Определение по дело №565/2021 на Административен съд - Добрич

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№…………/23.02.2023 г., град Добрич

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

 

         като разгледа докладваното от председателя адм.дело № 565/2021 г. по описа на Добричкия административен съд, намери следното:

 

         Производството е по реда на чл. 405, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 78, ал. 7 от ГПК и чл. 27а от ЗПП.         

         Постъпило е искане от председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане на разноските за възнаграждението на адвоката, осъществил правна помощ в производството по АД № 565/2021 г. и по КАД № 472/2022 г., и двете по описа на Административен съд – Добрич, както и за издаване на изпълнителен лист в полза на бюрото за съответната сума след влизане в сила на съдебния акт за присъдените разноски. Искането е мотивирано с разпоредбите на чл. 189 от НПК и чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК, във вр. с чл. 27а от ЗПП.           

         Административен съд – Добрич, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:

         С определение № 8 от 07.01.2022 г. по адм.д. № 565/2021 г., постановено на основание чл. 95 от ГПК и чл. 23, ал. 3 и чл. 25, ал. 1 от ЗПП, Добричкият административен съд е предоставил правна помощ на ищеца И.Д.Г., като с определение № 17/12.01.2022 г. по адм. д. № 565/2021 г. му е назначил адвокат Д.И.Д. за негов процесуален представител.  

По делото е постановено решение № 265 от 13.07.2021 г., с което предявеният от И.Д.Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен частично до размер на сумата от 1200 лева, а за горницата до размер на сумата от 20 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Решението в осъдителната му част е обжалвано от ответника и е оставено в сила с решение № 410 от 06.12.2022 г. по кад № 472/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич, тричленен състав.  

С решение № ДЧ-17-738/2023г. от 19.01.2023 г. на НБПП на адвокат Д.И.Д. е изплатено възнаграждение в размер на общо 720 лева за предоставената правна помощ на ищеца И.Д.Г., от които 360 лева по адм.д. № 565/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич и 360 лева по кад № 472/ 2022 г. по описа на Административен съд – Добрич, видно и от представената уточнителна молба на председателя на бюрото с вх. № 841 от 23.02.2023 г.

Искането на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от институцията, която организира и заплаща предоставената правна помощ – чл. 6, ал. 2 и чл. 39 от ЗПП.

Разгледано по същество, искането е частично основателно.

Предоставената правна помощ е по реда на чл. 23, ал. 3 от ЗПП на страна по административно дело, която не разполага със средства за заплащане на възнаграждение на адвокат, но желае да бъде представлявана и интересите на правосъдието изискват това. 

АПК не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 7 от ГПК (изм. - ДВ, бр.102 от 23 декември 2022 г.) е предвидено, че когато делото е решено в полза на лице, на което е предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска. Когато делото не е решено в негова полза, лицето, на което е предоставена правна помощ по чл. 23, ал. 2 от ЗПП, дължи разноски съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, с изключение на разноските за предоставената му правна помощ.  

Следователно получилата правна помощ страна не дължи възстановяване на разходваните средства независимо от изхода на делото. Когато изходът е неблагоприятен за страната, разноските се понасят от държавата, а при благоприятен изход се заплащат от насрещната страна съобразно уважената част от иска.     

В случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. първо от ГПК – в първоинстанционното производство претенцията на лицето, което е получило правна помощ, е частично уважена от административния съд, като адресат на задължението е насрещната страна по спора.  

След като искът е уважен до размер на сумата от 1200 лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати на НБПП разноски за изплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 21, 60 лева съразмерно на уважената част от иска.

Предмет на разглеждане в касационната инстанция е била само и единствено осъдителната част на решението, постановена в полза на лицето, получило правна помощ (в отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано). 

         При положение че съдебният акт е оставен в сила в обжалваната му част, възнаграждението на служебния адвокат се дължи изцяло от ответника. Поради това той следва да бъде осъден да заплати на НБПП пълната сума от 360 лева за касационната инстанция.  

         По отношение на отхвърлената част от иска лицето, получило правна помощ, не дължи разноски на НБПП, което е осигурило безплатна адвокатска защита, финансирана от държавата при наличие на изискванията за предоставяне на правна помощ (чл. 94 от ГПК и чл. 2 и чл. 23, ал. 3 от ЗПП), в какъвто смисъл е и новата редакция на чл. 78, ал. 7, изр. второ от ГПК.  

Неотносими към настоящото производство са разпоредбите на чл. 189 от НПК по причина, че този кодекс е неприложим в производствата по административни дела.  Правото на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита по чл. 56 от Конституцията и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия.

В чл. 27а от ЗПП е предвидено, че лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определените със закон случаи (напр. чл. 97, ал. 2 от ГПК). Такъв случай не е налице, поради което и искането за присъждане на разноските за адвокатското възнаграждение за първата инстанция за горницата от 21, 60 лева до 360 лева следва да бъде отхвърлено като неоснователно.        

         Водим от горното, съдът  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 21, 60 лева, представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ по адм.д. № 565/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за горницата до 360 лева.  

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 360 лева, представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ по кад № 472/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич.  

           

         След влизането в сила на настоящото определение на НБПП да се издаде изпълнителен лист за присъдените суми.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Добричкия административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните и НБПП.    

 

 

                                                  Административен съдия :