Р Е Ш Е Н И Е
№ 267/09.06.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 168 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 и, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 30/2008 г.).
Образувано е по жалба на „Л*** 2***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от собственика Л.И.Г., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 12/311/00607/3/01/04/01, с изх. № 01-266/6601 от 16.02.2021 г. н.и.д.н.Д. фонд „З.“, с който на оспорващата страна е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 391.34 лева.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ като се твърди, че същият е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, т.к. административното производство е следвало да бъде по реда на ЗУСЕСИФ, констатациите с в нарушение на материалния закон и обективните дадености. Възразява се, че нормите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) били приложени неправилно като им е придадено обратно действие. Възразява, че не са изпълнени останалите нормативни изисквания, съдържащи се в Правила за определяне на подлежаща за възстановяване БФП, въз основа на които се иска връщане на предоставени средства, тъй като административният орган не предоставил на ползувателя на помощта възможност да изготви план с мерки, които ще предприеме за достигане на заложените в бизнес-плана показатели. С представени по делото писмени бележки от пълномощника адв.К., моли оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ София, чрез процесуалния представител, адв.Хр.М., редовно упълномощен, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения АУПДВ. Моли жалбата да се отхвърли и в полза на ДФЗ да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В писмена защита излага доводи за правилно прилагане на ЗПЗП, твърди неприложимост на разпоредбите на ЗУСЕСИФ.
Административен съд Монтана, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства, намира следното:
Видно от изрично заявеното становище в с.з. на 26.05.2021 г. страните не спорят по установените с оспорения АУПДВ факти. Дружеството – жалбоподател е ползвател, по см. на § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 30/2008 г., видно от договор № 12/311/00607/20.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „ Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 -2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР. БФП е в рамките на 70 % от одобрените и реално извършени разходи.( л.46 и сл. от делото). Отпуснатата БФП е за финансиране на проект по бизнес–план „Изграждане и обзавеждане на къща за гости“ ( л. 18 и сл. от делото). В бизнес-плана се сочи, че кандидатът се занимава със земеделска дейност – отглеждане на пчелни семейства и има приходи от 1800 лева. По силата на договора и анекс от 30.07.2015 г. на дружеството е одобрена помощ в размер на 266 397.75 лева (л. 63 от делото) и оторизирано(л.72-75 от делото). Видно от таблица 2(л. З8 от делото) „Производствена и търговска програма“ към бизнес-плана планирани са следните приходи от продажби на услуги на туристи в изградения с БФП обект за всяка година в размер на 88 000 лева от наем на къщата. Проверка за изпълнението на сключения договор и за правомерното разходване на публичните средства е възложена за първи път през 2019 г., след заповед № РД-07-572/13.06.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която инцидентно е наредено извършването на повсеместни проверки, вкл. и по процесната мярка(л.100-101 от делото). Следва заповед № 03-РД/2079 от 17.06.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ (л.99 от делото). В резултат на това и в изпълнение на заповед № 373853/17.06.2019 г. за извършване на проверка на място е съставен контролен лист(л.76-98 от делото).. Видно от съдържанието на контролния лист планираната инвестиция е изпълнена и обектът е снабден с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 9/12.10.2015 г. и Удостоверение № 00058/13.10.2015 г. за категоризация – две звезди. Установено е също, че дейностите по бизнес-плана се осъществяват, но същите не достигат прогнозните стойности в бизнес-плана. Контролният лист е връчен на жалбоподателя на 27.06.2019 г.
С уведомително писмо (УП) с изх. № 01-2600/6601 от 30.10.2019 г. (л. 114 и сл.от делото) оспорващата е уведомена, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК ДФЗ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Подробно в УП са описани резултатите от проверката и констатациите, че за три пълни финансови години - 2016, 2017 и 2018 г. е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 17.52 % от заложените приходи. Извършено е позоваване на клаузи от договора и от действащата нормативна уредба и е посочено, че съгласно т. 30 от Приложение към раздел І „Общи положение“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушение на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. „, публ. в ДВ бр. 69 от 30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г. общият размер на задължението, за което ДФЗ ще издаде акт ще се определи на 21.19% от получената субсидия или на 56 391.43 лева. Писмото е връчено на ползвателя на помощта на 04.11.2019 г. лично, видно от известие за доставяне(л.118 от делото). Срещу същото има подадено възражение с вх.№ 01-2600/6601 от 19.11.20219 г.(л.119 от делото).
На 16.02.2021 е издаден оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 12/311/00607/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/6601 от 16.02.2021 г. от и.д.н.Д. фонд „З.“, с който на дружеството- жалбоподател е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 391.34 лева. Актът е съобщен на дружеството на 23.03.2021 г., видно от известие за доставяне (л. 135 от делото). Жалбата срещу него е подадена на 05.04.2021 г.(л.157 от делото).
При така установената фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът намира от правна страна, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция на Държавен фонд „Земеделие“ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. А съгласно новата ал. 5 (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Оспореният АУПДВ има за предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващата страна по сключения договор, по силата на който са предоставени безвъзмездно публични средства. Това вземане по своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и в съответствие на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Тази норма на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на въпросното. На това основание е приложим чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. С изменението на ЗПЗП, публ. в ДВ, бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г., нормата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП изрично определя, че изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
Актът е издаден при спазване на установената за валидност форма и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да го прави незаконосъобразен и да налага отмяната му. Актът съдържа ясни и изчерпателни мотиви, той като от съдържанието му може да се разбере какви са фактическите и правните основания, мотивирали административния орган да определи дължимо за внасяне публично държавно вземане.
В производството по издаване на АУПДВ са спазени общите правила по АПК за издаване на индивидуалните административни актове. По реда на чл. 26 от АПК оспорващата е уведомена за откритото производство с уведомително писмо, в което подробно са изложени фактически и правните основания, въз основа на които ще се определи публичното държавно вземане.
Съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Макар дружеството да е извършило изцяло одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата на одобрените разходи, то при кандидатстването по мярката и изготвянето на своя бизнес-план, то е не представило реалните и възможни приходи от финансираната дейност, поради което не е достигнала прогнозираните размери.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че констатациите за неизпълнени финансови показатели, залегнали в бизнес плана, не обосновават наличие на основание за издаване на АУПДВ. Същинската цел на финансирането на конкретната инвестиция по одобрения бизнес-план на жалбоподателя по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“, видно от чл. 2 от Наредба № 30/2008 г., е насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности, насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони, насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Постигането на тези цели е в зависимост от изпълнението на заложените в бизнес-плана приходи от дейността, за която е отпуснато финансирането. Самият бизнес-план на дружеството е одобрен, защото е обоснован с постигане на целите на мярката. Условието за достигане на заложените приходи от дейността в ободрения бизнес план не е нововъзникнало, а е съществувало към момента на сключване на договора, видно от клаузите на същия и Наредба № 30/2008 г., в редакцията й действала към този момент, както и видно от изискването към съдържанието на бизнес-плана. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Процесните три години, 2016 г., 2017 г. и 2018 г. попадат в този петгодишен период.
След като е видно, че прогнозираните приходи от дейността са нереални и неизпълними, ползвателят на помощта има правото по чл. 41 във вр. с чл. 47, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. да поиска промяна на договора в частта за заложените приходи, но не и да счита, че не е обвързан с показателите на бизнес-плана, заради които е одобреното самото финансиране. По делото е установено и не се спори, че за трите финансови години не са реализирани целите на финансираната с публични средства инвестиция, макар и същата да е създадена като актив и да се ползва по предназначение. Това обстоятелство води до извод за наличие на бездействие, изразяващо се в неизпълнение на заложените приходи от пряко финансираната с публични средства дейност. Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна индиция, че ползвателят не е разходвал средствата ефективно, което противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. Чл. 30 от Регламента прогласява принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия като принципи на добро финансово управление, като органите отговорни за управлението и контрола на средствата на Съюза следят за спазване на тези принципи и постигане на целите от прилагането на всяка мярка (чл. 59 от финансовия регламент).
Съдът намира жалбата за основателна, тъй като в процесния АУПДВ административният орган се позовава на чл. 27, ал.7 от ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание обаче е приложимо само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ.
Процесното предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на оспорващата е било по реда на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По делото няма спор относно фактите и същите правилно са установени от административния орган. В случая е приложима новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ, е започнало на 30.10.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 16.02.2021 г.§ 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в случая. Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 20.10.2014 г. Съгласно § 1, т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., „мониторингов период” за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФ „Земеделие“ е изтекъл на 20.10.2019 г., т.е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт.
В тази връзка настоящият съдебен състав споделя разбирането възприето в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са развити в решения по адм. дела № 8586/2020, № 10650/2020, № 13 576/2020, № 12415/2020, № 10232/2020 на Върховния административен съд.
Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай съответният закон - чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) съдържа уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. Тази уредба е действаща към момента на издаване на оспорения акт на 16.02.2021 г. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. От цитираните разпоредби следва, че след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г., законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. При действието на тези норми, допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и процедурата по неговото издаване, представлява съществено нарушение на изискванията за форма на акта и административнопроизводствените правила, тъй като засяга материалноправните основания за определяне дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП.
Предвид тази нормативна рамка следва да се приеме, че законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Предвид непосочването на правното основание по чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ в процесния административен акт, несъответствието между доказаните по делото факти и соченото от органа правно основание, дават основание на съда да приеме, че издаденият административен акт е незаконосъобразен.
При наличие на основание по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директора на ДФ „Земеделие“ по реда на ЗУСЕСИФ. С оглед на изложеното и по силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП при неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК, не се издава. Това обосновава извода, че допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и реда за неговото издаване, е съществено, тъй като засяга материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. Съгласно чл. 33, § 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика, приложим на основание чл. 72, § 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, в случаи като процесния, когато средствата са вече изплатени на ползвателя, те се връщат от акредитираната разплащателна агенция по реда на нейната собствена процедура за връщане на средства. Поради това законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване на административните актове за установяване на задължения за подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, е от съществено значение за изпълнение на задължението на ДФ“Земеделие“РА по чл. 27, ал. 3 ЗПЗП да предприема необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Основателно в тази връзка е възражението в подадената жалба, че производство за издаване на АУПДВ е образувано на 30.10.2019 г., при действието на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. След промяната в закона, за да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, административният орган следва да изложи допълнителни мотиви защо приема, че констатираното неизпълнение на одобрените финансови показатели е извън основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В оспорения АУПДВ липсват такива съображения.
Основателна е претенцията на пълномощника на представляващата дружеството – жалбоподател за присъждане на направените разноски. По делото е внесена държавна такса в размер на 50 лева(л.153 от делото). Представен е договор за правна защита и съдействие серия А, № 414115/26.03.2021 г.(л.6 от делото). В същия е посочено, че плащането е по сметка, но в производството не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, не са ангажирани доказателства за изплащане на договореното възнаграждение по сметка, предвид което настоящият съдебен състав намира, че не са представени надлежни доказателства за плащане на договореното възнаграждение. Доказано е извършване на разноски в размер на 50 лева за държавна такса.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Л*** 2***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от собственика Л.И.Г., Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 12/311/00607/3/01/04/01, с изх. № 01-266/6601 от 16.02.2021 г. н.и.д.н.Д. фонд „З.“, с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 391.34 лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на „Л*** 2***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от собственика Л.И.Г., сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.
Административен съдия: