съдът счита, че жалбата на П. СТ. К. е подадена в законоустановения
ДВУСЕДМИЧЕН срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, който не е изтекъл. Жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима, тъй като съобщението за
прекратяване на делото е било връчено на процесуалния представител на
взискателя на датата 20.09.2021 год., а съответното действие е било
обжалвано с жалба с вх. № 4117, която е постъпила в СИС при РС-С.З. на
29.09.2021 год., т. е. в законоустановения 2-седмичен срок по чл.436, ал.1 от
ГПК.
Относно основателността:
Въззивният съд намира, че на осн. чл.426 от ГПК и във връзка с чл.427,
ал.1, т.1 от ГПК и по молба с вх.№ 3407/26.08.2020г. от взискателя К. е
образувано и процесното изпълнително дело на основание представен
изпълнителен лист, по силата на който В. К. К. е осъдена да заплати на П. СТ.
К. обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот в размер
на главница 2268 лв., ведно със законовата лихва от 03.02.2009 г., както и за
2
уравнение на дела му сумата от 15372 лв., ведно със законовата лихва. При
образуване на изпълнителното дело, което е с номер 4159/2020 г. с докладчик
ДСИ И. М. / към момента пенсионирана/, взискателят П.К. е направил искане
за събиране само и единствено на сумата от 2268 лв., ведно с дължимите
законови лихви. Самият той е вписал в молбата си, че по отношение на
сумата от 15 372 лв., изпълнителния лист е обезсилен с влязло в сила решение
№ 423/30.10.2015 г. по в.гр.д № 1428/2015 г. по описа на Окръжен съд С.З..
На основание чл. 432, ал.1, т.7 от ГПК, ДСИ М. с разпореждане от
датата 24.09.2020 г. е спряла изпълнението по делото по силата на
представената обезпечителна заповед на Районен съд С.З. от 06.01.2020 г. за
спиране на изпълнението по изп.дело № 585/2013 г. по описа на ЧСИ И. С..
По изпълнителното дело на ДСИ с № 4159/2020 г. е приложено
удостоверение от ЧСИ С. /стр. 9 и 10 от делото/, в което подробно е
изложено, че този изпълнителен лист е бил образуван при ЧСИ С. още през
2013 г. и по- късно изтеглен от взискателя П.К. и представен за изпълнение в
държавно съдебно изпълнение при PC С.З. през 2020 г. Т.е. изпълнението по
него е било спряно с горепосочената обезпечителна заповед още 2013 г.
Изпълнението по този изпълнителен лист, видно от удостоверението на ЧСИ
С. от 27.01.2020 г. е било спряно на основание чл.432, ал.1 т.7 ГПК, поради
частично обезсилване на листа съгласно влязло в сила решение за сумата от
15 372 лв. и прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК за сумата от 2268
лв. /перемция/. Спирането на изпълнението от ДСИ М. е било обжалвано от
взискателя П.К., като жалбата е оставена БЕЗ уважение от Окръжен съд С.З.
като неоснователна.
С молба Вх.№ 3775/07.09.2021 г. длъжницата В.К. е представила
заверен препис от Решение под №67/14.07.2021 г., постановено по в.гр.д. №
1422/2021 г. по описа на Окръжен съд С.З. и моли на основание чл.433, ал.1
т.7 от ГПК изпълнителното дело да се прекрати. Видно от представеният
препис на същото съдебно Решение, Окръжен съд С.З. е признал за
установено, че длъжницата В.К. НЕ ДЪЛЖИ обезщетение за лишаване от
право на ползване на 3771.50/17543 ид. части от недвижим имот в размер на
2268 лв., ведно със законовата лихва върху тази сума, поради изтекла
погасителна давност. Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване. Във връзка с горното ДСИ е прекратила изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1 т.7 ГПК, а именно: представено влязло в сила решение,
с което е уважен искът по чл.439 или 440 ГПК.
В заключение съдът намира, че по изпълнителното дело са представени
две решения на Окръжен съд С.З., по силата на които е обезсилен
изпълнителния лист в частта му за сумата от 15 372 лв. и второ решение, с
което е признато за установено недължимост на сумата от 2268 лв., поради
изтеклата погасителна давност. С обезсилването на изпълнителния лист за
двете дължими суми отпада и изпълнителното основание за наличието на
3
изпълнително дело, поради което последното следва да се прекрати.
Настоящата съдебна инстанция приема, че постановлението от
09.09.2021 г. за прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразно и
правилно, и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата се явява неоснователна и поради следните съображения:
От друга страна, съдът счита, че обжалваното постановление за
прекратяване на горното изпълнително дело е законосъобразно. Същото е
постановено на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, след като е било
представено влязлото в сила Решение под № 67/14.07.2021 год. по в. гр. дело
№ 1422/2021 год. по описа на Окръжен съд, гр. С.З., в заверен от мен препис.
Също така, с оглед изявлението на страната, че не е получила
дължимите по изпълнителния лист суми, е представено по делото и Решение
с № 423/30.10.2015 год. по в. гр. дело № 1428/2015 год. по описа на ОС-гр.
Стара Загора, с което е бил частично обезсилен изпълнителния лист за сумата
от 15 372 лева. Решението е влязло в сила на 10.12.2015 год.
С оглед на гореизложеното съдът следва да остави без уважение
жалбата на П. СТ. К. като неоснователна и недоказана.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение
е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 436, ал.4 от ГПК и чл.
273 от ГПК жалбподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
направените от нея разноски по делото по чл. 435 и сл. ГПК, но тъй като
такива разноски не са поискани и не са представени доказателства в тази
насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани в производството
по настоящата жалба.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си състав и на
основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл.435, ал.1, т.3 от ГПК и чл.433, ал.1, т.7 от
ГПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 4117/29.09.2021г.,
подадена от П. СТ. К., чрез адвокат М.Р. М. от Р. АК; съдебен адрес: гр. Р.,
ул. “*****, взискател по ИД № 4159/2020 год. против Постановление за
прекратяване изпълнителното производство от 09.09.2021 год. на ДСИ Р.Р.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5